Тропар на Обрезание

Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

Тропар на свети Василий Велики

По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

           Светът днес посрещна новата година по гражданския календар, а Църквата възпоменава Обрезанието Господне, случило се на осмия ден след Рождението на Богомладенеца, като на днешния ден честваме и свети Василий Велики.
           В древност Църквата особено тържествено е празнувала Обрезание Господне. Според Мойсеевия закон на всяко момче при навършване на осем дни след неговото раждане се обрязва крайната плът. Това е знакът на завета, сключен с Авраам, който е баща на всички вярващи. В ранните християнски времена се е ширила секта, която проповядвала, че Господ Иисус Христос не е дошъл в плът, че Той е имал призрачно тяло, че само е изглеждало, че е човек като нас. Затова и Църквата, съставена тогава от множество юдеохристияни, е празнувала Обрезание. Защото този празник уверява – в противовес на еретическите идеи – този празник уверява, че Седящият на огнезрачни престоли Единосъщен на Отца Син Божи не само е станал човек по плът, не само е понизил Себе Си до приемане образ на раб, но и не е отхвърлил от смирение и обичайното за Авраамовите потомци обрезание. Защото Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. Христос стана Човек, с всички немощи, всички характеристики на човешката природа, във всичко подобен нам, освен в греха, за да можем ние да бъдем въздигнати отново в богоподобие. И днешният празник разказва отново за смирилия се Бог, Който пролива Своята първа кръв, идвайки в нашия свят.
           Днес честваме и свети Василий Кападокийски, наречен „Велики“, автор на Василиевата Литургия, която служим днес, един от най-знаменитите църковни учители и писатели на всички времена, създал цял град от болници, приюти, сиропиталища, лечебници за прокажени, които той лично е причастявал. Нека всеки от нас прочете отново житието му вкъщи, нека се помолим вдъхновени от неговия пример на светител и аскет, да се помолим за молитвеното му застъпничество, та по неговите молитви Господ да ни вразуми и укрепи, да ни даде духовно зрение, за да виждаме важното, да ни даде мъдрост, за да отбягваме всичко, което пречи на духовния ни път.
            Честит празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.globalorthodoxy.com Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.pravoslavie.ru

Братя и сестри,

          В Неделята след славния празник на Христовото Рождество, Светата Православна Църква възпоменава четиринадесетте хиляди пеленачета – мъченици, избити от ненадминатия в злото Ирод.
          Обзет от маниакален страх, че Богомладенецът ще го измести от престола, цар Ирод дава заповед за сатанинското дело – поголовното избиване на всички бебета и деца до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му. Тази ужасна трагедия е предсказана от пророк Йеремия, както съобщава и евангелист Матей.
          Но знаем, че известéн от ангел, праведният Йосиф Обручник е напуснал Витлеем и е потеглил за Египет, където светото семейство пребивава няколко години – до смъртта Иродова.
          Ето, тези четиринадесет хиляди мъченици стоят със запалени свещи в ръце, с бели одежди пред Божия престол и се молят за грешния свят. А страшно е да си представим скръбта на майки, сестри и близки, от чийто ръце са изтръгнати пеленачетата, за да бъдат покосени от мечовете на изпратените от Ирод военни части.
          Колко страшно е да се убиват деца, колко немислима е тази жестокост, за която ни напомнят и десетките подобни на нея масови кланета.
          Имаме много такива случаи в нашата си, българска история. Сред планините от трупове, които вижда Макгахан в Батак през август 1876 г., след Априлското въстание, има твърде, твърде много детски черепчета. А какво да кажем и за Перущица, и за Ново село, и за много други кланета, като това в Петрова нива, а също и в по-древно време – през различните епохи.
          Българската земя е дала много невръстни мъченици.
          Затова да благодарим Богу денем и нощем, че ние сме от поколенията, които не са видели ужасите на войната. Но целият свят днес воюва – и в Украйна, и в Палестина и Сирия. Да отправяме молитви непрестанно към нашия Господ – Княза на мира, та да просим от Него, Всемилостивия, вразумление за този обезумял от страсти и погибел свят.
          Да се молим на Витлеемските мъченици, Господ да опази нашите чада от всичко гибелно и страшно, от физическата смърт и от духовното разложение, което днес насочва своите палещи стрели към най-малките.
          Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на Майката Божия, на всички ангели и светии, и на Витлеемските мъченици! Амин!

          Иконата е копирана от  http://www.saint.gr

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
            Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си, трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
            Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
            Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
            Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет – изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
            Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
            Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: 

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало

                      Кондак, глас 6

Родилият се преди зората от Отца без майка,
на земята без отец днес се въплъти от теб.
Затова звездата благовества на влъхвите,
а ангелите с пастирите възпяват
неизказаното Рождение от теб, Благодатна.

Честито Рождество Христово!

Братя и сестри,

        Бог ни удостои да посрещнем още веднъж великия Господен празник – Рождество Христово. Удостоени сме да коленичим пред яслата на дивния по смирение Богомладенец, дошъл  да изкупи грешния човешки род. Обещанието, дадено на прародителите, за изпращането на Онзи, Който ще смаже главата на змията, сиреч дявола, се сбъдна. Спасителят на света, приел човешка плът, стана човек като един от нас, във всичко подобен нам, освен в греха.
      Прие да се роди в бедност, в пещера и в ясли на животни, прие да бъде топлен от дъха на добитъка на пастирите. Роди се не като цар в палати и разкош, а като беден син на бедна, макар и знатна Дева. От висините на небесата до овчите кошари снизходи Той, за да се изпълни реченото от пророк Исаия  – „Младенец ни се роди – Син ни се даде;… Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исаия 6:9)
      Божественият план за спасение на света от робството на греха, смъртта и дявола е изпълнен. Обещаното се случи. В прегръдките на Своята Пречиста Майка, Святата Богоизбрана Царица Небесна, почива Онзи, чрез Когото всичко е станало. Не сме сами. С нас е Бог! – това значи името Емануил, дадено на Богомладенеца, за което съобщава евангелист Матей.
      С нас е Бог!
      Без болка, без страдание и мъка е това свръхестествено Рождение, така както свръхестествено бе дивното Зачатие Христово, което чествахме девет месеца назад, на празник Благовещение.
      Четиридесет дни се готвим за този велик ден – Рождество Христово – да се очистим с пост, с покаяние и изповед, да борим греховните си привички, да оплачем в сълзи пороците си, да молим за смирение и съкрушение в сърцата си, та да срещнем повития в пелени Създател на света, Бога, приел плът, за да може човекът да стане бог по благодат чрез даруваното ни Изкупление.
       И не случайно първи пастирите се удостояват да чуят ангелската вест за Рождеството: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“. Чистите им сърца са готови за тази най-радостна вест – Рождеството на Примирителя между Отец и човеците.
      А знатните и мъдри звездобройци също се оказаха достойни да Му се поклонят и да поднесат дарове, смирено благодарейки Богу, че ги е удостоил да срещнат Царя на света.
      Защото злато, смирна и ливан са дарове на Цар, Пророк и Първосвещеник. Да, току-що роденият е Царят, Победителят на злото, Чието Царство не е от тоя свят. Богомладенецът е и Пророк, защото Единствен знае Божиите тайни, тъй като е Единосъщен на Отца. Той е и Първосвещеник, защото в небесната скиния веднъж завинаги принесе Себе Си Жертва свята за спасението на света.
      Роди се Бог! Бог дойде при нас! Дойде чрез неопалимата утроба на Онази, Която се намери угодна Богу за такава велика тайна.
      И на нея – стълбата небесна, по която слезе Бог, ковчегът, позлатен от Духа, разцъфналият Ааронов жезъл, светоносната лампада за намиращите се в тъмнина, осиновителката на всички вярващи, подкрепата на девиците, Ходатайката за грешниците, упованието на умиращите и Майка на всеки, просил силната ѝ молитва – Нея, Пресвета Богородица, честваме днес. Защото Рождеството Христово е празник и на Преславната Дева, чието смирение я превърна във Вместилище на Невместимия.
       И онзи, който почита Царя, няма как да не почита Майката на Царя. Наследница на царския Давидов род, въведена от детство в храма, послушна Богу и дивно смирена, Тя дойде от Назарет във Витлеем, за да роди Своя избран Син и, за да се сбъднат Писанията. Защото тези Писания казват, че Месията ще се роди във Витлеем.
        Да направим сърцата си ясла на кротост и смирение, да направим душите си блестящи съсъди от милостиня и доброделание, та да посрещнем Бога, Който дойде да спаси света.
        Да отдадем почит на праведния Йосиф, Обручника, избран от Бога да послужи и да преведе Светото семейство през всички опасности и изпитания на далечния път до Египет. Боголюбив и смирен, той бе удостоен да послужи на Избраната от Бога, Ширшая Небес, и на Нейния Син и наш Бог.
       Честит бе той в старините си, да обгрижи Богомладенеца и Неговата Пречиста Майка. Честит бе да приюти под покрива си Неописуемия Бог-Слово и богоизбраната от Давидовия род Девица.
        Нека да запазим в сърцата си колкото се може по-дълго светлината и мира на рождественския огън и благоволението, дадено свише, поради величавото и радостно събитие.
        Честит празник!
        Честито Рождество Христово!
       Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!
        Божественият мир и рождественската радост да е с всички нас. Амин!

Иконата е копирана от http://www.imkastorias.gr

Копирайте: Проповед на 26.12.2025

Патриаршеско и синодално Рождественско послание

„Днес във Витлеем Христос се ражда от Дева.
Днес Безначалният приема начало и Словото се въплъщава.
Небесните сили се радват и земята с човеците се весели.
Мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото,
а ние непрестанно пеем: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“

(Преп. Йоан Дамаскин)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивното славословие, с което ангелското войнство посреща раждащия се в света Син Божи, нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, е вдъхновило някои от най-прекрасните химни, с които през вековете Отците на Църквата са украсили нашето богослужение. С малко думи, изпълнени с несравнимо по своя смисъл и дълбочината си съдържание, песента на ангелското войнство съгрява и днес сърцата ни с неземна радост: чиста и светла – радост, която превъзхожда всяка друга, която бихме изпитали в нашия скръбен свят. Тази радост, която възвестиха светите Божии ангели на скромните витлеемски пастири, вече две хилядолетия е достояние на всяко вярващо и търсещо Бога сърце. Тя е достояние и на всеки един от нас, изпълвайки ни не само в деня на Христовото Рождество, но и във всички дни и години от живота ни, независимо от изпитанията, през които преминаваме. Тази радост е с нас и днес, когато заедно с цялата Църква ние отново посрещаме идващия сред нас Богомладенец.

Събитието на Рождеството на Христа Спасителя бележи действително повратен момент в човешката история. С раждането на Божия Син като Син Човешки „древното премина“ и „ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17). Сам Бог дойде сред нас и живя между нас, като Един от нас, и сключи с човешкия род Своя Нов Завет, който е Завет на мира и безпределната, всеопрощаваща Негова любов и милост. Освободи ни от властта на греха и смъртта, помири ни с Небесата и ни дарува „обновен живот“ (Рим. 6:4). Живот в правда и светост, в любов към Бога и към всеки човек, възстановявайки изгубеното някога наше богосиновство, както свидетелства божественият евангелист, когато казва, че „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан 1:12).

Великите Отци и учители на Църквата Христова говорят за дивното Тайнство на Боговъплъщението като за обнова на вечния живот (св. Игнатий Богоносец), ново творение (св. Григорий Богослов) и единственото ново нещо под слънцето (преп. Йоан Дамаскин). С тази новост, с това обновяване на човешката природа и на отношенията ни с Бога живеем и ние, макар и не винаги да осъзнаваме напълно това. В тази новост на събитието на Боговъплъщението, разгърната в целия последващ земен живот и богочовешко дело на Христа заради нас и нашето спасение, е основанието както на християнската ни надежда, така и на нашата християнска радост – радостта, към която ни призовават както Господ, така и Неговите свети апостоли. Радост, която надмогва всяка болка, горест и страдание, която е отвъд всичко тукашно и земно, мимолетно и преходно, защото основанията ѝ са в Бога, в любовта на Този, Който днес идва при нас, като Младенец, за да остане завинаги с нас и ние да пребъдем в Него.

Нашият отговор на засвидетелстваната в Боговъплъщението безпределна Божия любов и милост е нашата вяра: вярата, с която живеем и се спасяваме и която се изразява в ответната любов, която ние отдаваме на Бога и на човека до нас. Затова и празникът на Христовото Рождество е свързан с най-много и най-щедри изяви на нашето милосърдие и благотворителност – това е ден, в който ние особено щедро отваряме нашите сърца за нуждите и болката на другите. А във всичко това ние подражаваме не другиму, а на Бога, на Този, Който пръв извървя пътя към нас, протегна ни ръка, сподели с нас всичко онова, до което беше довело грехопадението на прародителите, и ни посочи отново верния път към богоуподобяването и вечния живот, към Царството на нашия Небесен Отец. Затова днес от дълбините на нашите сърца ние отново прославяме дивното тайнство на нашето спасение и от препълнени уста казваме:

„Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – срещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте Господу всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!“ (Катавасии на Рождество Христово, Песен първа).

Всесърдечно поздравяваме по случай празника на Христовото Рождество всички чеда на Православната ни църква – в Родината и далеч от нея, с благопожелания за духовна радост и всяко добро от Господа!

Мирът и любовта на раждащия се днес във Витлеем Господ наш Иисус Христос, Божията благодат и общението в Пресветия Божи Дух да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

 † ДАНИИЛ

Патриарх Български и митрополит Софийски

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ

Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ

Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ

Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ

Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ

Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ

Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН

Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ

Русенски митрополит † НАУМ

Старозагорски митрополит † КИПРИАН

Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ

Доростолски митрополит † ЯКОВ

Сливенски митрополит † АРСЕНИЙ

Видински митрополит † ПАХОМИЙ

Братя и сестри,

        Господ ни сподоби да стигнем до този вълнуващ за всички миг – навечерието на Рождеството на Христа, Божия Син, Второто лице на Света Троица, станал Син Човечески.
        Минахме течението на рождественския пост, с покаяние и назидание, и с надеждата Бог да приеме съкрушените ни молитви.
        И ето, сподобени сме отново да застанем ведно с пастири, ангели и влъхви до яслата на Богомладенеца, приел човешка природа заради нашето спасение.
         Радостен, неизразимо радостен е този миг, когато в смълчаната рождественска нощ очакваме това велико, заради смирението на Бога, дело.
         Христос се ражда, за да обнови грехопадналата ни природа.
         Христос се ражда, за да не сме сами в изкушенията и скърбите.
         Христос се ражда, за да ни изкупи от робството на греха, смъртта и дявола.
         Да се молим Нему, на току-що родения Спасител на света, да добави още спокойни дни, да спаси Църквата от сатанинските козни, да запази Христовото стадо според обещанието Си, че ще бъде с нас до свършека на света.
        И ние, заедно с ангелския хор да възклицаваме „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“.
        Нека с преизпълнени с рождественска радост сърца да почетем Бъдни вечер – вечерта на сбъднатото Божие обещание, че ще се роди Победителят на смъртта – Предвечният Бог.
        Христовият мир и благодат да е с всички, честващи светото и благословено Христово Рождество! Амин!

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

         Братя и сестри,

          Днес е Игнажден – денят, в който светата Православна Църква почита паметта на свети Игнатий, наречен Богоносец. А колко жалко, че именно в деня на този велик Христов угодник, който е видял с очите си Господа и като дете е прегърнат от Спасителя с думите: „Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“, в този именно ден езическите традиции са толкова силни.
   Различни са езическите поверия в този ден. Суеверно се вярва, че следващата година ще е такава, какъвто е първият посетител на дома, че не се дава, нито се взема назаем, че не бива да се връщаме с празни ръце вкъщи и още много други. А още по-жалко е, че се намират християни, които продължават да ги следват, сякаш Христос не ни е освободил. Ние сме освободени от заблудите на езичеството, което под различни форми продължава своето съществуване и днес.
    Свети Игнатий Богоносец е прославен епископ, ученик на свети Йоан Богослов, светител на Антиохийската църква и светилник на всички малоазийски църкви, неуморен проповедник на словото Божие.
   В преклонна възраст, в дните на император Траян, той приема мъченическа смърт на римския колизеум. Пред очите на многохиляден народ, свети Игнатий е разкъсан от гладни лъвове. Затова често го изобразяват на иконите прав, между два лъва.
   От свети Игнатий са останали 7 послания до различни малоазийски църкви, които той пише през време на своето пътуване по вода към Рим, където ще посрещне смъртта в устата на лъвовете.
   В тези послания свети Игнатий излага безценни наставления за християните от всички времена. Той казва: “Не се оставяйте да бъдете заблудени с чужди служения, нито със стари, безполезни митове …“ И добавя: „отбягвайте разделения и лоши учения“, като поучава срещу тогавашните ереси. В онези времена еретиците от гностическите школи са учили, че Христос е дошъл в света само привидно, а не в плът и, че Той е имал призрачно тяло. Това лъжливо учение застрашава самата основа на християнството. Защото, ако Христос не е приел изцяло човешка природа, Той не би могъл и да ни изкупи. А без Изкуплението, не е възможно и спасението на човека от властта на греха, смъртта и дявола – спасение, което Богочовекът извоюва.
   Затова и Христовите следовници винаги са пазели чистотата на Христовото учение. И за тази чистота, за ненакърнената Христова вяра са жертвали и живота си. Сред тях сияе свети Игнатий Богоносец, носещ Христа в своето преобразено от молитва сърце.
   Възпоменаваме го с почит, като се надяваме на дръзновените му моления пред Божия престол – моления за целия грешен свят и за Христовата Църква, която, макар и в непряко гонение, е изложена на най-жестоки опасности, а именно – светския дух и прикритите лъжеучения, които искат да помрачат Църквата, винаги пребиваваща като „стълб и крепило на истината“.
   Божието благословение, Божията милост да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на свети Игнатий. Амин!

Проповед на Игнажден

Иконата е копирана от http://www.burgasnews.com

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ТРИМИТУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога.

Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи. В труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец, Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички.

Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.
Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Прочетете: Житие на свети Спиридон Изтегляне

Братя и сестри,

       Днес, 11 декември, честваме прославен подвижник, угодил Господу с необикновен подвиг. Това е преподобни Даниил Стълпник, живял през шестото столетие.
      Даниил се родил в Месопотамия – земя, знаменита с ранно християнство и много мъченици. Той е плод на усърдната молитва на своите благочестиви родители, които обещали Богу, че ще посветят своята рожба на монашески живот.
       Още в невръстна възраст малкият Даниил е доведен от родителите си в манастир. Игуменът обаче не е искал да го приеме, защото детето трябвало напълно съзнателно да определи своя път, когато порасне. И, наистина, когато станал на 12 години, Даниил сам напуснал бащиния си дом, за да постъпи в манастир, по благословията и заръките на своите боговдъхновени родители.
       По-късно монах Даниил пожелал да се поклони на Светите места в Йерусалим и палестинската земя и по пътя – в Антиохия успял да посети свети Симеон Стълпник.
      Велик подвиг е стълпничеството! Това е дело на сирийските аскети и подвижници, подвиг, устрашаващ злите сили! На висок стълп, далеч от хора, сам в пек и буря, обрулван от ветровете, стълпникът прекланя колене и се моли Богу. И нашият свети Йоан Рилски така се е молил на висока скала, от която е бил блъснат от демоните.
       Началото на стълпничеството дава свети Симеон Стълпник, образец за подражание за всички стълпници след него.
       Преподобни Даниил, благословен от свети Симеон, след като разбрал, че няма Божия воля да отиде в Йерусалим, тогава разтърсван от войни, се поселил недалеч от Константинопол. Там той си построил висок стълп и денем и нощем прекарвал в непрестанна молитва. Претърпял много скърби, притеснения и понесъл много клевети.
      Защото, знаем, през много скърби се влиза в Царството Божие. Така с търпение и смирено мъжество в понасяне на злото, свети Даниил бил надарен свише с велика благодат. Мнозина, сред тях и най-знатни сановници и дори императори, идвали при неговия стълп и просили благословение и съвет.
       Но умъдреният и смирен Даниил се считал винаги недостоен. Затова и се увенчал с нетленния венец на славата Божия.
       Дано Господ умъдри и облагодати всички, носещи славното име на свети Даниил, и всички, следващи смирението на дивния подвижник.
      Господ да ни помилва по молитвите на Майката Божия и духоносните и славни Свои угодници. Амин!

Копирайте: Проповед на 11 декември – св. Даниил Стълпник, 2025

       Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Велик по чудотворство, прославен в смирение, просиял в добродетели и пламенен в защита на православната вяра е свети Николай, епископ на град Мир в азиатската област Ликия. Той е почитан по целия православен свят, а посмъртните му чудеса наброяват хиляди спасени за Бога и света човеци. Свети Николай е особено почитан и у нас.
           Живял през втората половина на трети век и през четвъртото столетие, свети Николай е свидетел на яростни еретически учения, които по онова време разтърсват Църквата. Със свойствената си смелост при устояване на истината, свети Николай защитава православната вяра. Дивен чудотворец, той възкресява починал при корабокрушение моряк. Избавя от злочеста участ семейството на обеднял баща с три дъщери. Застъпва се успешно за несправедливо осъдени, за всички, търсещи помощ.
            Въпреки че винаги избягва суетната човешка слава, делата му на Божи угодник и чудотворец се прочуват по целия цивилизован свят.
            Неуморен труженик на Божията нива, свети Николай брани словесното си стадо от вътрешни и външни врагове. Той проявява безстрашие и неуморно утешава, проповядва и подкрепя християните в годините на страшното Диоклетианово гонение, когато в град Никомидия, в Мала Азия, на връх Рождество Христово са изгорени 20 хиляди християни.
             Ето в какви тежки времена светителства епископ Николай. Ето в какво ужасяващо време той учи със слово и дело християните на истински живот в Христа.
             А колко пъти спасява пътуващите по море след своята кончина, само Господ знае! Затова днес свети Николай е почитан и като покровител на моряците, и на всички, свързани с морето. На днешния ден на празничната трапеза се слага риба, в спомен на чудото с една потъваща лодка, чийто пробойна явилият се по чуден начин свети Николай запушва с голям шаран.
             Много са храмовете, които днес празнуват своя храмов празник. Много са имениците, които носят честитото и благословено име Николай, което в превод е „победител на народите“.
             Мнозина са тези, които прибягват към молитвите на свети Николай, чиито мощи днес се покоят в град Бари, в Италия, обгрижвани от руското подворие. Стотици хиляди православни се надяват на молитвеното му застъпничество и го смятат за свой покровител.
             Защото и днес той има дръзновение да откликне на нашите молитви. Той предстои пред Божия престол и изпросва милост за несправедливо съдените, утеха за изтерзаните, прехрана за гладуващите, омиротворение за скърбящите, смирение за гневните, вразумяване за непокорните, покаяние за обременените, въздигане на болните, съкрушение за всички нас – плуващите в бурното житейско море на скърби и бедствия. Насрещните ветрове на безверие, суеверия, ереси, грижи, тревоги и кривоверие люлеят лодките на нашите сърца, но ние знаем, че в блестящата като слънце небесна обител, в дома на Отца, свети Николай не спира да се моли за нас. А често Бог го изпраща тук –  да посети някой болен, да спаси някой страдащ, да вразуми някой паднал под осъждане.
             Божието благословение да е с всички нас, дошлите да почетем великия Божи угодник, със семействата, чадата и сродниците ни, с всички отсъстващи, с всички, които още не познават Божията правда, но свети Николай се застъпва за тях и за нас.
            По неговите свети молитви и по застъпничеството на Майката Божия, Пресвятата Владичица и Приснодева Мария, Господ да ни прости и помилва, да ни даде дух на разум, кротост и смирение. Амин!
            Честит и благословен празник! Честито на всички именици!

        Икона: https://impressio.dir.bg