Презентация за свети Йоан Кръстител

Братя и сестри,

         Днес, 5 януари, е навечерието на Просвещение, както древните са наричали празника Кръщение Господне. Христос се явява на река Йордан, за да освети водите. Христос Спасителят обновява чрез вода и Дух нашата овехтяла и окаяна природа. Христос се явява, пожелал да обнови цялото творение.
         Нека не забравяме, че Кръщението на нашия Господ Иисус Христос е описано и в четирите евангелия. Според древно предание проповедта на свети Йоан Предтеча и Кръщението Господне е извършено в плитчина, около 5 километра преди вливането на Йордан в Мъртво море. Смята се, че именно на това място, дванадесет столетия преди идването на Спасителя, древните израилтяни прекосяват реката и навлизат в Обетованата земя.
         От раннохристиянско време днешният ден – Навечерие на Богоявление е постен. Вероятно това е спомен от пост, който е предшествал Рождество Христово от онези времена, когато двата празника са се чествали заедно.
         Потапянето в осветените богоявленски води е древна традиция. Тържеството на великия водосвет се извършва само два пъти годишно – на днешния 5 януари и на 6 януари – Богоявление.
         Осветената вода е силно лековита, използва се благоговейно от болните, а остатъкът ѝ се влива във водата, останала от предходната година. Тази вода укрепява душата и тялото, прогонва бесовете, утвърждава в кротостта и благочинието, съхранява сърцето в радост и покой. Да я ползваме с почитание пред Божията всевластна мощ, пред Божия мир, пожелал да претвори дори и водната стихия в спасителна и лечителна природа.
          В раннохристиянско време в осветената богоявленска вода са кръщавани оглашените, тоест тези, които са готвени за свето Кръщение.
          А потапянето от свещеника на светия кръст прав изобразява потапянето на Спасителя в река Йордан.
          Честити сме, че Господ ни удостои да почетем още един път славния ден на Неговото Кръщение – деня, когато се чу гласа на Отец и се видя Божествения Дух във вид на гълъб, деня, в който се разкри великата тайна – явяването на Единосъщния и Троично проявен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас. Честито Навечерие на Просвещение! Амин!

Изображение:bnr.bg/horizont, снимка Ива Антонова

Проповед на Водици, 2023     Изтегляне

Братя и сестри,

          В Неделята след славния празник на Христовото Рождество, Светата Православна църква възпоменава четиринадесетте хиляди пеленачета – мъченици, избити от ненадминатия в злото Ирод.
          Обзет от маниакален страх, че Богомладенецът ще го измести от престола, цар Ирод дава заповед за сатанинското дело – поголовното избиване на всички бебета и деца до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му. Тази ужасна трагедия е предсказана от пророк Йеремия, както съобщава и евангелист Матей.
          Но знаем, че известéн от ангел, праведният Йосиф Обручник е напуснал Витлеем и е потеглил за Египет, където светото семейство пребивава няколко години – до смъртта Иродова.
          Ето, тези четиринадесет хиляди мъченици стоят със запалени свещи в ръце, с бели одежди пред Божия престол и се молят за грешния свят. А страшно е да си представим скръбта на майки, сестри и близки, от чийто ръце са изтръгнати пеленачетата, за да бъдат покосени от мечовете на изпратените от Ирод военни части.
          Колко страшно е да се убиват деца, колко немислима е тази жестокост, за която ни напомнят и десетките подобни на нея масови кланета.
          Имаме много такива случаи в нашата си, българска история. Сред планините от трупове, които вижда Макгахан в Батак през август 1876 г., след Априлското въстание, има твърде, твърде много детски черепчета. А какво да кажем и за Перущица, и за Ново село, и за много други кланета, като това в Петрова нива, а също и в по-древно време – през различните епохи.
          Българската земя е дала много невръстни мъченици.
          Затова да благодарим Богу денем и нощем, че ние сме от поколенията, които не са видели ужасите на войната. Но целият свят днес воюва – и в Украйна, и в Палестина и Сирия. Да отправяме молитви непрестанно към нашия Господ – Княза на мира, та да просим от Него, Всемилостивия вразумление за този обезумял от страсти и погибел свят.
          Да се молим на Витлеемските мъченици, Господ да опази нашите чада от всичко гибелно и страшно, от физическата смърт и от духовното разложение, което днес насочва своите палещи стрели към най-малките.
          Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на Майката Божия, на всички ангели и светии, и на Витлеемските мъченици! Амин!

          Иконата е копирана от  http://www.saint.gr

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

          Днес, когато тържествуваме рождественската радост, когато ведно с ангели и човеци възгласяме „Слава във висините Богу и на земята мир“ – днес, Светата православна църква възпоменава благочестивия живот и мъченическата кончина на първомъченик и архидякон Стефан.
          Името Стефан значи увенчан, увенчан с нетленен мъченически венец. Той е убит от хвърлялите камъни, озверели сънародници, от юдеите, въставащи срещу Христовото благовестие, което архидякон Стефан неуморно разяснява.
          И въпреки че виждат сияещото като на ангел Стефаново лице, който дръзновено проповядва истината, че Иисус е очакваният Месия – освирепелите юдеи извеждат Стефан от синедриона и го убиват с камъни, както повелява Мойсеевият закон за светотатците.
          И не случайно днес се чете евангелското четиво за злите лозари. В тази притча Господ Иисус Христос разказва за стопанина, който насажда лозе и си отива.
          Стопанинът на лозето – Бог Отец, изпраща своите слуги щом наближава гроздобер. Гроздоберът е символ на скорошното пришествие на Христос, предвещано от Божиите слуги – пророците. Но всички Божии слуги са убити от злите лозари. „Едного набиха, другиго – убиха, а трети с камъни пребиха“ – пише евангелист Матей.
          Да, Господните пророци изпиха до дъно чашата на страдания и гонения. Така и Божият угодник, служителят Господен Стефан – началникът на дяконите в ранната църква, началник на онези, които служат и обгрижват – бе убит с камъни. Умирайки, увенчаният с правда и кротост първомъченик се моли за своите убийци с думите „Господи, не им зачитай тоя грях.“
          Да, заради жестокостта на лозарите – разпоредници на Божиите обещания, лозето – духовната нива се отне от юдейския народ и се даде на други лозари – на повярвалите езичници, за да дават плодове навреме.
          А тия плодове са вярата, надеждата и любовта в Христа.
          И ние – като следовници Христови, като божествен виноград, Божие лозе, като възпламенени със Стефановото упование Богу – трябва да принасяме духовен плод – плод на опазване заповедите и покаяние. 
          Затова честваме архидякон Стефан, затова тържествуваме светиите – защото гледаме на примера на техния живот и на свършека на този живот, който им отрежда вечна слава в Божието Царство. И като имаме пред очи техния подвиг, подражаваме на вярата им.
          Така поне трябва да бъде.
          Братя и сестри, 
          Живеем в лукави времена. Живеем във време, когато истината се примесва с лъжа, богопротивното се възглася от най-високите места, а в църквата нахлува светският дух и отстъплението от светоотеческите принципи.
          Да усилим молитвата, да не губим упованието във всеблагия Божи промисъл, който е отредил да живеем точно в това време, точно тук и сега.
          И да се молим, да се молим да не отпаднем от вярата, от лоното на апостолската ни Църква, да се молим да не загубим правилната посока – спасителния Христов път, да се молим да не съучастваме в безплодните дела на мрака, а напротив – да ги разпознаваме и да бягаме като от огън от тях.
          И да имаме, по молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, да имаме поне частица от богоотдадената твърдост на свети първомъченик и архидякон Стефан.
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици!
          Божието благословение да е с всички нас! Амин!

Копирайте: Propoved na Stefanovden, 2024

Икона: https://bg-bg.facebook.com/HramSvetaTroicaGabrovo /Житиеписната икона на свети първомъченик и архидякон Стефан е изписана от зографа Иванчо хаджи Василович от Габрово по поръка на дядо Цоньо и се намира в храм „Свети Николай“ с. Поповци/

към Начало

„Слава във висините Богу, и на земята мир,

между човеците благоволение“ (Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).

В света на болката и страданието, на тлението и смъртта – свят, който често забравя висшия смисъл на своето съществуване и се е насочил изцяло към земното и преходното, празникът на Христовото Рождество отново ни припомня, че „Бог примири света със Себе Си чрез Христа, … и ни вложи в нас словото на примирението“ (2 Кор. 5:19). Мирът, донесен на земята от Божия Син с Неговото Въплъщение, е онова благодатно състояние, което се възцарява в сърцето и душата на човека, познал в Христа дългоочаквания Месия и Спасител на света и цялото творение.

Отците и учителите на Църквата от всички времена в забележително единодушие говорят за Въплъщението на Божия Син като за ново творение – пресътворяване на света, създаден в началото от Бога, ала паднал в греха – поради непослушанието на праотците, който обаче не е бил изоставен от Бога, нито Бог е променил Своя първоначален замисъл за Своето творение. Библейското откровение започва с основополагащата истина, че: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). От Новия Завет ние разбираме и начина, по който Бог е сътворил света и всичко съществуващо – чрез Своя Син и творческо Слово, Който е Един от Пресветата, Животворяща и Богоначална Троица. И ето, че боговидецът Йоан започва своето забележително Благовестие в пълно съзвучие с онова, което е било открито още на Битиеписателя, и изповядва: „В начало беше Словото“ (Йоан. 1:1). За да благовести и новото откровение в Христа Иисуса, което е откровение за обновяването на Божието творение с Въплъщението на Единородния Син Божий: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).

Следователно не е случайно, че Христовото Рождество полага за християнския свят началото на Ново летоброене, което продължава и до днес. Защото с идването в света на Този, чрез Когото всичко е станало, започва наистина Нова епоха: епоха на помирението ни с Небесата, на обновяването на Божия Завет с човечеството. Епоха, в която Творецът Бог потвърждава Своя изначален замисъл, предоставяйки възможността „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име…, да станат чеда Божии“ (Йоан 1:12). В тази епоха на помирението, на любовта и благодатта, човеците са отново „Свои“ на Бога, защото Синът и Слово Божие „Дойде у Своите Си“ – независимо от това, че „Своите Го не приеха“ (Йоан 1:11). Новото Божие откровение в Христа не отменя свободата, която е била дарувана на човека още при неговото сътворяване: свобода дори дотам, че да може да отхвърля своя Творец. А затова и участието на човеците в тайнството на обновяването на света е отново въпрос на личен избор и свободен плод от свободната човешка воля.

Ако в нашия свят ние продължаваме да сме свидетели на богоборчеството и греха, на трагедията на тлението и смъртта, на разрушителното действие на силите на мрака и ада, това е така, защото човекът продължава да бъде свободен със същата свобода, която са имали и нашите прародители. С Христовото Рождество обаче, след като Сам Бог живя в света като един от нас – подобен нам във всичко, освен в греха, – пред човека е открита и перспективата на обновлението: „… когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението“ (Гал. 4:4-5). Казано на езика на Отците на Църквата, това означава, че наистина „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ (св. Атанасий Велики). Защото такъв именно е и най-дълбокият смисъл, такова е значението на Боговъплъщението и на дошлото чрез него осиновение на човеците: в предоставената ни възможност по благодат да се уподобяваме на Самия наш Творец и Спасител.

Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда. От деня, в който Бог влезе в човешката история, живя между нас и обнови нашата природа, ние живеем в епохата на любовта и благодатта, епохата, в която Бог отново ни призовава „от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9). И затова – заедно с богопросветения Роман Сладкопевец – в единомислие и с неизказана радост и благодарност изповядваме и свидетелстваме заедно с цялата света Църква, че „Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец: предвечният Бог“ (Кондак, глас 3).

Нека мирът и благоволението, които Ангелското войнство възвести на целия свят в пресветлата нощ на Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, да бъдат с всички нас!

Отечески поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички чеда на светата ни Църква – в пределите на Родината ни и далече от нея, с всесърдечни благопожелания за светлина и радост в душите и сърцата.

Честито Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ДАНИИЛ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит  ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит  ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит  ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит  ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит  НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит  АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит  ЙОАН

† Неврокопски митрополит  СЕРАФИМ

† Русенски митрополит  НАУМ

† Старозагорски митрополит  КИПРИАН

† Врачански митрополит  ГРИГОРИЙ,
   Наместник на овакантения Видински епархийски престол

† Доростолски митрополит  ЯКОВ

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

         Братя и сестри,

          Днес е Игнажден – денят, в който светата Православна църква почита паметта на свети Игнатий, наречен Богоносец. А колко жалко, че именно в деня на този велик Христов угодник, който е видял с очите си Господа и като дете е прегърнат от Спасителя с думите: „Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“, в този именно ден езическите традиции са толкова силни.
   Различни са езическите поверия в този ден. Суеверно се вярва, че следващата година ще е такава, какъвто е първият посетител на дома, че не се дава, нито се взема назаем, че не бива да се връщаме с празни ръце вкъщи и още много други. А още по-жалко е, че се намират християни, които продължават да ги следват, сякаш Христос не ни е освободил. Ние сме освободени от заблудите на езичеството, което под различни форми продължава своето съществуване и днес.
    Свети Игнатий Богоносец е прославен епископ, ученик на свети Йоан Богослов, светител на Антиохийската църква и светилник на всички малоазийски църкви, неуморен проповедник на словото Божие.
   В преклонна възраст, в дните на император Траян, той приема мъченическа смърт на римския колизеум. Пред очите на многохиляден народ, свети Игнатий е разкъсан от гладни лъвове. Затова често го изобразяват на иконите прав, между два лъва.
   От свети Игнатий са останали 7 послания до различни малоазийски църкви, които той пише през време на своето пътуване по вода към Рим, където ще посрещне смъртта в устата на лъвовете.
   В тези послания свети Игнатий излага безценни наставления за християните от всички времена. Той казва: “Не се оставяйте да бъдете заблудени с чужди служения, нито със стари, безполезни митове …“ И добавя: „отбягвайте разделения и лоши учения“, като поучава срещу тогавашните ереси. В онези времена еретиците от гностическите школи са учили, че Христос е дошъл в света само привидно, а не в плът и, че Той е имал призрачно тяло. Това лъжливо учение застрашава самата основа на християнството. Защото, ако Христос не е приел изцяло човешка природа, Той не би могъл и да ни изкупи. А без Изкуплението, не е възможно и спасението на човека от властта на греха, смъртта и дявола – спасение, което Богочовекът извоюва.
   Затова и Христовите следовници винаги са пазели чистотата на Христовото учение. И за тази чистота, за ненакърнената Христова вяра, са жертвали и живота си. Сред тях сияе свети Игнатий Богоносец, носещ Христа в своето преобразено от молитва сърце.
   Възпоменаваме го с почит, като се надяваме на дръзновените му моления пред Божия престол – моления за целия грешен свят и за Христовата Църква, която, макар и в непряко гонение, е изложена на най-жестоки опасности, а именно – светския дух и прикритите лъжеучения, които искат да помрачат Църквата, винаги пребиваваща като „стълб и крепило на истината“.
   Божието благословение, Божията милост да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на свети Игнатий. Амин!

Проповед на Игнажден

Иконата е копирана от http://www.burgasnews.com

към Начало

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,

          Всемогъщият и всемилостив наш Творец кани всички на голямата вечеря. Чухме, че в евангелския текст е казано „мнозина“, но светите отци знаят, че под „мнозина“ се разбира „всички“. Всички човеци, от всички времена и народи са поканени на брачния пир на божествената любов.
          Отец изпраща слугата си да каже: „Дойдете, вече всичко е готово“. Под образа на слугата от Господнята притча ние разбираме нашия Господ Иисус Христос, Който прие образ на раб, смири се, живя като обикновен Човек до 30-годишната си възраст и прие кръстна позорна смърт, за да съкруши адовата сила. Но виждаме и поканените – първи сред тях са книжници, фарисеи, законоучители, водачи на богоизбрания еврейски народ, които би трябвало веднага да се затекат към голямата вечеря и да се поклонят Богу, но те започват да се извиняват. Едни са затрупани с работа и грижи житейски, купили рала волове и отиват на нива, други си купили земя и са изцяло погълнати от ежедневното и преходното. Други пък са заети с насладите на тоя свят, чийто символ е женитбата.
          Така никой от тези поканени, първи призовани на Господнята вечеря, не желае да дойде.
          Тогава стопанинът на къщата – Бог-Отец нарежда на Сина да иде и да доведе бедните, маломощните, хромите и слепите. Тези окаяници са всъщност презрените митари и грешници, които Христос чрез Своята проповед обръща към светлината и въвежда в Небесното Царство. Макар духом хроми и слепи за истинското богопознание, общението с Богочовека ги въздига до Божии избраници, Божии приятели, за които има място на Господнята вечеря.
          А накрая онези, събрани от друмища и плетища, са повярвалите в Христа езичници, които с радост приемат Божията покана. Макар и духовно несретни, бездомни, лишени от истинския Божи дом – храма и от истинската вяра – вярата в Единия Бог, те се отзовават и идат на сватбения пир, приемайки Христа.
          А тези, които бяха поканени първи, не ще вкусят от Господнята вечеря. Защото мнозина са звани, а малцина призвани.
          Да, всички са повикани, но малцина ще се отзоват на тази Господня покана.
          Тази притча е насочена към всички хора. И в най-голяма степен е насочена към нас, християните, кръстените, запечатани с печат-дара на Светия Дух и осветени от църковните Тайнства. Дали наистина се трудим, за да насядаме на тази преизобилна с духовни блага вечеря?
          Дали наистина сме приели Христа със сърцата си, а не само на думи?
          Да не би да сме в числото на първите поканени, заети с ниви, работа, грижи, женитби и всевъзможни занимания, които ни пречат да тръгнем по Божия път? Да не би само да си мислим, че вървим по Божия път, а всъщност да сме топлохладни – умерено вярващи, служещи и на Господ, и на света с неговите страсти?
          Чували сме, че има хора, които говорят, че не могат да дойдат на църква, защото ходят на работа и са много заети. Не могат да намерят време за изповед и причастие. Други пък живеят в църквата, всеки ден са в храма и на богослужение и пак не пристъпват към изповед. Трети пък забравят, че болестта им се вменява вместо пост, и имат право да се изповядват и причастяват, дори със съвсем смекчен пост. А има и такива, които не знаят какво да изповядват, виждат се безгрешни като фарисея от притчата, който надменно презира грешния митар.
           Тази наша дружба със света – да отделяме Богу, на молитвата и службите, на Тайнствата и духовните книги по-малко време, отколкото на сериали, раздумки, клюки, занимания с телефона и всичко, с което светът ни оплита – това ни отдалечава от Господнята вечеря и Царството Божие.
           А поканата да идем там, изпратена ни свише – тази покана често получаваме чрез тъгите и скърбите в нашия живот, с които Господ ни пробужда от обичайното ни вкаменело безчувствие, за да тръгнем по тесния път на спасението.
           Братя и сестри, да даде Бог да се намерим един ден сред покаялите се грешници в Царството Божие.

Копирайте Проповед на 11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2024

Стенопис, копиран от http://www.mystagogyresourcecenter.com

към Начало