На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ТРИМИТУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога.

Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи. В труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец, Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички.

Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.
Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Прочетете: Житие на свети Спиридон Изтегляне

Братя и сестри,

       Днес, 11 декември, честваме прославен подвижник, угодил Господу с необикновен подвиг. Това е преподобни Даниил Стълпник, живял през шестото столетие.
      Даниил се родил в Месопотамия – земя, знаменита с ранно християнство и много мъченици. Той е плод на усърдната молитва на своите благочестиви родители, които обещали Богу, че ще посветят своята рожба на монашески живот.
       Още в невръстна възраст малкият Даниил е доведен от родителите си в манастир. Игуменът обаче не е искал да го приеме, защото детето трябвало напълно съзнателно да определи своя път, когато порасне. И, наистина, когато станал на 12 години, Даниил сам напуснал бащиния си дом, за да постъпи в манастир, по благословията и заръките на своите боговдъхновени родители.
       По-късно монах Даниил пожелал да се поклони на Светите места в Йерусалим и палестинската земя и по пътя – в Антиохия успял да посети свети Симеон Стълпник.
      Велик подвиг е стълпничеството! Това е дело на сирийските аскети и подвижници, подвиг, устрашаващ злите сили! На висок стълп, далеч от хора, сам в пек и буря, обрулван от ветровете, стълпникът прекланя колене и се моли Богу. И нашият свети Йоан Рилски така се е молил на висока скала, от която е бил блъснат от демоните.
       Началото на стълпничеството дава свети Симеон Стълпник, образец за подражание за всички стълпници след него.
       Преподобни Даниил, благословен от свети Симеон, след като разбрал, че няма Божия воля да отиде в Йерусалим, тогава разтърсван от войни, се поселил недалеч от Константинопол. Там той си построил висок стълп и денем и нощем прекарвал в непрестанна молитва. Претърпял много скърби, притеснения и понесъл много клевети.
      Защото, знаем, през много скърби се влиза в Царството Божие. Така с търпение и смирено мъжество в понасяне на злото, свети Даниил бил надарен свише с велика благодат. Мнозина, сред тях и най-знатни сановници и дори императори, идвали при неговия стълп и просили благословение и съвет.
       Но умъдреният и смирен Даниил се считал винаги недостоен. Затова и се увенчал с нетленния венец на славата Божия.
       Дано Господ умъдри и облагодати всички, носещи славното име на свети Даниил, и всички, следващи смирението на дивния подвижник.
      Господ да ни помилва по молитвите на Майката Божия и духоносните и славни Свои угодници. Амин!

Копирайте: Проповед на 11 декември – св. Даниил Стълпник, 2025

       Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Велик по чудотворство, прославен в смирение, просиял в добродетели и пламенен в защита на православната вяра е свети Николай, епископ на град Мир в азиатската област Ликия. Той е почитан по целия православен свят, а посмъртните му чудеса наброяват хиляди спасени за Бога и света човеци. Свети Николай е особено почитан и у нас.
           Живял през втората половина на трети век и през четвъртото столетие, свети Николай е свидетел на яростни еретически учения, които по онова време разтърсват Църквата. Със свойствената си смелост при устояване на истината, свети Николай защитава православната вяра. Дивен чудотворец, той възкресява починал при корабокрушение моряк. Избавя от злочеста участ семейството на обеднял баща с три дъщери. Застъпва се успешно за несправедливо осъдени, за всички, търсещи помощ.
            Въпреки че винаги избягва суетната човешка слава, делата му на Божи угодник и чудотворец се прочуват по целия цивилизован свят.
            Неуморен труженик на Божията нива, свети Николай брани словесното си стадо от вътрешни и външни врагове. Той проявява безстрашие и неуморно утешава, проповядва и подкрепя християните в годините на страшното Диоклетианово гонение, когато в град Никомидия, в Мала Азия, на връх Рождество Христово са изгорени 20 хиляди християни.
             Ето в какви тежки времена светителства епископ Николай. Ето в какво ужасяващо време той учи със слово и дело християните на истински живот в Христа.
             А колко пъти спасява пътуващите по море след своята кончина, само Господ знае! Затова днес свети Николай е почитан и като покровител на моряците, и на всички, свързани с морето. На днешния ден на празничната трапеза се слага риба, в спомен на чудото с една потъваща лодка, чийто пробойна явилият се по чуден начин свети Николай запушва с голям шаран.
             Много са храмовете, които днес празнуват своя храмов празник. Много са имениците, които носят честитото и благословено име Николай, което в превод е „победител на народите“.
             Мнозина са тези, които прибягват към молитвите на свети Николай, чиито мощи днес се покоят в град Бари, в Италия, обгрижвани от руското подворие. Стотици хиляди православни се надяват на молитвеното му застъпничество и го смятат за свой покровител.
             Защото и днес той има дръзновение да откликне на нашите молитви. Той предстои пред Божия престол и изпросва милост за несправедливо съдените, утеха за изтерзаните, прехрана за гладуващите, омиротворение за скърбящите, смирение за гневните, вразумяване за непокорните, покаяние за обременените, въздигане на болните, съкрушение за всички нас – плуващите в бурното житейско море на скърби и бедствия. Насрещните ветрове на безверие, суеверия, ереси, грижи, тревоги и кривоверие люлеят лодките на нашите сърца, но ние знаем, че в блестящата като слънце небесна обител, в дома на Отца, свети Николай не спира да се моли за нас. А често Бог го изпраща тук –  да посети някой болен, да спаси някой страдащ, да вразуми някой паднал под осъждане.
             Божието благословение да е с всички нас, дошлите да почетем великия Божи угодник, със семействата, чадата и сродниците ни, с всички отсъстващи, с всички, които още не познават Божията правда, но свети Николай се застъпва за тях и за нас.
            По неговите свети молитви и по застъпничеството на Майката Божия, Пресвятата Владичица и Приснодева Мария, Господ да ни прости и помилва, да ни даде дух на разум, кротост и смирение. Амин!
            Честит и благословен празник! Честито на всички именици!

        Икона: https://impressio.dir.bg

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

            Като духовни слънца на невеществения небосклон на Царството Небесно сияят светите отци и наставници на четвъртото столетие. Това е време на небивал и ярък духовен разцвет, време на духовен труд, неуморна проповед в разяснение на Христовите истини, време на велики аскетически подвизи. Многоброен е сомна на отците от този „златен век“ на християнското богомислие. Сред тях като ярка звезда сияе великият кападокиец Сава, духовният наставник на отшелниците в Палестина, наречен „Освещени“, защото приема йерейски сан. Ученик на свети Евтимий Велики, прочутият аскет и близък на прославения Теоктист, свети Сава от ранна възраст проявява такава ревност за духовен живот, такова отдаване на подвизи в Христа, че Бог му дава дар на чудотворство. Така той влиза в пещта, където един брат е оставил да съхне наметалото си, влиза при запален огън, след като се прекръства. И Бог сторва чудо, както при тримата момци в огнената пещ.
            Заради строгия си равноангелен живот, Сава е наречен от свети Евтимий „млад старец“. На 35 годишна възраст Сава се уединява в Йорданската пустиня, в манастира на прочулия се с добродетели свети Герасим Йордански. Там свети Сава се усъвършенства в пост и молитва. Укрепен от Божията благодат и съзрял в духовни подвизи, свети Сава е доведен от ангел в пещера при изсъхналия Силоамски поток. Там той се подвизавал в усамотение, докато постепенно, привлечени от духовния му живот, мнозина пустиножители населяват долината.
            Получил наследство след кончината на майка си, свети Сава строи манастри и болници, а величествената обител, известна с неговото име, е край пещерата, където се е подвизавал Йерусалимският патриарх, поставил официално свети Сава за наставник на всички отшелници в Палестина. Съвършен аскет и постник, свети Сава поучавал със слово и дело как да се достигне до духовното небе.
            Той предава Богу Дух, на Когото усърдно е служил от младини, предава Богу дух през 533 г. на 94 годишна възраст в пещерата, безмълвна свидетелка на многобройните му подвизи.
             Чак до завладяването от арабите, Саваитската света обител е блестящ духовен център и средище на монаси, осветили се Богу по стъпките и уставите на свети Сава.
             Когато четем за неговите подвизи, за неговия съвършен живот, се питаме какво общ има между него и нас – разглезените и съвършено неспособни за подвизи съвременни християни? Колкото е отдалечено небето от земята, толкова е възвишен и непостижим за нас съвършеният в добродетел живот на свети Сава и древните отци.
             Общото между нас и тях, онова, което ни свързва, онова, което ни прави една Църква, условно разделена на тържествуваща, небесна, и войнстваща, земна, – общото е Христос – Главата  на Църквата и Неин Крайъгълен камък. Обща е нашата вяра в Христа, такава , каквато е изповядвал свети Сава и каквато изповядваме ние. И тази вяра ни учи, да прибягваме до молитвеното застъпничество на светиите, да не забравяме техния живот и да се молим горещо на Бога, да възпълни недостигащото, Бог да покрие нашата немощ. Защото в страшно и лукаво време живеем, време, за което древните светии са се молели да не видят с очите си.
            И знаем, че по присъщата си благост и дръзновение, те не спират да се молят за грешния свят, за избавление от ширещата се поквара, зловерие и извращение, за спасението на децата, които са най-уязвими от тоталния срив на морални ценности.
            Господ да ни укрие в тайното убежище на Своето спасение, по моливите на Майката Божия, на свети Сава Освещени и всички Свои светии. Амин!
            Честит празник! Божието благословение да е с всички вас.

Икона:www.pronewsdobrich.bg

            Тропар на света Варвара

Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Братя и сестри,

           За да покаже величието и универсалността на Христовата вяра, която претопява всички съсловни, народностни и социални различия и обединява всякакви хора около Христа, апостол Павел казва: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички едно сме в Христа Иисуса“ (Галатяни 3:28).                 
           Това най-ясно се показва в житието и прославената кончина на жените – мъченици, които сподобени с мъжки ум, възрастнали до пълната възраст на Христовото съвършенство, са онази благодатна почва, дала плод стократен.
             Сред тях сияе девицата Варвара, знатна и богата на добродетели, мъдра и разсъдителна, избрала добрия дял, който няма да ѝ се отнеме. Въпреки езическото си възпитание, света Варвара, облагодатена от Светия Дух, търси истинския Бог и щом се докосва до Христовото учение, веднага пожелава да стане християнка. И наистина тя смело и безстрашно изповядва вярата си в Христа, понася нечувани мъчения и накрая е обезглавена от собствения си баща – яростния езичник Диоскор. Измъчвана е заедно с друга млада християнка, на име Юлиана, като двете са удостоени с мъченически венци в един и същи час.
             Сега предстоят пред Божия престол и се молят за всички нас, молят се да устоим във вярата и да не се поддадем на лъжеучения, зловерие и всички гибелни заблуди, с които е тъй богато днешното време на отстъпление.
            Мъчениците се молят да устоим, да останем във вярата, защото днес езичеството е не по-малко страшно, отколкото в дните на ранното християнство. Днес безверието и безбожието, суеверията и заблудите, крайният материализъм и официално прокламираните извращения са въстанали срещу Христовата Църква. Днес, повече отвсякога, поднебесните духове на злобата, майстори на лъжата, манипулират човешките умове, отстъпили не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
           Без заплахи и без мъчения, ние отстъпваме от Христа, не успяваме да опазим нито себе си, нито децата си от зловредното влияние на света. А това влияние е насочено срещу нашето спасение, срещу възможността да вървим по пътя на спасението след Христа!
           Облъчени от светски дух, настроени за компромиси със света, лишени от молитва, поради светски занимания и кариера, минават безделно дните ни – безделно, защото нито принасяме покаяние, нито съзиждаме добродетели, нито успяваме да възпитаваме децата си по християнски.
           Господ да ни вразуми и облагодати, да ни смири и настави, та да успеем да останем във вярата. Защото в лукави и гибелни времена като нашите, дори заради самото стоене във вярата, някои ще получат венци, както пишат светите отци.
           Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на мъчениците  – светите Варвара и Юлиана, и по застъпничеството на дивния химнописец – свети Йоан Дамаскин.
           Честит и благословен празник! 

Копирайте Проповед на празника на света Варвара

Иконите са копирани от flickr.com, moiteikoni.wordpress.com, pinterest.com

Евангелско четиво – Лука 18:18-27

„Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? … А Иисус му рече: …дойди и върви след Мене.“ (Лука 18:18-19,22)

Братя и сестри, благочестиви православни християни,

          Представете си, че някой милостив и много богат човек дава на своя беден приятел цяло гърне със злато, а последният изхвърля златото, запазва глиненото гърне и започва в захлас да му се любува.
          Или да предположим, че царят е поканил своя роб на богато пиршество. Робът отива, но вместо да седне на масата, сяда под нея и лакомо се нахвърля на падналите на земята трохи.
          Какво ще помислим за тоя сиромах, за този роб? Не това ли, че те са безумни …
          Точно толкова безумно, и повече дори, постъпил началникът от Евангелието, което чухте днес. Христос го поканил да Го последва, да последва Него – най-Богатия, най-Славния, най-Прекрасния между всички синове човешки, откакто свят светува, а онзи предпочел пред Него прахта на жалкото си богатство, което днес го имаме, а утре оставяме; трохите на бързо отиващия си живот на тялото пред вечния и блажен живот на душата.
          Но не постъпваме ли като този началник, който бил млад човек (Мат.19:16), и ние? Не тегнем ли и ние много повече към земното, към мамона, отколкото към Царството Божие, към Христа? За да си отговорим на този въпрос, нека направим едно сравнение. Колко време труд и средства от живота си заделяме за Бога и спасението на душата си в сравнение с грижите за тялото и тукашния живот? – Всеки ден ние се храним най-малко три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А дали се молим и три пъти на ден – със сутрешните и вечерни молитви, с някой канон, акатист или катизма от Псалтира? Пак всеки ден ние се мием по няколко пъти, а проливаме ли поне една сълза на покаяние, с която да умием греховната нечистота на душата си? Трудим се по осем часа на ден и дори повече, за да имаме дневната си храна и облекло за тялото, а правим ли поне няколко поклона, за да се потрудим малко и за Господа? И ако сега Христос ни се яви, за да покани и нас да Го последваме, като оставим дом, семейство, богатство, работа заради Него, готови ли сме да Го послушаме?
          Не, не сме готови. При нас, съвременните християни, често се случва, когато Бог ни отнеме някой близък, ние да възроптаем и да Му подирим сметка. Но дори за далеч по-дребни неща, от които сме лишени, ние негодуваме и се цупим като малки деца – сърдити, наранени, с накърнено честолюбие и достойнство. И не помисляме, че имаме ли Христос – имаме всичко; нямаме ли Христос – и богатствата на целия свят не могат да ни направят щастливи …
          Иначе този началник, който явно бил умен човек, задал на Спасителя най-съвършения въпрос на човешката мъдрост: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 18:18). И получил най-съвършения отговор: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“ (Лука 18:22). Като чул тия думи, началникът вместо да се зарадва на Божествената покана, се натъжил; вместо да последва Христа Господа, си отишъл. Отишъл при парите си, при богатството си, при мамона. И погинал, защото „никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24).
          Трябва да уточня, че Господ не иска от нас непременно да оставим всичко, което притежаваме и да Го последваме – било в някой манастир, било в пустинята. За нас, несъвършените и малките, това би било лудост. Но Христос иска от нас да Го последваме чрез покаянието, чрез неотложното покаяние веднага след сторения грях – на минутата и секундата. Защото после може да бъде късно. Никой, когато падне на земята, в калта и локвата, не казва: „Защо веднага да ставам, добре ми е и така!“, веднага се вдига и започва тутакси да се почиства. Така трябва да постъпваме и когато паднем с душата си в нечистотията на граха! И ще видим как Сам Христос протяга десницата Си да ни вдигне, ще видим как ангели и светии ни се притичват на помощ …
          Какво още по повдигнатата тема? И ние често трябва да си задаваме този великолепен въпрос: „Какво да сторим, за да се спасим?“ Когато мирски хора, хора на света, попитали схимонахиня Гавриила (поч. 1992 г.), откривателката на самооизписалата се икона на Богородица „Избавителка“, как да се спасяват в това трудно време, старицата им отговорила: „Трябва преди всичко човек да притежава православна вяра в Христа, да пости, да се моли, всекидневно да изпросва от Господа прошка за греховете си. Жените трябва да бъдат послушни на мъжете си, децата трябва да уважават и слушат родителите си, а на когото ни е обидил, трябва да простим, ако искаме Господ и на нас да прости“.

Братя и сестри,

          Независимо какво е нашето материално състояние, звание – изобщо положение, център на нашия живот трябва да бъде Христос. Той е слънцето в нашия духовен живот. Преподобни Варсануфий Оптински (поч.1913 г.) разсъждава: „Всички познават слънчогледа. Своята златистожълта глава той винаги обръща към слънцето, стремейки се към него, заради което е получил названието си. Ала случва се някой слънчоглед да престане да се обръща по посока на слънцето и тогава опитните земеделци заключават, че той е болен и скоро ще изсъхне, че червеи подгризват корена му и че растението трябва да се отреже. Така е и с човешката душа. Докато тя, подобно на слънчогледа, обръща взор към Бога – Извора на светлината, с нея всичко е наред. А отвърне ли взор от Него – погива.“
          Господи, помогни ни да Те последваме и бъди Слънце в нашия живот. Амин!

Източник: Николов, Иван. Неделни проповеди по евангелските четива. изд. Витезда

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Братя и сестри,

         Днес честваме паметта на  прославен Божи угодник, велик стълб на Православието, знаменит наставник и учител на свети Евтимий, патриарх Търновски – честваме свети Теодосий, почитан по целия православен свят.
         Изобличител на тогавашните ереси, свети Теодосий присъства на събори в защита на православната вяра, където ревностно оборва еретическите заблуди.
         Смята се, че той е най-близкият ученик и следовник на свети Григорий Синайски, знаменитият възродител на пребъдващото в молитва и богосъзерцание монашество, основал на границата между България и Византия, в Странджа, известната Парорийска света обител.
         Свети Теодосий, наставен от синайския подвижник, така напредва в непрестанната молитва и безмълвие, че единствено на него свети Григорий Синайски разрешава да се уедини за по-тежък аскетически подвиг.
         Знае се, че по време на молитва свети Теодосий е сияел като огнен стълб, възнесен над земята. Така го вижда ученикът му  Евтимий – бъдещият патриарх. Свети Теодосий има откровение от Бога, че България ще падне под агарянско иго и манастирите и църквите ще бъдат разорени. И това наистина се случва в дните на свети патриарх Евтимий.
         Когато заболява, свети Теодосий заминава за Константинопол, където е приет радушно от своя приятел и съученик от школата на свети Григорий Синайски, а именно патриарх Калист. Там Теодосий скоро почива в патриаршеския манастир „Свети Мамант“.
        Преди смъртта си той изповядва вярата с думи, причастява се със светите Тайни, а лицето му просиява като слънце. Всички присъстващи усещат  чудно благоухание, а последните думи на богоозарения Теодосий са: „Вижте небесното войнство“. А по време на опелото гръцките архиереи чуват във въздуха ангелско пение.
        Ето такава смърт е дарена на угодилите и потрудили се за Бога, прекарали целия си живот в прослава на Светата Троица с делата, помислите и словата си.
        Константинополският синод обявява Теодосий за светец, а патриарх Калист се заема лично да напише житието му.
        Знае се, че свети Теодосий Търновски е основател и на Килифаревската света обител. А до ден днешен светата Църква го поменава наред с прославения му ученик, последния български патриарх на Второто българско царство – свети Евтимий.
        Сега те заедно славословят Светата Троица, така както не са се уморили да правят през целия си живот, служейки Богу и на светата Църква.
        По техните свети молитви, Господ да опази, вразуми и облагодати нашия окаян, обезверен, загубил връзката си със своите корени, народ.
        Божието благоволение да бъде над всички нас – духовните наследници на великите отшелници – Теодосий и Евтимий.
        Амин!

Проповед на празника на св. Теодосий Търновски

Иконата е копирана от Wikimedia Common

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

Има още →

Света великомъченица Екатерина

24 ноември         

Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.