Неделя четвърта на Великия пост е посветена на свети Йоан Лествичник, наречен така по името на своята книга „Лествица”, която съдържа наставления за духовния живот, ползвани от всички християни.  Макар и да няма много сведения за живота на светеца, той става образец за подражание на стотици монаси и подвижници през вековете.
            Неговата книга, в която той описва своя духовен опит и борба в постигането на християнските добродетели, се чете и препрочита до днес не само от монаси и духовници, но и от миряните в света. В нея свети Йоан ни представя тридесет стъпала по лествицата (стълбицата) на добродетелите, която християнинът се стреми да изкачи, за да достигне духовното съвършенство, към което ни призовава Бог.

Икона: https://easternchristiansupply.biz

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

           В името на Отца и Сина и Светия Дух!

          „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ – този поздрав чува Пресветата Дева в дома на Обручника Йосиф, в бедното и презряно градче Назарет.
           Спасителят на света се въплъщва не в Йерусалим, където е храмът, нито в някой от древните известни градове, а на място презирано от юдеите, център на езическа Галилея, пълна с грешници и отстъпници.
           Още тук Богочовекът показва Своето благоволение към грешните, Своята мисия да дойде именно при тях, а не при праведниците, нямащи нужда от покаяние.
           Пречистата Дева, наследница на царски и архиерейски род, е много бедна, беден е и нейният Обручник Йосиф, комуто е отредено да пази девството на Богоизбраната. И неслучайно Тя казва „Господ погледна на унизеността на рабинята Си“. И добавя: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“.
           Смирена и съвършена в добродетелите, целомъдрена и просветена във вярата, изучила безпогрешно Закона и пророческите книги, светата Дева е ослепителен съсъд, кивот, позлатен от Духа, прекрасен храм на небесната слава, славен чертог, в който Христос се съчета с човечеството, великолепен златен светилник, украсен със седемте дара на Светия Дух, провидян от Захария, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се обърна в радост. Тя чака с трепетно очакване предвъзвестеното от ангела, още докато е съвсем невръстна в Йерусалимския храм.
            И в деня на благата вест, Архангелът открива, че тя е именно – Девицата, предречена от Исаия, която ще роди Емануил.
            С нас е Бог – това значи Неговото име Емануил.
            С нас е Бог – и смъртта ще бъде победена.
            С нас е Бог – и грехът ще бъде отхвърлен.
            С нас е Бог – Победителят на ада.
            С нас е Бог – Съкрушителят на древната змия.
            С нас е Бог – и примирението с Отца е вече с нас.
            С нас е Бог, роден от Новата Ева, Изтребителят на преизподнята.
            С нас е Бог, слязъл по стълбата небесна.
            С нас е Бог, поселил се в девичата утроба.
            С нас е Бог, превърнал Девата във вместилище на Невместимия.
            С нас е Бог, удивил с тази велика тайна и серафимите.
            С нас е Бог – и древният ни враг е победен.
            Порядъкът на естеството е отстъпил, а Свръхнеописуемият се едини със света.
            Днес е началото на нашето спасение, началото на нашето изкупление, наш най-честит празник.
            Да се молим на Богородителката, на царицата Небесна, на пречистата Владичица, послужила в чистота и смирение на тази велика тайна. Да се молим за спасението на нашия изстрадал род. Да се молим за мир в света, да се молим за осъзнаване на грехопадналото човечество. Да се молим за спасение от нечестието и злите навеи на нашето лукаво време.
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на нашата Закрилница – света Богородица. Амин!

Икона: http://www.tourinfo.bg

Проповед на Благовещение

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“

Братя и сестри,

          Преди Своето спасително за нас Разпятие, Господ казва тези слова. Така Той подчертава колко е важно съразпването с Него – с Христа, приемането на страданията в Негово име и отхвърлянето на съблазните и радостите на тоя свят.
          Какво значи да се отречем от себе си? Това значи да се откажем от своята воля и желания, които по човешки, по плътски ни диктуват да искаме наслади и комфорт в този свят. Нашата плът иска дружба със света, нашата воля по човешки се стреми към земни цели, нашите желания често са оплетени в примката на плътското мъдруване. Ние нямаме ум Христов, макар че сме християни, приели Свето Кръщение и стремящи се към изпълнение на Божиите заповеди. Но е нужно много повече – да поискаме подкрепата на Божията благодат за спасителното дело по отричане дружбата със света.
           Да се отречем от себе си значи, да пренебрегнем нашите земни пристрастия, нашето желание за комфорт, нашите амбиции за преуспяване, за съграждане тук и сега на нещо устойчиво, като припознаваме в земния живот илюзията за вечност. Но тук всичко е изменчиво, всичко е преходно, а вечността е след края на земния ни път.
            Знаем добре това, но всъщност го забравяме, и постоянно искаме да се устроим тук добре, тук, на земята. Нашият истински дом не е тук, нашият дом е небесната ни прародина, където нашето небесно семейство – светиите и Майката Божия се молят за нас.
           Да вземем кръста си – значи, да приемем страданията и скърбите в нашия живот като спасително лекарство, което Бог допуска за наше изправление. Да вземем кръста си – значи, да не роптаем и да не завиждаме на другите, които имат всички земни блага. Да вземем кръста си – значи да поставим Христос в центъра на нашия живот, и заради Христа да претърпим лишение, подигравки, неудобства, гонения … Да вземем кръста си – значи да благодарим Богу за всичко, което ни се случва, и да се уповаваме Богу, Който Единствен знае пътя и начина за нашето спасение.
           А да следваме Христа – значи да оставим всички заблуди, всички лъжеучения, всички неистини, които ни гъделичкат слуха – цялата измама на тоя свят, който „лежи в злото“ и ни облъчва от всеки екран, от всяка медия.
           Днес, в средата на Великия пост, Църквата е постановила да отдадем почит на Кръста Христов, та в молитва, вяра и съкрушено сърце да измолим живителни сили от Христовото Разпятие за продължаване спасителния подвиг на нашия пост. Пост без осъждане, без гняв и злост, без клюки и съблазни, пост спасителен да бъде този наш подвиг – за това се молим. И молим Небесната Църква да ни е на помощ в делото на нашето спасение.
           Божията благодатна помощ, по молитвите на света Богородица и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен да е с всички нас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2025

към Начало

Житие на светите мъченици Хрисант и Дария

         Хрисант живял в 3 век. Като юноша той се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. С цялото си сърце той повярвал в Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Неговият баща Полемий положил много усилия да отвърне сина си от Истинния Бог но нищо не помогнало. Най после той решил да сгоди сина си за една езичница на име Дария, като се надявал тя да го отклони от Бога. Но станало точно обратното – Дария повярвала в Господа Иисуса Христа и приела свето кръщение. Скоро след това Полемий умрял. Тогава двамата започнали да живеят само за служение на Бог и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетата на света. Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Станал свидетел на силата Божия, съдията Клавдий, който ги измъчвал, изповядал Господа Иисуса Христа за истинен Бог и приел свето кръщение заедно със жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Хрисант и Дария били закопани живи в 284 година. Често след това християните се събирали за молитва на онова място. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.

Свети мъченици Христови, молете Христа Бога за спасението на нашите души. Амин!

Поучение

Братя и сестри,

          Да не роптаем срещу изпитанията, които Господ е допуснал да ни връхлетят. Да бъдем в трезвение и яснота, че нашият живот тук, на земята, е кратък и да не го пропиляваме в суета и гонене на вятъра. Да се готвим за вечността, за нашата небесна прародина – това трябва да е нашата цел като християни. Да оплакваме греховете си и да молим Бог да не допусне да паднем в нови, още по-ужасни грехове – ето това е нашата духовна нагласа. Още повече, че сме в дните на Великия пост, когато трябва да настроим тялото си по струните на нашата душа. Божията благодат да ни укрепява в това дело – най-трудно, най-важно, най-значимо в нашия живот – делото на нашето спасение. Господ да се смили и да ни помилва по великата Си милост и по Своето безгранично човеколюбие. Амин!

Братя и сестри,

           На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
            За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
            Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
            И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
            Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
            От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
             Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
             Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
             Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!

Проповед на Неделя на Григорий Палама

Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr

към Начало

Евангелско четиво
 Йоан 1:43-51

На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,         

          Днес е първата неделя от Светата Четиридесетница. Наричаме я Неделя на православието или Неделя Православна. На този ден се отбелязва знаково събитие за църковната история, а именно победата на православието над просъществувалото повече от век иконоборство.
          На този ден, през 843 г., в Константинопол, императрица Теодора и нейният невръстен син, заедно с патриарх Методий, свикват събор, който утвърждава решенията на предходните 7 събора, които църквата празнува за вселенски. А най-вече е почетена паметта на отците от последния, седми събор, които са се борили за утвърждаване на подобаващото място в почитанието, наследено от древност, на православната икона.
          Трудно е да си представим светото православие без досточтимите ликове, отвеждащи ни мислено към първообразите на небесния свят.
          Трудно е да си представим нашата вяра, лишена от свето древно наследство, защото знаем, че свещени изображения е имало от най-ранни години на християнството.
          Трудно е да осмислим колко величествено, решаващо и грандиозно е делото на свети Теодор Студит, патриарх Герман, изповедниците Теофан и Теодор Начертани, богомъдрия Йоан Дамаскин и стотиците, хилядите християни от ония времена, повечето монаси, които са пролели кръвта си, претърпели изгнание, бичове, поругаване, хули, позорна смърт заради светите образи на небожителите.
          Сега те не смътно като в огледало, а лице в лице съзерцават небесното семейство, небесното войнство, Майката Божия и всички отвека угодили Богу праведници и пред престола Божий молят спасение за грешния свят.
          Ето и в днешното литургийно свето евангелие чухме думите, с които апостол Филип се обръща към онзи израилтянин, у когото няма лукавство – към Натанаил. Той му казва, викайки го да беседва със Спасителя Христа, казва му „Дойди и виж.“ Това е покана към всички люде по света, към всички звани, да дойдат в лоното на душеспасението – Христовата Църква, която е стълб и крепило на истината.
          За Христос и Църквата проляха кръвта си мъчениците, за Христос и Църквата проповядваха пророците, към Христос и за Църквата отпращаха молитви аскетите, в име Христово и за Църквата правеха чудеса чудотворците.
          Христос и Църквата Божия трябва да са центърът, същината на нашия живот. Защото сме дошли в Църквата и сме останали тук – да даде Господ до края на дните ни.
          Да даде Господ и да послужим Нему, на нашия Избавител и Спасител, и сега в този живот, и във вечността.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички нас – чадата на древната апостолска църква, която неотменно пази, без промяна, Христовото учение и поверените ѝ тайнства до свършека на света. Амин!
          Честита на всички православни да е Неделя Православна! 

Иконите са копирани от: https://pameevro.gr и https://yantar.ua

Копирайте: Проповед на Неделя Православна, 2025

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

         Благословеното от Бога време на нашето спасение – Великият пост, вече започна. Ние сме в усилните дни, в дните, когато цялото ни сърце, мисъл и воля трябва да са отправени към предстоящото велико чудо – Възкресението на нашия Спасител.
         На Тодорова събота, по стародавна традиция християните, подготвени в пост, покаяние, изповед и молитва, се единяват с Пречистото Тяло и Драгоценната Кръв на Изкупителя Христа. И Църквата премъдро ни напомня, че древните са се боели да вкусят от осквернената с идоложертвена кръв храна, с която нечестивият император е искал да ги въвлече в грях.
         А колко повече днес трябва да се боим от осквернената духовна храна, която ни се поднася от всеки ъгъл, от всяка медия. Ние, християните, отвсякъде сме обградени от различни езически по характер вярвания, лъжеучения, окултни практики, от древно и ново суеверие, от налагани стереотипи на мислене и поведение, които не само не са християнски, но дори противостоят на общочовешките ценности.
        Живеем в трудно, тревожно и небивало по своята бездуховност време. Принудени сме да приемем като част от нашето всекидневие мерзости, които древните биха оприличили просто и ясно като Содом и Гомора.
        Изтерзани сме, че нашите деца и внуци са жертви на материалистичен и напълно отхвърлящ християнския идеал светоглед.
        Единственото ни упование е нашият Премил Спасител, Който обеща, че ще остане с верните до свършека на света. Тревогата ни е голяма, защото нравственият разпад все повече се усилва, правопропорционално на технологичното развитие.
        Очите на сърцата ни са отправени към Небесната Църква, където Всесвятата Богородица, Честният Предтеча, ангелите и светиите не спират да се молят за подкрепа в нашето изпитание.
        Дано Господ да даде сили да бъдем на висотата на даденото ни за спасение изпитание. Да имаме сили да търсим Царството Божие, помнейки, че всичко останало ще ни се придаде.
        Да загърбим всички заблуди, всички отстъпления и всевъзможни неистини, в които врагът на нашето спасение трови грешния свят. Да се взрем в собственото си покаяние, да оплачем със сълзи собствените грехове, така както великият светител Андрей, архиепископ Критски, го е сторил в своя Покаен канон. Да прибягваме под крилото на Царствената Владичица, като възхваляваме Нея – Облажаваната от всички родове Божия Майка.
        Да измолваме да се причастяваме за спасение, а не за осъждане – ето кое е най-нужно за нашите души. И да се уединяваме с молитва в сърцата си, дори и да сме сред множество хора, като знаем, че Отец ще ни въздаде за тази молитва в скришната стая на сърцето.
        Да не се гордеем, да не осъждаме и да внимаваме в богослужението, което е небе на земята. Тук, на Светата Литургия, ангели съслужат ведно с грешния свещеник, а ние си позволяваме да шумим и говорим, да обсъждаме делнични неща, да се разхождаме, да отклоняваме мисъл от молитвата. Да помним, че Бог не гледа по лице, и че Той – Сърцеведецът ни вижда толкова ясно, както и ние самите не можем.
        Да се покайваме за старите си грехове, да не се сравняваме с никого и да измолваме да не падаме в нови, като съзнаваме своята слабост. Но да не забравяме, че на човеци, също слаби и грешни като нас Бог повелява: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен“.
       Нека със страх и трепет да извършваме своето спасение, според мярата на принесеното покаяние. Бог да се смили над нас, окаяните и грешните, съсипаните и измъчени Негови чада, съзнаващи ясно, че без Божията благодат не можем да вършим нищо.
        Нека божествената сила на неосъдно взетото Причастие – единението с Бога в Светата Чаша, да е с всички нас! Амин!
       Честит и благословен празник!
        Божията благодат да е във вашите сърца!

Разгледайте презентацията: Свети Теодор Тирон
Копирайте презентацията: Свети Теодор Тирон

Копирайте: Проповед на Тодоровден,2025

Иконата е копирана от http://www.doxologia.ro

към Начало

           Житие на свети Йоан Българин

           Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, отрекъл се — уви! — от Христа. Но после след малко време дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място дошъл в Св. Гора и останал във великата Лавра на св. Атанасий, дето прислужвал на един духовен старец сакат и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го гризяла съвестта поради отричането от Христа, което извършил, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така щото с външния си печален вид показвал на зрителите, че е преживял някакво голямо злополучие.
         Прочее, един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, тръгнал и отишъл в Цариград, дето си наложил турски червен фес на главата и обул червени обуща на краката, и в този си вид влязъл в джамията „Св. София“, дето започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като го видели агаряните, възмутили се и се спуснали върху му и строго го запитали, защо прави това. А той приснопаметният безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа, Който е Син Божий и Бог.
          Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не намерили начин. Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, обезглавили го вън от двора на поменатата джамия, и по този начин приснопаметният получил на 5 март 1784 година венеца на мъченичеството от Христа Бога нашето, Комуто подобава слава и власт във вековете! Амин!

Из „Neon Martirologon“, превод от гръцки еп. Партений

Друго житие на свети Йоан Българин

          Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
        Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
          Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
          На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
         Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието е преведено от публикация в сайта  https://www.oca.org/saints/all-lives/2015/03/05; иконата е от същия сайт (не е посочен източник на житието)

Честит национален празник!

        3 март (19 февруари по стар стил) е най-знаковата дата от историята на нашия многострадален народ. На тази дата в градчето Сан Стефано руските и турските пълномощници подписват предварителен договор, ознаменувал края на Руско – турската война, наречена Освободителна. По силата на този договор се възстановява българската държава като автономно самоуправляващо се Княжество и то в граници, очертаващи максимално вековните историко-етнически територии на българската нация – Мизия, преобладаваща част от Тракия, с излаз на Бяло море, и почти цяла Македония.
         Въпреки че България никога не успява реално да бъде обединена по този свой естествен демографски принцип, Санстефанската карта остава като болезнено идеална представа за бленуваната справедливост, която така и не успява да споходи нашия народ, ощетен териториално много повече, отколкото неговите съседи.
         Но все пак на 3 март възкръсва българската държава като независима политическа формация, а са изминали цели 5 века от унищожаването на Видинското царство – последен отломък от средновековна България.
         По Божи промисъл, не е съдено да загине българската държава на духа!
         Честит национален празник!

3 март, 2023     Изтегляне

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри

          Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
          За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
          Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
          Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
           Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
          Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито  ръжда руши.
           Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
           Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
            Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!

Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало