Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 148 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.
И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: Отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! А Той отговори и рече: Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тогава Иисус й отговори и рече: О, жено, голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
Братя и сестри,
Днес чухме евангелското четиво според евангелист Матей за жената хананейка – езичницата, която измолва от Спасителя изцелението на своята бесновата дъщеря. Забележете колко е смирена тази нещастна жена, никакъв отговор не може да я отчае, тя вижда пред себе си Изцелителя от Давидовия род. Нищо не е в състояние да я спре в нейната настойчива майчинска молба. Неутешима и ридаеща, тази жена езичница дава пример за съкрушение и смирение, каквито не се виждат сред богоизбрания народ. Нейната молитва е образец на молитвения вопъл на всички майки, ридаещи над болните си чеда. А и всички ние, макар да нямаме бесновати дъщери, имаме плът, ужасно беснееща от страсти, плът, която трябва да смирим и облагодатим. Дано бъде голяма вярата ни, голямо усърдието в молитвата ни, да настояваме за изцелението на тази наша плът, искаща да ни провали в бездната на злото. Защото, макар че Бог видя, че всичко създадено е добро и дори твърде добро, то точно чрез материалното ни тяло врагът на нашето спасение подготвя нашето падение. В битката срещу този древен враг на човека, в битката срещу човекоубиеца сатана, сме подкрепени от Божията помощ и от молитвеното застъпничество на Майката Божия и светиите. Да прибягваме по-често към молитвата, да молим Господ да ни разкрие скритите недъзи на душите ни, за да имаме време да принесем покаяние с надежда за вечния живот. Ето, днес честваме и успението на богоозарен духовник, изключителен книжовник, изряден постник и велик мислител – честваме свети Константин Философ, по-известен като свети Кирил, създателя на славянската азбука. Със своето равноапостолско мисионерско дело свети Кирил отваря сърцата на цели народи за разбиране на Словото Божие. Така той измъква хиляди от езическата заблуда, дава на своите по род, славяните, разбирането и вникването в Христовото учение. Като събеседник на ангелите той предстои пред Божия престол заедно с Майката Божия и множеството просияли в святост Божии угодници и се застъпва за нас, за проглеждането ни от още по-гнетящата тъма на езичество, суеверия и заблуди сред нас, неговите потомци. Благодарение на свети Кирил, на божествения Методий – негов по-голям брат и неуморен преводач и на техните ученици четем и пишем на азбука, създадена специално за превод на Свещеното Писание, азбука, чиято първа буква е имала начертание на кръст. Дано успеем, по молитвите на боговдъхновените първоучители на славянския род и ние да се избавим от цялата езическа мерзост, която е помрачила душевния ни строй. За да можем с право да се наричаме християни, не само по име и по род, но по мисли, чувства и дела. Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта, също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два, а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта, ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта, ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал, затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта, защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има, а негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.
Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.
След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
Днес възпоменаваме чудесното спасение на митаря Закхей, възпоменаваме неговото духовно преобразяване в мига, когато той среща Спасителя Христос. Закхей е богат човек, началник на митарите, важно длъжностно лице, събрал в ръцете си премного неправедно богатство. В очите на евреите митарите са презряни, защото служат на омразната езическа власт и защото събират и последните пари от народа за данъци. И ето – Закхей, забравил своето високо социално положение, чул, че прославеният чудотворец и проповедник влиза в Йерихон, иска да го види. Изобретателен и находчив, той бърза да се покачи на една смоковница, надявайки се така да успее да зърне Христос. Господ стига до дървото, поглежда нагоре и вика Закхей с думите: „Слез по-скоро, защото трябва да бъда у дома ти“. Христос не ще обърне внимание на ропота на хората, винаги намерили причина за осъждане. Уверени в своята мнима праведност, те мърморят отстрани за нечуваното посещение у началника на митарите. Казват: „Отби се при грешен човек“. И ние така, също като тогавашния народ не искаме да повярваме, че Божията милост желае да се разпростре и върху най-окаяния грешник. Още повече, че напълно измамно, повечето хора се имаме за праведници – праведници пред хората и пред Бога. Не искаме да пуснем Бог да влезе в дома на нечестивеца и щедро раздаваме осъдителни присъди. Но ето първият в греха, митарят Закхей, в този миг, в тази среща променя целия си живот. Покайва се за греха, раздава половината от огромния си имот на бедните, а незаконно придобитото покрива четворно според изискванията на Мойсеевия закон. И неговото покаяние е прието, защото чуваме Христовите думи: “Днес стана спасение на този дом“. Да даде Господ и ние като митаря Закхей да съкрушим собствените си страсти и така да спасим душите си. Защото дните на тая земя са броени и преходен е образът на тоя свят. И да не се окаже, че сме носили името „християнин“ само на думи. Да побързаме в покаяние и незлобие да угодим Господу. Напомням на всички, че когато видим нещо, което смущава християнската съвест, нещо изобличително за църковния живот, сме длъжни да уведомим свещеника. И в никакъв случай да не допускаме викове и крясъци да отекват под сводовете на храма. Защото човешкият гняв не върши Божията правда. Господ да ни вразумява по Своята велика милост! Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.
На 30 януари почитаме свети Цар Петър, Български и свети Сергий Къпиновски
Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост, не ни лишавай от Твоите милости, но по техните молитви в мир насочвай нашите души.
Братя и сестри,
Днес Църквата чества велики подвижници на благочестието, просияли из целия християнски свят. И двамата са църковни светила от Далечния Изток, от Месопотамия и древна Ниневия, и двамата са сирийци, безукорни аскети и боговдъхновени писатели, наставляващи християните в тесния път на спасението.
Свети Ефрем Сириец живял през 4-ти век, той е съвременник на свети Василий Велики и на знаменитите египетски отци, превърнали се във вдъхновен пример за подвижниците от всички времена. Той оставя огромно писмовно наследство, поучава, назидава, увещава към покаяние и изправление с всички сили на богоречивото си перо. Негова е молитвата „Господи и Владико живота моего“, която като вопъл пронизва молитвения дух в дните на Великия пост. Негови са и стихирите при чина на погребение, както и много тълкувания върху Свещеното Писание.
Свети Исаак Сириец живял през 6-ти век. Изряден постник и безмълвник, той съставя 90 слова с наставления за християнски живот. Негови са следните мисли: „Непростим грях няма, освен неразкаяният!“, „Без допускането на изкушенията е невъзможно да познаем истината“. И добавя: „Никой не може да се доближи до Бога, ако не се отрече от света“.
Господ да се смили над нас, окаяните светски хора, по молитвите на тези духоносни отци – свети Ефрем Сириец и свети Исаак Сириец и по застъпничеството на Пресветата Пречиста наша Владичица Приснодева Мария! Амин!
Иконата на свети Ефрем е копирана от http://www.vyksa-eparhia.ru Иконата на свети Исаак е копирана отhttp://www.st-alipy.ru
Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.
На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.