Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от http://поисков.рф

Братя и сестри,

            Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.
              Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.

Има още →

За презентацията е нужен JavaScript.

           Възпитаниците на неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, зарадваха възрастните хора в старческия дом „Кенана“ като представиха своето годишно тържество с рецитал и сценка, с което седмица по-рано приключиха учебната година.
          Радостта на възрастните хора беше голяма, както и желанието им да имат повече срещи с децата.

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още →

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

              Възнесение Господне е велик Господски празник. Честваме онзи знаменателен миг, подробно описан в книга „Деяния на светите апостоли“, когато на 40 –тия ден от Своето Възкресение Спасителят възкачвапридобитата от Него при Въплъщението човешка природа, възкачва я отново на небето, към отворените райски двери и дори по-високо от небесата. Защото Христос въздига човешката природа, човешкото естество, да не забравяме, че Той – Изкупителят е Богочовек, въздига човешкото естество до престола отдясно на Отца.
            Защо отдясно? Защото дясното е почетната, равночестната страна – Христос е отдясно на Отца, Синът Божий споделя една същност, една чест и слава с Отца, Който е нероден и със Светия Дух, Който животвори.
           Това е денят на Спасението – на спасението, което Богочовекът вече осъществи, древното проклятие е снето, небесните двери са отворени за човеците, може да се радваме и да ликуваме. Скоро Спасителят ще изпрати и Светия Дух, Утешителя, Който ще научи апостолите на истинска богомъдрост и знание, на вникване в истинския смисъл на Писанието, и ще разкрие в пълнота тайните Божии. Това ще стане на Петдесетница, когато честваме  рождения ден на Църквата.
           През тези 40 дни от Възкресение до Възнесение Спасителят се явява нееднократно с промененото си тяло, неподлежащо вече на пространствено-времевите начертания. Той влиза при заключени врати, невинаги е разпознат външния Му вид.
          Христос беседва за Царството Божие и разкрива неговите тайни. Не е постоянно с учениците, за да могат да свикнат, че телесно Той не ще бъде вече с тях. За всички е ясно, че Сам Господ говори с тях.
          И ето, на Елеонската планина, пред очите на голямо множество ученици и на Майката Божия, Христос се възнася на небето. И знаем, че точно от небето, със сила и слава голяма Той ще дойде да съди живи и мъртви в деня на славното и величествено Второ Пришествие.
           Да даде Господ живите да Го посрещнат изправени, стоящи във вярата, с плодове на покаяние, а починалите да намерят добри дела и мисли за свое оправдание. Да даде Господ и ние да сме в числото на онези, които по застъпничеството на света Богородица и светиите, Бог  ще помилва. Амин!

Копирайте Проповед на Възнесение Господне (Спасовден), 2019

Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

За презентацията е нужен JavaScript.

          На 2 юни се състоя детско тържество по случай завършване на учебната година на неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково. Малките ученици представиха стихове и сценка по евангелския разказ за богаташа и бедния Лазар. В края на тържеството те получиха грамоти и подаръци от своите преподаватели и свещениците на храма, както и празнична почерпка с традиционната вкусна торта.

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още →