При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
          И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

 Възлюбени в Христа, братя и сестри,

           Днешното литургийно свето Евангелие ни разказва за дивно чудо – Христос ходи по развълнуваното Тивериадско море. Слязъл от планината, където бе отишъл да прекара нощта в молитва, нашият Спасител по вода се запътва към кораба на учениците. Тази свръхестествена гледка ги поразява и смущава, но Господ казва: „Аз Съм, не бойте се!“.
          Тогава пламенният и всеотдаен апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя Премил Учител. И наистина, Петър тръгва по бурното море, прави няколко крачки, но в момента, когато вижда силния вятър се плаши и започва да потъва.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ, простирайки ръка за подкрепа и избавление.
          Тези думи се отнасят към всички нас – християните отпреди две хиляди години и до днес.
           В мига, когато отклоним взор от нашия Спасител, под напора на някое житейско обстоятелство – тревога, страх, смущение, те ни плашат и ние започваме да се давим в бурното житейско море.
           Какво ще рече да се давим? Не е задължително това да са тежки крушения, болести и скърби. Да се давим, ще рече да се отдалечаваме от Христа. Това отдалечаване от Христа може да е свързано с успехи, кариера, благополучие в дома и на работата, признание и социално въздигане. Но ако всички тези блага ни отклоняват от Христа, то значи ние се давим, давим се в суетните житейски грижи, потъваме в нерадение и отдалечаване от Бога, загиваме духовно.
           Ето това е най-страшното в нашето отдалечаване от Христа – ние загиваме духовно.
           Петър като потъва, зове: „Господи, избави ме!“
           Така и ние, затънали във всевъзможни страсти, грижи и проблеми, всъщност се давим, макар и невинаги да разбираме това. Може животът ни да мине в безметежност и успехи, с добро здраве и удоволствия, и ето, значи ние безвъзвратно сме затънали, удавени в житейското море.
          „През много скърби се влиза в Царството Божие“, знаят Христовите следовници.
           Така в тежки мъки и страдания, в лишения и горестни изпитания може да мине нашият живот, но ако взорът на човека е в Христа, то значи, той не е потънал, неуязвен от маловерие.
          Нима Онзи, Който е създал света от нищо, Онзи, който укротява бурята и ходи по водата, Онзи, Който възкресява мъртви и съкруши смъртта, не може да обърне нашите мъки в радост и покой?
           Може, разбира се, че може! Господ е всесилен. И когато Му се молим в изнемога: „Господи, спаси, Господи, помогни!“, божествената благодат ни утешава.
           Но често, въпреки вярата ни, Господ не прави чудо. И ние недоумяваме защо. Да не роптаем – Бог знае кое е най-доброто за нас. Защото иначе, при сторено чудо, изцелени и подпомогнати свише, нерядко ние се изпълваме с гордост, която със сигурност ще ни съсипе и погуби.
          Братя и сестри, да не тропаме с крак и да искаме своето. Господ знае от какво се нуждаем. Да Му се молим горещо, знаейки, че молитвата е диханието на нашата душа. Сам Спасителят Христос се отделял по цели нощи в молитвено усамотение. Да се молим горещо, Всемилостивият наш Спасител да ни преведе през житейското море до бленувания пристан – Царството неръкотворно и нетварно!
           И там да продължим да славим Отца и Сина, и Светия Дух, ведно с Пресветата наша Владичица Богородица и всички светии.
           Божието благословение да е с всички вас! Честит възкресен ден!

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Братя и сестри,

           Днешният велик Господски празник е неизмерима духовна радост за всеки вярващ. Днес съзерцаваме заедно с апостолите Петър, Иаков и Йоан Христовото преображение. Ще рече – лицезрем Господа в извечно лъчащото сияние на Божествената слава на Отца. „Добре ни е да бъдем тук“ – казваме заедно с Петър. Добре ни е в бляскавия покров на божествената благост да виждаме Онзи, Който прие да стане човек, за да може ние да станем като богове по благодат. Защото светлината, съзерцавана от апостолите на планината Тавор – същата тази светлина, ние – глинени и крехки съдове, поемаме в себе си със Светото Причастие. И нетварната светлина снизхожда в нашите мрачни сърца, озарява ги, животвори ги и ни прави храм на Светия Дух до момента, когато смрадта на греховете отново не я прогони.
           И нека помним, че в днешния ден не Христос е станал различен спрямо обичайния взор, а от очите на апостолите са паднали покривалата на тленното и те са видяли Спасителя в богоносния Му вид.
           Днес се молим Христовата благодат от единението с Господ в Светата Чаша да преобрази завинаги мрачните, изпълнени с немощи дебри на суетното човешко естество. За да се превърнем в богоносни съсъди – наследници на светиите, чиито имена носим.
            В часа на Преображение Христово пред Господ предстоят апостолите, Илия Тесвитец, който не е видял смърт, и пророк Мойсей, а в подножието на Тавор сме всички ние, които въпреки греховния си, нищожен, лишен от добродетели живот, шепнем заедно с Петър -„Господи, добре ни е да бъдем тук“. Копнеем и жадуваме Христовата нетварна светлина да е винаги с нас! Амин!

Копирай Проповед на Преображение

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Икона: tvsatcom.bg

Света Анна, майка на Пресвета Богородица

         На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
         Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
         На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
         Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
         Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
         Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
         Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
         Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991

Източник: http://www.pravoslavie.bg

      Днес се упокои в Господа йеромонах Антим – сърце и душа на Кричимския манастир. Опелото ще се извърши утре от 11.00 ч. в Кричимската света обител „Рождество Богородично“.

      Вечна памет!

Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr