Света великомъченица Марина

 

iтропар св. Марина1           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!
Братя и сестри,
               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!
Копирайте Проповед на 17 юли, света Марина, 2020
Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Неделя трета след Петдесетница. Събор на светите Доростолски мъченици

 
Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33
          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор
И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
Споменът за праведника е с похвали..“
            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
           St Dasius Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обезглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии, е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са пролeли кръвта си и тук е рожденият им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.
Копирайте Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Прочетете повече за светите Доростолски мъченици на страницата „Родни светии“

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.
към Начало

Неделя на всички български светии. Света великомъченица Неделя

Честит празник!
Бълг светии

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!
Проповед на Неделя на всички български светии
Братя и сестри,
          Голяма е нашата радост, че събрани в храма за възкресната служба, честваме славната великомъченица Неделя, тъй почитана от нашия народ, ведно с всички български светии, застъпници и закрилници наши, предстоящи с неувяхващите венци на славата в невечерния ден на Божието Царство. Те – българските светии и всички, напоили с мъченическа кръв нашата земя, са голямо множество, което пред Божия престол отдава слава на непристъпната Света Троица и отправя молитви за всички нас.
          Виждаме, ежедневно виждаме грижата на Небесната Църква за Божия народ тук, на земята, за нашата поместна църква, която още от 9-ти век е дала толкова мъченици, отшелници, светители и праведници. Защото Майката Божия, ангелите и светиите не спират своите горещи молитви за нас, останалите в тоя грешен свят, за нашето спасение и избавление от кривоверието, отстъплението и многочислените заблуди, така разпространени в днешно време.
           По Божия милост Майката Божия и светиите не спират своите молитви, защото любовта Христова е свръзка на съвършенството. И именно любовта е тази, която свързва земната, войнстващата Църква с небесната, тържествуващата Църква. А молитвата е това духовно дихание на всепобеждаващата Божия любов, която трябва да цари във всяко християнско сърце.
           Господ се грижи за Своята Църква. Господ промисля така съвършено всичко, че дори нашата немощ, страст, объркване и заблуда Той може да обръща в добро.
           Ние сме грешни, окаяни и немощни, но Божията благодат възпълва недостигащото. Да се молим, да се молим усърдно – това е делото на Христовия следовник, а всесилната Божия благодат, изпросена по молитвите на всички – земни и небесни Божии чада, обръща злото в добро и в спасително деяние.
          Да се молим за Божията Църква, чиито членове сме от мига на нашето кръщение, да се молим за нашия патриарх, за нашите архиереи, за богохранимия клир да устоява в православната истина и правилно да я преподава, да се молим за вразумление и просветление на нашия народ, затънал в езичество и суеверия, и всевъзможни лъжеучения.
           Да се молим частица от боговдъхновената твърдост в изповядването на вярата да пребъдва у нас – недостойните и безпросветни потомци на славни и величави предци – съградители на църкви, манастири, читалища и университети, направили всичко това в име Божие и не с европейски пари, а отделили от залъка си, подобно на двете лепти на вдовицата.
            Господ да се смили над нас, грешните, и да ни помилва по Своята велика милост, според Своето обещание: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“.  Затова и милеем за Църквата Божия, за Христовата невеста, в чието ложе със страх и трепет извършваме своето спасение. Милеем за Църквата, която е „стълб и крепило на истината“, за Църквата, на която е обещано от Христа, че „портите адови няма да надделеят“. Защото тя е Църква, докато с Божия помощ и сила пази православната вяра, така както наставлява свети Йоан Рилски в своя „Завет“: „Преди всичко ви увещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения.“
           Като помним тези думи на всеславния и богоносен наш закрилник свети Йоан Рилски, да се молим усърдно за едното стоене във вярата, което в нашето лукаво време, кой знае, може да попълни липсващите дела на добротворство и многобройните ни немощи.
           По молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, сред които сияе сонма на родните светци, Господ да ни облагодати, вразуми и помилва. Амин!
          Честит и благословен празник на всички!

Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии, 2024

Иконите са копирани от http://www.pravoslavieto.com и http://www.iconopis.bg

2 юли – Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна. Свети Йоан, архиепископ Шанхайски и Санфранциски Чудотворец

Братя и сестри,
             На Бог е угодно да чудотвори дори чрез сянката на Своите угодници. Знаем от Новия Завет, че мнозина са носели своите болни в Йерусалим край къщата, където пребивавал апостол Петър, та поне сянката му да осени болните. Така и чрез всички светини, свързани с благочестивия живот на Майката Божия, носила в плът Спасителя, всички тези светини – пояс Богородичен, одежда, нейни свещени изображения, са извор на дивни чудеса. Така Господ прославя Царицата Небесна, най-святата и пречиста Винагидева Мария.
           През 5-ти век достопочитаната одежда на Облажаваната Богоматер, източваща чудеса, се съхранява в Йерусалим. Оттам тя е пренесена в Константинопол – столицата на християнската империя, град украсен с безценните съкровища на мощи и реликви, та да може още повече хора да се поклонят, да изпросят молитвите на най-великата застъпница пред Бога и да получат изцеление.
            Точно това полагане на Нейната одежда в Богородичната църква, известна като „Влахернска“, честваме  днес. Това ни напомня да не спираме да възнасяме молитви и моления към Пречистата, към Трапезата на Живия Хляб, към Кивота, позлатен от Светия Дух, към Стълбата небесна, по която слезе Бог, към разцъфналия Ааронов жезъл, към Ходатайката на цялото човечество, както я описва и възпява Църквата. Защото Нейната майчина свобода и дръзновение в молитвеното застъпничество е спасило и спасява мнозина.
По Нейните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Икони: http://www.pokrov-fond.info и http://www.orthochristian.com (фото:arizonaorthodox.co)

02.07. Св. Йоан Шанхайски – жизнеописание и чудеса

Прочетете: Беседа за Страшния Съд:

1 юли – Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски в Рилския манастир. Свети безсребреници Козма и Дамян Римски


 

          
           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.  

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).
Изображения: sofia-seminaria.org и obitel-minsk.org

Събор на светите славни и всехвални 12 апостоли

Братя и сестри,
          Празникът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел продължава и в днешния ден. Честваме днес дванайсетте Господни ученици – онези, които Господ избра и повика, за да бъдат преки свидетели на учението и чудесата Му, онези които седяха с Него на последната вечеря и Той уми нозете им, онези които получиха дарбата да изцеляват, очистват, възкресяват и спасяват.
          Чухме имената им в днешното евангелско четиво. Това са братята Петър и Андрей, братята Иаков Зеведеев и Йоан, наречен Богослов, четвъртият евангелист, Филип и Вартоломей, когото наричат и Натанаил, Иаков Алфеев и Тадей, Тома и Матей, Симон от Кана Галилейска и свети Матия, избран от апостолския събор на мястото на предателя Иуда Искариот.
          Те са неуморни труженици на Божията нива, близки Христови приятели, спътници и довереници, преки слушатели на словото Божие, запаметили думите, гласа и жестовете на Богочовека. Те са удостоени с великата почит да станат избрани съсъди на Христовата проповед и да пострадат за Христовото име. Всички те, без свети Иоан Богослов, ще пролеят кръвта си за Христа и така, като живи камъни, ще споят градежа на Църквата.
          Почитаме ги като основатели на първите християнски общини, като събеседници на света Богородица и на ангелите, като проповедници и мъченици, които един ден на светли, по-светли от слънце престоли, ще съдят света.
          Виждаме ги като предани човеци, но уморени и неразбиращи изцяло истинното месианско послание на Спасителя до мига на Петдесетница. Оттогава Светият Дух, слязъл свише, ги прави необорими проповедници и безстрашни изповедници на вярата.
           Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за тяхната помощ – като съзерцавали лика на Богочовека през земния Му път и като съзерцаващи вечно божествената слава в невечерния ден на Божието Царство.
          Молим се на целия апостолски лик, над който сияе Пречистата Владичица, молим се за частица от апостолското дръзновение за изповядване на истината. Защото Христос е Пътят, Истината и Животът. И живеем ли, умираме ли – Господни сме.
          Дано светите апостоли да укрепят вярата и на нас, днешните християни, които живеем в лукави и бездуховни дни!
          Амин!

Проповед на 30 юни   Изтегляне

Иконата е копирана от http://www.profitisilias.com.gr

Честит празник на светите първовърховни апостоли Петър и Павел!

тропар свв. Петър и Павел

           Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,
          На днешния тържествен празник Църквата чества светите апостоли Петър и Павел, наречени „първовърховни“. Честваме прославената двоица сред Господните ученици – великия Петър, пламенния Христов следовник, който дори ходеше по вода и получи от Господа ключовете на Царството небесно. Честваме и богомъдрия Павел, който макар и да не видя Господа по плът, беше удостоен с велики знамения, издигнат до третото небе и превърнат в най-ярък проповедник и огласител на Христовата истина. От него ни останаха 14 послания – писма, в които най-точно и последователно е разгърнато християнското учение, така както Светият Дух е осиял сърцата на апостолите от мига на светата Петдесетница.
          Превърнали се в ловци на човеци, апостолите Петър и Павел неуморно благовестват по целия тогавашен цивилизован свят, неуморно се трудят, та Христовото спасително учение да озари краищата на вселената. Затова и названието „апостол“ значи нещо велико – пратеник и вестител на Христовата истина.
          В немощи и скърби, в труд и бдение, в пост и несгоди, в бичуване и изтезания, в път, трудности и пререкания с близки и чужди – сред много изпитания минава животът на първовърховните апостоли.
          Служителите Христови – богоизбраните апостоли до дъно изпиват чашата на страданията, така както нашият Господ Иисус Христос прие да изпие горчивата чаша на оскърбления, хули, страдания и смърт. Тежък е кръстът на апостола-проповедник и сияен е венецът, отреден за онези, които един ден на престоли ще съдят света. Знаем, че в дните на нечестивия император Нерон и двамата апостоли се увенчават с мъченическа смърт в Остия, край Рим. Апостол Петър е разпънат на кръст, с главата надолу – както той сам е пожелал. Апостол Павел е посечен с меч като римски гражданин.
          Така на едно и също място се представят в Господа първовърховните апостоли. Те предстоят днес пред Божия престол и ведно с другите апостоли се молят за грешния свят. Молят се за вразумление, за опомняне на света, тръгнал към погибел. Молят се за нашите чеда, които раснат, лишени от всякакви нравствени ценности. Молят се за мира и спиране на бедствията, за добро преуспяване и милост на всички. Затова и ние зовем:
         
„Свети апостоли, молете Господа за нас. Имате дръзновение, молете Го, заедно със света Богородица за спасение на грешния свят“.
          Амин!
          Бог да ви благослови по молитвите на светите славни първовърховни апостоли Петър и Павел!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!
Проповед на Петровден Изтегляне
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Петдесетница

Тропар
Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей,
низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную,
Человеколюбче, слава Тебе.
Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Теб.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
          Реките от жива вода, които струят от сърцето на повярвалия, са благодатният дар на Светия Дух, Който честваме в днешния ден. В ден Петдесетница – деня, когато юдеите празнуват даденото свише на Моисей Синайско законодателство – Десетте Божии заповеди, в същия ден на Отца е угодно да изпрати обещаното от Сина съшествие на Светия Дух. Това се случва в Сионската горница и огнените езици на Духа, преизобилно излял се върху всички апостоли и ученици, а сетне и върху всички повярвали, е единият и същ Животворящ Дух, Който получихме в деня на нашето Кръщение, в мига на нашето Миропомазание.
          Защото и на нашите чела носим начертанието – печата на Дара на Светия Дух, носим потенциално божествения огън – възможността за горене във вярата и възрастване в добродетелта, която ни отличава като Христови следовници.
          За жалост обаче твърде тежки и безчувствени са глинените съдове, в които носим това безценно съкровище. И става въпрос не просто за нашите тела, които имат своите плътски навици и нужди. Става въпрос за безчувствието на нашите души, лишени от истински духовен живот. Защото вместо да личи, че сме носители на Божията светлина, която никой не ще скрие под крина, вместо разпалени лампади от вяра и усърдие към по-добрия дял, който няма да ни се отнеме, ние служим на тленни неща не по-малко от ония, които са некръстени и съвършено невярващи.
          Всичките ни усилия са насочени към земното устроение, към дружба със света и съвсем не даваме място за Светия Дух в нашите помрачени сърца.
          Да се молим, да жадуваме разпалване на благодатната искра на Светия Дух, Който пребивава в Божията Църква от деня на Петдесетница по обещанието на нашия Спасител, като знаем, че и ние сме носители на този Дух, Който живее в тайнствата на Църквата. Затова и апостолът съветва „Духа не угасяйте!“
          Днес е рожденият ден на едната апостолска и съборна Църква, новият Ноев ковчег, приютил жадуващите спасение. Да се молим, да се молим горещо да не отпаднем от Христовото стадо, да имаме стоене във вярата, да претърпим онова, което Бог е отредил за наше спасение, да не погубим с нерадение душите си. И да помним, че Всемилостивият Спасител ни е отредил точно това време за нашия земен живот.
          Благодатта на Бога и Отца и благословението на Сина – нашия Възлюбен Спасител Иисус Христос, и причастието на Божествения Дух да е с всички нас, по застъпничеството на Светата, облажавана от всички родове Дева Богородица, на всички ангели и светии. Амин!
          Честит и благословен празник на всички!
Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com

Проповед на Петдесетница, 2024

 

Задушница e

zadushnica

          Дните на човека са като трева – понесе се над него вятърът и няма го и мястото му вече го не познава – казва псалмопевецът.
Братя и сестри,
          Човешкият живот е твърде кратък. А ние – въпреки неговата краткост безгрижно пилеем безценното време за спасение. След грехопадението на Адам смъртта влезе в света и всеки, който е създаден на този свят неминуемо ще вкуси от нея. Дори нашият Спасител за да я разруши, за да плени адовото царство, доброволно прие да вкуси смъртта като слезе в царството на мрака да строши портите му и да изведе от века свързаните там праведници.
          От човешките създания единствени Енох и Илия не са вкусили смърт и те един ден ще дойдат, за да изобличат антихриста и ще бъдат погубени от него.
          Всички, всички други – богати, бедни, млади, стари, толкова различни по начин на живот и мислене сме смъртни. И по думите на апостол Павел – човеку е дадено да изживее един единствен живот, а сетне иде съдът.
          Да, това е истината, която всеки християнин знае и не бива да забравя – че е смъртен, както бяха смъртни, отходилите преди нас наши отци, братя и сестри. Но знаем също, че в страшния смъртен час, който е и началото на нашия съд пред Бога – в този страшен час имаме молитвите и застъпничеството на Църквата. Бог не е Бог на мъртви, а на живи – защото у Господа всички са живи.
          За тези наши покойници, живи у Господа, ние се молим, за тях четем Псалтир, техните имена поменават свещениците при безкръвната жертва – Светата Литургия, за тях раздаваме милостиня, помнейки безсмъртните слова на Сираховия син „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“ (Сир. 7:36)
          Ето това са заупокойните литургии на Църквата – благодатно застъпничество за нашите близки, за знайни и незнайни от века усопших, за починалите от създание мира досега.
          И като помним, че сме смъртни и ще отидем един ден в другия свят да се освободим от оковите на житейските грижи, от властолюбието, себелюбието, от всичките си амбиции, от дребнавите си страсти, от плътското си мъдруване. Защото единственото, което притежаваме е настоящето – пулса на нашата молитва към Всевишния. И това наше „Господи помилуй“ от съкрушените ни сърца – кой знае може да привлече Божествената благодат над нашите униващи, съсипани от скърби, уплашени от беззаконията и узаконеното отстъпление, слаби човешки души.
          Да се молим, братя и сестри, да се молим за Божия милост и за покойните ни близки, и за нас грешните. Та по молитвите на Майката Божия и тържествуващата църква, Бог да се смили над земната, войнстващата църква.
           Амин!
 
Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Възнесение Господне – Спасовден

Възнесение

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
        Днес е велик Господски празник. На четиридесетия ден от Своето Възкресение нашият Господ Иисус Христос се възнася от Елеонската планина към небето, където ще седне отдясно на Отца. Това изумително събитие става в присъствието на десетки, на стотици Господни ученици и следовници, а сред тях е и Майката Божия. Пред смаяните очи на множеството Господ се въздига в небето, благославяйки всички, и обкръжен със светъл облак, като се възнася, става невидим за човешките очи. А два ангела с бели дрехи напомнят на галилейските рибари, че Възнесеният Спасител ще дойде по същия начин, както е видян да отива на небето.
        Да, ангелите напомнят, че предстои Второто Пришествие на Господа, при което Господ вече няма да е в унизеност и кротост, няма да дойде с благо известяване и блага покана, а ще дойде в сила и слава голяма, при звук на тръба и глас на архангел. И се знае, че при това Второ пришествие Господ ще дойде вече като Съдия.
        Христос беше дошъл преди повече от две хиляди години като Изкупител, а предстои да дойде като Съдия. И не случайно онзи Божи съд, който ще разгледа делата и мислите на всички човеци от създание мира, онзи Божи съд е наречен Страшния съд. Той не е страшен за праведниците и за покаялите се грешници. Той е страшен за нас.
         Затова, братя и сестри, да побързаме, докле е ден да принесем покаяние, да оплачем греховете си, да смекчим злите си сърца, да загърбим нашата топлохладност, да възжелаем да бъдем причислени към работниците, дошли в единадесетия час. Спасителят възнесе на небето придобитата човешка природа, раят отново е отворен за нас, да се подвизаваме с добрия подвиг, да се молим, да правим милостиня, да просим избавление от нашето вкаменело безчувствие, да пожелаем да усетим съкрушението, за което само четем по книгите, но всъщност не познаваме.
         Защото знаем ведно с апостол Павел, знаем, че всинца много грешим, но сякаш не виждаме истинската ужасяваща бездна на греховете си. Дори напротив, мислим се за хора не по-лоши от всички други. А това показва липса на духовни сетива…
         Господ да се смили над нас и да ни помилва по  Своята велика милост, защото Той е казал: „Ще бъда с вас до свършека на света. А това ще рече, че Той – Изкупителят и Спасителят Христос ще бъде със Своето малко стадо до края на земния свят. И онези, които не са отстъпили от Неговите заповеди, ще бъдат с Господа във вечността.
         Това ни дава упование, че въпреки ужасните отстъпления, на които сме свидетели в нашето тревожно и страшно време, Бог не ще остави онези, които търсят Неговата помощ.
        Благодатта на възнеслия се Спасител и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички вас. Амин!
        Честит и благословен празник!
Копирайте Проповед на Възнесение, 2024
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org