Евангелско четиво. Митарят и фарисеят.

          „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: 
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 
          А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!        

            Казвам ви, че тоя митар отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня фарисея; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“. (Лук. 18:10-14)

В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          Боже, бъди милостив към мене грешния!
          С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние, един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.
          Кой е другия, който се моли в храма? Ето това е фарисеинът, законоучителя, юдейския наставник, онзи който спазва без остатък буквата на закона. Това спазване обаче не му дава милосърдно сърце, а напротив – в сатанинска гордост се къпе душата на този тесногръд и фанатичен следовник на Мойсеевия закон.
          Фарисеинът благодари Господу като казва: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар. Постя два пъти седмично, давам десятък от всичко…”
          Ето така фарисеинът е уредил своите отношения с Бога.Той се гордее безмерно с мнимата си праведност, превъзнася се във висините на тщеславието и гордостта, надменен е към грешника.
          А Бог, Който се противи на горделиви, поглежда с милост на разкаяния митар, който се моли като плаче и дори не смее да повдигне поглед нагоре:„Боже, бъди милостив към мене, грешния”
          Да споделим покаянието на митаря – това ни призовава църквата днес. Защото Господ казва, че точно митаря си отиде от храма оправдан повече, отколкото прославения в собствените си очи фарисеин.
          Превъзнесеният ще бъде унижен, а смиреният въздигнат. Последните ще бъдат първи, а ето и Сам Господ слезе от небето и застана сред човеците като слуга и дори уми нозете на своите ученици.
          От нас зависи, и от Божията благодат, разбира се, да стоим далеч от всяка мисъл за мнима добродетелност. Защото сме празни откъм добри дела. И не само ние, а и тези, които денонощно служат Богу, не се оправдават с дела.
          Оправдаваме се с вяра и покаяние, със съкрушеното сърце на бирника.
          Ето това трябва да жадуваме – искрено и неподправено покаяние, което да покрие греховете ни.
          Да даде Господ сърдечното съкрушение на митаря да е с всички нас – не само в дните на предстоящия пост, но във всеки миг до смъртния ни час. Амин!

Копирай Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея, 2015