Лука 18:35-43

          А когато Господ се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това?
          Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
          Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
          Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
          Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя?
          Той рече: Господи, да прогледам.
          Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси.
          И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Братя и сестри,

         В днешната неделя Светата Православна Църква ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос, а именно изцелението на Йерихонския слепец. Това чудо е описано от евангелистите Матей и Марк, като свети Матей говори за двама изцелени слепци. Изглежда обаче, по-известен е слепецът от Йерихон, познат на всички наоколо, затова и свети Лука говори за него. Макар и телесно сляп, Йерихонският слепец вижда онова, което многоучените законници и фарисеи не виждат. Той съзира, че покрай него минава Месията, Помазаникът Княз, предвещан от пророк Даниил, приближава се Спасителят на света, обещан още след изгонването от рая, идва Онзи, Който ще смаже главата на змията, идва Христос Господ.
         Затова с цяло гърло и от цялата си измъчена  душа Йерихонският слепец вика: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“ Той вика без да спре, вика Чудотвореца, знаейки, че Синът Давидов е обещаният Месия.
         Така незрящият телесно съзерцава Дошлия в плът Бог. Очите в тъма съзират искрящата божествена светлина на Стария по дни. Онзи, който е най-нисш и отхвърлен от всички, е избран да бъде изцерен и спасен. Спасен е Йерихонският слепец – знаем това, защото той тръгва, вече прогледнал, след своя Изцелител. И всички, всички видели дивното чудо, отдават Богу хвала.
         Ето, ние не сме незрящи телесно. Не би трябвало да сме незрящи духовно, след като сме кръстени в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и сме наставени в Божия закон на Христовата любов. Но след като сме просветени, след като сме верни – „верни“ се наричат християните от най-древни времена (верни на Христа), след като сме верни, как съвместяваме Христовата истина с лъжата? Как живеем в толкова заблуди, как споделяме суеверия, правим хороскопи, отнасяме се с почит към лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, Стойна и всевъзможните екстрасенси и „енергийни“ места, на които е „богата“ нашата земя. Как говорим за прераждане и минали животи, как гадаем и баем и леем куршуми на нашите внуци? Как прибавяме сквернотата на лъжата в бистрия живителен извор на богопознанието?
          Какво ни ползва, че сме православни – членове на апостолската древна Църква, като носим заблудите от езическо и по-ново време, скверни заблуди, срастнали се с нашия светоглед? И което е още по-лошо, и което е по-страшно, когато разберем, че за Църквата това е грях, ние не се вразумяваме, не се покайваме, а продължаваме с гордо вдигната глава по гибелния път на самомнението. Махваме с ръка, като си казваме, че ние знаем най-добре.
         Не, братя и сестри, не е добре, че макар и християни, прогледнали за Христа, ние носим и тъмата на заблужденията. Не сме съсъди на божествената светлина, а напротив – може да служим за съблазън, да подвеждаме с лоши съвети и да даваме пример на хора, с чиста съвест от мъртви дела.
         И пак напомням думите на великия Златоуст богослов: „Който е познал истината, а търси нещо друго, очевидно, че търси лъжата.“
         Братя и сестри, да не отмине времето на краткия ни земен живот, даден ни за подготовка за вечността, да не отмине това време в погубващата, многообразно прелъстителна примка на лъжата. Защото зад всяка лъжа стои бащата на лъжата, сиреч дяволът, онзи, който открай време беше човекоубиец и воюва непрестанно с всички нас, който е воювал с нашите деди от Адам насетне.
          Да се отърсим от заблудите, да следваме Истината, която е Христос, Истината, която не търпи да бъде прекроявана, съгласувана и съвместявана с множеството лъжовни и гибелни неистини и заблуждения.
          Господ да ни вразуми и да ни даде ум Христов, по молитвите на Своята пречиста Майка, на небесното Си войнство и на всички светии. Амин!

Изображението е копирано от http://www.diomedia.com

Копирайте: Проповед на 14-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2024

           Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Похвално слово за свети апостол Андрей Първозвани

Написано от св. Йоан Златоуст

         Здрава е мрежата на апостолската ловитба, дивна е паметта на Андрей и дивен е споменът за мрежата, която той употребил за ловитба и за привличане на народите към Христовата вяра. Защото мрежата, която използвали тези безсмъртни покойници, никога не може да бъде разкъсана от забравата. Не ще овехтеят с времето тези оръдия за лов, които са сътворени не от човешкото изкуство, но от Божията благодат. Макар че самите рибари са си заминали от нас, оръдията, които са използвали, или мрежата, с която са уловили самия свят, никога не са овехтявали. Когато хвърлят и изтеглят мрежата те са невидими, обаче мрежите им се оказват пълни. Не тръст са взели те, която тлее с времето, не ленени влакна, изгниващи от овехтяване, потопили те във водата. Не кукичка са направили те, която е разяждана от ръжда, не храна са поставили на кукичката, с която да уловят риба. Не на камък са седели те, до който се допират водите, не в лодка, която разбива вълнението, са плували. Не риба, естество неразумно, са уловили. Но както е дивно изкуството, което са употребили, така и оръдията им са били нови и необикновени. Защото вместо тръст те употребяват проповедта, вместо влакна – паметта, вместо кука – силата, вместо примамка – чудесата, вместо камък – небесата, от които те провеждат този лов; вместо лодка те имат олтар, вместо риба те улавят и самите царе, вместо мрежа те разпространяват Евангелието, вместо изкуство те прилагат Божествената благодат; вместо морето те управляват човешкия живот; вместо мрежа те са привикнали да използват кръста.
           И кой е виждал някога мъртви рибари да улавят живи хора, като риби? О, велика е силата на Разпнатия! О, превисока е красотата на Божественото достойнство! В живота няма нищо подобно на висотата на апостолската благодат. Човешкият живот е видял много наистина дивни и превишаващи разума неща; защото е видял пролятата викаща кръв и убийство, говорещо без език, и естество, разделило се, поради завист със себе си, видял е брат, причиняващ смърт на едноутробния брат, и врата на смъртта, отворена чрез язвата на завистта. Видял е ковчега на Ной непотопен по време на потопа на света и гибелта на човешкия род. Видял е старец, въоръжил се, поради вярата си, против своята утроба, сиреч сина, и този, който не бил умъртвен – принасян като че ли в жертва. Видял е благословение, получено чрез кражба, и борба на Създателя Бога с раб. Видял е завист, възникнала между братя, и робство, изходатайствало царство. Видял е приготвен чрез съновидение престол и предатели на брат, привлечени от глад. Видял е жезъл, вършещ чудеса и къпина, покрита с огън, като с роса. Видял е законодателя Моисей, заповядващ на стихиите. Видял е води, направени твърди като камък, дълбоко море – пресушено, път – внезапно приготвен и стълб облачен денем, огнен нощем, даруван за водач на множество хора. Видял е жезъл, цъфнал без земя. Видял е мана, изпращана вместо хляб от небето. Видял е слънцето, спряно от човешка молитва, като с някаква юзда и зачатие на пророк, измолено с молитвите на безплодна. Видял е шепа брашно, която била по-голяма от житниците, и гърне с дървено масло, което било по-изобилно от водните извори. Видял е колесница, носена във въздуха, и пророк взет в нея. Видял е после кости на мъртвец да бъдат лек за живот. Човешкият живот е видял много такива велики и удивителни неща; но те са преминали като трева и са угаснали като светилник при изгрева на слънцето. Никога не е имало нищо такова, каквито са били апостолите. Бидейки служители на Божието слово, те имали общение с Този въплътен, Който като Бог, няма образ. Те вървели след Този ходещ, Който е вездесъщ. Сядали около трапеза с Този, Който не се вмества в никое място. Слушали гласа на Този, Който е сътворил всичко със словото Си. Те обхванали с език, като с някаква рибарска мрежа, целия свят. По време на пътешествията си те обходили краищата на земния кръг. Те изкоренили заблудите като къклица, изсекли капищата като някакви тръни, изтребили идолите – като някакви диви зверове, прогонили демоните – като вълци. Те съединили Църквата като някакво стадо, събрали православните – като пшеница. Те изтръгнали ересите като плевели, изсушили иудейството – като трева, изгорили с огън гръцките статуи – като някакви растения. Те обработили човешката природа – като с плуг, и посели словото Божие – като някакво семе. Накрая всичките им действия просияли като някакви звезди. Затова Господ ясно им казал: ”Вие сте светлината на света”. Защото изток на човека християнин е Този, Който се родил от Дева. Утро за него е Този, Който е положил началото на кръщението. Сияние – благодатта на разпнатия Христос. Лъчи – тези предивни езици. Ден – бъдещия век. Пладне – времето, в което Господ е бил на кръста. Запад – пребиваването в гроба. Вечер – тази кратковременна смърт. Сияние на слънцето – възкресението от мъртвите. “Вие сте”, казал, “светлината на света”. Погледни към тези звезди и се ужаси от сиянието им. Затова възпоменаваният сега Андрей, който намерил Господа на всички като някакво съкровище от светлина, възкликнал, обръщайки се към своя брат Петър:
           – Намерихме Месия.
            О, превъзходство на братската любов! О, преобръщане на реда! – Андрей се родил след Петър в живота и първи завел Петър при Евангелието, и – как го уловил: ”намерихме” казал “Месия”. От радост било казано това, това било съединено с веселие благовестие за намерения предмет. Намерихме, казал, това съкровище: бягай Петре, от нищетата на обрязването, освободи се от раздраните дрипи на закона, отхвърли от себе си игото на буквата, счети го за нещо незначително, презри настоящето – като съновидение, и се погнуси от Витсаида – като от някакво лошо и отхвърлено място. Остави мрежата – като оръдие на нищетата, лодката – като обиталище по време на потопа, риболова – като занаят, подложен на морско вълнение, рибата – като стока за чревоугодие, иудейския народ – като превъзнасяне пред Бога, Каиафа – като баща на лукаво сборище. Намерихме Месия, Когото предвъзвестиха пророците, Когото законът ни провъзгласи със своето учение, като с някаква тръба. Намерихме съкровището на закона. Бягай Петре от глада на буквите: намерихме Месия, Когото от древност предизобразиха знаменията, Когото Михей видял на престола на славата, Когото Иезекиил видял върху херувими, Когото Даниил съзрял на облаци, Когото Навуходоносор видял в пещта, Когото Авраам приел в шатрата си, Когото Моисей видял изотзад на скалата – Този намерихме, безначално родения и явил се в последните дни. О, велико съкровище, пълнотата на което не може да бъде изчерпана! Това са богатства, неподлежащи на законите на веществото, природата, на които не знае начало и самото намиране на които е ново. “Намерихме Месия (което значи Христос)”. Много са христософците, но всички те са смъртни. Авраам е бил христос, но е изтлял в гроба; Исаак също е бил христос, но костите му лежат в гроба. Иаков е бил христос, но е смъртен. И Моисей е бил христос, но е бил погребан, на кое място, не знаем. Подобно на това и Давид е бил христос, но всички те са станали плячка на смъртта. Единствен Христос наистина по природа е Бог, Който поради Своето милосърдие към човеците запечатал с излизането Си от девическата утроба, като с някакъв печат, и тези рибари с изворите на своите изцеления. Негова е властта, царството, славата и поклонението, с непорочните и единосъщни, със същата природа, Отец и Свети Дух, сега и винаги и във вечни векове, амин.

Източник: sveticarboris.net

Иконата е копирана от https://plovdivnow.bg

Братя и сестри,

          Ние сме в благодатното време на Рождественските пости. Благодатен за нашето покаяние и спасение е сегашният час, когато призовани от Господа, с пост и молитва, със съкрушение и търпение насочваме взора си към нашето вътрешно устроение. Да видим язвите и немощите на собствената си душа и да принесем покаяние – това е част от същинския живот на християнина. Да не гледаме греховете на нашите  братя, да прощаваме и да се молим, да ограничим светския кипеж в своите мисли и чувства – към това ни призовава Светата Църква.
          И да се молим Богу да постъпваме правилно, правилно не по светски, а по духовен начин да постъпваме, като се пазим от самолюбие, самомнение и корена на всяка злина – нашата вездесъща гордост.
          Да бъдем снизходителни към немощите на другите, а строги към своите собствени немощи – това е признак за духовно здраве.
          И да се покайваме за осъждането, злопаметността и самолюбието, които постоянно терзаят нашите души.
          Да се покайваме докато още можем, докато сме на този свят, даден ни от милостивия Бог за подготовка за вечността.
          Да не отлагаме нито изповед, нито причастие, защото не знаем свършека на дните си. И да отделяме повече време за душеспасителни четива, а не за филми, които нищо не ни ползват.
          Защото преходен е образът на тоя свят. И дори никакъв ужасен грях да не сме сторили, пак ще трябва да дадем отчет в деня на Съда за нашата топлохладност, за дружбата ни със света, за пропилените безценни мигове, когато сме могли да се молим, а не сме го правили.
          Бог да благослови усилията ни по пътя на спасението, който е тесен и трънлив, но благодатен и който единствен води в небесния чертог. Амин!

              Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363г.). Това били епископите Тимотей и Теодор, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
              Поместваме житието на светите 15 Тивериополски мъченици, написано от Охридския архиепископ Теофилакт, преразказано от епископ Партений (със съкращения).

 Свети 15 Тивериополски – струмишки свещеномъченици и мъченици

             … Юлиан Отстъпник продължавал да лицемери, че е православен християнин, а тайно наредил на градоначалника в град Никея да оскверни водните извори и продуктите на пазара с кръв от идолски жертви, и то през първата седмица на Великия пост. Но Бог не допуснал да се изпълни желанието му. Затова свети великомъченик Теодор Тирон се явил на епископ Евдоксий да го предупреди за злото намерение и по тоя начин целта не била постигната. Но християните били лишавани от имотите им, били насилствено изселвани от родни места и роднини дори ги предавали на изтезания и смърт. Управителят на Никея бил твърде усърден да изпълни волята на царя, затова разгласил по целия град: християните да се отричат от вярата си и да се покланят на езическите идоли.
               Немалко хора се поддали на заплахата, но други силно се възпротивили. Но тяхната смелост възбудила гнева на тиранина, който заповядал на стражите си да наказват и убиват упоритите. Тогава мнозина избягали в гори и пустини или по разни страни, като оставили милите родни места, роднини, познати, имоти, само от Христа да не се отрекат.
               Така постъпили Тимотей и Комасий (който се наричал още Етимасий), Евсевий и Теодор, като напуснали Никея и се преселили в Солун. Но като намерили и тук същата обстановка, преместили се в Тивериопол, който лежи на север от Солун и сега се нарича по славянски Струмица. Тук те със словото и добродетелта си разработили за Христа богата нива. Тимотей станал епископ Тивериополски; Комасий бил по-рано войник, а сега приел монашески чин и проповядвал Христовата истина в тивериополските села; Евсевий също приел монашество и проповядвал словото Христово, а с благодатта и с простодушието си бил баща на сираци и помощник на вдовици; а Теодор бил епископ и един от 318-те Отци на Първия вселенски събор в Никея. И понеже не е възможно да се укрие град, който стои навръх планина, тяхното слово и добродетел привлекли местни граждани. Такива били свещениците Петър, Иоан, Сергий, Теодор и Никифор; дяконите Василий и Тома; монасите Иеротей, Даниил и Харитон, и мирянинът Сократ – войник, богат човек, но отърсил всичко това от себе си и влязъл в тяхното общество. Всички тия петнадесет живеели ангелски живот, денонощно се поучавали в Божия закон, просвещавали местните жители със светлината на Евангелието, и с молитвата си лекували душевни немощи и телесни болести. И това правело все повече да преуспява поучението им.

Има още →

        Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

Братя и сестри,

               С мъченически венец и нетленна слава в Небесния чертог са се прославили не само боговдъхновени мъже, Христови воини. Бог е прославил и жени, девойки в невръстна възраст, които са защитили с думи и дела вярата си и са пострадали за Христа в страшни мъчения. Такава достохвална мъченица, велика по богомъдрие и претърпени мъки, е света Екатерина, която честваме днес.
              Млада, красива и знатна, великолепно образована, Екатерина избира добрия дял, който няма да ѝ се отнеме, избира да пребъде с Вечния Жених Христа в Небесното Царство. Всички блага на нашия преходен свят тя отхвърля и пренебрегва. Неустрашима във вярата и велемъдра в диспута с езичниците философи, света Екатерина след продължителни изтезания, подкрепена свише, прекланя глава пред меча на палача през 305 година.
              Като виждат дръзновения ѝ подвиг, мнозина се обръщат към Христа. Сред тях е и царицата, и стотникът Порфирий, и други очевидци на мъченическия ѝ подвиг.
              Днес мощите на света великомъченица Екатерина се покоят в Синайския манастир, където поклонниците могат да се докоснат до този извор на благодат.
              И до днес учениците отправят молитви към света Екатерина, знаейки, че с премъдрост Божия и велико красноречие младата Екатерина е оборила всички опоненти – езичници на царския диспут.
              Прекланяме се пред мъченическия ѝ подвиг и пред подвига на свети великомъченик Меркурий, много честван и прославен мъченик от Скития, от земите на Добруджа, който приема венеца на славата в раннохристиянската епоха.
              И помним, че колкото и да сме слаби, немощни, бедни на духовни сили, ние сме духовните наследници на тези боговдъхновени Божии угодници. Те са християните от първите времена, а ние – християните от последните времена. Техният подвиг е дивен и примерът им е винаги пред очите ни. Молим се да имаме частица от тяхната преизобилна вяра, от тяхното дръзновение в изповядването на истината, частица от тяхната жертвена любов.
              Сега те са там – в горния Йерусалим, където е ден без залез, просияли като злато, опалено в горнило, венценосни, победители на греха, плътта и дявола.
              Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за техните милостиви моления за грешния свят
              Бог да ни подкрепя и напътства по молитвите на мъчениците за Неговото свято име!

Иконите са копирани от http://www.etsy.com и http://www.vesti.mk

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

       Днес тържествуваме ведно с празничното шествие, придружило младенката Мария до Йерусалимския храм. Радваме се, като виждаме невръстната 3-годишна отроковица уверено да възкачва големите му стъпала. Ликуваме заедно с блажените богоотци, нейните праведни родители Йоаким и Анна, че е дошло време за изпълнение на обещанието да се посвети на Бога онази, която бе обещана свише. От Свещеното Предание знаем за този велик Богородичен празник, който ни приканва да въведем и нашите деца в храма при Светата Чаша с Тялото и Кръвта Господни.
      Малката Мария, посрещната от първосвещеник Захария, ще бъде тук в храма в богомислие и богосъзерцание, в труд и молитва ще съзрява до дните на своето пълнолетие.
      Честваме деня на християнското семейство, защото по примера на посветената Богу отроковица  и ние трябва да възпитаваме в благочестие и християнска вяра нашите чада.
       Ако пък не знаем много за Бога и за Неговото спасително учение, то пред нас е лоното на Православната църква – пазителка на автентичното Христово учение и на древните предания, за които апостол Павел казва: „Братя, стойте и дръжте преданията, които получихте било чрез наше слово, било чрез наше послание“.
       Няма нищо по-нужно за всички – и за малки, и за големи от тази свята наша християнска вяра, спасила нашия народ през вековете. Да въведем чадата си в храма и да потърсим това знание, което е крепяло нашите деди.
       И Пресвятата наша Владичица от небесата винаги ще помогне на всеки, който ожида Божествената светлина на богопознанието! Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de

Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Братя и сестри,

           В днешната 9-та Неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен Църквата ни припомня Господнята притча за безумния богаташ. Свети евангелист Лука я предава подробно. Тази притча Господ разказва веднага след настоятелното изискване на един човек от народа, пожелал Господ като земен съдия да раздели имот между него и брат му. Да, древните юдейски съдии както и Мойсей са решавали всички въпроси на общността, включително и имотните. Но Господ, Чието Царство не е от тоя свят, казва: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“
           И веднага Господ добавя колко е страшно и гибелно користолюбието за човешката душа. И за да онагледи това, разказва притчата за безумния богаташ.
            Богаташът притежава много плодородна земя. Неговите ниви са принесли богат урожай. И този човек, тъй мъдър в житейските дела, решава да построи още по-големи житници, да получава безпрепятствено несметна печалба и да се весели дълги, дълги години. Той възнамерява да прекара безгрижно земния си живот във всички възможни наслади, осигурени от голямото богатство.
            „Ще кажа на душата си – душо, имаш блага приготвени за много години, яж, пий, почивай, весели се“ – така богаташът предвижда във въображението си своя бъдещ безгрижен живот.
              Всичко е предвидено, всичко е изчислено – и места за съхраняване на урожая, и доходите от многото реколта, и земните радости от този безметежен и успешен живот.
              Всичко е предвидено, освен едно – най-важното – липсата на Божия воля за това начинание. Богаташът не казва: „Ако е рекъл Бог, ще направя това и това“. Той не търси Божията воля, не търси благословение за своите трудове и начинания, най-вероятно не предвижда и нищо за бедните, които би могъл да подпомогне с големия си имот.
              Размисълът на богаташа е насочен единствено към собствения успех  и бъдещите свои наслади – „душо, почивай, яж, пий, весели се“.
              Виждаме, той не споменава нищо за Бога, нищо за ближните. Но всички човешки планове са суетни, а нашето съществуване е преходно, а дните на човека са като трева. Човек е смъртен, и не просто смъртен, но смъртта може да е внезапна.
               Затова Бог се обръща към богаташа с думите: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, за кого ще остане?“
              Безумен, безумен и окаян е този богаташ от притчата, който подреди всичко, с изключение на най-важното – намесата на Бога в своя път, предвиди всичко, освен най-важното – своя край, своя свършек на живота, където се озовава напълно неподготвен.
              А Господ довършва притчата с думите: „Така бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“.
             Виждаме, че евангелският идеал е придобиването на ум Христов, на добродетели, на търпение, покаяние, смирение, оплакване на греховете, борба срещу вътрешните немощи, особено срещу осъждането и злопаметността, които са наши най-люти врагове. Нашето богатство трябва да е насочено към придобиване на това духовно съкровище – раждането на стократния плод на нивата на нашата душа.
             Да даде Господ да се оброди тази наша духовна нива с плодове на покаяние и на добри дела. За да не бъдем като безумния богаташ творци на планове за живот, без Самия Живот, Който е Христос. Да не забравяме, че този път е подготовка за вечността. Молитвата „Господи, помилуй“ да е винаги в нашия ум. Да призоваваме света Богородица, ангелите и светиите на помощ, да ги молим за тяхното ходатайство, знаейки, че голяма сила има молитвата на праведника, а още повече на небесния жител. И преди всичко, да поставяме Христос в центъра на нашия живот, на нашето внимание. И преди да предприемем нещо, да се молим за Божието благословение на нашето намерение. И да се борим с нашата привързаност към материалните неща, да не стане водеща, да не вземе превес в нашия живот. Защото това е гибелно.
             Божието благословение да е с всички вас. Желая на всички спасителни пости, трезвение и покаяние. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя 9-та след Неделя подир Въздвижение, 2024

Изображение: https://pereklichka.livejournal.com

Прочетете: Свети великомъченик Мина

Братя и сестри,

           Днес честваме прославен в Господа великомъченик, отличен воин на Небесния Цар, знаменит чудотворец и бърз помощник на изпадналите в беди, закрилник на онеправданите и застъпник за пострадалите – честваме свети Мина египтянина.
          Знаем, че той е бил християнин от младини и е служил във войската, в един древен град във Фригия, сегашна Мала Азия, по времето на римските императори, издали укази за най-страшните гонения срещу християните – Диоклетиан и Максимиан.
           Диоклетиан царувал в източната част на Римската империя и скръбни и страшни са били за християните дните на неговото управление. Много, много християни тогава обагрили с кръвта си гладиаторските арени, мнозина били изтезавани и погубвани заради Христовото име, а имало и такива, които са отстъпвали, уплашени от зверските мъчения. Диоклетиановото гонение дава най-много мъченици от всички дотогавашни гонения в езическата Римска империя.
           Да, само заради отказа да хвърлят шепа тамян пред статуята на идола, християните са били готови да умрат и не са търсели изход в отстъпление.
           Ето, в такива нелеки времена живее и блаженият Мина, който още когато разбрал, че започва гонение и ще го принуждават да принесе идолски жертви, оставил воинското си звание и се оттеглил в планината. Години наред в планината свети Мина се подготвял с пост и молитва за мъченическия подвиг.
           А когато започва голям езически празник, той оставил своето уединение и слязъл в града, в центъра на зрелищата. Там, пред всички той безстрашно изповядал Христа и бил разпознат като воин, служител в императорската войска.
           Арестуван и измъчван с бой, огън и разкъсване на тялото с железни тризъбци, свети Мина не отстъпва от Небесния Цар, от нашия Господ Иисус Христос, и сред мъченията защитава вярата, наставен от Светия Дух. И всички са в почуда, че необразованият военен има такова красноречие, като човек, осенен от Божествения Дух.
           Без да предаде Христа, понесъл нечувани мъки, свети Мина е посечен с меч вън от града, а многострадалното му тяло е изгорено. Това се случва през 304 г. Останките от мощите на свети Мина са пренесени от вярващи, свидетели на мъченическата му кончина, в Александрия.
           Следсмъртните чудеса на свети Мина са неизброими – възкресяване на убити, вразумяване на отстъпили от Божиите заповеди, прекратяване на войни и чужди нашествия, изцеления на хроми, недъгави, помощ при намиране на изгубени вещи, закрила на цели градове са сред чудесата на свети Мина.
           Покланяме му се като на Божи угодник, като пресветъл съсъд на Божията благодат, като мъченик за вярата, огласил Христовото име пред света, като наш горещ застъпник пред Божия престол.
           Честити сме, че и тук, в този храм, пред очите ни е неговата честна икона, която вярващите почитат като чудотворна.
           Господ да се смили над нас, грешните и окаяните люде, живеещи в лукаво антихристово време. Молим се на Майката Божия и целия сомн светии, сред които е свети Мина, да просят милост за нас и нашите чада. За да растат децата в мъдрост Божия, трябва ние да ги наставим в Христовата вяра. Затова се молим, свети Мина да се застъпва за нашето вразумление, да станем от номинални християни, принадлежащи само по име към Православието, да станем просветени възпитатели на нашите чада. И да се молим Господ да не ни предаде на извратен ум, каквито са нагласите и умонастроенията на днешния свят.
           И казваме: „Многострадални Мино, преминал от земното войнство в небесното, моли Господа за нас, грешните, и за нашите чада!“
           Честит и благословен празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Проповед на празника на свети Мина

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Гледайте презентацията за ангелите:

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“