Свети великомъченик Потит Сердикийски – първият раннохристиянски мъченик на София

          В края на месец февруари 2020 г. Българската православна църква получи в дар от Ватикана частици от св. мощи на двама древни светци – св. Климент Римски и св. Потит, свързани с ранната история на Сердика. И ако за първия светител на Църквата е писано много, то второто име е почти неизвестно на българските християни. В настоящата статия ще се опитаме да прелистим страниците на историята от 2 в. до нашето време, за да съберем частиците памет за този свидетел на Христа, широко почитан в италийските земи, но напълно забравен в земите на своя подвиг и мъченичество. И както всяко изследване в областта на агиологията, и настоящото има за цел не просто реконструкция на случилото се в миналото, но е призив към възстановяване на молитвената връзка с този Христов мъченик. Дълбоко съм убеден, че църковната памет е жива, само когато подбужда към молитва, само когато се превърне в молитвена памет.

Има още →

           Почитането на свети Григорий, епископ Български от Българската православна църква на 8 януари според някои източници започва скоро след неговото канонизиране. Историческите извори относно времето и мястото, където е живял, както и относно катедрата, която е заемал, са твърде разнопосочни. Според едни автори, свети Григорий е живял по времето на българските царе Симеон и Петър през 10-ти век и бил епископ на Пелагония (Битоля) и Прилеп, а според други – епископ Охридски, като в някои случаи се посочва годината на кончината му 1012 г., а в други – това се отнася към първата половина на 14 век.
           С датата 8 януари се свързва и почитането на свети Григорий Мизийски, който според изследователите може да се отъждестви и с един от Преславските патриарси. Някои руски изследователи посочват, че свети Григорий, епископ Мизийски е изиграл голяма роля за просвещението на народа на Киевска Рус.
           Възможно е зад името на свети Григорий Български да се крият различни светци. По една или друга причина да е станало припокриване на личностите им, вероятно поради факта, че е била избрана една дата за тяхното почитане. Предоставяме на вниманието ви материали на различни изследователи.

Свети Григорий, епископ Български

            Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е „презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви“, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Допуска се, че е превел и известната „Хроника“ на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата „Св. София“ в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него. Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.

Христо Темелски, Българи светци, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2010 г.

Патриарх Григорий

            В Бориловия синодик са изброени като преславски патриарси Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий. Тъй като са посочени като патриарси, ако действително са имали този сан, то най-вероятно са заемали този пост след патриарх Дамян в периода 927-971 г., т.е. между признаването на патриаршеския сан на българския църковен глава и превземането на Силистра.
            В една преписка към превод на Стария завет е посочено, че е тя е писана по времето на „княз Симеон, син на Борис” от „презвитер и мних Григорий, църковник на всички български църкви”. Посочването „църковник на всички български църкви” може да означава, че Григорий е глава на българската църква. Титлата пък на Симеон – княз, означава да се отнесе времето на неговото архиерейство в периода между 893 г. и 913 г. Следователно дори да се приеме застъпваната от някои теза, че българският църковен глава е бил провъзгласен за патриарх по същото време, когато Симеон е приел царска титла, то и тогава ако споменатия в преписката Григорий е идентичен с този от Бориловия синодик, неговия сан ще е бил архиепископ.
            В Месецослова на Остромировото евангелие е отбелязано, че на 8 януари се чества паметта на „свети Григорий, епископа на Мизия” (л. 262).
            Филарет (Святие южних славян, стр. 12-13) предполага, че е възможно да става дума за някой от охридските архиепископи, но тези с име Григорий са живели след написването на Остромировото евангелие (1056-1057 г.) – от 1325 г. насетне. Филарет отъждествява този епископ и с Григорий Пелагонийски и Прилепски, който бил направил превод на Метафраст и бил починал през 1012 г. Той е починал преди дякон Григорий да напише Остромировото евангелие, но пък като епископ на Пелагония и Прилеп едва ли е щял да бъде титулуван епископ на Мизия, тъй като това понятие се е използвало за земите между Балкана и Дунава или от българските архиепископи като синоним на България. Все пак не е изключено да става дума и за него, тъй като епархията му е влизала в Охридската архиепископия и в този смисъл той се е явявал български епископ. Доколкото обаче, за да бъдат разграничавани охридските архиепископи са били наричани български, а търновските архиепископи и патриарси мизийски, то последното е малко вероятно. Сред владиците от Охридската архиепископия има и други с името Григорий, напр. серският митрополит и синкел Григорий (около 1050 г., Laurent, Corpus V.1  no. 776; Nesbitt – Oikonomides I  no. 42. 3), тъй че ако се приеме едно толкова широко определяне на понятието „Мизийски“, то ще е трудно да бъде направена някаква по-конкретна идентификация. Възможно е да е някой от духовниците екзекутирани като ответна мярка заради покушението срещу Крум, чиято памет се отбелязва на 21 януари, но в Санаксира на Цариградската църква (ГИБИ, т. 5, стр. 287-288) и Месецослова на Василий ІІ (ГИБИ, т. 6, стр. 55) не е споменато такова име.
             Във ІІ книга, гл. 15 на съчинението „За церемониите“ на Константин VІІ Багренородни сред лицата от свитата на киевската княгиня Олга при посещението й в Цариград е посочен и свещеника Григорий, който е получил като подарък 8 милиарсии (т.е. толкова, колкото получили и нейните прислужнички). Някои въз основа на името предполагат, че е възможно да става дума за българският духовник, но липсват каквито е и да е допълнителни данни за неговия произход. С оглед малката сума, която е получил като подарък, то той едва ли е заемал висока позиция (Известия государственной академии метериальной культуры. № 91, М, ОГИЗ, 1934).   

Източник: http://historicalcities.narod.ru/index/grigorij/0-72

Григорий I Охридски

            Григорий най-вероятно е ученик на големия византийски учен Максим Плануд.^[1] Той заема охридската катедра след Макарий, последните сведения за когото са от 1299 г. Името му е споменато в гръцки тухлен надпис върху западната стена на добавения по негово време към църквата „Света София“ двуетажен притвор: …Григорий…, като издигна храм, всемъдро поучава мизийския народ на богописания закон. Година 6825 [1317 г. от Р.Х.]^[2] Запазени са три негови писма до различни лица^[3] и съчинена от него църковна служба за отците от Седмия вселенски събор.^[4] Вероятно до Григорий се отнася и молитвеното посвещение върху една дарена на Охридската архиепископия плащаница: „Помени при светите жертви, пастирю на българите, цар Андроник Палеолог„.^[5] През 1327 г. Григорий преговаря от името на византийския император с претендента Андроник III Палеолог.^[6] Неизвестно е кога точно умира или напуска архиепископската длъжност, но това е станало с положителност преди 1341 г.^[7]

Бележки

1.   Chrysochoou, S. Maximos Planoudes and the Diagram of Ptolemy. – In: T. Kolias, K. Pitsakis, C. Synelli (eds.), Aureus: τόμος αφιερωμένος στον καθηγητή Ευάγγελο Κ. Χρυσό, Athens, 2014, 113 – 129.
2. Кратко житие на Климент охридски. София, Издателство на БАН, 1966.; Иванов, Й., Български старини из Македония. С., 1970, 34 – 35.
3. Κουρούσης, Σ. Ι. Γρηγορίου ἀρχιεπισκόπου Βουλγαρίας (ιγ´/ιδ´ αἰ.) ἐπιστολαὶ μετά τινων βιογραφικῶν ἐξακριβώσεων. – Ἐπετηρὶς Ἑταιρίας Βυζαντινῶν Σπουδῶν, 45, 1981 – 1982, 516 – 558.
4. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 91716.
5. София, НИМ, инв. № 29231; Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през ХІV-ХV век. Византийски плащаници в България. – Проблеми на изкуството, 38, 2005, № 4, 15 – 26.
6. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 91716.
7. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 213.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_I_Охридски

Свети Григориј Охридски

Свети Григориј Охридски е христијански светец и епископ Охридски. Благoчестив учител и пастир на Христoвотo стадo, се упoкoил во 1012 година. Во еден натпис во црквата “Св. Сoфија” во Охрид се нарекува “Григориј премудриот”[1]. Во православната црква неговиот ден се слави на 8 јануари.

1.„Охридски пролог“ стр. 10                   Източник: https://mk.wikipedia.org

«ИзслѢдования и замѢтки княза М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ» (приложенiя къ сочиненiю его: “о первоначальной русской лѢтописи”. Москва. 1870 г., и др. статьи) – с материала може да се запознаете в сайта www.academia.edu, преводач: Веселин Тракийски

Икона: Българи светци, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2010 г.

07.01.Свети Григорий, епископ Български, 2023  Изтегляне

Матей 4:12-17

          А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

Братя и сестри,

         В Неделята след Богоявление си припомняме думите на Спасителя, с които Той начева Своята проповед.
         След като Предтечата Йоан е предаден, Христос отива в Галилея. Там Той се заселва в града Капернаум, сред земите на Завулоновото и Нефталимовото коляно. Това е предречено от пророк Исаия, който казва, че именно от езическа Галилея ще изгрее светлината.
        Тази духовна светлина е Господ Иисус Христос, Слънцето на правдата, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият Изкупител, Когото наричаме „Тиха Светлина“ на Небесния Отец при всяко вечерно богослужение.
         Христос просвети света, Христос просветли краищата на вселената, Христос прогони смъртната сянка със Своята божествена сила.
         И Безгрешният Богочовек започва Своята проповед сред галилейския народ с думите: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“.
         Какво значи това за нас?
         Защото всяка дума, всеки ред от евангелието е послание лично, лично към всеки от нас. И същевременно е послание насочено към целокупното човечество, към целия свят, който „лежи в злото“.
          Какво значи, че Христос започва Своята проповед с призив за покаяние? За покаяние призоваваше и Господният Предтеча. Нима това е насочено само към езичниците – галилейци, забравили вярата в Единия Бог. А нима ние не сме многократно по-затънали в духовна нищета, в груб материализъм и в най-окаяни езически практики, много повече от тях.
          Нима ние, наследници на славни, истински богоносци, хранители на вярата, строители на черкви, манастири и читалища, нима ние не сме отстъпници от православните си корени.
          Нима нашето незнание, безразличие към вярата, прегръщане на всички съвременни извращения, на „новата нормалност“ не ни прави по-окаяни и от онези езичници от Галилея, които са усвоили злото от околните народи.
           По-окаяни сме, защото проповедта на Богочовека, проповед с божествена сила, е обърнала мнозина от езическа Галилея към Христовата светлина.
           А ние имаме Христа, имаме светото Кръщение, имаме пълната възможност да научим за вярата и да тръгнем по спасителния път, а еснафски се задоволяваме единствено с обредовата страна на вярата.
          Животът ни е кратък, а ние нямаме дори най-малко намерение да се върнем към Христовите истини, да поставим Христос в центъра на нашия живот.
          И като започнем с истинско покаяние, да се потрудим с духовен труд за душите си, които са най-ценни в Божиите очи.
          Всеки от нас е като оная загубена овца, която овчарят дири, оставяйки 99-те от стадото в пустинята.
          Господ да ни вразуми, да ни облагодати и помилва по молитвите на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии. Амин!

Икона: https://doxologia.ro

Проповед на Неделя след Богоявление, 2023 Изтегляне

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велNНа ика милост.

Хасково празнува 145 години от своето освобождение

          На датата на големия християнски празник Знеполският епископ Арсений, в съслужение с епископ Макарий, отец протосингела и ректор на Пловдивската духовна семинария, духовния надзорник на Пловдивска епархия, архиерейския наместник на Хасковска духовна околия и хасковското духовенство, отслужи Божествена света литургия в обновения катедрален храм „Успение Богородично“.
          На богослужението присъстваха г-н градоначалникът, областният управител и други официални гости, както и множество миряни, дошли да съучастват молитвено в празничното богослужение.
           В своята проповед епископ Арсений акцентира върху празнуваната годишнина – 145 години от освобождението на Хасково, като засегна темата за свободата и нейната важност в живота на човека и цялото общество.

  Иконата е копирана от www.en.likina.com

      Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

        Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: Дошъл си и си се явил Ти, непристъпната Светлина.

Братя и сестри,

         Велик Господски празник е днешният ден на Кръщението Господне, известен като Богоявление. На този ден Всемилостивият Изкупител, макар и Сам съвършено свободен от грях, пристъпва към кръщението Йоаново, за да изпълни всяка правда. Затова и в днешния ден водната стихия е осветена и просветлена чрез потапянето в нея на Божия Син.
         Чрез Своето Кръщение Спасителят дава пример за нас  – за важността на нашето Кръщение в името на Божествената Троица.
          „Една е вярата, едно е кръщението, един е Господ и Отец на всички“ – допълва апостол Павел.
          Наричаме този ден Богоявление, защото в мига на Кръщението Христово във водите на Йордан, слиза Светият Дух във вид на гълъб и се чува гласа на Отца: „Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
         Така Света Троица явява Себе Си по достъпен за нас начин. И всички ние, наричайки се християни, изповядваме Единия и Троичен Бог. Тази свръхнеописуема и божествена тайна е поверена единствено нам – Христовите следовници. Защото не е достатъчно да казваш, че Бог е Един, ако не допълниш, че Той е Троичен.
          „Единица в Троица, Троица в Единица“– възхвалява Бога свети Григорий Богослов. А ние всеки път на светата литургия възпяваме единосъщната и неразделима Троица.
И Богоявление е точно празник на Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. Този велик празник е неречен от древните Празник на Просвещението, защото много оглашени са кръщавани в осветените богоявленски води. И самата дума „просвещение“ обозначава светото Кръщение, което ни е извадило от мрака на заблудата в неописуемия блясък на новата, охристовена природа.
          Ето на каква дивна висота сме възкачени ние – християните. А колко жалко и тъжно е, че животът ни не съответства на светоносното начертание на христоносната ни душа. И най-силният аргумент срещу християнството са самите християни, чийто морал и дела не са съответни на високото ни призвание.
Да се молим, братя и сестри, Христовата благодат да се възцари в нашите огрубели сърца, за да можем – не друго – да принесем покаяние овреме, в дните на земния си живот.
          Божествената благодат на Живоначалната Троица да е с всички вас.
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици!

Проповед на Богоявление, 2023 Изтегляне

Иконата е копирана от foto-basa.com

към Начало

Братя и сестри,

         Днес, 5 януари, е навечерието на Просвещение, както древните са наричали празника Кръщение Господне. Христос се явява на река Йордан, за да освети водите. Христос Спасителят обновява чрез вода и Дух нашата овехтяла и окаяна природа. Христос се явява, пожелал да обнови цялото творение.
         Нека не забравяме, че Кръщението на нашия Господ Иисус Христос е описано и в четирите евангелия. Според древно предание проповедта на свети Йоан Предтеча и Кръщението Господне е извършено в плитчина, около 5 километра преди вливането на Йордан в Мъртво море. Смята се, че именно на това място, дванадесет столетия преди идването на Спасителя, древните израилтяни прекосяват реката и навлизат в Обетованата земя.
         От раннохристиянско време днешният ден – Навечерие на Богоявление е постен. Вероятно това е спомен от пост, който е предшествал Рождество Христово от онези времена, когато двата празника са се чествали заедно.
         Потапянето в осветените богоявленски води е древна традиция. Тържеството на великия водосвет се извършва само два пъти годишно – на днешния 5 януари и на 6 януари – Богоявление.
         Осветената вода е силно лековита, използва се благоговейно от болните, а остатъкът ѝ се влива във водата, останала от предходната година. Тази вода укрепява душата и тялото, прогонва бесовете, утвърждава в кротостта и благочинието, съхранява сърцето в радост и покой. Да я ползваме с почитание пред Божията всевластна мощ, пред Божия мир, пожелал да претвори дори и водната стихия в спасителна и лечителна природа.
          В раннохристиянско време в осветената богоявленска вода са кръщавани оглашените, тоест тези, които са готвени за свето Кръщение.
          А потапянето от свещеника на светия кръст прав изобразява потапянето на Спасителя в река Йордан.
          Честити сме, че Господ ни удостои да почетем още един път славния ден на Неговото Кръщение – деня, когато се чу гласа на Отец и се видя Божествения Дух във вид на гълъб, деня, в който се разкри великата тайна – явяването на Единосъщния и Троично проявен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас. Честито Навечерие на Просвещение! Амин!

Изображение:bnr.bg/horizont, снимка Ива Антонова

Проповед на Водици, 2023     Изтегляне

Братя и сестри,

              Днес честваме още един велик светител на четвъртото столетие, просиял на Римската катедра – свети Силвестър, папа Римски, провел на Запад най-важните реформи на император Константин Велики, относно християнската вяра, подписал чрез свои епископски решения на Първия вселенски събор, когато боголюбивите отци, в съгласие със Светия Дух, изковават догматическото изложение, събрало накратко най-основните истини на вярата, а именно Символа на вярата, който казваме на всяка литургия.
          Със своята неуморна пастирска дейност свети Силвестър привлякъл към Христовата светлина и юдеи, и езичници. През всички години на своето светителстване той се борил за изрядна църковна дисциплина, а именно – клириците да не се занимават с търговия.
          Той е погребан в построената от него гробищна църква над римската катакомба „Света Прискила“, където може да влезем и видим къде са се събирали християните в дните на гоненията.
         Свети Силвестър просиява в святост, заслужено известен като безупречен водач на Римската църква от времената, когато все още западния свят не е отпаднал от древната апостолска вяра.
         Днес почитаме и много по-широко известния у нас свети Серафим Саровски Чудотворец, живял през 19 век, истинско светило на Руската църква, знаменит подвижник, подобен на древните аскети, чудотворец, надарен с прозорливост, основател на манастири, понесъл върху си бремето на уединение, безмълвие, тригодишно стълпничество върху камък и най-накрая – тежкия кръст на старчеството – така както се нарича духовното водачество.
        Самата Небесна Владичица, Пресветата Дева, го посещава и във видениe казва, сочейки свети Серафим – „Този е от нашия род“.
         Знаем го и от иконите – побелял старец с благ поглед, прегърбен от момента, когато понася зверски побой от трима разбойници, дошли да го ограбят. До него е била брадвата, изкушението да се защити е било силно, още повече, че свети Серафим е бил физически здрав човек, но премъдрият Серафим наистина показва, че е от рода на небесните жители. Целият си живот той посвещава Богу. А на стотиците хора, които посреща с християнска любов, се покланя и ги поздравява с думите: “ Добре дошъл, радост моя!“
         Да даде Бог и ние грешните и окаяните да чуем един ден неговия поздрав в Царството Небесно, където предстои ведно с ангелите и ангелоподобният Саровски чудотворец.
          Бог да ни прости и помилва по молитвите на Своите дивни светии. Амин!

Копирайте Проповед на 2 януари

Изображенията са копирани от http://www.sesawi.net и http://www.uncutmountainsupply.com

Марк 1:1-8

           Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
         И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

        Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

        По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Проповед на Неделя преди Богоявление

01.01.Житие на свети Василий Велики

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.ortodoxshop.ru
Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.doxologia.ro

Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски

            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.

Житие на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод

            Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:
            „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17-18).
             Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божият съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.
             Младенците мъченици влезли в Царството Небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл „кръщение“ (Марк. 10:10). И с това кръщение при много некръстени мъченици се заменя самото Тайнство Кръщение чрез вода.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://reflexionchretienne.e-monsite.com

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало