Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

          На Ивановден по традиция град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com

към Начало

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“(Матей 7:1-6).
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.

Марк 1:1-8

             Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
             „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
              Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
            А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
             И проповядваше, думайки: След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му, аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

         С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Иконата е копирана от www.svetistefan.ca

към Начало

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
          Господи, слава на Тебе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

              В очакване сме на Христовото Рождество, в очакване сме на великото чудо на Божието Въплъщение, пред което немеят дори и ангелите.
              Чухме литургичния евангелски текст на апостол Матей, където е изложено родословието по плът на Господ Иисус Христос.
              Спасителят е от Давидовия род, Авраамов потомък. Внушително множество са праведниците от рода Авраамов насетне, докато се стигне потомката на царския род – Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

Има още →

            Неделното училище към храм „Свети Димитър“, Хасково, отпразнува детско рождественско тържество в навечерието на Бъдни вечер.
           В енорийския дом към храма, на 22 декември вечерта, децата представиха стихове и сценка по рождественски мотиви. Радостта достигна своя връх при посрещането на дядо Коледа и Снежанка и техните подаръци.

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

          Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

Братя и сестри,

              Днес Църквата започва честване на предпразненството на Рождество Христово. Същевременно почитаме прославен свещеномъченик, богомъдър епископ, богопросветен църковен писател, боговдъхновен наставник, сподобил се с мъченическа кончина в 20-тия ден на месец декември, 107 година след Рождество Христово.
              За съжаление, днешния празник – Игнажден се свързва от народа с безсмислени езически обичаи и многобройни гадания и суеверия.
            Ние, днешните християни, изобщо не знаем, че свети Игнатий винаги е бил против различните еретически учения, против всяко отклонение от вярата, против всяко суеверие.
В своите послания до църковните общини в Азия, свети Игнатий наставлява да запазят единението около епископа, да отхвърлят всяко плътско мъдруване, всяка възможност да го отклонят от мъченичеството. Защото свети Игнатий на преклонна възраст пътува от Антиохия до Рим за да се сподоби там с мъченичество заради Христа.
             На арената на Колизеума, пред очите на многохиляден народ, честващ в края на декември езически празник, престарелият светител е хвърлен жив на лъвовете и така утробата на зверовете става негов гроб.
              В неговите послания личи как мъченикът се готви за своята кончина и как жадува единение с Христа във вечния живот. И този, който наистина носеше Божието Име в сърцето си, се отправя към небесната си прародина – рая.
              Ето така просиява на небесния склон, увенчаният с блестящ венец – Игнатий, който и с живота си, и със смъртта си, послужи за пример на всички християни във всички времена.
             По неговите молитви, Бог да прости нашата немощ, защото ние наистина сме твърде немощни спрямо такова духовно величие и твърдост. Но като призоваваме молитвите на светиите, молим те да се застъпят за нашето спасение, та и ние да не предадем Христа, така както древните християни Го опазиха!

Иконата е копирана от http://www.elika.blog.bg

към Начало

Разгледайте  Обратна страна на макета

Копирайте Основа      Средна преграда /с ясли и звезди    Елементи върху основата      Покрив и страни     Елха

Разгледайте Разполагане на елементите

Макетните части са за 4 макета, с изключение на „Покрив и страни“, които са за 2 броя макети.