Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

        На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 

          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още →

       Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Велик по чудотворство, прославен в смирение, просиял в добродетели и пламенен в защита на православната вяра е свети Николай, епископ на град Мир в азиатската област Ликия. Той е почитан по целия православен свят, а посмъртните му чудеса наброяват хиляди спасени за Бога и света човеци. Свети Николай е особено почитан и у нас.
           Живял през втората половина на трети век и през четвъртото столетие, свети Николай е свидетел на яростни еретически учения, които по онова време разтърсват Църквата. Със свойствената си смелост при устояване на истината, свети Николай защитава православната вяра. Дивен чудотворец, той възкресява починал при корабокрушение моряк. Избавя от злочеста участ семейството на обеднял баща с три дъщери. Застъпва се успешно за несправедливо осъдени, за всички, търсещи помощ.
            Въпреки че винаги избягва суетната човешка слава, делата му на Божи угодник и чудотворец се прочуват по целия цивилизован свят.
            Неуморен труженик на Божията нива, свети Николай брани словесното си стадо от вътрешни и външни врагове. Той проявява безстрашие и неуморно утешава, проповядва и подкрепя християните в годините на страшното Диоклетианово гонение, когато в град Никомидия, в Мала Азия, на връх Рождество Христово са изгорени 20 хиляди християни.
             Ето в какви тежки времена светителства епископ Николай. Ето в какво ужасяващо време той учи със слово и дело християните на истински живот в Христа.
             А колко пъти спасява пътуващите по море след своята кончина, само Господ знае! Затова днес свети Николай е почитан и като покровител на моряците, и на всички, свързани с морето. На днешния ден на празничната трапеза се слага риба, в спомен на чудото с една потъваща лодка, чийто пробойна явилият се по чуден начин свети Николай запушва с голям шаран.
             Много са храмовете, които днес празнуват своя храмов празник. Много са имениците, които носят честитото и благословено име Николай, което в превод е „победител на народите“.
             Мнозина са тези, които прибягват към молитвите на свети Николай, чиито мощи днес се покоят в град Бари, в Италия, обгрижвани от руското подворие. Стотици хиляди православни се надяват на молитвеното му застъпничество и го смятат за свой покровител.
             Защото и днес той има дръзновение да откликне на нашите молитви. Той предстои пред Божия престол и изпросва милост за несправедливо съдените, утеха за изтерзаните, прехрана за гладуващите, омиротворение за скърбящите, смирение за гневните, вразумяване за непокорните, покаяние за обременените, въздигане на болните, съкрушение за всички нас – плуващите в бурното житейско море на скърби и бедствия. Насрещните ветрове на безверие, суеверия, ереси, грижи, тревоги и кривоверие люлеят лодките на нашите сърца, но ние знаем, че в блестящата като слънце небесна обител, в дома на Отца, свети Николай не спира да се моли за нас. А често Бог го изпраща тук –  да посети някой болен, да спаси някой страдащ, да вразуми някой паднал под осъждане.
             Божието благословение да е с всички нас, дошлите да почетем великия Божи угодник, със семействата, чадата и сродниците ни, с всички отсъстващи, с всички, които още не познават Божията правда, но свети Николай се застъпва за тях и за нас.
            По неговите свети молитви и по застъпничеството на Майката Божия, Пресвятата Владичица и Приснодева Мария, Господ да ни прости и помилва, да ни даде дух на разум, кротост и смирение. Амин!
            Честит и благословен празник! Честито на всички именици!

        Икона: https://impressio.dir.bg

Копирайте: Проповед на Никулден, 2023

            Житие на свети Сава Освещени

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски

              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още →

            Тропар на света Варвара

Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Братя и сестри,

           За да покаже величието и универсалността на Христовата вяра, която претопява всички съсловни, народностни и социални различия и обединява всякакви хора около Христа, апостол Павел казва: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички едно сме в Христа Иисуса“ (Галатяни 3:28).                 
           Това най-ясно се показва в житието и прославената кончина на жените – мъченици, които сподобени с мъжки ум, възрастнали до пълната възраст на Христовото съвършенство, са онази благодатна почва, дала плод стократен.
             Сред тях сияе девицата Варвара, знатна и богата на добродетели, мъдра и разсъдителна, избрала добрия дял, който няма да ѝ се отнеме. Въпреки езическото си възпитание, света Варвара, облагодатена от Светия Дух, търси истинския Бог и щом се докосва до Христовото учение, веднага пожелава да стане християнка. И наистина тя смело и безстрашно изповядва вярата си в Христа, понася нечувани мъчения и накрая е обезглавена от собствения си баща – яростния езичник Диоскор. Измъчвана е заедно с друга млада християнка, на име Юлиана, като двете са удостоени с мъченически венци в един и същи час.
             Сега предстоят пред Божия престол и се молят за всички нас, молят се да устоим във вярата и да не се поддадем на лъжеучения, зловерие и всички гибелни заблуди, с които е тъй богато днешното време на отстъпление.
            Мъчениците се молят да устоим, да останем във вярата, защото днес езичеството е не по-малко страшно, отколкото в дните на ранното християнство. Днес безверието и безбожието, суеверията и заблудите, крайният материализъм и официално прокламираните извращения са въстанали срещу Христовата Църква. Днес, повече отвсякога, поднебесните духове на злобата, майстори на лъжата, манипулират човешките умове, отстъпили не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
           Без заплахи и без мъчения, ние отстъпваме от Христа, не успяваме да опазим нито себе си, нито децата си от зловредното влияние на света. А това влияние е насочено срещу нашето спасение, срещу възможността да вървим по пътя на спасението след Христа!
           Облъчени от светски дух, настроени за компромиси със света, лишени от молитва, поради светски занимания и кариера, минават безделно дните ни – безделно, защото нито принасяме покаяние, нито съзиждаме добродетели, нито успяваме да възпитаваме децата си по християнски.
           Господ да ни вразуми и облагодати, да ни смири и настави, та да успеем да останем във вярата. Защото в лукави и гибелни времена като нашите, дори заради самото стоене във вярата, някои ще получат венци, както пишат светите отци.
           Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на мъчениците  – светите Варвара и Юлиана, и по застъпничеството на дивния химнописец – свети Йоан Дамаскин.
           Честит и благословен празник! 

Копирайте Проповед на празника на света Варвара, 2023

Разгледайте презентацията Света Варвара, свети Сава, свети Николай

Иконите са копирани от flickr.com, moiteikoni.wordpress.com, pinterest.com

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 26 ноември почитаме свети Стилиан Детепазител и свети Алипий Стълпник

Евангелско четиво – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво представя разговора на нашия Господ Иисус Христос с един млад и богат юдейски началник. Знаем, че е момък, който рано се е издигнал, защото като момък ни го описва евангелист Марк, а свети Лука изтъква само общественото му положение „началник“.
          Та този млад и успял по всички критерии човек, спазил Мойсеевия закон, пита Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
          Това е въпрос, който вълнува и всички нас. Това е най-същественият въпрос, въпросът за смисъла на целия ни живот – как да постигнем спасението в Христа? Как да наследим Царството Божие?
           Спасителят изброява на младежа заповеди от закона – не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
            Не е малко, никак не е малко, че този началник е опазил всичко това от младини. Мнозина ли са тези, които могат да споделят на Господа, че са опазили заповедите, заповеди валидни за всеки християнин до окончанието на света.
            А на въпроса на младежа – „Какво не ми достига?“, Христос отговаря, знаейки по силата на божествената си природа, целия му живот.
Евангелист Марк добавя, че Господ го е възлюбил, което значи, че Христос е обикнал този търсещ спасение човек. Обикнал е порива му към блажената вечност. Затова и добавя единственото, което не му достига по пътя към Царството Божие. Господ казва: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.“
             Ние знаем, че този призив на Господа последваха и евангелист Матей, и апостолите Петър и Андрей, и Зеведеевите братя – всички оставиха целия си досегашен живот и последваха Христа. Така Го последваха и учениците в числото на 70-те апостоли, сред които е и самият евангелист Лука, чийто евангелски откъс днес четем.
Ако богатият момък бе сторил това, че да се раздели с целия си имот и последва Господа, щеше да има дара и участта на апостол. Щеше, подобно на другите Христови ученици, да проповядва евангелието до край земя, да претърпи скърби и гонения и най-вероятно да завърши земния си път с мъченическа смърт, увенчан с нетленния венец на славата в Божието Царство.
             Но богатият момък не можа да стори това. Той е натъжен, защото има твърде много имот. Тази негова привързаност се оказа по-силна от порива към вечността. Той не смогва да се пребори с тази своя скрита язва – сребролюбието, не смогва да направи единственото, което е нужно за неговото спасение.
            Затова и Господ казва: „Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство.“
Защо? Защо е така? Нали и патриарсите Авраам, Исаак и Иаков имаха богатство? Нали и Ной беше богат? Нали и многострадалният Йов беше богат и щедър?
             Да, всички тези праведници, а и мнозина други, имаха богатство, но не бяха привързани към него. Имаха имот, но бяха лишени от сребролюбие. Имаха пари, но щедро даваха за милостиня.
             Защото не богатството е зло само по себе си, а привързаността към него.
             А ние, които не само не сме спазили Божиите заповеди от младини, не само сме грешили, ние може да помислим, че след като сме бедни и нямаме много имот, ще се спасим.
              Но това не е така. Дори и да нямаме имот, имаме куп други привързаности към земното, които ни пречат да последваме Христа. Старецът Паисий Светогорец казва: „Човек може да се привърже дори към очилата си.“
Братя и сестри, Господ да ни просветли, та да видим своите гибелни привързаности, своите скрити недъзи, своите вътрешни слабости, които ни пречат да бъдем съвършени в любовта към Христа. Защото Господ е силен, единствен Той е силен да ни помогне да осветим и очистим скришната стаичка на нашите сърца. И ако там се гнезди сребролюбие, да го излекуваме с милостиня, да се борим с алчността, маскирана като предвидливост и житейска мъдрост, та да не се окаже, че заради нещо тленно сме пожертвали безсмъртния живот. Амин!
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите и моленията на нашата Пресвята Владичица Богородица и Приснодева Мария!

Копирайте Проповед на Неделя 13-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Когато младенката Мария, по Божие чудо, дадено чадо в старините на богоотците Йоаким и Анна – когато малката Мария навършва 3-годишна възраст е заведена тържествено в Йерусалимския храм. Празничното шествие е съпроводено от девици – приятелки на Мария, със запалени свещи в ръце. Света Анна, майката на Богоотроковицата, е радостна, че изпълнява обета, даден Богу – да посвети благословената си дъщеря на Бога.
           Съвсем самичка, крехката младенка Мария възкачва, без да бъде придържана от никой, възкачва високите стъпала на Йерусалимския храм. При ангелско пеене, отредената да стане Вместилище на Невместимия, е въведена в Светая Светих – най-святото място в храма, където веднъж годишно влиза само първосвещеникът.
        За всички тези събития от ранните дни на Майката Божия ние знаем от Свещеното Предание.
           Въвеждането на малката Мария в Светая Светих става въпреки предписанията на закона. Но първосвещеникът, комуто пророчески е открито коя е младенката, възкачила стъпалата на храма, дръзнал, въпреки закона, да я въведе в Светая Светих.
           После 3-годишната дъщеря на Йоаким и Анна заживява в помещението за девици и се обучава на четене, писане и ръкоделие. Нейният занаят е бил шиене, шиене на завеси за храма. А знаем, че след време, когато под Разпятието Христово войниците поделят вещите на осъдените, те хвърлят жребий за хитона, в който е облечен Спасителят, изтъкан отгоре до долу. Този хитон, тази дълга горна дреха, е тъкана от ръцете на пречистата Богоматер.
Изключително бързо Светата Дева е изучила Свещеното Писание, както и в съвършенство ръкоделието на предене, тъкане и шиене. Преданието разказва, че още тогава ангели са ѝ служили и са ѝ давали небесно ястие, когато тя е била в Светая Светих, вглъбена в молитва.
            Така са минали – в труд, молитва, четене и съзерцание ранните години на Всесвятата Владичица, която е удостоена да стане Майка на Въплътилия се Бог.
           Днешният празник се нарича още ден на християнското семейство, защото по примера на светите богоотци Йоаким и Анна – най-чистата семейна двойка, по техен пример и ние, днешните християни, трябва да въвеждаме в храма, да въцърковяваме нашите деца и внуци. Защото сме отговорни и ще бъдем отговорни за това дали сме довели Христа в техните сърца.
            Ще отговаряме за това, че в неделния ден сме предпочели разходките, футбола и спорта пред църквата и Светото Причастие. Ще отговаряме, че не сме научили децата дори на молитвата „Отче наш“.
            Ще отговаряме, че не се молим, не се молим усърдно за спасението на техните и нашите души. Ще отговаряме, че стоим с часове пред телевизора или социалните мрежи, вместо да четем псалми и акатисти.
Ще отговаряме, че не се каем и си мислим, че всичко ни е наред и сме добри и свестни хора.
            Ще отговаряме, че макар и християни, мисленето ни е светско, повърхностно, мислене на хора, които плачат за греховете си, а искат да поддържат дружба, както с Бога, така и със света.
            Ще отговаряме и за това, че нашите заблуди сме предали на децата си. А тези наши заблудите – астрологията, йогата, будизма, окултизма, гадаенето, прераждането, вярата във Ванга, Дънов или някои от другите псевдопророци сме предали, сме допуснали да се предадат на нашите деца.
Дано Господ ни вразуми, та да принесем искрено покаяние в единайстия час.
             А Всесвятата Владичица, Царицата Небесна, не спира да се моли за всички нас.
             По нейните молитви, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати!
            Честит и благословен празник! Амин!

 Проповед на Въведение, 2023
           

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Братя и сестри,

           Днес почитаме велик Божи угодник, достохвален мъченик от раннохристиянско време, прославен застъпник пред Божия престол за грешния човешки род.
          Почитаме свети великомъченик Мина, египтянина-воин, презрял всичко суетно и преходно, всички блага на този земен свят и изповядвал вярата сред нечувани страдания.
          В онези времена – първите векове след Рождество Христово, императорите-езичници започват гонения срещу новопоявилото се Христово учение. Християнството противоречи на цялото езическо многобожие, свързано с почитане на идоли и мрачни езически практики на гадаене, жертвоприношения, разврат в езическите храмове и почитане на римските императори като богове.
          От тези първи 3 века на своето съществуване, Христовата Църква дава много мъченици, които, украсени с багреницата на своите многострадални кърви, отиват в Царството Небесно и пред Божия престол се застъпват за всички нас.
          Сред тях сияе воинът Мина, който оставя войската на земния цар, за да се причисли към безсмъртното небесно войнство. Ако погледнем неговото житие, ще видим, че той съзнателно се връща в града по време на езически празник, за да изповядва открито християнската вяра.
          Той знае, че го очаква ужасна смърт. Но любовта му към Христа, Който е Пътят, Истината и Животът, любовта му към Христа е по-силна от естествения човешки страх пред болката и страданието. Неслучайно светите отци на Църквата казват, че мъченичеството е дар, велик дар, с който са удостоени немного хора.
          Мъченическата смърт на свети Мина се отнася към 304 година.
          Обикновено изглежда, че дивните в подвизи и устояване на вярата християни са останали в древните времена. Вярно е, че днес няма гонения като Диоклетиановото преследване на Христовите следовници. Минаха и десетилетия откак приключи атеистичния държавен режим, когато партийните активисти са обикаляли църквите на Възкресение да следят кой отива да почете най-големия християнски празник.
           Ето, днес няма открито гонение срещу Църквата. Но врагът на нашето спасение действа по друг начин. Виждаме, че за три десетилетия и повече предмет Религия не е въведен в общообразователните училища, както е било преди тоталитарния режим. И повярвайте, това не е поради бездейност на Църквата, която многократно призовава към това и внесе петиция по този въпрос, когато предстояха промени в закона за образованието.
           Нещо повече, християнският морал, традиционният морал от библейско време, не може да достигне до нашите деца, зомбирани от практиката на наложените извращения, маскирани като човешки права.
           Знаем от библейската история, че такова нечувано отстъпление от всички ценности е имало в дните на Содом и Гомора и как само семейството на Лот се е спасило от Божия гняв, изсипал се върху градовете, клокочещи от противоестествени грехове.
          Дори и ние, малцината в Църквата, малкото Христово стадо, не сме опазени от окултни влияния, от сектантски възгледи, не сме опазени от астрология, от различни суеверия и талисмани, от посещения при екстрасенси, от баене и гадаене, от вяра в прераждането, в Дънов или във Ванга, които някои смятат за истински духовни водачи.
           Какво да проповядваме на своите деца, щом самите ние не сме запазили чистотата на вярата, тази Христова вяра, за която проля кръвта си свети Мина. Как се смятаме за християни, когато не желаем да се отречем от собствените си заблуди, заблудите на съвременни хора, приучени, че всичко е добро, дори и лъжливата духовност, щом ни се поднесе от медиите и интернет.
           Какъв отговор ще дадем на Страшния Божи съд? Как ще се оправдаем? Не всички могат да бъдат мъченици. Никой не иска от нас да претърпим мъченията на свети Мина. Но всеки, всеки може да се моли в скришната си стая на Троичния Бог. Всеки може да прости, когато е обиден. Всеки може да загаси телевизора, за да не гледа скверни сцени. Всеки може да заяви, когато чуе, че Дънов, Ванга и дядо Влайчо са духовни водачи, че това не е истина. Защото духовете, които водят Дънов, Ванга и дядо Влайчо са поднебесните духове на злобата, враговете, които правят всичко за нашата погибел. Те са маскираните в ангели на светлината наши противници, за които говори апостол Павел.
          И нека помним словата на Златоустия богослов: „Всеки, който е в Истината, а продължава да търси нещо друго, очевидно търси лъжата“.
          Да не бъде, братя и сестри, да не бъде това, да ставаме участници в безплодните дела на мрака. А понеже отстъплението от Христа е всеобщо, да се молим, да не отпаднем от вярата, да се молим и за нашите чада, да се просветят от Божията светлина и да отстъпят от всяка заблуда.
          Божието благословение, по молитвите на светите Мина, Виктор и Викентий, на света Стефанида и свети Теодор Студит да е с всички вас. Амин!

Икона: http://4.bp.blogspot.com

Копирайте: Проповед на 11.11.23