Ето, Женихът иде в полунощ, и блажен е оня раб, когото намери бдящ; недостоен е пък оня, когото намери заспал. Гледай, прочие, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се, викайки: Свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица, помилуй ни.
В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието Господ Иисус Христос често си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат в Небесния чертог.
Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Братя и сестри,
Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“ На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески. Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“ Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“ На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това и на този и на онзи свят. Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо. Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!
Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: Какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Братя и сестри,
Свети евангелист Марк разказва подробно за молбата на двамата братя – Зеведеевите синове, апостолите Иаков и Йоан. Те молят Христа за почетни места в Царството Божие. Същата случка предава и свети евангелист Матей в своето евангелие, като допълва, че тяхното желание е предадено от Зеведеевата майка. По всичко личи, че братята Иаков и Йоан, удостоили се да зърнат блясъка на божествената природа на планината Тавор в мига на Господнето Преображение, по всичко личи, че те се чувстват едва ли не отличени от останалите. Тяхното схващане за Царството Божие е представа за земно политическо царство, където Месия е изгонил омразната езическа власт и царува над богоизбраните юдеи. Другите апостоли също не са чужди на тези представи, въпреки многократното обяснение на Спасителя, че Му предстоят кръстни мъки, Разпятие и Възкресение и въпреки указанията че Царството Божие не е от тоя свят.
Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.
Кондак
Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.
Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“: „Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1). До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни. Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).
Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Братя и сестри,
„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ – така нашият Спасител обяснява на Своите ученици защо те не са могли да изцелят бесноватото момче. Неслучайно Светата Православна Църква ни напомня точно сега – в средата на Великия пост – точно тези Господни слова. Защото постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Нито молитва без пост, нито пост без молитва могат да въздигнат душата, но двете заедно смиряват вътрешния ни човек, за да може да се изчисти духовното ни око. Защото твърде много, твърде много сме затлачени от житейски грижи, от пристрастия, от немощи свои, от осъждане, от заблуди и суеверия, които, макар и християни, не желаем да отхвърлим. Твърде много са помрачени сетивата на душата ни и не можем да придобием духовен взор. Врагът на нашето спасение се възползва от духовната ни леност и като рикащ лъв разкъсва душите ни, превръщайки в зло дори и най-добрите ни намерения и действия. Или не можем да излезем от лапите на някоя ужасна страст като завист и осъждане, или непрекъснато се гневим, или падаме в някой друг капан на нашия противник. В тази битка, за която всеки кръстен е вече призован, на помощ идва всеоръжието на вярата, шлема на надеждата и не на последно място любовта, като свръзка на съвършенството. А конкретно това се изразява в поста и молитвата. Нека не тъгуваме, ако сме болни и не можем да постим. Да се смирим и да удвоим молитвата, да стесним светските си привички, като се надяваме на Божията благодат. Но да не търсим оправдания, че не постим. Защото първият пост беше наложен в рая на прародителите и знаем как с вкусването на забранения плод започна тяхното и наше грехопадение. Да четем повече духовна литература, да се молим усърдно, да правим добри дела скришом – ето това е истинският подвиг на християнина. И да гледаме да не осъждаме никого, помнейки, че ако не осъждаме, няма да бъдем и осъдени. Да потушим ужасното самолюбиво самомнение, което вътрешно ни казва, че ние си знаем най-добре как да постъпваме. И да пристъпваме към изповед с покаяние и съкрушение, както подобава на хора, водещи истински духовен живот. Бог да се смили над нас по молитвите на великия Синайски игумен Йоан, авторът на знаменитата „Лествица“ – един непреходен наръчник за духовен живот на всички времена. Защото ние дори не сме оставили пристрастията си, както е нужно на първото стъпало на духовната стълбица на добродетелите, за която пише свети Йоан. Затова нека поне да се смиряваме в покаяние, от което няма нищо по-нужно на света. Божието благословение да с всички вас. Амин!
Светлината на Храма 