Братя и сестри, 

          В петата неделя след Пасха възпоменаваме забележителната беседа на Господ Иисус Христос с жената-самарянка. Тази случка ни предава любимия ученик на Господа – свети Йоан Богослов (Йоан 4:5-42).
          Показателно е, че точно това място Самария юдеите са заобикаляли, за да не осквернят стъпките си от докосването до нечистата според тях самарийска земя. Самаряните са считани за езичници и дори самото име самарянин е било презрително и обидно.
          Но Господ, Който не гледа по лице, се разкрива като Месия не в разговор с Никодим или Натанаил – с някои от правоверните юдеи. Той се разкрива като Помазания Избраник пред жена – при това самарянка.
          Чудни са тайните Божии! Онова, що е високо у човеците, е мерзост пред Бога. Онова, което е възвисено пред света, често е отхвърлено от Божието благоволение.
          Пред тази жена с любознателна душа, Христос разкрива великата тайна на Божието домостроителство – това че Месия е дошъл. Дошъл е Спасителят на света. Дошъл е Този, чрез Когото ще се дарят благодатните извори на Светия Дух. Дошъл е Този, Който ще ни освободи от робството на греха, смъртта и дявола. Проповядва ни Този, Който ще ни избави от древното проклятие. Дошъл е Този, Комуто се покланяме с дух и истина, защото и еретиците се покланят със съзнанието за Духа, но не са в истината.
          Христовият следовник, онзи който е причастен на Извора с живата вода, се покланя с дух и истина, с деяние и съзерцание, с благодарение и съкрушение, с богопознание и любов.
          И забележете – колко бързо Божията проповед жъне узрелите ниви, които Духа Божи, чрез пророците, е посял сред самаряните. Защото целият самарянски град, подбуден от думите на жената-самарянка, иде в нозете Иисусови. Целият самарянски град Го моли да постои при тях. А колко различно беше в Гадаринската страна. Помните, след чудото с изцелението на бесноватия и прогонването на бесовете в стадото свине, гадаринските жители молят Христа да си отиде от пределите им.
          А презираните като езичници самаряни, узрели за жетвата на Божията спасителна проповед, дори не се нуждаят от свидетелството на Божите чудеса, за да повярват.
          Чухме думите им към жената-самарянка: „Ние вярваме не вече поради твоето казване. Сами чухме и знаем, е Този наистина е Спасителя на света Христос.“
          Братя и сестри, да даде Господ да бъдем като тези самаряни от Сихар, които приеха и спазиха словото Божие. Да даде Бог и у нас да струят божествените извори с жива вода, които израстват духа ни към вечен живот.
          Бог да ни помилва и спаси по Своята велика милост. И да прости многобройните ни прегрешения.
          Амин!
          Божието благословение да е с всички вас! 

Копирайте: Проповед на Неделя на Самарянката, 2022

Иконата е копирана от https://news.tts.lt/

              На 22 май почитаме светия княз Йоан Владимир, владетел на средновековна Дукла (Зета, днешна Черна гора), особено почитан през средновековието у нас. В Бориловия синодик (1211г), името му е вписано между Гаврил Радомир и Иван Владислав като „един от древните български царе“.         
             От житието* знаем, че по природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата Преспа изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на светия княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

*© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: 22.05. Св.Йоан-Владимир, княз Български

Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от www.offnews.bg

Тропар
Гл. 4
Твоят мъченик Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви Христе Боже, спаси нашите души!

Кондак
Гл.2
Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се молиш за спасението на нашите души!

Величание
Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

          На 14 май Църквата поменава свети Райко Шуменски – новомъченик от българския род, сподобил се на този ден с мъченическа кончина. Това се случва през 1802 година в родния му град Шумен. Знаем мъченическия му подвиг благодарение на йеромонах Никифор от остров Хиос, записал от очевидец изповедничеството и страданието на 18-годишния юноша. Левкийският епископ Партений – един от най-ерудираните йерарси на нашата църква, потрудил се много в преводи и събиране на жития на родни светии, е превел от гръцки мъченичеството на свети Райко.
          Младият българин бил по занаят златар. Работил е в центъра на Шумен, наречен в житието „голям град“. Красив и добродетелен, той привлича вниманието на една неомъжена туркиня, живееща точно срещу работилницата му. Един ден тя слиза на улицата, повиква Райко, сякаш е с намерение да му възложи поръчка за златен пръстен. Въпреки неговото смущение, туркинята го задърпала вкъщи. Младежът изтръгва ръката си, за да избяга и тя отблъсната, пада по гръб. Любовта ѝ се превръща в ненавист и туркинята с крясъци обвинява Райко, че искал да я насили.
          Следва съд, а на Райко е предложено да се потурчи и да вземе девойката за жена. В противен случай ще умре пребит до смърт. Младият момък, уподобил се на целомъдрения Иосиф в дома на фараона, отказва да предаде Христа. До свършека на мъченията той повтаря „Аз съм християнин“. 
          Бащата на дръзката и безсрамна девойка всякак се опитва да го уговори, че ще бъде почетен зет и наследник на голям имот.
          Но Райко отказва да се потурчи. Следват жестоки, дълги и страшни побои, окачване на куки, изтезания с огън и желязо. За два дни е прибран в затвора. А житиеписецът йеромонах Никифор добавя: „Що са му сторили тия два дни в затвора, остава неизвестно и не се чу навън“*.
          Нито увещанията, нито зверствата успяват да разколебаят добропобедния страдалец. Целият в рани, с изрязани ремъци кожа, посипан в сол и обгарян със свещи, св.Райко повтаря: „Аз съм християнин. Няма да се потурча“.
          Изпитан като злато в горнило, младият златар е обезглавен на 14 май 1802г.
          Не се знае какво е станало с многострадалното му тяло.
          В Царството Небесно той предстои ведно с мъчениците в бели одежди, които идат от голямата скръб (срв. Откр.7:14)
          Молим се да се застъпва за грешния и вече отдалечен от Бога и от вярата български род. Молим се по неговите молитви за вразумление, просветление и спасение.
          Отправяме молитва към него за застъпничество за нашите чада – за да се спасят от сквернотата, извращенията и злобата на тоя век – да ги опази Господ в тайното убежище на своето спасение.

*цитат от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.8

Молитви към свети Райко Шуменски

Молитва първа

             Към тебе, свети мъчениче Райко-Йоане, молитвено прибягваме ние, грешните, като се каем за прегрешенията си. Като пострадал за Христа Господа, дори до проливане на кръвта си, ние ти се молим да ни укрепиш в светата Православна вяра, да живеем според нейните наредби и изисквания и да умрем в нея. Като живял в съвършена чистота и целомъдрие, ние изпросваме от тебе закрила за нашите деца, юноши и девойки срещу множеството изкушения и съблазни, с които ги прелъстява светът. Бидейки изкушаван, но не и победен, ти и на изкушаваните можеш да помогнеш. Бидейки златен съсъд на Светия Дух и носил райски покой в сърцето си, ти направѝ и нас причастници на Божията благодат и унищожи в нас всяко греховно движение на плътта.
            О, свети мъчениче Райко-Йоане, избави нас, немощните, от връхлитащите ни беди, от човешки клевети и тежки болести, като пазиш душите ни от осъждане на ближния и от всяко зло. Вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на всяко добро намерение. На твоите свети молитви връчваме себе си до края на дните си, в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния съд. Амин.

Молитва втора

             О, велики угодниче Христов, свети мъчениче Райко-Йоане! Облажаваме те заради твоята равноангелска чистота, с която си благоугодил на Христа Бога и ти се молим да бъдеш крепък щит и ограда на нашите деца срещу коварствата на блудния бяс, за да получат и те като тебе наградата на Седмото блаженство, което гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Помоли се и на пречистата Дева и Богородица да ги вземе под своя покров и ги защити от зли човеци и развратители, от насилници и лукави прелъстители. Застъпи се за тях пред Всеподателя Бога да живеят съгласно Неговата свята воля, да ходят в Неговите заповеди и да благоукрасят душите си с целомъдрие, трудолюбие, дълготърпение, честност и всяка друга добродетел. А когато, било поради незнание, било поради лекомислие, породени от младата им възраст, съгрешат срещу Божия закон, възбуди в сърцата им покаяние и ходатайствай за тях пред небесния наш Отец да прости съгрешенията им.
              О, свети мъчениче Райко-Йоане, простри ръце към преблагия Господ и спомени с твоите пречисти уста имената на нашите скъпи деца, за които ти се молим, та по твоите молитви те да се опазят от всяка сквернота на света, да растат в познание на доброто и да им бъдат дарувани сили и здраве за полза на Църквата и отечеството ни.

             Господи Иисусе Христе, по молитвите на свети мъченик Райко-Йоан, смили се над нашите деца (имената), очисти ума им от суетни помисли и ги насочи към изпълнение на Твоите заповеди, за да се избавят от вечните мъки и да наследят Твоето Небесно царство. Амин!

Молитви от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.36-40       

Копирайте: 14.05.Свети мъченик Райко Шуменски                                                                            

Иконата е копирана от https://sveticarboris.net/

         Евтимий († ок. 989-996), светител, епископ Мадитски. Значителна част от житието на свети Евтимий, поместено в ръкописи Paris. gr. 1617, 1071 г., е изгубена. Запазено е похвално слово, написано от Константинополския патриарх Григорий II Кипърски (1283-1289), очевидно още преди той да заеме патриаршеския престол.

         Евтимий, син на земеделеца Никита, произхождал от селото Епиват в Тракия (днес Селимпаша в Турция, близо до Истанбул). Когато в детството си се лишил от баща, майка му го дала на обучение в един от манастирите на Константинопол. Удивлявайки своите наставници със способностите си, Евтимий преуспявал в науките, но още повече в добродетелите.
         Той приел монашески постриг в този манастир и след 30 години строго подвижничество взел от игумена благословение да се отдалечи в подвига на затворничеството в едно от извънградските владения на манастира. Там пребивавал в четиригодишно мълчание.
         За него узнал Ираклийския митрополит и по негово настояване Евтимий бил ръкоположен за свещеник, а после хиротонисан за епископ Мадитски (град Мадит, днешен Еджеабат в Турция, разположен на европейския бряг на пролива Дарданели).
         Светителят Евтимий заемал митрополитската катедра в течение на 40 години. Той се отличавал с особената си грижа за бедните и с милосърдието си: простил на разбойника, който му отнел коня, и на крадците, похитили зърното от неговата житница, пуснал на свобода грабителите на храма, които местните жители искали да предадат на екзекуция.
         Още приживе свети Евтимий се прославил с чудотворство: излекувал жена, която била в родилна треска, изцелил глухоням и обладана от бяс монахиня. Император Василий II навестил знаменития подвижник и свети Евтимий му предсказал победата над Варда Фока.
           Когато светителят навършил 80 години, била му открита предстоящата му смърт след година. Той починал около 989-996 г.
          Един прокажен, пристигнал отдалеч с надеждата да получи изцеление от свети Евтимий, не го намерил жив. В отчаянието си, той прегърнал гроба и започнал да вика към светителя като към жив. Когато го помазали с масло от лампадата над гроба на светеца, той оздравял. От мощите на светителя обилно изтичало миро, от което мнозина получавали изцеление. Освен това, според описаните посмъртни чудеса на свети Евтимий, има разкази за спасяването на попаднали в буря и освобождаването на гръцки воин от български плен.
         Според Михаил Псел, Евтимий, след като се явил насън на низвергнатия Константинополски патриарх Михаил I Керуларий (+ 1058 г.), предсказал предстоящата му смърт, която щяла да го избави от съд.
          В пространното житие на света Параскева (Петка) Търновска (Епиватска), написано ок. 1385 г. от българския патриарх свети Евтимий Търновски, се казва, че свети Евтимий е нейният по-малък брат, когато е бил епископ, „прогонвал разни ереси от паството“, а след смъртта му от неговите мощи „река от миро преславно потекла, изтичаща се в морето на едно поприще, за което отишлите там, добре знаят“.
         Въз основа на този труд е съставено т. нар. второ проложно житие на преподобна Параскева, което придружава някои списъци на славянската ѝ служба, приписвана също на Търновския патриарх Евтимий. Свети Евтимий Мадитски се споменава сред светците – лечители в гръцката молитва за изцеление на болни от сборника Vindob. Phil. 178, 1429-1430 гг., намиращ се в Австрийската национална библиотека във Виена. Руският поклонник игумен Даниил (началото на 12 век), споменавайки град Абидос, казва, че „срещу този град се намира светият Евтимий Нови“. Антоний Новгородски (около 1200 г.) пише: „В Калипол лежи светият отец Евтимий”.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Използан материал: О. В. Л. „Евфимий, еп. Мадитский“ / Православная энциклопедия, т. 17, с. 376-377, публикувано 10.04.2013 г. http://www.pravenc.ru/text/187645.html .04.05.2022

Из Пространно житие на света Петка Търновска от свети Евтимий Търновски

… Тази преподобна света Петка беше родена в Епиват, издънка от преблагочестиви и пребогоугодни родители, които спазваха неотклонно всички Божии заповеди, украсяваха живота си с милостиня и добри дела. Понеже бяха такива и добротворци на такива благотворения, сподобиха се да станат баща и майка на две деца: едното момче, а другото момиче. След като ги сътвориха на света, родиха ги повторно чрез светото Кръщение. И момчето дадоха да се учи на Свещеното Писание, а преподобната държаха вкъщи заради крехката ѝ възраст и заради естествената привързаност…
        А споменатият отрок, братът на преподобната Петка, след като усвои добре свещените книги и достойно изпрати при Бога родителите си, облече се в иночески образ и бе наречен кир Евтимий. Той измина добродетелния път и възлезе върху добродетелната лествица, така че името му се прочу навсякъде. За премногото му добродетели бе възведен в архиерейския престол и бе ръкоположен за Мадитски първопрестолник и пастир; много и преславни чудеса извърши той там! Различни ереси от стадото изгони, паството към живоносни пасбища напъти, всички църковни дела добре уреди, дълги години живя и в дълбока старост при Господа отиде. Много и преславни чудеса извършиха мощите му, положени в същата църква. И чрез чудесата му цялата околност се прослави; не само това! – те изливаха преславно миро, изтичащо на едно поприще*  в морето. Отиващите там, добре знаят това. …

*поприще – разстояние около 200 м

Литература: Свети Евтимий Търновски, Пространно житие на света Петка Търновска, Стара българска литература, том 4, Житиеписни творби, изд. Български писател, София, 1986Икона: http://www.kimintenia.com

Копирайте: 05.05. Св. Евтимий, епископ Мадитски, 2022

               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Прочетете: Проповед на Томина неделя

Родни светии – свети Акакий Серски

          Преподобномъченик Акакий, в светото кръщение Атанасий, бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори) до град Солун. Поради бедност родителите му се преселили в град Серес. Още деветгодишен те го дали да учи занаят при един обущар. Но обущарят така жестоко биел момчето всеки ден, че веднъж, на Велики петък, то не издържало и обляно в сълзи избягало на улицата. За нещастие, две туркини го срещнали, поласкали го, въвели го в своя дом, нахранили го и така го объркали с хубавите си думи, че го убедили да се откаже от Христа. Тогава го взел при себе си градският бей, извършил над него обреда на мохамеданското обрезание, осиновил го и го обикнал заедно със жена си като роден син.
          След като Атанасий живял в дома на бея девет години и вече възмъжал, беицата променила своята любов към него от майчинска в плътска и – като жената на Потифар – опитала се да го привлече за грях. Целомъдреният юноша – както прекрасният библейски Йосиф – избягал от нея, но тя, озлобена, го наклеветила през мъжа си, че уж той искал да се поругае с нея. Повярвал на жена си, беят го изгонил от своя дом и му предоставил пълната свобода, да отиде където иска.
          Той отишъл при своите родители, които след неговото отречение се завърнали в Солун. Те много се зарадвали на неговото връщане и особено на неговото желание да се възвърне в Църквата Христова. Но мъдрата му майка го предупредила, че отреклият се доброволно от Христа трябва да умие греха от отречението си със собствената си кръв. Той възприел съвета на майка си дълбоко в душата си, оттеглил се в Хилендарския манастир в Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофския скит и бил възстановен в християнството чрез миропомазване. Като чул пък за подвизите на неотдавна пострадалите атонски преподобномъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при бившия техен наставник йеромонах Никифор с молба да подготви и него за мъченичество. Духовникът обяснил на Атанасий всичката трудност на този подвиг, но се съгласил да го приеме под своето ръководство.
          Подир едно малко колебание Атанасий бързо напреднал в духовния живот – с любов се подвизавал и очите му от сърдечно умиление станали извори на непрестанни сълзи. Като гледал неговото съвършенство в добродетелта и непоколебимост в мислите, духовникът го постригал в монашество с името Акакий и след известно време го благословил да се отправи на мъченически подвиг, при което му дал за спътник същия оня старец Григорий, който на времето съпътствал и преподобномъчениците Евтимий и Игнатий. Скоро след това те напуснали Света Гора и заминали за Цариград. В деня на самия подвиг Акакий се причастил със светите Христови Тайни, облякъл се като турчин и обливайки се в сълзи приел последното благословение на преподобни Григорий за мъченичество.
         Като пристигнал във Високата Османска Порта, той захвърлил от главата си зелената чалма и започнал да я тъпче с краката си, изповядал Христа и проклинал Мохамеда. Като не успели с увещания да го убедят да остане мохамеданин, съдиите заповядали да го бият и го хвърлили в затвора. На другия ден Акакий бил изправен пред самия везир, но и това се оказало безполезно, поради което последвала присъдата да бъде обезглавен. В навечерието на изпълнението на присъдата светият мъченик се причастил със Светите Тайни.
          На 1 май 1816 година турците обезглавили свети преподобномъченик Акакий на мястото, наричано Пармак-капи. Със събрани от християните пари преподобни Григорий откупил от войниците – пазачи тялото на светия мъченик и го отнесъл на Атон. Светите му мощи били поставени първо в неговата килия, а после го погребали в новопостроения храм в чест на преди него пострадалите преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на свети Акакий сега се намира в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон”.
         В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет на Атон се почита съвместно с тази на преподобномъчениците Евтимий (21 март, 1814 г.) и Игнатий (8 октомври, 1814 г.), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделно служба на свети Акакий няма.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: Родни светии – 01.05.Свети Акакий Серски,2022

Изображенията са копирани от  www.spiritualpaintings.com и https://petrpavelhram.livejournal.com

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →

            В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии

Свети Георги Софийски Стари

            На 26 март почитаме свети Георги Софийски, наречен Стари, в отличие от другите новомъченици на турското робство, споминали се в София, носещи същото име. Житието му, писано от неизвестен автор, достига до нас в гръцки препис.
            Свети Георги, уподобил се по страдания и по изповядване на вярата на своя знаменит именен светия от 3 век, е родом от София.
             През 1407 година, в ранните години на робството, той се ражда и расте с грижите и благочестивото възпитание на своите боголюбиви родители. Подобно на свети Георги Победоносец, младият християнин е с военен чин и с отличия във военното дело. Предполага се, че е служил в османската войска.
             На 30-годишна възраст Бог го призовава към мъченически подвиг. Това се случва в Одрин, „който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини“ – пише житиеписецът. Младият воин дава своя лък за поправка при турски оръжейник, който започва да хули християнската вяра. Свети Георги не изтърпял хулите и смело изповядал и защитил вярата. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Прободен с нож, а сетне изгорен на клада, свети Георги предава чистата си душа на Бога на 26 март 1437 година.
            От житието на свети Георги Софийски Нови знаем, че мъченическият подвиг на свети Георги Софийски Стари е бил известен в родния му град.
            По неговите молитви Бог да ни вразуми и помилва.

Източник: Стара българска литература, т.1, 1971, 403-411 с.

Иконни изображения: http://www.pravila.ro и http://www.chernomorie-bg.com

26.03.Свети мъченик Георги Софийски Стари, 2022

            Свети Лука Одрински е сред сонма на новомъчениците, просияли в годините на османското владичество. Той е роден в Одрин, син на благочестивите българи Атанас и Домница. Отрано останал сирак, свети Лука пътува като чирак на богат търговец и в Цариград при инцидент е принуден да се откаже от вярата  и насила е обрязан. Руският посланик успява да го изпрати в Смирна и Тир. Впоследствие младият Лука постъпва в Иверския атонски манастир, където го миропомазват и така приемат отново сред числото на християните. Измъчван от терзанията на съвестта, Лука пътува и отсяда в различни манастири и скитове. Като не може да забрави отречението от Христа, младият монах решава да приеме мъченическа смърт, с която да изкупи греха си пред Бога. Поради възрастта му  никой не е смеел да му препоръча мъченически подвиг. Но виждайки неговата твърда решимост, атонските монаси му дават специално килийно правило – подготовка за мъченичество в Христа. Впоследствие Лука е подстриган във велика схима и, съпроводен от своя изповедник, заминава за Митилини.
            След приобщаване със Светите Тайни, свети Лука, преоблечен като турчин, разказва на кадията как насила е потурчен, отрича се от Мохамеда и изповядва на всеослушание Христа. Първоначално с ласкателства и заплахи, а сетне, след жестоки побои, юношата е затворен, където митрополитът на Митилини успява да внесе Свето Причастие за него.
            След множество мъчения, едва 16-годишен, свети Лука е осъден на смърт чрез обесване. В мига, преди примката да се стегне около шията му, е приканен от палача да изповяда Мохамед за пророк. Свети Лука казва: „Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям“.
             Датата на мъченическата му кончина е 23 март 1802 година. Благоуханни и без признаци на тление, мощите на мъченика са оставени три дни на бесилката, а сетне привързани с голям камък и хвърлени в морето.
             По Божий промисъл мощите не потъват, а през нощта местните християни намират тялото на свети Лука на брега и устройват християнско погребение.  Множество чудеса и изцеления ставали при досега с дрехите, в които е било облечено многострадалното му тяло.
            Бог да ни помилва по неговите свети молитви и да ни даде частица от неговото дръзновение.

Икона: http://www.iellada.gr

За копиране: 23.03.Свети Лука Одрински

      В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

            На 17 февруари поменаваме успението на преподобни Роман Търновски – изтънчен аристократ, приел монашество и пребивавайки в знаменитата Парория*, чест пратеник до цар Иван Александър, ученик на великия Теодосий Търновски, богоумъдрен безмълвник, просиял в святост.
            Почитаме го като най-близък ученик и спътник на свети Теодосий, пребивавал със своя учител в манастирите край Сливен, на Атон и в Килифаревската света обител до Търново.
             Доверен следовник на свети Теодосий, преподобни Роман е изпращан с духовни поръчения до царя по повод свикването на противоеретическия събор през 1350 г., където вероятно присъства със свети Теодосий. Свети Роман е поставен за игумен на Килифаревския манастир, когато свети Теодосий заминава за сетен път в Константинопол.
             Неслучайно, превеждайки от гръцки житието на свети Теодосий, патриарх Евтимий смята за задължително да добави кратко описание за личността и успението на този достигнал святост исихаст, тъй близък на любимия му учител.
„Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот; веднъж на ден приемаше храна и то много оскъдно, също така вкусваше и малко вино заради телесния си недъг.
            А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича „кашлица“ – много мъчителна. Обаче въпреки това той не изоставяше всегдашното бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество.
             Като не забравяше разлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това състояние той като че ли младееше. Обаче поменатият негов недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти без да обръща внимание на своя недъг утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
              Като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със страшните Божествени тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и погребаха като свой отец и по приетия ред му извършиха надгробно пение.“
              Без тези редове на богоносния светител, нямаше да узнаем за този благодатен духовен съсъд, достигнал висините на подвига и съвършенството в Христа.
             По молитвите на свети Роман Търновски, Господ да ни прости и помилва.

*Парория – пограничната област (днес в пределите на Странджа планина),където се е намирал средновековен манастир, създаден през XIV от монаха-аскет Григорий Синаит. В обителта Григорий Синаит проповядва и разпространява християнското аскетическо течение исихазъм. 

Художник на иконата: Албена Момчилова

          На 17 февруари почитаме и свети Теодор Тирон. Тодоровден, който празнуваме на първата събота от Великия пост, е друг празник, посветен на този светец.

17.02. Свети преподобни Роман Търновски

Разгледайте презентацията Свети Теодор Тирон.Тодоровден
Копирайте презентацията Свети Теодор Тирон. Тодоровден

към Начало