Евангелско четиво на Неделя пета след Неделя подир Въздвижение
Лука 16:19-31
Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Архангелова задушница
Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.
Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”. И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.
Свети Пимен Зографски
Житие на свети Пимен Зографски
Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:
1 ноември – Ден на народните будители. Църковни празници през ноември
Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ. Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние. Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България.
Църковни празници през ноември
Архангелова задушница – 4 ноември
Съботният ден срещу Архангеловден е задушница, наричана Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и сродници и се молим да спаси Съдията душите им, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и последен Съд.
Да запишем имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната литургия днес, както и през цялата година – какво по-добро за душата на починалите. От най-дълбока древност свещеникът-предстоятел на службата е поменавал имената на живи и починали, като отделял частици от хляба, който Светият Дух ще претвори в Тяло Христово. Житото от помена символизира възкресението, житното зърно умира в почвата, за да възкръсне вече зрял клас, така и починалият от гроба, от мястото на тъма и тление, ще просияе като от лъчезарен чертог за лъчистата пролет на вечния живот. Затова с трепет и надежда молим Господ на любовта и на всяка милост да упокои починалите в място злачно, блажено и спокойно, където няма болка, скръб и въздишка. Вечна памет на починалите! Царство им небесно!
Архангеловден – 8 ноември
Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на свети Архистратиг Михаил, когото счита за предводител на небесните сили. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат да се делят на девет небесни чинове и да имат различни наименования (като серафими, херувими и др.), но всички заедно се наричат „ангели“. Това събрание на светите ангели е получило наименованието „Събор на ангелите“, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух – Светата Троица, на Която и ние на земята въздаваме слава во веки. Амин.
Свети великомъченик Мина – 11 ноември
Свети Мина бил египтянин, християнин и воин по професия. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Тогава блаженият Мина решил, че е по-добре да живее със зверовете в планината, отколкото с хора, които не познават Бога. След време, когато в главния град се устроил езически празник, свети Мина се явил сред празнуващите и изобличил идолопоклонниците. Управителят го заловил и хвърлил в тъмница, където жестоко бил измъчван, но той не се отрекъл от вярата си и славел Истинния Бог. Накрая бил изгорен на клада. Свети Мина е много почитан у нас светец и особено като закрилник на семейството и семейната чест.
Въведение Богородично – 21 ноември
Света Дева Мария била измолена от Господа с горещите молитви на благочестивите й родители Йоаким и Ана, които до старини нямали деца. В знак на благодарност, те обещали да посветят чедото си на Бога. Когато навършила три години, те завели малката Мария в Йерусалимския храм. Девици със запалени свещи я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, се изкачила по високите стъпала. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Мария заживяла в храма, изучавала Свещеното Писание, пребивавала в труд и молитва.
Въведение Богородично празнуваме на 21 ноември. Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство и православната младеж. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и православната вяра, за християнските добродетели, на които от векове се крепи българският род.
През ноември почитаме света Екатерина – 24 ноември и свети Климент Охридски – 25 ноември.
Копирайте Църковни празници през ноември
Евангелско четиво на Неделя седма след Неделя подир Въздвижение
Лука 8:41-56
И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
Храм „Свети Димитър“, Хасково, чества своя храмов празник

На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня.
На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа, като следва света литургия, молебен канон, празничен водосвет и братска трапеза.
Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение.

Великомъчениче, ти, който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
Разгледайте презентацията Свети Димитър
Копирайте презентацията Свети Димитър
Евангелско четиво на Неделя шеста след Неделя подир Въздвижение
Лука 8:26-39
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец

Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.
Българските светци – небесни покровители на нашия народ.
Свети преподобни Йоан Рилски и света преподобна Петка Българска
Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.
Кое е общото в живота на тези двама светци и в техния подвиг? Те живяли през 10 и 11 век. Свети Йоан се родил в българското село Скрино, под Рила, а света Петка в град Епиват, на брега на Мраморно море, също в българско семейство. И двамата от младини обикнали Бога и закопняли да посветят живота си на Него. След смъртта на своите родители, те раздали всичко на бедните и отишли в манастир, а по-късно се отдалечили в усамотение, за да прекарат дните си единствено в служба на Бога и в молитвено общение с Него.
Къде живял свети Йоан Рилски? Той отишъл навътре в дебрите на Рила планина, която била тогава пълна с диви зверове, трудно достъпна за човешки крак и затова наричана Рилска пустиня. Само с една кожена дреха на гърба си, той се усамотил в тази сурова планина, хранел се с горски треви и плодове. Знаете ли какво растение Бог дал да израсте до убежището на светеца, което да му служи за храна? – сланутък, растение като нахута, което давало оскъдна храна на Божия човек.
Къде живяла света Петка? Тя се поклонила на светите места и се оттеглила в Йорданската пустиня. Тук в горещата пустиня тя търпяла зной и жажда, хранела се с пустинните треви, като възлагала цялата си надежда на Господа. Както свети Йоан, така и света Петка прекарали не година, две в пустинно усамотение, а много години и така достигнали старост.
Светци, които живеят в усамотение, далеч от хората, като свети Йоан Рилски и света Петка, са наречени отшелници. Те не претърпяли мъченическа смърт, като свети Георги или свети Димитър, защото по това време нямало такива жестоки гонения срещу християните. Техният подвиг е друг. Те се отрекли от света, от всичките му удобства и удоволствия, от общуване с хората, а посветили живота си само на Бога, като прекарвали заради Него в строг пост, непрестанни молитви и сълзи на покаяние. Този техен подвиг е твърде труден, но Бог ги пазел и им давал сили да издържат на всички трудности. Така те победили злото в себе си, техните сърца се изчистили от всяка страст, от всеки грях, достигнали святост. Такива светци църквата нарича преподобни, защото във всичко се стремяли да бъдат подобни на Бога – в кротостта, смирението и любовта към ближните.
Твърде малко хора разбират в какво се състои техния подвиг. Немалко смятат оттеглянето им от света за егоизъм и желание да избягат от човешките проблеми. Много хора си задават въпроса какъв е смисълът на такъв живот, който според тях не принася никаква полза на обществото.
Напротив, точно техният подвиг, тяхната святост, техните непрестанни молитви омилостивяват Бога и спасяват света от много злини. Достигнали духовно съвършенство и изпълнили евангелската заповед за любовта към Бога и ближните, светците денем и нощем се молят на Бога за нас. Макар и отдалечени от света, те имат дар на прозорливост, знаят всичко което се случва с нас, обикновените хора, чуват молитвите ни, които шепнем пред иконите в храма, виждат сълзите, които проливаме, когато сме сами със своите болки и проблеми. Когато светците принасят нашите молитви пред Бога и се застъпват за нас, Бог приема тяхното застъпничество, защото те са Божии хора, Божии приятели. Бог се смилява над нас, заради техните молитви. Защото „голяма сила има молитвата на праведника“ (Иак.5:16). Когато свети Йоан Рилски се помолил за един бесноват човек, който никой не можел да укроти, нито да излекува, светецът като се обърнал с молитва към Бога, възвърнал разума на бесноватия и той напълно здрав се върнал у дома си.
Кога почитаме свети Йоан Рилски и света Петка Българска? На 14 октомври почитаме света преподобна Петка, а на 19 октомври – свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
Свети преподобни отче Йоане, моли Бога за спасението на нашите души!
Света преподобна Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!
Иконата е копирана от http://www.galleryplovdiv.com
Света мъченица Злата Мъгленска







