Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от https://commons.wikimedia.org

Братя и сестри, 

             Днес е Задушница – денят, когато Църквата ни призовава да се помолим за починалите наши сродници. И както приживе сме имали грижа за тях, тази грижа продължава и сега, когато са отходили във вечния живот.
              Да не забравяме и думите на свети апостол Павел, поменал Онисифор заради добрите му дела:„Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден“. Оня ден е Съдният ден, и ние молим милост за покойните, милост и прощение на греховете им, уповавайки се на Божието всемилосърдие.
             Да подаваме милостиня в тяхно име, за техен упокой, да четем редовно псалтир със заупокойни молитви, да записваме имената им в Църква за поменаване по време на светата Литургия – ето какво можем да сторим за онези, които не са вече при нас.
             А на Господ на милостта и любовта се молим да опрости всяко волно и неволно тяхно прегрешение, сторено през земния им живот и да ги посели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб и въздишка, а живот безкраен.
             Да правим панихиди и записваме имената на онези, които макар и кръстени, нямат роднина, или близките им не са вярващи и не ще го сторят – ето още едно наше задължение, наш дълг – да сторим милост на онези, на които няма кой да стори милост.
             И според това как сме се грижили за живи и покойни, Бог ще отреди и нашата отсъда в онзи ден. Амин!

Житие на свети мъченик княз Иоан Владимир

           Свети княз Йоан Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://voanerges.rs

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Поучение на празника на светите царе Константин и Елена

Братя и сестри,

              Днешният празник е свързан с богомъдри царе, сторили много за Църквата и за християнството. Свети цар Константин, макар да приема кръщение в зряла възраст, винаги е имал добри християнски дела – издал е едикт за веротърпимост през 313 година и християнството става официална религия и гоненията спират. Царят е инициатор и на свикването на Първия вселенски събор, който осъжда арианската ерес и изгражда Символа на вярата – най-важната догматическа истина, която изповядваме на всяка литургия. Приносът и грижата му за църковните дела са толкова големи, че той сам се нарича „външен епископ“. Неговото дело е равноапостолно, той създава и столицата Константинопол – Константиновия град, центъра на християнския свят. Византия, християнската империя, просъществува цели 10 века. Въпреки ислямското завоевание, Византия е още жива, защото ние и до момента служим с двете византийски литургии – на свети Йоан Златоуст и на свети Василий Велики.
             Света Елена е майката на свети Константин, чиято пламенна вяра я е довела до Светите земи. Нейно дело е откриването на Кръста Господен, копието и гвоздеите, с които е умъртвен Спасителя. С нейно дарителство са построени благолепни обители навсякъде по Светите земи и е благоустроена Йерусалимската патриаршия. Затова и иконата на днешния празник изобразява свети Константин и света Елена от двете страни на Светия Кръст.
              Като имаме техния пример, знаем колко важно е властимащият да е с християнско самосъзнание, с Христов дух. Можем само да се молим за такива управници като свети Константин и света Елена.
              По техните молитви Господ да ни спаси и помилва. Амин!
              Честито на на всички именици!

Мозайката е копирана от http://vlasiostsotsonis.gr

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
            Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg

             На 13 май неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, проведе тържество по случай завършване на учебната година. Разбира се, основна тема беше Възкресение Христово и всички стихове бяха свързани с нея. Сценката, която децата поставиха, бе изградена върху евангелската притча за 10-те девици.
             В края на тържеството предстоятелят на храма, свещеник Серафим Кильов, раздаде грамоти и подаръци на децата.

В очакване на представлението.

Представлението започва с празнични стихове.

Момичетата са готови за началото на сценката.

Поучителни са словата на Христовата притча.

Девиците със запалени светилници очакват Жениха.

Артистично представяне на най-малката девица.

В края на тържеството отецът при храма раздава годишните грамоти и подаръци.

За всяко дете има грамота, книжка и лакомства..

И за най-малките участници има подарък.

Децата са доволни от представянето си.

За награда – голяма празнична торта.

          Поместваме продължението на трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

…….. Третото задължение на ученика на Христа е да върви след Него. Да вървиш след Иисус Христос означава във всичките си дела и пос­тъпки да Му подражаваш. Както е живял и постъпвал Христос на земята, точно така тряб­ва да живеем и да постъпваме и ние. Напри­мер:
           Иисус Христос винаги въздавал благодаре­ние и хвала на Бога Отца и винаги Му се мо­лел – така и ние във всяко състояние и при всички обстоятелства в нашия живот сме длъжни да благодарим на Бога, да Го обичаме и явно и тайно да Му въздаваме хвала и да Му се молим, и винаги да Го носим в ума и сърце­то си.
            Иисус Христос почитал и се подчинявал на Своята Пречиста Майка, на мнимия Си баща праведния Йосиф и на юдейските началници. Така и ние сме длъжни да слушаме и почита­ме родителите и учителите си, да не ги драз­ним и оскърбяваме с постъпките си, да уважа­ваме нашите началници, да се подчиняваме и безропотно да изпълняваме техните нарежда­ния (освен в случаите, когато тези нареждания противоречат на християнските закон и морал!).

Има още →

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

            На всяка света литургия и ежедневно в нашите молитви произнасяме истинните слова от Символа на нашата вяра – “ и възкръсна в третия ден според Писанията и възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“.
            Неслучайно Възнесение Господне е наречен Спасовден – Денят на нашето спасение, осъществено от Богочовека. Защото на Елеонската планина Господ Иисус Христос пред очите на голямо множество Свои ученици и следовници, сред които е и Майката Божия, пред очите на свидетелите се възнася на небесата, в Своя Дом, като въздига отдясно на Отца и изкупената човешка природа.
             Делото на спасението е завършено. В шеметните висини на нетленния, неописуемия небесен свят се възкачва Богочовекът, възнася се човешкото естество, което Той придоби при Боговъплъщението, възлиза човешкото естество, което поради прародителския грях бе изгонено от рая. Затова и триумфът на победата над древното проклятие днес е тъй пълен, тъй осезаем, тъй неописуем. Посрещнат от ангели, въздигнат на облак, като благославя Своите следовници Спасителят въздига изкупеното човечество.
              Защото знаем – Христос е Глава на Църквата. Главата се въздига – ще рече и тялото се въздига. И за нас – придобитите, изкупените, осветените, охристовените, небесната двер е отворена, висината небесна е достъпна.
                Със Своето Възнесение Господ прославя човешката природа. Възнеслата се човешка природа става причастна на вечната слава, величие и власт на Божия Син, защото Той сяда отдясно на Отца. Което значи, че отдясно на Отца, от почетната, славната, победната страна се приобщава и грехопадналото, но въздигнато от Бога човешко естество.
               Честит и благословен да е деня на нашето спасение, деня когато Христос отвори за нас заключените небесни двери! Дано се окажем достойни, очистени в покаяние, за това велико призвание – възкачването на небето, където в непристъпна слава, макар и сред последните, Господ ще ни удостои да съзерцаваме онази неземна красота, която ухо не е чувало и око не е виждало! Амин!

Иконата е копирана от www.bidl.cc.bas.bg

     Поместваме част от трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

           Пътят до Царството Небесно е Сам Иисус Христос. Само този върви по тоя път, който следва подир Христа. Но как трябва да се вър­ви? Чуйте какво казва Сам Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва, А какво оз­начава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да вървиш след Иисус Христос, ще бъде обяснено по-долу.
             Иисус Христос е казал: който иска да върви след Мене… Тези думи означават, че Той ни­кого не принуждава против волята си да вър­ви след Него. Той не иска да има за Свои уче­ници недоброволци или такива, които нямат осъзнато желание за това, а иска всеки човек сам, охотно и без каквато и да е принуда да предаде изцяло себе си Нему. Следователно в Царството Небесно влизат само тези, които са­ми пожелаят да влязат. Християнино, твоите спасение или погибел зависят от собствената ти воля! Господ, по Своите неизречени пре­мъдрост и любов, ти е дарувал свободата да правиш, което искаш, и не желае да ти отне­ма този най-драгоценен дар. И така, ако ис­каш да вървиш след Христа – Той ти показва пътя към Царството Небесно и дори е готов да ти помага по този път; а ако не искаш да вър­виш по него – твоя воля, никой не те принуждава и няма да те принуждава. Но внимавай, пази се да не пренебрегнеш призива на Иисус Христос и Неговата толкова голяма милост. Той, по великата Си благост, дълго-дълго хло­па на вратата на сърцето на всеки човек, за да пробуди душата му и да възбуди у него же­лание за спасение, но горко на онзи, от когото накрая отстъпи и отхвърли като син на погибелта!

Има още →