Възнесение Господне (Спасовден)

 

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.
Братя и сестри,
          Днешният ден – Свето Възнесение – е велик Господски празник.
          Пред очите на голямо множество народ, пред очите на Своите ученици и следовници, Възкръсналият преди 40 дни Спасител – Господ Иисус Христос се възнася на небето.
          Човешката природа, която Той прие, като се въплъти, се възнася на небето. Тази окаяна, смъртна, тленна и слаба човешка природа, приета от Спасителя, се изтръгна от примката на смъртта и дявола.
          Защото Възкръсналият Спасител се възнася в тяло, възнася се в небесния чертог. Този, Който току-що вкуси от тленната храна – рибата и меда, възхожда към Царството. Възхожда Изкупителят, Който освободи от ада праотците.
          Преди това Славно Възнесение, поради прародителския грях, небето бе заключено. И никой от праведниците – нито Авел, нито Ной, нито Авраам, нито покаялият се цар Давид не можеха да се възкачат в рая.
          А сега – днес – Христос се възнася. Небето е с отворени порти. И ангелите възклицават, че Силният на война Господ се връща там, откъдето е дошъл. Връща се на Престола, където винаги е бил.
          Но спасението е в това, че Богочовекът Христос, се върна на небето с човешката природа. И небесните врати вече са отворени за нас.
          И ние също сме призвани да положим всички усилия да възходим към небесната си прародина.
          Всички пророци и старозаветни праведници само мечтаеха, бленуваха за този час. А ето ние, недостойните, живеем в благодатното време на отключените небесни двери.
          Братя и сестри, да се подвизаваме с усърдие, за да не пропиляваме напразно дните на нашия земен живот. Амин!

Проповед на Възнесение, 2023Изтегляне

    Иконата е копирана от http://trydiani.blogspot.co

Ден на българската азбука и славянската писменост

          На 24 май честваме с празничен дух радостното събитие на деветото столетие – оросяване на седящите в тъма и смъртна сянка славяни с „дъжда на Божиите букви“. Честваме боговдъхновения създател на азбуката свети Константин Кирил – Философ, възпоменаваме и свети Методий – преводачът и проповедникът, светителят, положил душата си за словесните овце, възпламенил разбирането на Божието слово сред западните славяни; тачим епохалното дело на създаването на една писменост, която е душата на славянските народи. Днес с кирилица – наследницата на първоначалните глаголически букви пишат българи, сърби, руси, а до XVIII век и в днешна Румъния се пише на кирилица. Хърватско пък до средата на XIII век ползва глаголицата и днес там правят опити за възраждане и опазване на глаголическото писмо.
          „Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо“¹.
          На това епохално събитие – създаването на българската азбука и религиозната, и светска писменост на славянските народи, не е отсъдена забрава. Свещената азбука, създадена за да даде словото Божие на роден език, пребъдва не просто като символ на национална идентичност, пребъдва не само като културно наследство или книжовен праксис на много народи.
          Мисионерското дело на светите братя, насърчени от богомъдрия свети Фотий, патриарх Константинополски става за нас българите онази нематериална, неунищожима сплав – „езика, вярата, писмеността“², които не позволяват на чуждите завоеватели да унищожат нашата „държава на духа“.
          В днешно време, когато някои пишат на български с латински букви, езикът ни е разводнен от чуждици, когато вярата ни е сведена до двукратно посещение на църква – Великден и Рождество, когато прочита ни на текстове е твърде фрагментарен – толкова, колкото е публикацията в интернет – в днешно време е редно да се обърнем всецяло към нашата богохранима писменост – наше съкровище, наше духовно наследство, наш невеществен дом.
           И да помним, че сме човеци дотолкова, доколкото имаме вярата, езика, писмеността, знанието за рода и ценностите наши. А те са ценностите на онези достойни мъже, преди 11 века, които изписаха първото начертание на първата буква на новата азбука като кръст – азбука, създадена за да преведе свещените текстове на библейския корпус и богослужебните книги.
          Честито на всички, които си служат с кирилските букви, с богоначертаната кирилица!
Иконата е копирана от https://ikonopis.bg
¹  Проглас към евангелието“ – в „Тържество на словото“, С.1995, с.13
² акад. Дим. Лихачов

Родни светии – на 22 май почитаме свети мъченик Йоан-Владимир, княз Български

Sveti-Jovan-Vladimir

Житие на свети мъченик княз Йоан-Владимир
           Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на свети княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Иконата е копирана от http://voanerges.rs

Прочетете повече: 22.05.Свети мъченик Йоан-Владимир, княз Български

На 17 май почитаме светите Баташки мъченици и свети мъченик Николай Софийски

свв. Баташки мъченици
3
2
Тропар, глас 1.
          Вменихте се като овце за заколение и мъки страшни претърпяхте за името Христово, старци, мъже, момци, младенци и майки, целомъдрени невести и девойки чисти: всехвални баташки мъченици — на българския род украса, молете Христа нашия Бог за нас, които с вяра и любов почитаме страданията ваши.
Родни светии – 17.05.Свети Баташки мъченици
Родни светии – 17.05.Свети мъченик Николай Софийски
      Икона е копирана от bg.wikipedia.org

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката

Йоан 4:5-42
         И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
         Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
         Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още

Родни светии – На 11 май почитаме Светите равноапостолни Кирил и Методий

 

тропар на св. Кирил и Методий

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.
Братя и сестри,
            Възлюбени чада на Светата ни Църква, днес на 11 май, честваме  светите братя Константин, в монашество  наречен Кирил, и Методий – създатели на славянската азбука и преводачи на библейските книги от гръцки на говоримия език на тогавашните славяни. Знаем, че двамата равноапостоли са от града Солун, а в някои жития се съобщава името на баща им – друнгарият Лъв, заемал висока длъжност в града. А в краткото житие на свети Кирил се упоменава и името на майка им – Мария и се добавя, че са българи по род. Това особено ни радва, защото благословените от Бога трудове на светите братя Господ даде да умножат плод именно в България, но с решението и волята на великия и славен покръстител български – Борис-Михаил. И делото, което поради злобата и лукавството на немското духовенство беше унищожено във Великоморавия (а това са земите в днешна Словакия и Чехия, а също и около езерото Балатон) – това дело Бог благоволи да се утвърди в средновековна България, та християнската просвета на понятен за славяните език да достигне чак до сръбските, влашките и руските земи.
          Наричаме двамата братя равноапостоли, защото чрез начертанията на славянската азбука и чрез първите преводи, и създаване на преводаческа школа и грамотно славянско духовенство се изпълнява Божията воля за хиляди и милиони люде, за всички ония, за които апостол Павел казва „Как ще повярват ако не разберат?“. И още – „макар да зная повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в църквата пет думи разбрани.“
          Защото голяма Божия милост е да чуваш и ползваш Божието слово на роден език. Затова са се потрудили мисионерите Кирил и Методий и техните ученици, и ние ползваме техните трудове. Общуване чрез писменост, създадена специално, за да възвести Божието слово на намиращите се доскоро в езическата тъма, разполагаме с писменост, чиято първообразна първа буква е представлявала кръст – свещена азбука за разпространението на Божието слово.
          Не може да не ликуваме духовно за това велико дело, което бе угодно Богу. Защото други народи имаха преводи на Библията – готи, беси, авари и перси, но до днес само знаем за тях от учебниците. А славянобългарската азбука на светите братя, благодатният дъжд от букви Божии и до днес е жив. И това е езикът на който говорим и пишем, език вече силно опетнен от скверни думи и чуждици, но все пак „език свещен на нашите деди“.
          Прекланяме се пред светите братя дали на „вси славене книга да четат“.
          Честит и благословен да е празникът за всички, които обичат родното слово и боговдъхновените истини, които то ни донесе! Амин!          
          Иконата е копирана от http://www.archaiologia.gr

 

Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления

 

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
Иконата е копирана от https://znamhram.ru/
 

Има още

Честит Гергьовден!

свГеорги
Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
          Днес честваният великомъченик – свети Георги Победоносец, е особено почитан от православната църква. И нашият народ тачи Божия угодник, извършил с помощта на Божията благодат дивни чудеса.
          Още в дните на своята младост, Георги, вдъхновен от примера на своя баща, също мъченик за вярата, се приготвя да изповяда Христовото име. Това се случва в края на второто столетие, в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните.
          Въпреки високия военен пост и завидното си богатство, Георги не се съблазнява да крие своята вяра. Той раздава имота си, подготвяйки се да наследи нетленно богатство. И на глас, пред всички сановници, изобличава царя и неговите заблуди. 
          Следват дни на мъчения, които ни шокират, дори само като четем житията. Защото небивали и страшни изтезания понасят онези, които са наречени великомъченици. Сред тях сияе и младият военен Георги, който от любов към Бога се причисли към небесното войнство.
          Бичуване, изтезания, мъчения с разтягане на колело и Божий чудеса сред мъките ознаменуват последните дни на мъченика. Мнозина виждайки търпението му повярвали в Христа. Сред тях била императрицата.
          Оцелял по Божия милост и след като е хвърлен в яма с негасена вар, свети Георги е изтезаван с нагорещени ботуши, а след това е приканен от езическите жреци да възкреси покойник. И наистина, по неговата молитва, Бог възкресява починалия.
          Свирепият император, разярен от чудесата, станали пред очите на множеството, заповядал да екзекутират възкресения покойник.
          А при затворения в тъмницата Георги идвали хора за съвет и благословение. Така един земеделец бил утешен, защото по молитвите на свети Георги, неговият вол бил изцелен. Оттогава е останало преданието, че свети Георги е покровител на стадата.
          В навечерието на свято представяне в Господа, свети Георги е утешен от видението на Христа, който му обещава вечна радост. И наистина – свети Георги е обезглавен край Никомидия. Днес мощите му се покоят в Лида и поклонниците на светите земи могат да се помолят там, в знак на преклонение пред Божията благодат, която укрепява възлюбилия Бога човек.
          Защото свети Георги е заобичал Господ с цялото си сърце и душа. А Христос го е дарил с дара на мъченичеството и чудотворството.
          Много са храмовете, носещи името на великомъченика, и той е твърде прославен, особено във вековете на османската власт, когато християните особено много тачат мъчениците за вярата.
          И днес се молим, свети Георги да се застъпи за нас – та да имаме поне частица от неговото дръзновение при изповядване на вярата в Христа. Амин!
          
Иконата е копирана от http://www.peregabriel.com 

Родни светии – на 2 май почитаме свети цар Борис-Михаил Покръстител

    
   Към въпроса за покръстването на българите
          Проблемът за покръстването на княз Борис и поверения нему народ през 9 век е средищен на редица изследвания, доколкото именно чрез този акт и последвалите го събития България заявява своя цивилизационен избор – тя става градиво в тъканта на византийско-славянската цивилизация.
          Чрез покръстването България става част от семейството на християнските народи, тогава се осъществява тази светогледна трансформация сред управляващите, а по техния пример и сред обикновените хора. Разбира се, християнизация е имало много време преди покръстването по нашите земи, списъците с епископски и презвитерски имена фиксират точките на християнските центрове[1], но покръстването обичайно е свързано с приемането на Христа от елита, който не просто е властовият център на общността, но е и образецът за подражание, доколкото владетелската институция е носител на по-особени прерогативи за средновековния човек[2]
          Проблемът за покръстването е осветлен в немалко исторически извори – хрониката известна  като „Продължителят на Теофан“, текстовете на Скилица-Кедрин, Йоан Зонара, бл. Теофилакт Охридски, Мавро Орбини, Йосиф Асемани, а сетне и св. Паисий Хилендарски в своята История. Като основен източник за епохата и конкретно за събитията около покръстването могат да се посочат отговорите на папа Николай до княз Борис, Бертинските летописи, а също и кореспонденцията на св. патр. Фотий с българския княз. Безсъмнено като първокласен епиграфски източник е камъкът от Балши (Албания), чийто надпис също датира това събитие.
          Може да се заключи, че е наличен немалък изворов материал, който улеснява историческите изследвания за движение в посока излизане от неясната сфера на догадките към безвъпросната яснота на обективизацията.
          Тъй като в изследването по темата са работили утвърдените класици в историографията – В. Златарски, П. Мутафчиев, В. Гюзелев и др., редно е да заключим, че има достатъчно материал, който би ни представил условия за вникване в духа на епохата, в онези процеси – политически, социално-икономически, религиозни, ментални, които са съдействали за решението за покръстване от страна на княз Борис.
           Интерес представлява един специфичен аспект, свързан с покръстването в средата на 9 век, а именно представата за масовото унищожение на (прото) българската аристокрация вследствие туширането на езическата реакция – болярския бунт ….

[1] Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Бориса – В:ГДА,5,1955-6

[2] Комсталова, Р.  Елит и власт в средновековна България, С., 2014, с.107-114

Целият текст прочетете по-долу:

Прочетете: Житие на свети цар Борис-Михаил, Покръстител

Икона: https://www.bgsever.info

Неделя на светите Мироносици

мироносици


Братя и сестри,
          На днешната Неделя на светите Мироносици възпоменаваме събитията от първите часове на Христовото Възкресение. В ранните часове на неделния ден, призори след юдейския празник Пасха, близките сподвижници и следовници на Господа – жените, станали известни като мироносици, бързат към гроба Господен. Те са купили аромати, в желанието си да изпълнят докрай погребалния обичай, който повелява да се облее тялото на покойника с благовонни масла.
         Разбира се, жените не ще намерят Възкръсналия Спасител в гроба. Камъкът е отвален, вътре са само гробните повивки, а приготвеното благоухание не ще стигне Божествения покойник. Защото Той вече е възкръснал. Но Църквата възпоменава привързаността, обичта и липсата на страх у жените мироносици.  Те са под Кръста край Майката Божия, те гледат как полагат Христа в гроба, те бързат за помазанието, което не се случва, защото Спасителят е възкръснал.
          Тези жени са като благоуханни цветя. Макар и съвсем откъслечно упоменати, ние се впечатляваме от тяхната обич, кротост и вярност, те въплъщават съвършената любов, у която страх няма. Те са Христовите следовнички, които са пример за всички християни от всички времена. Затова и са удостоени с дара на апостоли и благовестнички.
Защото тогава, когато никой не беше в нозете Иисусови, там бяха жените – преданите и боголюбивите, способните да обичат докрай, до съвършената саможертва.
           Тези първи часове след Разпятието са страшни. Учениците, поради страх от юдеите, стоят при заключени врати, очакват се всеки миг репресии и гонения, отлъчване от общността и затвор. Възможни са бичуване и екзекуции. Пастирът е поразен, а овците са разпръснати.
          Тайните ученици на Христа стават явни. Никодим и Йосиф Ариматейски, когото Църквата възпоменава като „благообразни Йосиф“, бързат да уредят подобаващо погребение на Божествения Учител. Мироносиците и Майката Божия Го оплакват, оплакват Живота, Който слиза в царството на смъртта. И до край земя се говори за тях, за жените мироносици, като удостоени първи да зърнат неописуемата гледка на празния гроб, където ангелът в бяло ги упътва за Спасителя, Който осъществи Своята мисия.
          Днешният ден е празник на всички вярващи жени, призвани да следват мироносиците, ще рече да следват Христа в страданията и в скръбта, да отдадат цялото си сърце Нему, така както е присъщо на богоозарената вярваща жена, която не се страхува да е под Кръста и до гроба на Спасителя.
          Честит празник на всички християнки, които искат да се уподобят на жените мироносици!
           Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Христос воскресе!  
Копирайте Проповед на Неделя на светите Мироносици, 2023
Иконата е копирана от http://www.yandex.uz
към Начало