Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Братя и сестри,

           В днешната 9-та Неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен Църквата ни припомня Господнята притча за безумния богаташ. Свети евангелист Лука я предава подробно. Тази притча Господ разказва веднага след настоятелното изискване на един човек от народа, пожелал Господ като земен съдия да раздели имот между него и брат му. Да, древните юдейски съдии както и Мойсей са решавали всички въпроси на общността, включително и имотните. Но Господ, Чието Царство не е от тоя свят, казва: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“
           И веднага Господ добавя колко е страшно и гибелно користолюбието за човешката душа. И за да онагледи това, разказва притчата за безумния богаташ.
            Богаташът притежава много плодородна земя. Неговите ниви са принесли богат урожай. И този човек, тъй мъдър в житейските дела, решава да построи още по-големи житници, да получава безпрепятствено несметна печалба и да се весели дълги, дълги години. Той възнамерява да прекара безгрижно земния си живот във всички възможни наслади, осигурени от голямото богатство.
            „Ще кажа на душата си – душо, имаш блага приготвени за много години, яж, пий, почивай, весели се“ – така богаташът предвижда във въображението си своя бъдещ безгрижен живот.
              Всичко е предвидено, всичко е изчислено – и места за съхраняване на урожая, и доходите от многото реколта, и земните радости от този безметежен и успешен живот.
              Всичко е предвидено, освен едно – най-важното – липсата на Божия воля за това начинание. Богаташът не казва: „Ако е рекъл Бог, ще направя това и това“. Той не търси Божията воля, не търси благословение за своите трудове и начинания, най-вероятно не предвижда и нищо за бедните, които би могъл да подпомогне с големия си имот.
              Размисълът на богаташа е насочен единствено към собствения успех  и бъдещите свои наслади – „душо, почивай, яж, пий, весели се“.
              Виждаме, той не споменава нищо за Бога, нищо за ближните. Но всички човешки планове са суетни, а нашето съществуване е преходно, а дните на човека са като трева. Човек е смъртен, и не просто смъртен, но смъртта може да е внезапна.
               Затова Бог се обръща към богаташа с думите: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, за кого ще остане?“
              Безумен, безумен и окаян е този богаташ от притчата, който подреди всичко, с изключение на най-важното – намесата на Бога в своя път, предвиди всичко, освен най-важното – своя край, своя свършек на живота, където се озовава напълно неподготвен.
              А Господ довършва притчата с думите: „Така бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“.
             Виждаме, че евангелският идеал е придобиването на ум Христов, на добродетели, на търпение, покаяние, смирение, оплакване на греховете, борба срещу вътрешните немощи, особено срещу осъждането и злопаметността, които са наши най-люти врагове. Нашето богатство трябва да е насочено към придобиване на това духовно съкровище – раждането на стократния плод на нивата на нашата душа.
             Да даде Господ да се оброди тази наша духовна нива с плодове на покаяние и на добри дела. За да не бъдем като безумния богаташ творци на планове за живот, без Самия Живот, Който е Христос. Да не забравяме, че този път е подготовка за вечността. Молитвата „Господи, помилуй“ да е винаги в нашия ум. Да призоваваме света Богородица, ангелите и светиите на помощ, да ги молим за тяхното ходатайство, знаейки, че голяма сила има молитвата на праведника, а още повече на небесния жител. И преди всичко, да поставяме Христос в центъра на нашия живот, на нашето внимание. И преди да предприемем нещо, да се молим за Божието благословение на нашето намерение. И да се борим с нашата привързаност към материалните неща, да не стане водеща, да не вземе превес в нашия живот. Защото това е гибелно.
             Божието благословение да е с всички вас. Желая на всички спасителни пости, трезвение и покаяние. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя 9-та след Неделя подир Въздвижение, 2024

Изображение: https://pereklichka.livejournal.com

Прочетете: Свети великомъченик Мина

Братя и сестри,

           Днес честваме прославен в Господа великомъченик, отличен воин на Небесния Цар, знаменит чудотворец и бърз помощник на изпадналите в беди, закрилник на онеправданите и застъпник за пострадалите – честваме свети Мина египтянина.
          Знаем, че той е бил християнин от младини и е служил във войската, в един древен град във Фригия, сегашна Мала Азия, по времето на римските императори, издали укази за най-страшните гонения срещу християните – Диоклетиан и Максимиан.
           Диоклетиан царувал в източната част на Римската империя и скръбни и страшни са били за християните дните на неговото управление. Много, много християни тогава обагрили с кръвта си гладиаторските арени, мнозина били изтезавани и погубвани заради Христовото име, а имало и такива, които са отстъпвали, уплашени от зверските мъчения. Диоклетиановото гонение дава най-много мъченици от всички дотогавашни гонения в езическата Римска империя.
           Да, само заради отказа да хвърлят шепа тамян пред статуята на идола, християните са били готови да умрат и не са търсели изход в отстъпление.
           Ето, в такива нелеки времена живее и блаженият Мина, който още когато разбрал, че започва гонение и ще го принуждават да принесе идолски жертви, оставил воинското си звание и се оттеглил в планината. Години наред в планината свети Мина се подготвял с пост и молитва за мъченическия подвиг.
           А когато започва голям езически празник, той оставил своето уединение и слязъл в града, в центъра на зрелищата. Там, пред всички той безстрашно изповядал Христа и бил разпознат като воин, служител в императорската войска.
           Арестуван и измъчван с бой, огън и разкъсване на тялото с железни тризъбци, свети Мина не отстъпва от Небесния Цар, от нашия Господ Иисус Христос, и сред мъченията защитава вярата, наставен от Светия Дух. И всички са в почуда, че необразованият военен има такова красноречие, като човек, осенен от Божествения Дух.
           Без да предаде Христа, понесъл нечувани мъки, свети Мина е посечен с меч вън от града, а многострадалното му тяло е изгорено. Това се случва през 304 г. Останките от мощите на свети Мина са пренесени от вярващи, свидетели на мъченическата му кончина, в Александрия.
           Следсмъртните чудеса на свети Мина са неизброими – възкресяване на убити, вразумяване на отстъпили от Божиите заповеди, прекратяване на войни и чужди нашествия, изцеления на хроми, недъгави, помощ при намиране на изгубени вещи, закрила на цели градове са сред чудесата на свети Мина.
           Покланяме му се като на Божи угодник, като пресветъл съсъд на Божията благодат, като мъченик за вярата, огласил Христовото име пред света, като наш горещ застъпник пред Божия престол.
           Честити сме, че и тук, в този храм, пред очите ни е неговата честна икона, която вярващите почитат като чудотворна.
           Господ да се смили над нас, грешните и окаяните люде, живеещи в лукаво антихристово време. Молим се на Майката Божия и целия сомн светии, сред които е свети Мина, да просят милост за нас и нашите чада. За да растат децата в мъдрост Божия, трябва ние да ги наставим в Христовата вяра. Затова се молим, свети Мина да се застъпва за нашето вразумление, да станем от номинални християни, принадлежащи само по име към Православието, да станем просветени възпитатели на нашите чада. И да се молим Господ да не ни предаде на извратен ум, каквито са нагласите и умонастроенията на днешния свят.
           И казваме: „Многострадални Мино, преминал от земното войнство в небесното, моли Господа за нас, грешните, и за нашите чада!“
           Честит и благословен празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Проповед на празника на свети Мина

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Гледайте презентацията за ангелите:

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“

Братя и сестри,

        Днешното литургийно евангелско четиво (Лк.16:19-31) предава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Подобно на другите Христови притчи и тази се отнася не само за Христовите слушатели, но за всички хора във всички времена.
        Един безгрижен богаташ пирува бляскаво. Целият му житейски път е низ от удоволствия и наслади. При вратите му, незабелязан от богатия, лежи бедният и болен Лазар, измъчван от тежко и будещо погнуса заболяване. Лазар е окаян не само защото е болен, но и защото е в крайна, унизителна варварска нищета. Той е сам, напълно сам, изключен от човешкото общество, поради отвратителното си заболяване. Цялото му тяло е в струпеи и единствено кучетата доближават нещастника, за да ближат гноящите му рани. Нищо повече не ни казва евангелието за този беден Лазар. Но най-вероятно Лазар наред със своята нищета и окаяност е бил смирен и кротък, не е роптаел и не е проклинал Бога, Който допуска тъй различно съществуване за богаташа и бедняка.
        Откъде разбираме, че Лазар не е роптаел?
        Разбираме това, че е кротък и смирен, от неговата задгробна участ. Ангелите го занасят след кончината му в лоното Авраамово – там, където пребивават патриарсите и праведниците от създание мира.
        А безсърдечният богаташ, който дори не беше забелязал струпавия Лазар пред портите си, трябваше да отиде в ада.
        И когато богаташът се моли на Авраам, Лазар да бъде допуснат, за да му помогне, Авраам му отвръща: „Чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар – злото. Сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.“
        Братя и сестри, да не ламтим да вземем доброто приживе. Да не съжаляваме, че имаме толкова изпитания, болести и немощи.
        Да не скърбим, че не сме в числото на преситените и лекомислени люде, които имат здраве, успехи, почести, кариера, слава и благоденствие.
        Да не роптаем, преди всичко да не роптаем, че в скърби, лишения и терзания минават дните ни. От нас Господ иска само едно – да претърпим, да претърпим изпратените за наше спасение изпитания.
        Защото Лазар, изхвърленият и окаян Лазар, получи райското блаженство единствено поради своето търпение и кротост. И сълзите, които проля приживе, се превърнаха в скъпоценна нетленна сватбена одежда за брачния пир на божествената любов.
        Затова и ние нека да имаме него за пример, да гледаме с духовен взор и да не роптаем. Защото завистта и ропотът ще погубят и без това малката ни възможност за спасение. Нека помним, че Господ иска да се спасим и да достигнем до познание на истината. И Той – Всемогъщият и Всезнаещ наш Създател знае колко са нашите слаби човешки сили. И по мярата на тия сили, които само Нему са известни, Той изпраща изпитанията, за да ни смири и устрои нашето спасение.
        Да даде Господ скърбите и болките, и злощастията да ни бъдат за спасение и за добра отсъда в часа на Съда. Амин.
         Божието благословение да е с всички вас.

Изображение: Богаташът и бедният Лазар – стенопис от манастира Kykkos в Кипър, изт. catholicsstrivingforholiness.com
Копирайте: Проповед на Неделя 5та след Неделя подир Въздвижение, 2024

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,

               След грехопадението на нашите прародители, престъпили първата Божия заповед за въздържание от плода на забраненото дърво, Бог повели първите хора, а след тях и всички ние – техните наследници, да напуснем рая. И нещо повече – вкусили от забранения плод всички ние наследяваме греха, болестите, старостта и смъртта. Всички ние – потомци Адамови, а заедно с нас и цялото живо творение, цялата природа ставаме смъртни. 
          Затова, призвани за безсмъртие и вечен живот, ние имаме една и съща участ – след седемдесет или осемдесет години да вкусим смърт.
          А което е още по-важно – тази смърт не е край, мрак, забвение – тя е врата, която всеки от нас отваря, за да премине във вечния живот или във вечното осъждане. От създание мира досега са отходили в другия живот стотици хиляди, милиони хора, сред тях са нашите предци, а един ден и ние също ще се представим пред Господа. Затова и апостол Павел казва „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“.
          Затова и ние християните, Христовите следовници, знаейки че имаме един-единствен живот, се стараем тук да подготвим добра отсъда в часа на Съда.
          Но често добрите ни дела са нищожни, а греховете – страшни и ние прибягваме до молитвите на Църквата – земна и небесна, Съкровищница, която да се застъпи за покойните преди нас.
          „Милост за даване да имаш към всички човеци, но и починалите не лишавай от милост“ – съветва Иисус, син Сирахов в своята безсмъртна книга – неотменна част от Стария завет.
          Какво значи да не лишаваме починалите от милост? – Значи да не спираме да се молим за тях, да записваме в църква техните имена, които свещениците произнасят, отделяйки частици от просфората в олтара и тогава знаем – лъч светлина достига до нашите покойници.
          Казват, че както затвореният в тъмница очаква свиждане и се радва да се срещне със своите близки, така е и за онази душа, на която е устроена църковна панихида и чието име е упоменато в заупокойна литургия, каквато е днешната.
          И колкото сме се грижили за нашите близки приживе, толкова повече трябва да се грижим сега, когато те вече не могат да направят нищо за себе си, защото времето им за покаяние е безвъзвратно отминало. Затова, да четем Псалтир заупокой, да храним и обличаме гладни, да записваме имената на покойните на службите в църквата, особено на тези, за които знаем, че няма кой да направи тази милост, да се молим и да просим Всемилостивия Владика, по молитвите на Майката Божия и на всички светии, да им прости прегрешенията, сторени волно и неволно.
          Защото не е достатъчно да направим надгробни паметници и да печатаме некролози – грижата ни трябва да е духовна, защото починалите са души, не в материалния свят, паметниците, цветята и некролозите не променят тяхната задгробна участ.
          Единствено и само застъпничеството на църквата може да даде светлина и покой на нашите починали сродници.
          А дано и на нас да има кой да даде имената заупокой и да ни приготви панихида.
          Мнозина се питат защо трябва винаги да има варено жито на поменната трапеза? Житото символизира възкресението, възкресението, което всички ние очакваме, възкресението, при което праведните ще посрещнат Господа на облаци, за да бъдат винаги с Него.
          Да даде Господ и нашите близки, и самите ние – бедни откъм добродетели, богати на грехове, но грехове, за които сме принесли покаяние – всички да наследим обещания небесен Йерусалим, където вместо слънце сияе нашият Триединен Бог.
          Амин!

           На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Изображение: https://primorsko.bg

       Ето как един от най-изявените будители, човек с ярък възрожденски дух – митрополит Климент Търновски, по-известен като Васил Друмев, описва историческата насоченост на изстрадалия български народ от следосвобожденската епоха:

      Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!

            Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.     

        На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня. На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа.
        Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение!

Братя и сестри,

         В днешното литургийно евангелско четиво (Лука 8:26-39) Църквата ни припомня изцерението на Гадаринския бесноват, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Легион зли духове обитавали в този нещастен бесноват, който дори дреха не е обличал и не е живял сред хората. И свети Лука добавя, че дълго време така се е мъчил обсебения човек – чак до момента, когато нашият Спасител и Изкупител го среща и го изцелява. А бесовете, излезли из клетия болен, са толкова много и тъй страшни, че когато влезли в пасящото наблизо стадо свини, цялото стадо се втурнало надолу по стръмнината във водите на Галилейското езеро.
        Потресаваща е картината на действие на тъй злокобните Божии и наши врагове – демоните. По Божия милост те са скрити от телесните ни очи, защото техният безобразен вид плаши човеците. Ние обаче виждаме техните действия в поведенческите проявления на хората около нас и върху самите нас.
        Когато в нечий дом настане прелюбодеяние, то не е от естествения повик на плътта, а е пряко действие на блудния бяс върху някой от съпрузите. Когато говорим страшни неща в пристъп на необуздан гняв, това пак е демонично действие върху нас.
        Дори когато ни се приспи, дойде ли време за вечерните молитви, а сме бодри и свежи да гледаме телевизия, и това е действие на поднебесните духове на злобата.
        За съжаление, ние самите не опазваме своите сетива от външните злокобни въздействия. Не се пазим от разговори, пълни с клюки и осъждане, гледаме непристойни неща, които изобилват в интернет, не се изповядваме, не се причастяваме, не се каем за прегрешенията си и така ставаме лесна плячка за нашия противник.
        Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ трябва да е винаги в нашата уста. Когато сме в интернет, да слушаме беседи на духоносни старци, а не да гледаме мерзостите на света, ако четем, да четем евангелието, светоотеческите напътствия и житията. И най-вече да осъзнаваме собствената си немощ, да не се възгордяваме и тщеславим. Защото гордостта и тщеславието са същност на богопротивния дух, който поиска да завземе Божия престол, и беше сринат в преизподнята още преди създаването на човека.
         Ние, християните, не бива да забравяме, че водим битка с този древен враг, прелъстил нашите прародители в рая. И нашето упование в тази тежка битка (защото това е най-тежката битка в нашия живот – битката за спасението на човешката душа), в тази битка ние, макар и немощни като мравчици, ние – Божието творение, удостоено с Божия образ и призвано към богоподобие, ние сме закриляни и подпомагани от всемогъщата Божия благодат. И тази всесилна Божия благодат призоваваме, за да може Господ на силите да се пребори с лукавия дух. А арената на тази битка, на тази война, е човешката душа. Защото Бог ни е създал със свободна воля, и по силата на тази свобода ние копнеем за Бога, копнеем за избавление от злото, копнеем за мира, радостта и светлината на Светия Дух, копнеем да се намерим облечени с избелена от покаяние кръщелна одежда и със здрав разум в нозете Иисусови, копнеем единение с небесния свят, чиито благодатни лъчи усещаме понякога и тук, на земята.
        И трябва да знаем, че тази битка с враговете на нашето спасение ще бъде до сетния ни дъх.
        Господ да се смили над нас, да ни помилва и вразуми, и да ни подкрепи свише в битката за нашето спасение. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя 6-та след Неделя подир Въздвижение, 2024

Стенописът е копиран от http://www.doxologia.ro

Братя и сестри,

         По велика Божия милост и в нашата многострадална земя Бог дава да просияе прославен чудотворец и знаменит подвижник, чиито мощи и до днес се покоят тук, сред нашия народ. Това е свети Йоан Рилски, наричан свети Иван, основателят на прочутата Рилска обител. Целият живот на този наш небесен покровител представлява молитва и угода Богу, които превръщат светеца в благодатен съсъд, изпълнен с плодовете на Духа – мир, любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.
        Роден няколко десетилетия след покръстването на България от свети Борис, свети Йоан след смъртта на родителите си напуска родното си място. А в по-старите жития пише, че бил прокуден от някои свои съселяни. И това не бива да ни учудва, защото няма пророк в родината си, както Сам Господ казва.
        А родина за светеца става непроходимата и дива Рилска планина, където той прекарва земния си път в подвизи и молитва и битка срещу поднебесните духове на злобата.
        Почетен от благочествия цар Петър, внука на свети Борис–Покръстителя, и сторил множество чудеса на изцеления, свети Йоан споделя смирено в своя „Завет“ – своето писмено завещание към следовниците си монаси и към всички нас: „Бог ми оказа помощ да претърпя всичко, не аз, но силата Христова, която е в мене“.
         Ето тази сила Христова, тази божествена благодат превръща смирения Йоан в знаменит отшелник, чудотворец и най-известния светия на българския род.
         И колко актуално звучат днес думите му: „Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от никакво злословие, без да я примесвате с чужди и различни учения.“
         Тези думи са отправени към нашия съвременник, който е потопен в чужди и наши безблагодатни учения. Потопени сме в окултизъм, астрология, екстрасенство, дъновизъм, йога, баене и гадаене, леене на куршум, почитание към лъжеучители като Ванга, Стойна, дядо Влайчо, вяра в прераждането и всевъзможни заблуди.
         Затова свети Йоан съветва своите ученици и послушници: “Людете от единокръвния си народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави.“
         А днес към заблудите и лъжеученията е прибавено от най-високи места, от медии и интернет, прибавено е агресивното налагане на богоотстъпничество и извращения, които се превръщат в норма. Да не забравяме, че тези нови „ценности“ са всъщност смъртни грехове, които библейският светоглед винаги е отхвърлял. А светиите, сред които сияе дивният и смирен Рилски пустиножител, не спират да се молят пред Божия престол за нашия окаян, потънал в грехове, страсти и отстъпление свят.
         А в края на своя „Завет“ свети Йоан наставлява да не прекъсваме молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“, да се поучаваме в закона Господен и светоотеческите книги и, забележете, да се молим за него, грешния. Ето истинското смирение, на истинския християнин, прославения чудотворец, основател на Рилската обител, отшелник и съветник на царе. Той проси молитвите на своите чада, защото се осъзнава като грешен и несторил нищо добро на земята.
         Към тази духовна зрялост трябва да се стремим – да виждаме собствените си грехове, а не както е обичайното – да пребъдваме в лъжливото усещане за своята мнима праведност.
         Господ да ни съхрани, да ни опази, да ни покрие със Своя покров, да опази чадата ни от злините на нашето лукаво време, по молитвите на Своята Пречиста Майка и на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, почитан от всички православни. Амин!

Икона:https://www.blessedmart.com/shop/hand-painted-icons/st-john-of-rila-icon/

Копирайте: Проповед на 19 октомври – св. Йоан Рилски, 2024

             Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

   Братя и сестри,    

       На днешния ден, когато честваме преподобната Параскева, известна у нас като Петка Българска, на днешния ден Църквата ни припомня евангелското четиво, в което Господ разказва притчата за 10-те девици.
      Както всички Господни притчи, и тази е преизпълнена с божествена премъдрост и поучение свише. Десетте    девици, които чакат да дойде Жениха – Христа, са всички люде по света, които неизбежно след кончината си ще се срещнат на Съда със своя Създател. 
      Царството Небесно е сватбен чертог, в който ще влязат само мъдрите – тоест онези, които са поддържали своите духовни лампади с горенето на милосърдието, добри дела и светла вяра. Те са добре подготвени за внезапното дохождане на Младоженеца – Христа, дохождане, което за всички нас е свързано с нашия смъртен час – незнаен за нас, но неизбежен, когато ще се изправим пред Божия престол, за да дадем отчет за всички дела, думи и мисли от нашия земен път.
      Така, със силно сияещ светилник на вяра и милосърдие е влязла в небесния чертог и света Петка, прославената българка, по род от Епиват, която още преди да се отдаде на отшелничество е обличала със скъпите си дрехи просяците и просякините. А после, в уединение, в молитвени подвизи и въздишки, в коленопреклонение и борба с невидимите врагове, Божията благодат е увенчала мъдрата дева Петка с неувяхващия венец на Божията слава.
       Нетленни и благоуханни, източващи чудеса, нейните мощи са извадени от епиватската земя, а по-късно донесени в Търново, по искане на христолюбивия цар Иван Асен, където престояват цели два века. Затова смело можем да наричаме света Петка българска светица – не само защото в Епиват през 11 век живее българско население, но и защото тя е закриляла молитвено и Втората българска държава чрез своите мощи. Днес източващата чудеса рака с нейните мощи е в Румъния, в града Яш, и мнозина от целия православен свят отиват на поклонение и просят нейните молитви.
       Днес се молим, украсената с добродетели и милости света Петка да се застъпи за всички нас. Да се застъпи, та да се окажем в часа на Съда с пълен и горящ от вяра и милосърдие духовен съсъд, да се окажем в числото на разумните, на онези, които имат ум Христов и не са пропилявали напразно скъпоценното време на земния живот, дадено ни за покаяние и възрастване в доброто.
       Защото ние  не знаем кога ще дойде краят. И точно защото не знаем края на нашия живот, трябва да полагаме усилия да сме винаги подготвени, по своите слаби сили, разбира се. Да не пропускаме молитвите си, да не отсъстваме от служба, да се покайваме и изповядваме – не формално, а от дън душа, да правим милостиня с разсъдителност, да помним, че всичко, дори нашите мисли ще се открият в съдния ден, да бъдем милосърдни и да прощаваме, както казваме ежедневно на Бога: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Да не забравяме целта на нашия живот, а именно подготовката за блажената вечност.
       И по молитвите на Майката Божия, на ангелите и светиите, сред които и преподобната наша Петка Българска, дано да бъде отсъдата ни от дясната страна, страната на покаялите се, удостоени с богосъзерцание вовеки. Амин!

Копирайте Проповед на Петковден, 2024

Иконата е копирана от m.filckr.com