Призив на Пловдивския митрополит Николай към божия народ на Пловдивска епархия
Неделя на свети Григорий Палама
Марк 2:1-12
След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.
Братя и сестри,
Чухте днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Марк. Господ Иисус Христос изцелява тежко болен човек – разслабен, ще рече парализиран. Изцелява го, като вижда вярата на четиримата му близки, които разкриват покрива на къщата, за да спуснат болния при Спасителя Христос. И Господ прекъсва проповедта Си, за да изцели нещастния. Виждайки вярата на тия четирима близки, които намират начин да доближат болния до Извора на Живота, Господ заради тази вяра опрощава греховете на разслабения, а после и го изцелява телесно.
Това беше от Мен
Публикуваме писмото на стареца свети Серафим Вирицки към негово духовно чедо, което всеки човек може да възприеме като обръщение на Господа към самия себе си. Всичко, което Господ допуща да се случи с нас, е за да познаем Неговата воля и да се смирим.
В дните на изпитания и скърби, каквото е сегашното време, най-подкрепящ е досегът с безсмъртната съкровищница на православната литература, писанията на светите отци и църковни учители, които са живели в дни на войни, земетресения, чумни епидемии и същевременно никога не са изоставяли духовната бран.
Да не се отделяме и от нашата майка – Светата Църква, като не забравяме, че Църквата не е подобна на никоя друга институция, че тя е богочовешки организъм и неин крайъгълен камък, неино начало е Самият Христос. Той оглавява Църквата.
И когато отиваме на църква, ние пристъпваме в нозете на нашия Бог, от Когото можем да получим опрощаване на греховете, изцеление, утеха , спасение.
Това беше от Мен
Не си ли мислила някога,
че всичко отнасящо се до теб,
се отнася и до Мен?
Защото, отнасящото се до теб
засяга зеницата на окото Ми.
Ти си скъпа, многоценна в Моите очи,
Аз съм те възлюбил и затова за Мен
е особена радост да те възпитавам.
Когато изкушенията от врага се приближат
към теб като река, Аз искам да знаеш, че
това беше от Мен.
Свети четиридесет мъченици Севастийски


Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.
Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март
При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.
Иконата е копирана от http://sv-ioanrilski-burgas.info
към Начало
Честит Тодоровден!


Тропар на великомъченик Теодор Тирон
За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.
Братя и сестри,
В днешната събота, известна като Тодоровден, Тодорова събота, възпоменаваме дивно чудо, явило Божията милост над християните през 4-ти век. Било 50 години след прославената мъченическа кончина на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса.
Примерен сценарий за Възкресение Христово
Стихове за тържеството на неделното училище
Децата са се събрали в полукръг. Един от учениците, който е водещ, представя групата ученици от неделното училище. Тържеството започва с Господнята молитва „Отче наш“.
Едно малко дете (също ученик от групата) задава въпроси, а по-големите отговарят.
Малко дете: Кое е Царството Небесно?
Водещият посочва деца, които да отговорят:
Ученик:
Царството Небесно е на Бога.
Там в Божествена светлина
Царят на царете обитава,
невидимо Той всичко управлява.
Посрещане на Сирница
На Сирни заговезни след вечернята на взаимното опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ се проведе празничен концерт. Учениците на инструменталистите Красимира Генева, Ели Софтова и Татяна Славчева изсвириха емблематични музикални пасажи (Аве Мария, Облаче ле бяло, унгарски танц от Брамс, народни хора).
Изпълненията на децата-музиканти въодушеви изключително публиката, а Сирница бе ознаменувана с традиционната за деня почерпка.
За Великия пост
Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.
* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница


