Матея 6:14-21

          Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

                    В Името на Отца и Сина и Светия Дух!
                                  Братя и сестри,
          Без прошка няма християнство. Без прошка няма любов. Без прошка е невъзможно спасението. Без прошка не ще бъдат простени и нашите грехове. Без прошка не можем да пристъпим към единението с Христа в Светата Чаша!
          Сам Господ казва: „ако простите на човеците, и на вас Бог ще прости“.
          Защото нашата вяра е вярата на опрощението. Христовото учение е учението, което разяснява, че миналото може да бъде зачертано. Да, всичко лошо изчезва в мига, когато от сърце си кажем „Простено – прости“. Защото няма как да обичаме Бога, Когото не виждаме, ако таим омраза към ближния, който е до нас.
          Нека смекчим сърцата си за прошка, а не за безчувствие и измамно съзнание за нашата непогрешимост.
          Всички сме много грешни. А Бог ни търпи – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
          Да не се леним да търсим прошката. Защото колкото прощаваме, толкова и Отец ще ни прости. И не само в днешния ден, но и във всеки момент да бързаме да се сдобрим и да поискаме прошка. Защото знаем от житията – някои са се спасили, точно защото са дали опрощение.
           Ако нямаме прошка – нито молитвата, нито поста, нито добрите дела ще ни бъдат от полза.
Да очистим сърцата си с благоуханието на прошката, та да молим благодатта да дойде в нас.
           Иска се само да простим!
           На вечернята в днешния ден всички си дават взаимно опрощение. Така ознаменуваме началото на поста с чист духовен взор, победили всяка злост и неприязън.
          Честит възкресен ден на всички!
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте:Проповед на Неделя Сиропустна, 2016

към Начало

         На 13.03.2016 г., неделя (Сирни заговезни) от 17:00 ч. в храм „Св. Димитър“, Хасково, ще бъде отслужена вечерня, след която вярващите си дават взаимно опрощение – повсеместна традиция преди началото на Великия пост.
       След вечернята в енорийския дом към храма, трио „Кантабиле” (Красимира Генева-пиано, Ели Софтова-цигулка и Ива Томова-флейта) ще усладят присъстващите с празничен концерт – с изящните тонове на класически и съвременни произведения.

                    На 25 и 26.02.2016 г. бяха тържествата по случай прославлението на почитания Софийски чудотворец, грижовния пастир, епископа Богучарски и горещ молитвен застъпник за всички вярващи – свети Серафим (Соболев).
          Още приживе Бог беше дарил обичния от всички владика с дарба за чудотворство и провиждане, а и след своята блажена кончина преподобният има дръзновение пред Бога за своето молитвено застъпничество.
          С право криптата на руската църква „Свети Николай“ е център на всеобщо поклонение за множество християни отблизо и далеч.

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 16 урок

            Въпроси за преговор: 
1.Защо Бог ни открива молитвата на фарисея и митаря от притчата? – за да покаже как молитвата разкрива духовното ни състояние, видимо само за Бог, но скрито за човеците, дори и за самите нас.
2.Защо фарисеят излязъл от храма оправдан по-малко? – защото се гордеел с добрите си дела, мислел се за праведен в очите на Бога и на хората, а осъждал останалите като грешници.
3.Защо митарят излязъл оправдан повече от другия? – защото бил обхванат от дълбоко сърдечно съкрушение заради греховете си и възлагал надеждата си за спасение само на Божията милост.
4.Каква е поуката от тази притча за нас самите? – да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди, но никога да не се възгордяваме, защото гордостта заличава всичките ни добри дела, а да придобием духовната нагласа на митаря и да викаме към Бога: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Да следваме митаря в разкаянието, но не и в лошите дела.

        Лука 16:19-31

          В притчата за богаташа и бедния Лазар Господ ни разкрива твърде важни истини за живота и смъртта, и за живота след смъртта.
          След грехопадението в света навлиза смъртта. Смъртни стават и хора, и животни, и растения. Но смъртта не е края – след нея душите на хората, които са живяли праведно, отиват на блажено място, а онези, които са правили зли дела и не са се разкаяли  – на мрачно и тъжно място. От това как ще преживеем земния си живот, зависи каква ще е вечната ни участ.
             Ето какво разказва Господ Иисус Христос в тази притча: Живял един богаташ, който се обличал в най-скъпи дрехи и всеки ден пирувал бляскаво. Това ще рече, че всеки ден той богато се угощавал с най-изискани ястия и най-скъпи питиета, отдавал се на веселие и всякакви земни удоволствия. А в същото време при портите на богатия му дом лежал един бедняк на име Лазар, гладен и дрипав, целият покрит със струпеи (белези от рани по кожата), поради болест, която го измъчвала. Беднякът толкова гладувал, че копнеел за трохите, които падали от трапезата на богаташа.

Има още →

Поклонническо пътуване до манастира „Св. св. Кирик и Юлита“

Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“

Поклонническата група в двора на манастира

Пред дверите на храма

Големите момчета и момичета от неделното училище

Красивата Богородична църква в Горни Воден

След срещата с чудотворната икона на света Богородица „Златна ябълка“

 Лука18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
          Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
          Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

             За да изобличи онези, които се мислят за праведни, Господ Иисус Христос разказва следната притча. Един фарисей и един митар влизат в Йерусалимския храм, за да се помолят.
            Фарисеите са уважавани религиозни водачи, прецизни и образовани тълкуватели на Мойсеевия закон, спазват старозаветната обредност и прибавят дори още от себе си към предписанията, за да бъдат богоугодни.
Митарите или бирниците, по онова време са хора презряни, званието митар е синоним на безчестие, на обслужване на презряната римска власт, за която митарите събират данъци. Често те вземат много по-високи налози спрямо обичайното данъчно бреме, затова и митаря в очите на народа е най-черен родоотстъпник и грабител.

Има още →

          Рано сутринта станах щастлива и бодра, защото беше дошъл деня, в който трябваше да замина на поклонническо пътуване с неделното училище.
          Всички си намерихме места в автобуса и отпътувахме за манастира „Свети Георги“ в Поморие. Пътуването, както винаги, беше много приятно, макар че по пътя имаше малка авария, но по Божия милост всичко се оправи и ние пристигнахме благополучно в манастира. Монасите и послушниците  бяха много гостоприемни с нас и ни приеха в тяхната света обител. Нощта дойде и ние преспахме в манастира.На следващия ден отидохме в Созопол и посетихме новопостроената църква „Св.св. Кирил и Методий“, в която се поклонихме на мощите на свети Йоан Кръстител. След това всички заедно отплувахме с малко корабче до остров „Свети Иван“. На него имаше останки от местата, където в миналото са пребивавали монаси. Там, на същия остров, изследователите бяха открили мощи на свети Йоан Кръстител, които сега се пазят в Созополската църква, която посетихме. На острова всичко беше много диво, имаше различни птици.След като се прибрахме отново в манастира, някои отидоха на плажа, а други останаха в манастира. Сутринта на последния ден, ние станахме рано, за да отидем на литургия. Тя беше много хубава, защото всички свещеници служеха заедно. След службата, хората, които се бяха изповядали, се причастиха. Доста деца взеха причастие. Всички се прибрахме по стаите, за да съберем багажа си, защото за съжаление беше последният ден. Сбогувахме се с монасите в манастира и отпътувахме обратно за Хасково.
          Поклонническото пътуване беше много забавно и в същото време полезно. Много ми хареса и се надявам да има още безброй такива. Споменът винаги ще бъде с мен!!!

Виктория Тодорова  

       В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

          Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски:
          „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“

*блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква.

*пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

Седмичен урок по Религия-Православие, 4 ниво, 15 урок

          Въпроси за преговор: 
1.За какво лозе се говори в преди изучената притча? – за Божието лозе, което изобразява богоизбраният народ – вярващите в Единия Бог.
2.Кои са лозарите и как изпълнили своето дело? – лозарите са еврейските първенци, които трябвало да поучават народа и да съблюдават изпълнението на Божия закон, но те се оказали недостойни водачи.
3.Кои са слугите и защо били убивани от лозарите? – слугите са Божиите пророци, които изобличавали еврейските стареи и законоучители за техните беззакония и затова били гонени и убивани.
4.А кой е синът на стопанина на лозето и как се отнесли към него лозарите? – това е Божият Син, Когото еврейските първеници не се посвенили да погубят и с това си навлекли Божието наказание.
5.Какво тълкувание в по-широк смисъл има тази притча? – лозето изобразява човешката душа, на която Бог повелява да трупа плодовете на добродетелите, за да заслужи Божието царство.

Притчата за митаря и фарисея
Лука18:10-14

          Господ Иисус Христос ни призовава винаги да се молим и при всяко свое дело да просим Божията помощ, а когато съгрешим да търсим от Бога прошка на греховете си. На Бога не всяка молитва е угодна и не всяка молитва бива чута от Бога. За да не останем без полза от своите молитви, Бог разказва притчата за митаря и фарисея. За наша поука Той разкрива молитвата, която всеки от двамата изрича в себе си. Ето и самата притча, разказана от Господ Иисус Христос:
           Двама души влизат в храма да се помолят. Единият е фарисей, а другият митар. Кои са фарисеите? Какво научихте за тях от притчата за лозето и злите лозари? Това са най-високо образованите законоучители, които добре познават Мойсеевия закон и поучават народа в неговото прилагане. Фарисеите отдават твърде голямо значение на външните дела според закона, които изпълняват педантично, но в сърцата си са безчувствени към страданията на ближните,  горди са и тщеславни. Те напълно са забравили най-важното в Божия закон – милостта, състраданието и любовта. Бог неведнъж ги изобличава за лицемерието им.  А митар означава събирач на данъци (бирник). Митарите били омразни на народа, защо обслужвали чуждите римски владетели, събирали данъци за тях и сами се облагодетелствали с високите налози, взети от бедния народ, затова по общо мнение те били големи грешници.

Има още →

                              Братя и сестри,
          Щом влезем в храма, нишката на ежедневието прекъсва. Ние сме на небето. Тук, под купола на храма, не е обичайния ни свят. Тук се възнасят общите ни молитви, молитвите на християнското събрание, тук на светия престол са вградени частици от мощи на светии, тук с трепет просим Божията милост. Нека не забравяме къде влизаме, къде сме попаднали. Да се освободим от всяка мисъл за земното и вещественото. Да пристъпваме с благоговение и почитание в дома Божий, който е дом за молитва и със сетивата на сърцето си да въздигаме своя ум от образа, който целуваме, към Първообраза, Който облажаваме. Защото сама Божията Майка, застъпница за всички нас, грешните, възкликва пророчески: „Ето, от днес ще ме облажават всички родове“.
          Та като тачим света Богородица и светиите – Божии приятели, усърдно се молим за тяхното молитвено застъпничество, тъй като Бог, надарил ги с чудотворство и изцеления, Бог е винаги един и същ – и преди и сега, и во веки.
          И както по молба на Своята Майка Той сторва първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, така и до този миг Господ Иисус Христос се вслушва в благото застъпничество на Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия, къпината неопалимая, руното Гедеоново, позлатения кивот и напъпилия Ааронов жезъл – великата преславна Владичица, Пресвета Дева Мария, удостоила се да стане Богородица.
          По нейните молитви и по молитвите на днес честваните мъченици – свещеномъченик Власий Севастийски и прославения мъченик Георги Софийски Нови, Господ да ни помилва и опрости. Амин.