Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

          На днешния тържествен празник Църквата чества светите апостоли Петър и Павел, наречени „първовърховни“. Честваме прославената двоица сред Господните ученици – великия Петър, пламенния Христов следовник, който дори ходеше по вода и получи от Господа ключовете на Царството небесно. Честваме и богомъдрия Павел, който макар и да не видя Господа по плът, беше удостоен с велики знамения, издигнат до третото небе и превърнат в най-ярък проповедник и огласител на Христовата истина. От него ни останаха 14 послания – писма, в които най-точно и последователно е разгърнато християнското учение, така както Светият Дух е осиял сърцата на апостолите от мига на светата Петдесетница.
          Превърнали се в ловци на човеци, апостолите Петър и Павел неуморно благовестват по целия тогавашен цивилизован свят, неуморно се трудят, та Христовото спасително учение да озари краищата на вселената. Затова и названието „апостол“ значи нещо велико – пратеник и вестител на Христовата истина.
          В немощи и скърби, в труд и бдение, в пост и несгоди, в бичуване и изтезания, в път, трудности и пререкания с близки и чужди – сред много изпитания минава животът на първовърховните апостоли.
          Служителите Христови – богоизбраните апостоли до дъно изпиват чашата на страданията, така както нашият Господ Иисус Христос прие да изпие горчивата чаша на оскърбления, хули, страдания и смърт. Тежък е кръстът на апостола-проповедник и сияен е венецът, отреден за онези, които един ден на престоли ще съдят света. Знаем, че в дните на нечестивия император Нерон и двамата апостоли се увенчават с мъченическа смърт в Остия, край Рим. Апостол Петър е разпънат на кръст, с главата надолу – както той сам е пожелал. Апостол Павел е посечен с меч като римски гражданин.
          Така на едно и също място се представят в Господа първовърховните апостоли. Те предстоят днес пред Божия престол и ведно с другите апостоли се молят за грешния свят. Молят се за вразумление, за опомняне на света, тръгнал към погибел. Молят се за нашите чеда, които раснат, лишени от всякакви нравствени ценности. Молят се за мира и спиране на бедствията, за добро преуспяване и милост на всички. Затова и ние зовем:
          „Свети апостоли, молете Господа за нас. Имате дръзновение, молете Го, заедно със света Богородица за спасение на грешния свят“.
          Амин!
          Бог да ви благослови по молитвите на светите славни първовърховни апостоли Петър и Павел!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Проповед на Петровден, 2022 Изтегляне

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Братя и сестри,

           Господ Иисус Христос се обръща към Своите ученици, избраните апостоли, с думите: „Ще ви направя ловци на човеци“. И наистина галилейските рибари вместо улов на риба, ще уловят чрез евангелската проповед целия свят и ще разнесат навсякъде вестта, че Месия е дошъл.
            Ловци на човеци, тоест проповедници на Христовото учение, са и всички ония, които със свят и богоугоден живот, с пример и слово са изповядали вярата и са удостоени с Божията благодат. Превърнали се в богоносни съсъди, тези Божии приятели, тези Божии угодници, достигнали святост, са живото доказателство, че човешкият живот може да не измине напразно, че човек може, въпреки греха и дявола, които се борят с него, човек може да достигне небесната ни прародина – рая и да придобие блажената вечност.
           Немалко от тези светии са свързани с нашата земя, немалко от тях тук са принесли жарките си молитви, тук са извършили своите подвизи, тук са удостоени с мъченически венци.
           Това е сомнът на родните светии и на всички онези, които по нашите земи са се подвизавали с добрия подвиг, пътя са свършили тук и са опазили вярата.
           Тук, в България, е отеквала проповедта на апостолските мъже като свети Ерм в Пловдив, през тези земи са минали свети Атанасий Велики и свети апостол Андрей, тук от най-ранно време, още преди официалното покръстване е имало цели християнски общини и то не само по черноморските градове.
           Нека не забравяме, че стъпваме по земя, напоена с мъченически кърви от старо и от по-ново време, земя – гробница, некропол с кости на мъченици и преподобни, които тук се увенчаха с нетленните венци на Божията слава.
           Това са царете ни светии – князът- мъченик Боян Енравота, царят-покръстител Борис-Михаил, свети цар Петър, събеседник на светии, свети княз Йоан Владимир.
           Тук се прослави свети Йоан Рилски и неговите наследници – Йоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, тези земи обходи великият Паисий, проигумен на Хилендарския манастир, тук се проля кръвта на баташките, новоселските и хилядите мъченици, отхвърлили агарянското безчестие в дните на османското робство.
            Каква любов към Христа е имал нашият народ знаем от народната песен „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“ И чуваме единствено правилния, единствения възможен отговор: „Глава си давам, Яна не давам на турска вяра.“
           Но къде е днешният балканджи Йово? Днес той е втренчен към други страни, към други хоризонти, готов да даде и вяра и език, и традиции, и ценности. Мечтата на днешният балканджи Йово е американската мечта, в ценностната му система напълно отсъства Христос и той пътува в глобален свят, без корени, без вяра, пише на български с латински букви и е готов на всичко, за да е в крак с желаното за всеки потребител, за всеки консуматор на материални блага …
           А в небесната литургия душите на закланите заради правдата Божия, душите на българските праведници и преподобни молят Господа за милост и просветление за нашия окаян български род, наследник на славни предци.
           Дано по техните молитви и най-вече по застъпничеството на Майката Божия, Царицата небесна, Господ да спаси България и да обърне чадата й към истинското духовно наследство, неопетнено от отстъпленията и многоликите падения на нашето време. Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Честит Еньовден!

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от arpati.blogspot.com

             Богоозарен монах, съвършен постник, будител и пламенен родолюбец, преподобни Паисий е канонизиран от БПЦ през миналия век на 26 юни, 1962 г. Изваждайки наяве фактите от забравената държавна и църковна история на българския народ, той събужда националното ни самосъзнание и се явява ярка фигура на българското възраждане – първопроходник сред плеядата църковни дейци, борили се и извоювали, макар и на висока цена, църковната ни независимост.
              Свети Паисий е роден в Банско през 1722 г. Семейството му се слави с благочестие и безукорен християнски живот. По-големият му брат Лаврентий е игумен на Хилендарския манастир в Атон. Другият му брат Вълчо е искрено вярващ поклонник, посетил Светите земи и обдарил щедро църкви и манастири. Негово дарителство е параклисът „Свети Йоан Рилски“ в Хилендарския манастир (1757 г.), с негови средства е обновена Зографската света обител на Атон (1758 г.) и е съзграден там Богородичен храм (1764 г.)(1)
             Боголюбивият Паисий, закърмен в християнски добродетели, отрано възжелава монашеския живот и постъпва послушник в Рилската света обител, където се усъвършенства духовно при опитни старци.
             Едва на 23 годишна възраст, вече в Хилендарския манастир, младият Паисий приема монашеско пострижение и името Паисий, с което е известен. Неговото монашеско задължение е да бъде таксидиот – пратеник на Хилендарската обител, който пътувайки събира парични помощи за манастира. Свети Паисий има възможност да усети в пълнота духа на своята епоха – време, когато византийският духовен разцвет отдавна е отминал, православните са наричани „руммилет“ и са под егидата на Цариградската патриаршия. А елинофилетизма вече е дал първи плодове – надменното и грубо отношение на гръкоговорящите към своите братя православни. Вярващите не са вече онази наднационална общност, каквато бяха в исихастката епоха (14 век) в навечерието на своето поробване. Българите са обиждани и нямат история и държавност, обвинявани са в неграмотност и невежество, в непричастност към корените на европейската цивилизация – елинската античност и византинизма. Огорчен от това изопачаване на истината и стъписан от факта, че сънародниците българи масово се гърчеят, забравят род и език и приемат „мегали“ идеята на гърците за своя, свети Паисий издирва източници и документи в библиотеките на светогорските манастири и в Сремски Карловци, където е изпратен и съставя своята „История славянобългарска“, която е емблематична  за всеки българин. Пролетта на книжовното обновление настъпило с дошлия на Атон украински подвижник и преводач, великия му съименник свети Паисий Величковски, радетелят за точните преводи на светоотеческите съчинения, който в Нямц (Молдова) успява да създаде голям книжовен център, несъмнено повлиява на Паисий в стремежа му за изследване и книжовно дело. А примерът на немалко атонски новомъченици от тогавашните обители е укрепявал духовно преподобния за нелекия подвиг в името на християнския идеал на правда и истинност. Ето какво пише хилендарският будител в предисловието на своята „История славянобългарская“:
            „За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.…“(2)
             И добавя: „Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно…При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно.“ (3)
             И на сътвореното с молитва, с любов към истината, с любов към българщината дело, Бог не отсъжда забрава. Хилендарският таксидиот свети Паисий обикаля българските земи и мнозина, докоснати от истината и улеснени от разбираемия език на „историйцата“, я преписват и разпространяват. В Рилската обител я преписва монах Никифор, в гр. Самоков  – свещеник Алексей Велкович Попович, в Котел – свещеник Стойко Владиславов, впоследствие епископ Софроний Врачански, даскал Николае и мнозина други.
              И знанието за родната святост, за великата ни държавност покълва в сърцата на всички, които са причастни на истината. Изнурен от многото си трудове, с болен стомах от постоянните пости и тежко главоболие от напрегнатия труд, за които бегло споменава, свети Паисий се представя в Господа неизвестно къде и кога. Епископ Партений привежда следното съобщение в кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли, 1798 г.
            „Йеромонах Паисий поклонник, старец Хилендарски, умря в Самоков и вече не се завърна в Света Гора, и го положиха в гроба на отец Никола йерея, и всички казаха три пъти: „Бог да го прости!““
             Не се знае обаче дали това сведение се отнася именно за Паисий будителя, автора на „История славянобългарская“.
             Бог да ни просвети и вразуми по молитвите на свети Паисий Хилендарски! Амин!

            По Божия милост и други след него тръгват по пътя на създаването на тъй нужната родна историография – българинът йеромонах Спиридон пише през 1792 г. втората след Паисий „История вкратце за българския народ славянски“.

Източници:

1.Епископ Партений Левкийски, Житие на преподобния Паисий Хилендарски, в „Жития на светиите“, м. Юни, „Свети мъченик Георги Зограф“, 2006 г., с. 520
2.Паисий Хилендарски, „Славянобългарска история“, С., 1984г., с. 37-38
3.пак там, с. 40

Иконата е копирана от http://www.paroissebg.fr

Копирайте: 19.06.Свети Паисий Хилендарски

Братя и сестри,

          Сам Господ казва – „Всеки, който остави къща или баща, или сестри, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Божието име ще получи стократно и ще наследи живот вечен.“ Днес си припомняме точно тези слова.
          Припомняме ги, защото честваме Вси светии – просиялите в святост Божии приятели, угодили Му с живот и дело, презряли всички земни радости, богати на скърби, страдания, гонения, а немалко от тях, украсени и с мъченичество.
          Ето всички те – апостоли, светители, мъченици, изповедници, юродиви Христа ради, отшелници и праведници от Христовата църква честваме днес. Почитаме ги като угодили Богу, като преборили своите земни пристрастия, като победили света.
          Те са безценни съкровища на Божията благодат, превърнала ги в богоносни съсъди. Те са наш пример и наши молитвени застъпници. Защото са живели също като нас в лукави и жестоки времена. И като всички хора са имали слабости и са горели в горнилото на много изкушения.
          Но това, което ги отличава от нас е най-вече любовта им към Бога. Заради тази любов те са жертвали всичко земно, знаейки че техният дом е на небесата. Ние знаем теоретично, че сме пътници в този преходен свят. А те са защитили това знание със своя живот. Целият им живот е бил служение Богу, независимо дали са били свещенослужители, мъченици или аскети.
          Те не са се устройвали в този свят. А ние непрестанно се устройваме в този свят, пренебрегвайки вечния. Често дори молитвите си не можем да кажем, не намираме време за нищо духовно, живеем изцяло плътски, като си мислим, че посещението на службите е достатъчно да ни направи добри християни.
          Колко сме далеч наистина от онези, които са взели кръста си и са последвали Христа. Ето, може да се случи и на нас същото – да се разболеем от тежка болест и вместо да проклинаме  да се молим това мъченичество да ни се вмени за покриване на греховете ни.
          Защото наистина не сме способни за духовните подвизи на древните. Но пък дверите на покаянието и смирението са отворени за всички.
          Иде благодатното време на Петровия пост. Това е време за изправление и за изповед, за духовна равносметка и за очистване на скритата стая на сърцата ни, затлачена от гордост, себелюбие, тщеславие, осъждане, гняв и ропот.
          Дано Господ ни смири, по каквито пътища Той знае. Дано да можем да изречем поне едно „Господи помилуй“ с истинско съкрушение. Дано сомна на светиите, призовани пред Божия престол, да се застъпи за нас грешните.
          Божието благословение, по молитвите на Пресветата Владичица и на всички светии да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

             Рожденият ден на светата ни Църква – величавата Петдесетница продължава и в днешния ден. Прекланяме се пред Третото Лице на безначалната и свръхнепостижима Троица – пред Светия Дух, Утешителя, Духа на истината, Който се носеше над водата в часа на сътворяването на света. Знаем, че без Светия Дух не бихме могли да наречем Спасителя Христос – Господ. Знаем, че без освещаващата сила на Духа не би могла да съществува Църквата и Тайнствата църковни. Знаем, че вдъхновени и просветени от Светия Дух са говорили пророците.
            Светият Дух е Този, Който оправдава, умива, освещава, очиства …
            Ето как свети Василий Велики пише за Духа в своето съчинение, написано по повод тогавашната ерес, хулеща Светия Дух:
           „Светият Дух е безпределен по мощ, неопределим по величина, неизмерим с времена, щедър на всички блага … Към него се обръща всичко, нуждаещо се от освещаване. Той е светлина умопостижима, носеща просветление на всяка разумна сила.
            Недостъпен по природа, достижим поради благостта си, прост по същност, многолик по сила, разделян, без да бъде накърнен, споделян, оставайки цялостен, подобно на слънчевия лъч, чиято благодат се сипе като че ли върху отделния избраник, ала всъщност осветява и земя, и море и сияе, разтворена във въздуха.
            От Него вкусват причастяващите се, според своите възможности да приемат, а не според Неговата сила и възможност да даде.“
            И неслучайно, започваме своите молитви с моление към Светия Дух, казвайки:
           „Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души“.
           Чрез Светото Кръщение сме получили годежния пръстен на Духа, чрез покаяние можем да избелим изцапаната си кръщелна одежда и благодатта на Светия Дух ще я направи да заблести, според мярата на нашето съкрушение. И с всяко „Господи, помилуй“, изречено от дълбините на сърцата ни, каним Светия Дух да слезе в скришната ни стая, да ни озари и очисти. И причастени със светите Тайни, усещаме частица от животворна радост, която Светият Дух дава щедро на потърсилите Бога.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички, които са дошли да празнуват празника на Бога – Осветител. И над всички, които скърбят, че не могат да са тук. И над всички, в чиито сърца Всесветият Дух извършва по неизказан и незнаен начин делото на нашето спасение. Амин!

Копирайте: Проповед на Свети Дух, 2022

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

          На днешния ден Църквата възпоменава събитие, променило облика на света, а именно даването на Светия Дух на вярващите Христови следовници, животрептене на Светия Дух в светотайнствения живот на Църквата. Това, което се случва в деня на еврейската Петдесетница, когато юдеите честват даването на 10те Божии заповеди, не е радостен миг, случил се тогава и останал назад във времето.
        Защото благодатните дарби на Духа, явени първоначално като дарба „езици“, нужна за разпространението на благовестието – тези благодатни дарби продължават да се изливат изобилно в Тайнствата на Църквата.
          Получаваме Светия Дух в мига на нашето Кръщение и Миропомазание. Това е годежният пръстен на Духа, който ни напомня нашите обетования към Христа, залог за възрастване в духовния живот и преуспяване в доброто, което същият този Свети Дух може да сътвори в душите ни, стига да се откажем от навиците на ветхия човек, навиците на плътския човек.
           Вярвайки в Христа, ние ще дадем, ние ще излъчим, ще излеем тези благодатни живителни струи на живата вода. Ще рече – Светият Дух изливайки се от нашите сърца ще оживотвори света.
           Виждаме колко високо е назначението на християнина, колко изискващо, колко съвършено трябва да е нашето битие на вярващи, на хора, осенени от Духа, носещи Духа в своя духовен светилник – своята душа и сърце.
            Това е много задължаващо. Защото към това ни призовава Христос – нашият Спасител, към това възкачване към духовното небе, възкачване на Светия Дух в нас, възможно единствено, ако насочим свободата си към жадуване на Благодатта Божия, към копнеж по духовното небе.
            Можем да си честитим рождения ден на апостолската Църква. И по силата на духовния си взор да отсъдим къде сме ние в това тържество на непрестанна Божия благодат. Защото апостолът казва: „Духът не угасяйте“. Какво ще рече това? Да отбягваме не само тежките осъдителни за смърт грехове и  чрез покаяние да ги отхвърлим съвсем, но и да отбягваме всяка злост, всяка гнила дума, всяко осъждане, корист, завист, гняв и ропот. Защото това е оскърбление на Светия Дух, с Когото сме запечатани в деня на избавлението, т.е. в деня на нашето кръщение.
             Молим  се Богу да бъдем достойни наследници на вътрешната чистота на вярващите от онези времена. Защото сме немощни, слаби, изнежени, неспособни за духовни трудове, но поне да копнеем за тази чистота на сърцата, която ги прави дом на Светия Дух- ето така да се молим.
             Честит да е рожденият ден на Църквата!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от http://поисков.рф

          В деня преди Петдесетница, когато отправяме молитви за всички наши отци, братя и сестри, споминали се преди нас и молим прощение на греховете им и място злачно в блажената вечност, на днешния 11 юни е празникът и на светогорската келия „Достойно ест“ – празник в спомен на изписаната от ангела възхвална Богородична песен в края на X век, която чуваме на всяка света Литургия:
          „Достойно е наистина да те облажаваме Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Mайка на нашия Бог“.

Прочетете: Разказ за света Богородица „Достойно ест“

          Прилагаме и снимки от благочестив поклонник, посетил многократно Света гора и запечатал духа и атмосферата на благословената от Света Богородица Нейна градина – Атонския полуостров с дивните манастири (виж по-долу).

          На 11 юни честваме и свети Лука (Войно-Ясенецки), епископ Кримски, упокоил се в Господа на 11 юни 1961г , прославен светител и хирург, лекар на душите и телата по подобие на Всемилостивия Лекар, дръзновено възвестявал в слово и дело Христовата истина в тежки за Църквата времена. Молим се на светителя да се застъпи за мир в света и спасение от изтреблението в днешната война. По неговите молитви Бог да даде вразумление, душевен мир, неоскъдняваща вяра и сърдечна молитва.

Прочетете: Житие на свети Лука Кримски

В деня на Задушница

             В деня на Задушница Църквата извършва заупокойни литургии  за всички люде, споминали се отвека в съгласие с Господните слова, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За вечноживите наши сродници, отправили се преди нас във вечността се молим, та по застъпничеството на Майката Божия, ангелите и светиите, Бог да им даде място блажено и спокойно.
             И в книга „Премъдрост на Иисуса, син Сирахов“ четем: “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сир.7:36)
            Знаем и от апостол Павел, че трябва да отправяме „просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци“ (1Тим.2:1) – в това число и за нашите починали.
            Нашата грижа за тях не е приключена. Те се нуждаят от молитвите на Църквата. Да прочетем псалтир за упокоение, да дадем имената за упоменаване в църквата, да дадем милостиня в тяхно име – ето делата на любовта, която „никога не отпада“.
              Бог да упокои отвека усопшите в лоното Авраамово.

Прочетете: Проповед на Задушница

Иконата на св. Богородица“Достойно ест“ е копирана от: http://www.pinterest.com
Иконата на св. Лука е копирана от: https://kisluha-monastir.ru/

Манастирите на Света гора

Има още →

          Свети мъченик Юлий Доростолски

            Юлий от Дуросторум (днешна Силистра) се родил в семейство на родители езичници. Датата на покръстването на Юлий в християнската вяра е неизвестна. Юлий служил като римски войник в продължение на 27 години – първо като наборник, след това се завръща като ветеран, общо седем военни кампании. Предвид годините и местата, в които е служил Юлий, се предполага, че той вероятно е бил воин в Legio XI Claudia.
          В изпълнение на четвъртия едикт за преследването на християните, издаден от Диоклециан, Юлий бил изправен пред префекта Максим, след като бил арестуван от щабните войници на Максим за отказ да се поклони на езическите богове. След като чул, че е римски войник, Максим похвалил Юлий, че е мъдър и сериозен човек. В знак на благодарност за дългогодишната му военна служба, префектът предложил на Юлий изгодна сделка: ако Юлий извърши публична жертва на римските богове, Максим ще поеме вината за греха на жертвата и ще даде на Юлий свобода, десетгодишна премия и имунитет от бъдещи обвинения.
           Воинът Юлий, с двадесет и седем години служба в седем военни кампании, несравним с никой в ​​битка и с неопетнено военно досие, заявил на префекта Максим, че остава верен на по-висши заповеди. Когато го попитали за военната му служба, Юлий казал, че е бил в армията и се е записал отново като ветеран, и през целия си живот се е покланял на Бога, Който е създал небето и земята, и Му служи до ден днешен.
           Префектът Максим дори му предложил: „Ако мислиш, че е грях, позволи ми аз да поема вината. Аз съм този, който те принуждава, така че ти можеш само да създадеш впечатление, че действаш доброволно. След това можеш да си отидеш вкъщи спокойно, ще вземеш своята десетгодишна премия и никой никога няма да ти създава проблеми отново.“
            Но Юлий категорично отказал всички подобни уловки. На въпроса защо се страхува повече от мъртвец, отколкото от живия император, той отговорил: „Той беше Този, Който умря за нашите грехове, за да ни даде вечен живот. Същият този Човек, Христос, е Бог и пребъдва вовеки. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който се отрече от Него, ще има вечно наказание.“ Максим го посъветвал, от съжаление, да принесе жертва на боговете и да продължи да живее. „Да живея с теб“, казал Юлий, „би било смърт за мен… Избрах смъртта, за да живея със светиите завинаги“.
            На път за екзекуция в Дуросторум в Долна Мизия (днешна Силистра), той бил посрещнат от човек на име Исихий, воин – християнин, познат му от затвора. „Вземи венеца“, му казал Исихий, „който Господ е обещал да даде на тези, които вярват в Него, и ме поменавай, защото и аз ще те последвам. Предай най-сърдечните ми поздрави на Божия слуга, нашия брат Валенцио, който вече е отишъл преди нас при Господа, заради правдивото изповядване на вярата.“ Когато Юлий взел превръзката за очите, преди да бъде обезглавен, той се обърнал с молитва към Спасителя: „Господи Исусе Христе, страдам заради Твоето име. Умолявам Те да приемеш моя дух заедно със Своите свети мъченици.“ Тогава палачът сложил край на живота на Юлий, посичайки го с меч. Това се случило някъде между януари и март, 304 година. Паметта му се почита на 27 май/8 юни.

Източници:
1.Arik Greenberg: My Share of God’s Reward. Exploring the Roles and Formulations of the Afterlife in Early Christian Martyrdom, Reihe: Studies in Biblical Literature – Band 121, Lang, New York, Bern, Berlin, Bruxelles, Frankfurt am Main, Oxford, Wien 2009, ISBN 978-1-4331-0487-9, S. 195–198. From https://www.wikiwand.com/en/Julius_the_Veteran, 01.06.2022.
2.The Journal of Theological Studies, NS, Vol. 70, Pt 1, April 2019, A POLITE CONVERSATION, AN EDICT, AND A SWORD: A LOOK AT THE MARTYRDOM OF JULIUS THE VETERAN PHILIP L. TITE Jackson School of International Studies, University of Washington, Seattle. Fromhttps://www.academia.edu/42706309/A_Polite_Conversation_an_Edict_and_a_Sword_A_Look_at_the_Martyrdom_of_Julius_the_Veteran, 01.06.2022
3.Julius the Veteran (d. 304), in The Oxford Dictionary of Saints (5 rev). Fromhttps://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100026835?rskey=e02Apx&result=11, 01.06.2022.

Иконата е копирана от http://www.binews.it

          За свети мъченик Марк Доростолски сведенията, които открихме, са изключително оскъдни. Единствено се споменава, че паметта му се почита на 8 юни, заедно със свети Юлий Доростолски. Двамата светци са приели мъченическа смърт в Доростол.

Източник: Марк Доростольский, мученик, http://ortho-rus.tk/articles/svyatye.html

Копирайте: 08.06.Свети мъченици Марк и Юлий Доростолски, 2022

Свети Марко, епископ Преславски

         Излагаме сведения и за просиял в святост светител от времето на Второто българско царство – свети Марко, епископ Преславски, за когото имаме малко сведения от разнородни източници, но и те хвърлят светлина върху части от житието му.
         Свети патриарх Евтимий в житието на света Петка пише, че цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Константинопол кръстоносци „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново*. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околии се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търново“¹.

Има още →

Ин.17:1-13

Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Братя и сестри,

          Днес в Седмата неделя след Възкресение честваме светите Отци от Първия вселенски събор! Честваме онези боговдъхновени мъже, които в 325г. в Никея, оборвайки тогавашната ерес – арианството, изковават, формулират изповеданието на вярата, с което заявяваме християнството от апостолско време до ден днешен. Това е Символа на вярата, който чуваме на всяка една литургия.
          И неслучайно Църквата ни припомня божествените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, предадени от евангелист Йоан в седемнадесета глава на неговото евангелие. Това е първосвещеническата молитва, която Помазаника Княз принася за Своите ученици. А тези думи се отнасят и за апостолските наследници – епископи, светители, богомъдри проповедници, свети отци, устояли Христовата истина, спазили Божието слово.
          Тази молитва на Христос е предназначена за всички нас – да не униваме в скърби и изкушения, а да търсим Бог в молитва.
          Христос беседва с Отца, показвайки на всички, че отива на страдания доброволно. Той прославя Отца, защото след Разпятието вече всяка плът може да повярва и благодатта ще стигне до край-земя.
          И тук Христос съобщава за вечния живот, който е разкриване на Отца чрез Сина. „Вечен живот е това да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа“.
          Ето това е тайната на богопознанието, това е същината на озарението – нашата вяра, която отваря очите на сърцата ни към свръхнеизречимата Троица – Отец, Син и Дух Светий.
          Нашата вяра, покълнала чрез живителната сила на Светия Дух ще ни даде познание за Отца чрез Изкупителя – Син.
          До момента на Боговъплъщението и жертвеното смирение на Богочовека, макар и да е познат като Творец, Бог не е разкрит като Отец.
          Именно Сина Божий със Своите живот и учение ни разкри от века скритата тайна – Тайната на божествения Троичен съвет, тайната на единосъщния и троично проявен Бог.
          Ето това е вечният живот – богопознанието на възвестеното Божие Име, Което вече е достъпно за всички човеци. Христос отвори дверите на Царството Божие за всички, но не всички ще пожелаят да тръгнат по спасителния път на истинната вяра и опазване на Неговите заповеди.
          Но всеки Христов, истински Христов следовник, ще има пълнотата на Христовата радост. Така както са я носили още приживе светите отци. И тази божествена радост, живееща в сърцата им, това богопознание, което ги е направило духовни светилници, те са очертали с думи така, че да не можем да се подхлъзнем по сумрачните и тинести пътища на лъжеученията.
          Защото не може да сме християни и същевременно да прославяме лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, не може да сме християни и да вярваме в прераждането, не може да сме богоносци и да пием тинестата вода на стари и нови заблуждения.
          И ако сме го правили досега без да знаем, че е грях, то нищо не ни извинява, ако знаейки продължаваме да упорстваме в заблудата.
          Защото как повтаряме, че вярваме в едната света, съборна и апостолска Църква и същевременно споделяме суетни и лъжовни заблуди, които Църквата е отрекла. Или не помним, че Църквата живее чрез животворящото дихание на Светия Дух.
          Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и по застъпничеството на 318-те богомъдри отци, изразили най-ясно богоустановените и спасителни истини!
          Амин!

Иконата е копирана от azbyka.ru