Свети цар Борис-Михаил Покръстител

       Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл, заселил си се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещите тебе, спасение на душите ни.
Прочетете Житие на свети цар Борис – Михаил

         На 2 май честваме свети княз Борис, приел в кръщение името Михаил, честваме равноапостолния покръстител на българския народ, великия държавник, способствал за приемане на България сред християнските народи, просиялия в святост владетел, сторил чудеса с молитва, прославения монах, родственик на монаси и светци.
         Сякаш няма друга личност сред българите, която до такава степен да е допринесла за духовното израстване на нашия народ, няма друг владетел, положил основите на „държавата на духа“, оцеляла през вековете, няма друг по-просветен монарх (доколкото именно със свети цар Борис обвързваме постиженията на „Златния век“ на българската култура).
         И да не забравяме, че твърде малко знаем всъщност за великия Борис-Михаил. И пропускаме чудото с болярския бунт и излезлия извън крепостните стени Борис с кръст и хоругви, когато ръцете на войниците се вкаменяват и не могат да извадят мечове. Това са същите войници, които по заповед на княза са пуснати да се върнат по домовете си, същите войници, които навсякъде ще разкажат за чудото на кръстното знамение, носено от княза. И вестта за това чудо обикаля целия християнски свят, дори папа Николай иска кръста и облеклото на княз Борис като духовен дар – светиня и знак на Божията милост.
          Благодарение на княз Борис, съградителя на църкви, манастири и скрипториуми, е съхранено и препредадено книжовното дело на светите братя Кирил и Методий, което злобата на немското духовенство унищожи сред западните славяни.
          С дарителството на свети княз Борис е изграден и великолепния манастир край град Охрид, където в притвора е ктиторския му портрет в цял ръст, с надпис „василевс“, като спомен за близката му дружба със свети Наум, чрез устата на когото свети Борис е обичал да чете Писанията. Колко много църкви в Албания, Гърция и Македония носят белезите на архитектурния тип от негово време – трите прозореца в апсидната стена – символ на Троичния Бог.
          Богоозарен и мъдър, свети княз Борис в монашеско облекло и положил монашеските обети, не спира да моли Бога за бъднини на християнска България. Защото по негово време вече се сбъдва предреченото от княза-мъченик Боян Енравота, че на тая земя „кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог“.
          И днес той се моли за нас, наследниците на същия този български народ, който бе покръстен в 865 г., за този народ, който тъй скоро прослави и прославя Бога на роден език.
Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

 

към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s