Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

          На 18 август 946 година се представя в Господа дивният пустиножител и чудотворец, великият рилски отшелник, родоначалникът на българското монашество, възвишеният пример за поколения аскети, като св. Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, застъпникът за българския народ пред Божия престол, основателят на Рилската обител – знаменито духовно средище с непрестанен богослужебен живот, прославилият се преподобен с нетленни мощи, по Божия милост, оставени в нашата земя за утешение и поклонение – свети Йоан Рилски.
          Известни са няколко житийни текста, от които добиваме представа за неговия чуден живот и за ранното му прославление, но тук привеждаме откъса от най-завършената и словесно благоукрасена житийна творба, излязла изпод перото на св. патриарх Евтимий, съставил жития за всички светии, чиито мощи са се покоили тогава в просиялия в древност столичен град Търново.

          „Прекара прочее блаженият Иван на това място общо седем години и четири месеца, без да прояви нито за един час отпускане или униние, но прибавяйки към ревността още повече ревност и към усърдието – усърдие и казано накратко, в старческа възраст показваше юношеско старание. Мнозина идваха при него, като донасяха своите болни, и получили ги чрез молитвите му здрави, отиваха си. Когато голямата му слава се разнесе по цялата земя, мнозина възревнаха на добродетелния му живот и пожелаха да живеят с него, създадоха в съседната пещера църква и основаха обител, имайки преподобния за началник и пастир. А той, като пасеше добре стадото си, и преведе мнозина към Господа, и извърши големи и преславни чудеса, достигна до дълбока старост. И когато разбра за своето преселение при Господа, отдаде се на молитва и изливаше от очи топли сълзи, и прегънал колене към земята, говореше: „Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостойния свой раб и ме причисли към ликовете на Твоите избраници. Понеже нищо добро не направих на земята, добри, затова и моля Тебе добрия, да дойде ангел добър, та духовете на лукавството да не попречат на възлизането ми!“ И прибавяйки: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“, веднага предаде дух в ръцете Божии, след като бе живял приблизително чак до 70 години. И тук бе погребан от своите ученици.(1)
          Беше изминало немалко време, а от гроба се разнасяше пресилно благоухание. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния напълно запазено и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благоухание и подтикващо към божествена ревност.“(2)(3)   
          Ето така описва успението на великия всеправославен светия  житиеписецът св. Евтимий – последният български патриарх от дните на Втората българска държава, светител и книжовник, прославил се в святост.

          (1) Рилската пустиня
          (2) Гробът на св. Йоан Рилски е в църквичката под пещерата, където е пребивавал. Мощите са днес пред иконостаса на главния храм, под иконата на Спасителя.
          (3) Текстът е по Пространно житие от патриарх Евтимий в: „Стара българска литература“, т.4, С.1986, с.135-148

Снимката е копирана от https://rilskimanastir.org

Свети преподобни Йоаким Осоговски

            На 16 август честваме успението на свети Йоаким Осоговски – прославен отшелник от 12 в., наследил заедно със свети Гавриил Лесновски и свети Прохор Пшински духовното дело на родоначалника на българското монашество – свети Иван Рилски. Сведенията за свети Йоаким черпим от Пространното житие, създадено в Осоговската обител. От средата на 14 в. неговата памет се отбелязва и в Търновската редакция на месецослова, а от края на 14 в. – и в Русия.
           Първоначалните текстове на службата и житието, списани покрай прославлението му, не са известни. Има преписи на службата от 13 в. и на житието – от 15 в. Не е открито кратко /проложно/ житие, съставено за изчитане по време на богослуженията.
           Запазеното житие е близко по жанр до т.нар. Народно житие на свети Иван Рилски и носи белезите на житийната литература отпреди времето на Симеон Метафраст. Преписва се обикновено в сборници, където се прославят посочените по-горе светии, просияли в западните български земи. Има преписи, към днешна дата вече неизвестни, но обнародвани от Д. Маринов /Скопски препис/ и Теодосий Леков /Хилендарски препис/.
            Към днешна дата има само един препис, съхранен  в ЦИАМ-София под номер 47. Друг препис е публикуван от Й. Иванов в БСМ 2, с.401-418, и се смята за най-доброто издание.
            Тук привеждаме части от текста на Пространното житие по „Стара българска литература“, т.4, С.1986, с.176-188.
             Житието на свети Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ започва с типично за християнската книжнина изложение на Божественото Домостроителство за спасението на света.
             Сред Христовите приятели са „чудните и истинни новопросвещени наши отци и пустиножители, небесни човеци и земни ангели, Христовите приятели Иван и Прохор, заедно с Гавриил, а с тях и преподобният наш отец Йоаким – честна четворица, богоизбрано съдружие, трудолюбиви труженици на Христа, излезли с рало да прокарат браздата на вярата и да засеят духовно семе, та пожънали стократен клас, да поднесат на Христа добродетелни плодове“.
              Устремил се като многосветла звезда от запад към изток, свети Йоаким идва в околностите на пустинната Осоговска планина. Това ни разкрива житието за неговия произход – че е от западните български предели.
              Свети Йоаким пристига в дома на благоверен болярин – в село Градец /в близост до днешна Крива паланка/ и споделя, че търси място за уединение. Боляринът го насочва към река Скупица, където има труднодостъпна пещера, подходяща за отшелничество. Така свети Йоаким „дойде на мястото, приготвено му от Бога, в местността, наречена Сарандапор, и тук прекара всички години на живота си, подвизаваше се с добър подвиг, измъчваше се с коленопреклонения, с непрестанни всенощни бдения, с безсънни молитви и топли сълзи, беседвайки с Бога ден и нощ. Поради това се удостои от Бога, Господаря на всичко, с велик дар да прогонва духове от хората“.
              В края на духовния подвиг, с наближаване на представянето в Господа, при свети Йоаким идат двама ловци, несполучили с лова – едничкото им препитание. Преподобният им разкрива къде ще намерят лов, благославя ги и ги кани да го посещават.
              Когато ловците наскоро се връщат, вече го намират упокоил се в Господа. Плачейки, те го погребват пред пещерата му – безмълвен свидетел на аскетическите му подвизи, при ангелско песнопение и дивно благоухание. Така те се убеждават, че блаженопочиналият е наистина Божи угодник.
             До края на дните си двамата ловци идват на гроба му, поменавайки преподобния.
             В дните на император Мануил Комнин /1143-1180/, Бог пожелава да прослави свети Йоаким. Един овдовял йерей иска да последва предобния в  аскетическия подвиг – „Стана и отиде в Осоговската планина на мястото, наречено Сарандапор, понеже бе чувал за преподобния отец Йоаким и че на това място му се е отдало да прекара постнически и равноангелски живот“. В дивно видение той е благословен от свети Йоаким като първи игумен на тази обител. След известно време игуменът започва да строи църква на свети Йоаким. По чуден начин му се явява неизвестния гроб на светеца. „И веднага, в същия миг, като блеснала светлина на мълния, яви се гробът, където лежеше преподобното му тяло, пръстта се надигна и се обкръжи с различни мироблагоуханни цветя. Игуменът и всички, които бяха с него, бяха много уплашени, защото ги осия облак от светлина“.
              Това чудо изтръгва молитвени хваления у братството – очевидци на появата на гроба. След време насън на игумена се явява свети Йоаким и му нарежда да извади мощите от гроба му (в различните преписи – 8 или 50 години пребивавали в земята – разминаването иде от различното цифрово означение на буквите и=8, н=50).
              След всенощно бдение, при приготвената рака, с песнопения и свещи мощите на свети Йоаким са извадени. Мнозина слепи, недъгави и бесновати са изцелени. От близо и далеч започват да се стичат хора на поклонение.
              Оттук насетне житиеписецът разказва за чудесата на свети Йоаким -наказанието над дръзкия велможа, дръзнал да притеснява игумена, негодувайки, че са извадени наяве светите мощи, разкриване на кражбата на еклесиарха и изричното разпореждане на светеца да не се внася откритото крадено злато в църквата, избавлението и вразумлението на гневливия свещеник, изобличението на непостещите /тайноядци/ сред братята, наказанието на закоравелия в грехове манастирски домакин.
              Особено впечатлява разказът за прегрешението на монах Арсений от Велес, който дошъл на поклонение в обителта и тайно откраднал частица от мощите на преподобния. За да вразуми прегрешилия, свети Йоаким му се явява насън и му казва – „Щях да покажа страшно знамение върху ти, но се смилих над тебе, понеже си дал обет да ме тачиш през целия си живот. Затова бях търпелив с тебе, иди си прочее с мир“.
             Има още случаи на чудеса, описани в Скопския и Хилендарския препис на житието. А в края на Пространното житие четем: „Дано аз, грешният и написалият това, с молитвите на светеца да получа в съдните дни от вечните блага, в името на Христа, Иисуса, нашия Господ“.
            Дано и ние, четящите тези редове, да бъдем опростени по молитвите на свети Йоаким Осоговски.

Литература: Стара българска литература, т. 4, С.1986, с.176-188.

16.08. Свети преподобни Йоаким Осоговски

    При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Братя и сестри,

           Велик християнски празник честваме днес. Велика Божия милост е представянето на Владичицата, Майката на Спасителя Христос – представяне в Господа, наречено Успение – сладка, блажена кончина, с която са удостоени най-праведните. Не е ден за скърби, а за радост – радост за целия свят, че Богоматер вече лице в лице ще умолява Своя Божествен Син за грешния свят.
           Ние помним – Той стори първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, по нейна молба. През целия си земен път Пречистата благоугождаваше Богу с дума, дело и помисъл, бидейки истинско съвършенство на добродетелта.
           Свободна дори от сянката на грях, по силата на своята воля, света Богородица е сърцето, средището на ранната Христова Църква. Апостолите и благочестивите жени, които следвали Господа, виждат в нейно лице чертите на Възлюбения Учител. Умирени от смирението ѝ, първите християни с възторг говорят за блаженството от срещата с Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия. Тя присъства на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите в Сионската горница. Тя е удостоена с нежната синовна грижа на най-младия, любимия Христов ученик, облегнал се на гърдите на Господа в часа на Тайната вечеря. Ние помним, че на Кръста Спасителят я повери в ръцете на свети Йоан, казвайки: „Майко, ето сина ти“. И така, осиновявайки свети Йоан Богослов, Пренепорочната Дева осиновява нас – цялото грехопаднало човечество.
           И както свети архангел Гавриил ѝ извести, че ще роди Божия Син, така пак светият архангел, съзерцателят на Божиите тайни, е пратен при Владичицата преди нейното Успение. Той ѝ казва радостната вест, че скоро, съвсем скоро тя ще бъде при своя Син и наш Бог, за да царува с Него в блажената вечност. Архангел Гавриил ѝ дава райско клонче, което ще бъде носено пред смъртното ѝ ложе в деня на Успението на светата Дева.
           По чуден начин, от близо и далеч, са събрани апостолите пред дома на свети Йоан Богослов в Йерусалим в деня на Успение Богородично. Всички присъстващи съзират небесата отворени, а Владиката Христос, ведно с безчислено множество светли ангели, слиза от небесата, за да приеме душата на Своята Майка по плът.
           Така я виждаме на иконата Успение Богородично. Дванадесетте апостоли, сред които са и свети апостол Павел, заедно със свети Иаков, брат Господен, свети Тимотей, блажени Йероним и свети Дионисий Ареопагит, са около украсеното ложе, а при ангелско пение е понесена към гроба в Гетсиманската градина Пресвятата Майка на Въплътилия се Бог. Дивни чудеса съпровождат погребалното шествие. След три дни свети апостол Тома идва, закъснял, и иска да се поклони на положената в гроб скиния на Бог-Слово. Гробницата обаче се оказва празна, защото Господ Иисус Христос е взел Своята обична Майка с тяло на небето.
           Там Тя, по-горе от серафими и херувими, в блясъка на невеществената Божия слава, ходатайства и се застъпва за света. И кой знае колко пъти, именно по нейните молитвени въздишки, Вседържителят отлага края и прибавя дни за покаяние на многогрешния ни свят.
            Тя е нашата Майка, Тя е облажаваната от всички родове Владичица, Царицата Небесна, застъпницата за грешниците, гореща молителка за страдащите, утешителката на скръбните, поборницата-воевода, избавителка от злото, преславната, Пресвятата победителка на мрака, чието семе смаза главата на змията.
            Да не спираме да ѝ се молим: „Пресветая Богородица, спаси нас!“, защото по нейните молитви Господ може да ни помилва.
            Няма майка, която да не обича чадата си, а всички ние – Христовите сме нейни чада. Затова да не спираме да се обръщаме към нашата небесна Майка, та по нейните молитви да намерим милост и спасение. Амин!
            Божието благословение да е всички вас, по молитвите на Майката Божия. Честито на всички, носещи това най-благословено име!

Стенопис „Успение Богородично“, снимка: Симона Василева.

Проповед на Успение Богородично, 2022 Изтегляне

Евангелско четиво

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Братя и сестри,

          В деветата неделя след Петдесетница Църквата ни припомня чудото на нашия Господ Иисус Христос, когато Той тръгва по водите на Галилейското езеро към учениците Си. 
          Като знаем, че Богочовека съществува преди времето, като знаем, че чрез него всичко е станало, че Той е Стария по дни, ние приемаме това чудо на Спасителя съвсем естествено. Нима за Онзи, Който сътвори небето и земята представлява трудност да ходи по вода?
          Но в очите на учениците това е дивно чудо, явна проява на Божествената природа на техния любим Учител.
          Те имат нужда от това уверяване, от тази видимост на божествената сила на пребиваващия с тях ежедневно Богочовек.
          И ето – апостол Петър, най-пламенен сред тях, възжелава да дойде по водата при своя Наставник.
          Голяма, велика, възторжена е вярата на апостола. Не може да не го похваляваме за тази искрена и чиста вяра.
          Но в мига, когато той отклонява своя взор от Христос, от мига когато поглежда към бездната на вълните, бушуващи от силния вятър, от този миг апостол Петър започва да потъва.
          Така и нашата вяра, нашата вяра, която ни води към Христа, може да бъде разводнена от шума и бурята на житейското море. И тогава започваме да потъваме.
          Потъването не са бедите и страданията, потъването е забравата на Христа, забравата, че в този живот сме твърде кратко, че ни предстои съд, на който ще даваме отчет за делата си. Ето това е нашето потъване. То може да е безметежност, може да е здраве, успешна кариера, охолство и благополучие.
          Но всъщност, забравили Христа, непознали Христа, ние вече потъваме в нерадението и погибелта.
          Нашата вяра, неуязвима за съмнение, трябва да ни води в житейския път – вярата, че всичко се случва по спасителния Божи промисъл, че Бог е отредил най-доброто за всеки от нас, че единственото и най-голямо зло е греха.
          Ето така не бихме потънали в забравата на житейските грижи.
          Дано Господ се смили над нас и да ни просвети, да усили в нас вярата и да укрепи християнската ни съвест.
          Защото времето ни на тая земя е твърде, твърде кратко.
          По Божия милост имаме застъпничеството на Майката Божия, чийто най-голям празник е утрешният ден – денят на нейното Успение. Света Богородица е наша най-милостива ходатайка, Владичица и утешителка, облажавана от всички родове, майка на Христовите чада.
          Да не забравяме да я призоваваме в молитви и благодарения, знаейки че Майката има прошка и обич дори и за най-злонравните си чеда.
           По нейното застъпничество, Бог да ни вразуми! Амин!

Изображението е копирано от http://www.radiovera.ru

Свети новомомъченик Трендафил от Загора на Пелион

           Голяма част от новомъчениците са били малки деца, момчета и момичета, които, въпреки своята незряла възраст, са заложили твърдата си вяра в истинския Триединен Бог, срещу езическите османски тирани, които са искали да ги обърнат към исляма и да загубят гръцкото си самосъзнание. Един от тях бил свети новомъченик Трендафил.
           Той е роден през 1663 г. в Загора на Пелион, в мрачните години, когато нашият народ и всички православни народи на Балканите са живели в един от най-тираничните периоди в историята. Родителите му били прости и бедни хора, но богобоязливи, които го отгледали и възпитали в наставление Господне. Те вдъхнали в детската му душа вярата в Единия истински Триединен Бог, научили го да бъде предан на Неговата свята Църква – безопасното убежище на всяка душа. Затова често го водели на църква. И той отивал с радост и с радост помагал на свещеника и певеца в църквата на селото. Научил се да обича Христос и светиите, да ги смята за свои приятели, да бъбри с тях с часове. Той особено уважавал и обичал нашата Богородица и свети Георги, който пострадал героично за своята вяра в Христос.
           Трендафил загубил любимите си родители и останал сирак, когато бил още малък. Бог го подкрепял в този труден период от живота му. За да оцелее, той потърсил работа като моряк. Наистина един капитан го взел и направил моряк на своя търговски кораб, който пътувал по северното Егейско море и превозвал стоки. Младият Трендафил му благодарил и му обещал, че никога няма да съжалява, че го е наел на своя кораб, показвайки необичайна съвестност, честност, трудолюбие и доброта.
           Някои моряци обаче, се държали грубо с младия Трендафил, когото закачали непрестанно. Между тях имало и турци, които му се подигравали за неговото благочестие, като го виждали да се моли често и да говори за Христос и светиите. Той отклонявал техните закачки с доброта и неосъждане и продължавал да се моли с плам и вяра в Бога и да възлага надеждите си на Него. Молел се и за тях, защото знаел, че са жертви на дявола, който ги използвал, за да го дразнят и да го отвличат от благочестието му.
            Времето минавало и морякът Трендафил печелел все повече и повече симпатиите на своите събратя християни моряци. Но не и мюсюлманите, които го мразели до смърт и търсели повод да му отмъстят. Такава възможност им се предоставила на пътуването с кораба до Константинопол. След като хвърлили котва, група моряци – мюсюлмани предизвикали спор с Трендафил, с цел да го хванат в капан. Те измислили ужасна клевета, че той уж им доверил, че възнамерява да се потурчи и да приеме исляма, а след това променил решението си.
            Използваме случая да подчертаем, че най-разпространеният начин за отмъщение на турците срещу гърците – християни е клеветата за предполагаемо намерение за помохамеданчване. Според шериата, т.е. ислямския закон, това е много тежко престъпление, което е равнозначно на насилствено потурчване на обвиняемия или неговата смърт! С тази клевета загинали много новомъченици.
            И така, тези ужасни клеветници отишли при упълномощения от султана по религиозните въпроси, печално известния Мустафа паша. Пред него те го заклеймили като отричащ исляма, като добавили и обвинението, че уж е обидил тяхната религия и Мохамед. В края на краищата, самият отказ да се приеме исляма, означавал богохулство срещу исляма. След кратко време пристигнал отряд озверели войници, които арестували и вързали Трендафил и го отвели при турския командир на града, за да му се извини.
            Следователят първоначално използвал много ласкателства, за да го изкуши и да го накара да промени решението си. Той го похвалил за младостта му и му предложил богатства, почести и добра служба, ако се отрече от вярата си и приеме исляма. Той обаче отказал с необичайна смелост и заявил: „Аз никога няма да приема да се отрека от моя истински Бог и Спасител Исус Христос”!
            След този смел отговор, следователят започнал със заплахи и предупреждения, че за да избегне наказанието и смъртта, трябва да приеме исляма. Но той останал твърд във вярата си и извикал силно: „Аз съм християнин и искам да умра като християнин”! След това започнали с мъчения, надявайки се, че Трендафил, който бил все още твърде млад, почти дете, ще се огъне пред мъченията и ще промени вярата си. Предали го на свирепи мъчители, които безмилостно го биели и изтезавали ужасно. Но мъченикът остана твърд, въпреки непоносимите болки.
           Когато видели, че не могат да го убедят, решили да го убият. Завели го до хиподрума на Константинопол, където хиляди християни проливали кръвта си за вярата си в Христос. Те искали тълпата да гледа екзекуцията като пример, за да се всее страх в подчинените християни и те да не помислят да надигат глава. Палачът се приближил до едва седемнадесетгодишния мъченик и му отсякъл главата. Това станало на 8 август 1680 г.

Λάμπρου Κ. Σκόντζου, Θεολόγου  – Καθηγητοῦ, Ἅγιος Νεομάρτυρας Τριαντάφυλλος ἐκ Ζαγορᾶς τοῦ Πηλίου, изт: http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2020/08/blog-post_48.html; 08.08.2022 г.

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Братя и сестри,

           Чудото, сторено от Господа – насищането на 5000 души с 5 хляба и 2 риби, това чудо е тъй поразително, че и четиримата евангелисти го отразяват. Изумително е разкриването на Божията милост. Творецът на небето и земята, Онзи чрез Когото всичко е станало, милее за всеки от нас. Мнозина, донесли своите болни, голямо множество народ – жени, деца старци ожидат Божието снизхождение, търсят Христовата проповед и Христовите изцеления.
             Господ знае, че ние сме плът. Сам приел плът за нашето спасение, Синът Божи не ще остави дошлите за помощ и просещите озарение.

Има още →

        Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе.

Иконата е копирана от http://www.pravmir.ru.

Братя и сестри,

           Днес честваме Преображение Господне. Светата Православна църква поменава онзи незабравим момент, предаден от евангелистите Матей, Марк и Лука, когато нашият Господ Иисус Христос се възкачва на планината Тавор, заедно с върховните сред апостолите – Петър, Иаков и Иоан. Той се преобразява пред тях – лицето Му светва като слънце, а дрехите Му стават яркобели като светлина.
          Така сякаш люспи падат от  очите  на учениците Христови и те лицезрат божествената светлина – слава, сияеща у Единородния на Отца  още преди създание мира. До този миг, макар да са свидетели на безброй Христови чудеса, на богоспасителните Му беседи, апостолите не са виждали с телесните си очи извечно изливащата се божествена светлина, струяща отвъд същината на Отца.
          Това величествено богосъзерцание получават учениците, защото Господ  пожелава да  покаже пряко Царството Божие, непосредствено преди смъртта Си. Христос пожелава да разкрие божествената Си мощ и облика божествен преди разпятието, да разкрие славата Си преди укора и безчестието, та когато бъде хванат от юдеите, учениците да помнят, че не  поради немощ, а по Своя воля Старият по дни приема смърт, заради спасението на света.
           Божествената светлина сияе извечно у Христа,макар и прикрита под покривалото на човешката Му природа. Но днес апостолите са удостоени да зърнат тази нетварна,нетленна, извечно струяща от Светата Троица  слава, която обгръща целия небесен свят и незримо пронизва и нашето тварно и преходно битие.
            И чрез златните ореоли на небожителите – Господ, света Богородица, ангелите и светиите ние изобразяваме по възможен за нас начин, посочваме тази божествена светлина на  невечерния ден на Божието царство.                         
            Тази светлина, макар и невидима за телесните очи, ние приемаме, ние получаваме всеки път чрез Светото Причастие. Приемаме Христа в славата на Отца, за да възцарува на престола на нашите сърца.
            Вижте колко високо ни въздига Бог като ни призовава да бъдем по благодат това, което е Той по същност. Да бъдем чада по осиновение, и макар да сме грешни, немощни и смъртни, да се облечем в одеждата на безсмъртието. Това безсмъртие беше обещано още на прародителите в рая, но те го пропиляха чрез първородния грях.                              
            Христос, Възлюбеният Син на Отца, вече ни изкупи. Да се възползваме от това, че дверите на Царството вече са отворени. Да се възползваме от това, че вече сме звани. Да се възползваме от това, че има още свободни места на брачния пир на божествената любов.
            Да пристъпваме към Свето Причастие като към върховете на Тавор. Да пристъпваме не поради лекомислие, а поради знанието, че божествената благодатна светлина, при чистото свидетелство на съвестта ни, ще извърши делото на нашето вътрешно преображение.
             И да помним – неосъдно взетото Свето Причастие е светло одеяние, обгърнало душата в мига на нейното представяне в Господа, светъл облак, който би ни покрил от гибелните нападки на противните духове.                   Честит и благословен празник! Божието благословение да е с всички вас. Амин!     

Проповед на Преображение, 2022 Изтегляне           

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

         Чухме днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Матей. Нашият Господ Иисус Христос изцелява двама слепци. И обърнете внимание – докосвайки очите им, Спасителят казва: “Нека ви бъде по вашата вяра!“
          Да, колкото е вярата, толкова е и изцелението. Колкото е вярата, толкова е и чудотворенето. Колкото е вярата, толкова е и спасението.
          Каква сила има тази скъпо дарувана нам чудодейна ценност – вярата!
          Без вяра не можем да наречем Спасителя ни Христос. Без вяра ще са затворени очите ни в мрака на преходното и изменчивото. Без вяра не ще имаме познание за онова, що се не вижда. Без вяра не ще имаме нито надежда, нито най-великата ценност – любовта.
          Вярата е дар и основа на духовния живот. Дар е, защото неизказано просвещава мрачната скришна стая на сърцата ни. Светият Дух по неописуем начин изпраща лъч благодатна светлина в душевния мрак на скептицизъм, рационализъм и сетивни въжделения. И тази духотворна светлина възгрява вярата у нас, човеците. И тази вяра – вярата във Възкръсналия Богочовек, ще произрасте и, кой знае, у някои ще даде плод стократен.
           Ето – по силата на вярата им, Христос изцелява двамата слепци, които Го следват и просят милост.
           А имаме ли ние толкова велика вяра, че да не се тревожим за бъдещето си, знаейки, че Господ е промислил най-доброто? Колкото и скръбно, и ужасно да е нашето време на отпадане, униние и всеобщо отстъпление, нека пазим вярата, че Господ ни обича много повече от птиците небесни и от полските цветя. Ние носим Божия образ, ние сме призвани за богоуподобяване и точно вярата ще ни въздигне по този наш път към духовното небе.
          Блажени сме, трижди блажени, ако имаме вяра в Христа. Защото това ще рече, че Спасителят е почукал на нашите сърца. Да Му отворим, да допуснем Христос в живота си, не само на думи, но и на дело. За да не си отидем от лечебницата – Светата Църква – да не си отидем неизцелени.
          Днес е Богородични заговезни. От утре започват дните на Богородичния пост. Онзи, който пости, да не презира онези, които не постят. А онези, които не постят, да не се присмиват над постещия. Защото постът не е само въздържание от храна, но и духовна мекота, смирение, добротворство, прошка и съзиране на собствените грехове.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите и застъпничеството на Майката Божия, Пресветата Владичица наша Богородица, Приснодева Мария, която облажаваме на първо място след Божествената Троица. Амин!

Стенописът е копиран от http://www.prihodvlad.livejournal.com

Проповед нa 7 неделя след Петдесетница, 2022 Изтегляне

Братя и сестри, 

    Дивен е Бог в своите светии.
    На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра след зверски мъчения през XVII век.
    Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
    По Божия милост ни е открит мъченическия подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ*, разказващ за скръбните събития от 1669 г., когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
     Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът –  със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и замерян с камъни от озверелите мюсюлмани.
     Това се случва в Смолен (днешен Смилян), където равният на раннохристиянските мъченици свещеномъченик Висарион е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
     Свещеномъченик Висарион Смоленски добре се погрижи за словесните овци, които наставляваше, поучаваше и подкрепяше духом в онова страшно време, за да устоят във вярата и отхвърлят агарянското нечестие. 
     Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
    Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други, които са предпочели вечния живот пред преходния.
    Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
    Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченици и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
    Амин!

*„Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“- летописни бележки за живота на населението в средната част на Родопите, писани от светогорски монаси-таксидиоти през ХVІІ и ХVІІІ век. За съжаление този важен документ за българската история бил изгубен през първата половина на ХІХ век. Сегашният вариант на „Исторически бележник“ представлява извадки от оригиналния текст, направени през средата на ХІХ в. от първата възрожденска родопска учителка Рада Казалийска (1821-1907), която ги възстановила по памет.

Литература:

Ст.н.с. д-р Христо Темелски, Житийни извори, „Житие на свещеномъченик Висарион Смоленски“, Библиотека, Жития на светии, Източник: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion

29.07.Свети свещеномъченик Висарион Смоленски Изтегляне

          Предлагаме на вниманието ви краткото житие на свети Климент Охридски, излязло изпод перото на Охридския архиепископ Димитър Хоматиан  – византийски духовник, заемал Охридската катедра от 1216г до 1234г. 
          То е познато в пет гръцки и два славянски преписа, издавани многократно. Житието е за богослужебна употреба и в основата му е Пространното Климентово житие от блажени Теофилакт. То е ценен извор за почитта и преклонението към знаменития св. Климент от рода на мизите, блестящ Кирило-Методиев ученик, пръв епископ на българските земи и дивен Охридски чудотворец.
          Тук приложеният превод е по текста на „Стара българска литература“,т.4, С.1986, с.395-397, взет от изданието на Иван Дуйчев в : „Из стара българска книжнина“ II, с.260-265.      

Кратко житие на свети Климент Охридски

        Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи и които бяха прогонени някога от ръката и мощта на Александра от Олимп при Пруса към Северния океан и Мъртвото море. След много години те преминали с голяма войска Дунава и завладели всички съседни земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Солунско.
          Оттук води потеклото си този преподобен мъж. Бидейки избран още от майчината утроба, подобно на Самуила, да служи Богу и още от младенчество възлюбил боголюбивия живот, той пръв заедно с божествените мъже Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи Свещеното Писание, което с Божие съдействие бе преведено на този български език от Кирила, истински богомъдрия и равноапостолен отец и пръв, заедно с великия Методий, учител на мизийския народ в благоверие и православна вяра. Подобно на плодовита и добра земя, той прие евангелското и истинно семе и, според божествените думи, даде плод до шестдесет и до сто пъти по-голям, както показа това чрез самите дела.
           Като обикна, прочее, иноческия и девствен живот, какъв вид добродетел не изпита, какво изкуство не измъдрува против страстите? Чрез мълчание отбиваше външната и чужда бран, чрез пост и други суровости пресушаваше любострастните нагони, чрез непрестанно бдение и молитва очистваше душата от страстните и привидни образи. А най-показателното за неговата душа? – Неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението.
          Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон и следваше точно живота съгласно Евангелието, докато стана сътрудник на владетелите и наставник на целия мизийски народ към благоверие. Заедно с отците и учителите той претърпя еднакви страдания поради владеещата тогава мощ на еретиците, както обстойно разказва повестта за тях.
          А когато божественият Кирил, след като показа на Адриана, тогавашния папа на по-стария Рим, своята апостолска служба и увеличението на поверения талант, премина към по-добър живот и от папата за архиепископ на Морава и на България бе поставен Методий, тогава бе възведен на епископски престол и Климент, като бе поставен от Методия за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ.
          Той пребиваваше най-много в илирийския град  Лихнида, митрополия на околните градове, наричан сега според езика на мизите Охрид, и в Кефалиния, преименувана на езика на българите Главиница, гдето остави и възпоминания, сиреч книги.
          В тази Лихнида или Охрид той построи други божествени църкви, а също из основи и свещената обител по име на великомъченика Панталеймон, гдето изпълняваше своя отшелнически живот, като в същото време съпребиваваше с живите и сякаш от възвисен и висок светилник раздаваше лъчите на това учение на своите ученици и като премина към радостта всред светците, остави на паството светия си прах – преценно съкровище и притежание, достойно за целия свят, от което всекидневно всякакви болести биват прогонвани и чрез което този свети храм бе даден от Бога като обща и безплатна лечебница на онези, които прибягваха към него. Но това после.
          Такива възпоминания и свети книги ни остави в Охрид и собствени книги на неговата висша помисъл и на ръката му, почитани и ценени от целия народ не по-малко, отколкото богописаните Моисееви плочи.
          В Кефалиния могат и до сегашно време да се видят каменни стълбове, на които са издълбани писмена, разказващи за преминаването и приобщението на народа към Христа.
          Понеже българският народ още не бе изцяло просветен чрез кръщение и притежаваше варварска дивост, той чрез своите боговдъхновени поучения просвети всички в богопознание и превърна некроткия нрав в доброта на обноските, като въведе сред тях по-благозаконния и целомъдрен живот.
          Като обнови техния цар Борис чрез купелта на прераждането, а след него и неговия син Михаила¹, който пръв се назова цар на българите, и ги убеди да управляват според християнския обичай, после завладя целия народ като един човек и ги водеше не насилствено, но доброволно, по тесния и стръмен път на Христа. Те бяха водени не само чрез подбудите на неговите мъдри слова и поучения, но и чрез множеството чудеса, които Христос изпълни посредством истинния Свой служител, защото даряваше на слепи и неми да гледат и ясно да говорят, изцеляваше обзети от бесове, чрез докосване и молитва лекуваше трескави и за всяка друга болест бе готов изгонител, та затова той възкреси чрез молитва и детето на едного.
          Споменатият цар на българите Михаил бе така послушен пред неговите слова, щото му сътрудничеше в строежа на храмове и бе готов да изпълни всичко, което повеляваше. Поради тази преданост и приобщение към светеца той напредна в добродетелта и стана много по-добър.
          Когато той, поради обич към тишината и чистото прозрение, реши да се освободи от своя епископски сан – понеже, прочее, и старост вече тежеше над главата му, – Михаил не го остави, но с молби и обещания едва го умоли и го убеди до края на живота си да ги води като пастир. Така бяха тези неща. Той бе всичко – въпреки че бе измъчван от старост и немощ – за да се грижи за паството и да ги наставлява към душевно спасение.
          Изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил. Чрез тях той написа цялото боговдъхновено Писание, възхвалните слова и житията на мъчениците и преподобните светци, както и свети песни, които старателно преподаде на най-благоразумните измежду децата. Измежду тези той издигна достойните на свещенически чинове и така чрез своето усърдие преобрази варварския и суров народ в свят народ, като извърши апостолско дело и поради това се удостои с апостолска благодат.
          Когато пък настъпи времето на смъртта, след като към своите наставления и увещания примеси молебни и назидателни слова и се помоли за неутешимо скърбящото паство, което не можеше да понесе гибелта и лишението от добрия пастир, премина с радост към Бога,Когото възлюбваше.
          След като се освободи от веригата на живота чрез чудеса и всекидневни изцеления прослави прославилия го Господ и сега заедно с апостолите е вестител на истината и равноапостол. С мъчениците пребивава той, който често понасяше заради Словото вериги и наказания. Заедно с йерарси и преподобни отправя умоления към Господа за паството и за целия свят, които той, след като ги изслуша поради големите свои щедрости, нека бъде милостив в деня на въздаянието, като опрости онова, което приживе безразсъдно сме съгрешили. Амин!

¹ Сведението, че именно Климент е кръстил княз Борис, е легендарно. Авторът бърка името на цар Симеон, като го нарича Михаил.

Иконата е копирана от https://azbukari.org/

27.07.Свети Климент Охридски Изтегляне