ТРЕТА ЧАСТ – СРЯДА

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его: Бог отца моего и вознесу Его: славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Христе, още от младини започнах да тъпча Твоите заповеди, увлечен от страсти и нехайство; минах живота си в безделие. Затова сега към Тебе викам: Спасителю, поне накрая ме спаси!
Прострян пред Твоите врати, Спасителю, Те моля: макар на старини, не ме отритвай в ада, без да ме чуеш. Но преди да дойде краят, дай ми като Човеколюбец опрощение за греховете!
Със своите греховни помисли съм аз като попадналия на разбойници, цял в рани съм от тях сега и не остана място ненаранено! Но Сам Ти, Христе Спасителю, яви се и ме изцери!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Дай ми светозарна благодат, що иде свише от божествения Промисъл, за да отбягвам помрачението на страстите и да възпявам от сърце, Марийо, прекрасните подвизи на твоя живот!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Видите, видите, яко Аз есмь Бог, манну одождивый и воду из камене источивый древле в пустини людем Моим, десницею единою и крепостию Моею.

Вижте, вижте, Аз съм Бог! – Внимавай, душо моя, що вика Господ! Отдалечи се от досегашните си грехове и бой се от Бога, понеже е Неподкупен съдия.
На кого да те уподобя, многогрешна душо, ако не на някогашния Каин и на Ламех. Ти жестоко порази тялото със злодейства и уби ума с животински стремежи.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

След като се отвърна от грешния път, ти се затече към Христа от все сърце с любов, живя в непроходими пустини и изпълняваше непорочно божествените Му заповеди.

Слава:
Безначална, несъздадена Троице, неразделна Единице, кая се, приеми ме! Съгреших, спаси ме! Аз съм Твое създание. Не ме отхвърляй, а пощади и избави ме от осъждане и вечен огън!

И ныне:
Пречиста Владичице, Богородителко, надеждо на онези, които прибягват към тебе, и пристанище за връхлетените от буря! Умилостиви за мене с твоите молитви Милостивия Създател, твоя Син!

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди Господи на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господь!

Душо моя, излез от греха, както Авраам от Харан, и върви в земята, където тече вечно живот и нетление, което Авраам наследи!
Слушала ли си за Авраам, душо моя, как някога оставил бащина земя и станал пришелец. Подражавай на неговата решителност!
Окаяна моя душо, като знаеш как Исаак тайнствено се принася в нова жертва всесъжение на Господа, подражавай на неговата решителност!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Буря ме връхлита. Вълните на греха ме заливат. О, майко, спаси ме и ме отведи до пристанището на божественото покаяние!
Преподобна майко, принеси и сега с твоите молитви моята рабска молба пред многомилостивата Богородица, та да ми се отворят божествените двери!

Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице, възпявана в Три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт!

И ныне:
Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И – дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Деви родитися и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Гоvсподи!

Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!
Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си, тялото – за да ме обновиш, а кръвта – да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.
Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко – като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!
Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната – струя на прощението, а другата – на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, Неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините.

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица, и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!
Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.
Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших – прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти премина Йорданските струи и намери безболезнен покой. Изтръгна се от въжделенията на плътта. Но, преподобна майко, изтръгни и нас от тях чрез твоите молитви!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!
Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!
Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:
Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

Ти съзнателно си усвоила, душо, Манасиевите грехове, поставила си своите страсти на мястото на неговите идоли и си умножила мерзостите. Обаче, последвай усърдно покаянието му, и придобий умиление!
Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, ми дай да проявя добродетели и покаяние и ми прости!
Като разбойника и аз Ти викам; „Във Твойто царство помени ме!“. Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря, лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на Хананейката.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:
Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество, заради това те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Словото Христово изцеряваше недъзите, носеше и блага вест на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари, беседваше с грешници, а на Иаировата дъщеря, умряла вече, възвърна ѝ душата с едно докосване до нейната ръка.
Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!
О, клета моя душо! На блудницата не си подражавала; тя взе алабастрен съд с миро и със сълзи уми, а след това изтри с косите си нозете на Спасителя, Който записа раздра на прежните ѝ грехове.
Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и от дън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!“.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онези, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

ВТОРА ЧАСТ – ВТОРНИК

ПЕСЕН 1

Ирмос: По­мо­щ­ник и пок­ро­вител бысть мне во спа­се­ние, Сей мой Бог и прос­лав­лю Его: Бог от­ца мо­е­го и воз­не­су Его, сла­в­но бо прос­лави­ся.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Задминах Каиновото убийство, съзнателно убиец станах на съвестта в душата си, като предпочетох тялото; нахвърлих се срещу нея с лукавите си деяния.
Иисусе, не подражавах на праведността на Авел, никога приятен дар не Ти поднесох, ни деяние богоугодно, ни чиста жертва, нито непорочно житие.
Разкривам Ти, Спасителю, греховете що извърших! Ето раните на душата и тялото ми, които ми нанесоха моите убийствени помисли!
Макар и да съм съг­ре­шил, Спа­си­те­лю, но аз зная, че си Чо­ве­ко­лю­бец, на­каз­ваш ми­лос­ти­во и про­я­вя­ваш топ­ло ми­ло­сър­дие, съ­чув­с­т­ваш на пла­чу­щия и се при­ти­чаш нас­ре­ща ка­то ба­ща, прег­ръ­щай­ки блуд­ния син!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вон­ми небо, и воз­г­ла­го­лю, и вос­по­ю Хрис­та, от Девы пло­тию при­ше­д­ша­го.

Провалих се в пропаст от страсти и се предадох на същинско разложение. От тогава до сега дяволът все ме терзае.
Спасителю, пред въздържанието предпочетох живот пристрастен към имане и блага. На гърба ми сега тежко бреме лежи!
Съгреших, ­ викам и аз като блудницата, единствен аз съгреших пред Тебе! Спасителю, приеми като миро и моите покайни сълзи!
Очисти ме, очисти, Спасителю! Към Тебе викам като митаря, защото никой от потомците Адамови не бе грешил тъй, както аз пред Тебе съгреших!

Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица ­ – Отец и Син и Дух Свети.

И ныне:
Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим.

ПЕСЕН 3

Ирмос: Ут­вер­ди, Гос­по­ди, на каме­ни запо­ве­дей Тво­их, под­виг­ше­е­ся се­р­д­це мое, я­ко един свят еси и Гос­подь!

Извор на живота имах в Тебе, Ти, Който победи смъртта. От все сърце към Тебе викам преди кончината на земния ми път: очисти и спаси ме, Боже, защото съгреших!
Съгреших, Господи, съгреших пред Тебе, очисти ме! Няма човек по света, когото аз да не съм надминал по грехове!
Душо моя, бягай като Лот от пламъка на греха! Бягай от Содом и Гомора! Бягай от огъня на всяко безумно желание!
Господи, викам към Тебе: Помилуй, помилуй ме, когато дойдеш със Своите ангели да въздадеш на всички според техните дела.

Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси ни нас, които с вяра се покланяме на Твойта власт!

И ныне:
Бого­ро­ди­це, във вре­ме­то ро­ди­ла си без­мъж­на Син, Кой­то пре­ди вре­ме­то е от От­ца! И ­див­но чу­до! Кър­ми­ла си, а си ос­та­на­ла Де­ви­ца!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Ус­л­ы­­ша про­рок при­ше­с­т­вие Тво­е, Го­с­по­ди, и убоя­ся, я­ко хо­ще­ши от Де­ви ро­ди­ти­ся и че­ло­ве­ком яви­ти­ся и гла­го­ла­ше: ус­л­ы­шах слух Твой, и убо­я­х­ся, сла­ва си­ле Тво­ей Го­с­по­ди!

Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!
Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си, тялото ­ за да ме обновиш, а кръвта ­ да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.
Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко ­ като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!
Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната струя на прощението, а другата на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.

Слава:
Изпо­вяд­вам Те, Тро­ич­но Ед­но Бо­жес­т­во, Не­раз­дел­но по съ­щност, нес­ли­ва­е­мо по Ли­ца, ед­но­цар­с­т­ве­но и съп­рес­тол­но! Пея Ти ве­ли­ка­та пе­сен, ко­я­то се пее трик­рат­но във ви­си­ни­те.

И ныне:
И раж­даш, и пак си Де­ви­ца, и по ес­тес­т­во пребъдваш Де­ва. Ро­де­ни­ят Хрис­тос об­но­вя­ва при­род­ни­те за­ко­ни,­ не­раж­да­ща ут­ро­ба раж­да. Бог където пожелае побеждава се природният порядък, понеже действа Бог по Своята воля!

ПЕСЕН 5

Ирмос: От но­щи у­т­рен­ню­ю­ща, Че­ло­ве­ко­лю­б­че, прос­ве­ти мо­лю­ся и нас­та­ви и ме­не на по­ве­ления Тво­я: и на­у­чи мя, Спа­се, тво­ри­ти волю Тво­ю!

Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!
Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.
Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти пре­ми­на Йор­дан­с­ки­те струи и на­ме­ри без­бо­лез­нен по­кой. Из­т­ръг­на се от въж­де­ле­ни­я­та на плът­та. Но, пре­по­доб­на май­ко, из­т­ръг­ни и нас от тях чрез тво­и­те мо­лит­ви!

Слава:
Теб, Троице, славим, Ед­иния Бо­г: Свят, Свят, Свят си От­че, Си­не и Ду­ше, не­със­тав­на Същ­ност, веч­но по­чи­та­на Еди­ни­ца.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Во­зо­пих всем се­р­д­цем мо­им к ще­д­ро­му Бо­гу, и ус­л­ы­­ша мя от а­да пре­ис­по­д­ня­го, и воз­ве­де от тли жи­вот мой.

Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!
Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!
Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна, разделена по Лица, по естество Единица съединена: ­ говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:

Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Сог­ре­ши­хом, без­за­кон­но­ва­хом, неп­ра­в­до­ва­хом пред То­бою, ни­же соб­лю­до­хом, ни­же сот­во­ри­хом, я­ко­же за­по­ве­дал еси нам: но не пре­дажд нас до кон­ца, от­цев Бо­же!

Ти съз­на­тел­но си ус­во­и­ла, ду­шо, Ма­на­си­е­ви­те гре­хо­ве, пос­та­ви­ла си сво­и­те страс­ти на мяс­то­то на не­го­ви­те идо­ли и си ум­но­жи­ла мер­зос­ти­те. Оба­че, пос­лед­вай усър­д­но по­ка­я­ни­е­то му, и при­до­бий уми­ле­ние!
Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е  свят! ­ Така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Въз­пя­ва­ме те, бла­гос­ла­вя­ме те, кла­ня­ме ти се, Бо­го­ро­ди­тел­ко, за­де­то си ро­ди­ла Ед­но­го от Не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Хрис­та Бо­га, и си от­во­ри­ла не­бес­ни­те оби­те­ли за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Его­же воин­с­т­ва не­бе­с­ная сла­вят, и тре­пе­щут хе­ру­виv­ми и се­ра­фи­ми, вся­ко дыха­ние и тварь по­й­те, бла­гос­ло­ви­те, и пре­воз­но­си­те во вся ве­ки!

Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, дай ми да проявя добродетели и покаяние и ми прости!
Като разбойника и аз Ти викам; „В Твойто царство помени ме!“. Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря, лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на Хананейката.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:
Пре­чис­та, мис­ле­на­та баг­ре­ни­ца плът­та Ема­ну­и­ло­ва се из­тъ­ка вът­ре в тво­я­та ут­ро­ба ка­то от пур­пур­но ве­щес­т­во, за­ра­ди то­ва те и по­чи­та­ме като ис­тин­с­ка Бо­го­ро­ди­ца.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Без­се­мен­на­го за­ча­тия рож­дес­т­во нес­ка­зан­ное, Ма­те­ре без­му­ж­н­ыя нет­ле­нен плод, Бо­жие бо рож­де­ние об­нов­ля­ет ес­тес­т­ва. Те­м­же тя вси ро­ди, я­ко бо­го­не­ве­с­т­ную Ма­терь, пра­вос­ла­в­но ве­ли­ча­ем.

Сло­во­то Хрис­то­во из­це­ря­ва­ше не­дъ­зи­те, но­се­ше и бла­га вест на бед­ни­те, ле­ку­ва­ше са­ка­ти­те, яде­ше с ми­та­ри, бе­сед­ва­ше с греш­ни­ци, а на Иа­иро­ва­та дъ­ще­ря, ум­ря­ла ве­че, въз­вър­на ду­ша­та с ед­но до­кос­ва­не до ней­на­та ръ­ка.
Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!
О, кле­та моя ду­шо! На блуд­ни­ца­та не си под­ра­жа­ва­ла, тя взе ала­бас­т­рен съд с ми­ро и със съл­зи уми, а след то­ва из­т­ри с ко­си­те си но­зе­те на Спа­си­те­ля, Кой­то запи­са раз­д­ра на преж­ни­те ѝ гре­хо­ве.
Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и отдън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!“.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Си­на, да се пок­ло­ним ис­тин­с­ки на Бо­жес­т­ве­ния Дух­ на не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Еди­ни­ца по съ­щес­т­во, ка­то на свет­ли­на и свет­ли­ни, на Бо­га, Кой­то ожи­вот­во­ря­ва и прос­ве­ща­ва от край до к­рай све­та!

И ныне:
Бого­ро­ди­тел­ко Пре­чис­та, твоя град па­зи! Чрез те­бе той вла­дее, на те­бе се кре­пи! С твой­та по­мощ по­беж­да­ва и вся­ко из­ку­ше­ние над­ви­ва, пле­ня­ва вра­го­ве­те и в под­чи­не­ние ги дър­жи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее чес­т­ни, триж­ди преб­ла­же­ни от­че, Крит­с­ки пас­ти­рю, мо­ли се неп­рес­тан­но за онез, ко­и­то те въз­пя­ват, ­ да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

ПЪРВА ЧАСТ – ПОНЕДЕЛНИК

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да поставя, Иисусе Христе, на моето ридание сега? Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!
Ела, окаяна душо! Застани с плътта си и се изповядай пред Създателя на всички твари! Откажи се най-сетне от досегашното си безразсъдство и поднеси Богу покайни сълзи!
С безумна радост извърших престъплението на Адам, но се видях поради греховете си отритнат от Бога, далеч от царството на вечната наслада.
Спасителю, Адам заслужено бе изгонен от Едем, понеже не спази една Твоя заповед; а аз какво ли заслужавам, когато винаги отхвърлям Твоите животворни думи?!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се кланяме като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вонми небо и возглаголю и воспою Христа от Девы плотию пришедшаго!

Внимавай, небе, ­ ще заговоря. Земйо, чуй гласа на този, който се кае пред Бога и Го възпява!
Погледни ме, Боже мой, Спасителю, с Твоето милостиво око и приеми моята топла изповед!
Съгреших повече от всички хора; едничък аз пред Тебе прегреших, но смили се като Бог над мене, Твоето създание!
Изкалях облеклото на моята плът, оскверних, Господи, Твоя образ и подобие! Помрачих душевната си красота със страстни удоволствия и направих целия си разум земен.
Раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят, и затова лежа гол. Навлякох раздраната дреха, що ми изтъка змията със съвета си, и сега не мога да гледам от срам.

Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица – Отец и Син и Дух Свети.

 И ныне:
 Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

ПЕСЕН 3

Ирмос: На недвижимом, Христе, камени заповедей Твоих, утверди мое помишление!

Божий огън някога Господ прати като дъжд и изгори Содомската земя. Спасявай се, душо, на планината като Лот и прибегни в Сигор.
Бягай, душо, от огъня, бягай от Содомския пожар; бягай от унищожението на божествения пламък.
Съгреших едничък аз пред Тебе, съгреших повече от всички, Спасителю Христе! Но Ти не ме презирай!
Ти си Добрият Пастир; потърси мен, изгубеното агне, и не пренебрегвай мене, заблудения!

Слава:
О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от примамки, от опасности и изкушения!

И ныне:
Радвай се, утробо, вместила Бога, радвай се, Господни престоле, радвай се, Майко на нашия живот!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Девы родитися, и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи!

Приближава, душо, краят приближава, а ти нехаеш и не се готвиш! Времето е кратко, стани! Съдията е вече при вратата! Времето на живота минава като сън, отлита като цвят. Защо ли се лутаме напразно?
Стресни се, о душо моя, размисли за делата, що си правила, взри се в тях и пророни сълзи! Кажи си открито делата и помислите на Христа, за да се оправдаеш!
Няма, Спасителю, на света грях ни деяние, ни зло, което аз да не съм сторил било с мисъл или дума, било нарочно или произволно. С мисъл и на дело съгреших, както никой никога.
Затова и съм осъден, затова мене, злочестия, ме бори съвестта, от която няма по-безпощадно нещо в света. Съдниче, Избавителю мой и Всеведче, пощади, избави и спаси мене, Своя раб!
Душо моя, стълбата, що видял някога великият патриарх, е образ на себеиздигането с дела, образ на възхождането нагоре с благочестиви размишления. Ако искаш да заживееш дейно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Свойта воля!

ПЕСЕН 5

 Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети, молюся, и настави и мене на повеления Твоя; и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Целия си живот прекарах като нощ, защото в тъма и гъста мъгла се превърна за мене нощта на греха. Но, Спасителю, яви ме като син на деня!
Изповядвам Ти се, Христе Царю: съгреших, съгреших, както братята едно време, които продадоха Йосиф, плода на чистотата и целомъдрието.
Подражавай, окаяна и покварена душо, на праведния Йосиф, не се скверни в разпътство с твоите животински нагони и не престъпвай постоянно закона!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Спасителю, поднасям Ти сълзите на моите очи и въздишки от дъното на душата си, и сърцето ми вика към Тебе: Боже, съгреших Ти, очисти ме!
Душо, отклонила си се от Господа като Датан и Авирон, но от все сърце викни: „Пощади ме от ада преизподни“, да не би и тебе пропаст да погълне.
Душо, случаят с Моисеевата ръка нека ни увери, как Бог може и прокажен живот да измие и очисти. Не се отчайвай за себе си, макар да си прокажена!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти, Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

На Тебе, Съдниче мой, изповядах тайните на сърцето си. Виж моето смирение, виж и скръбта ми, о, Боже на отците ни, и тогава ме съди и Сам ме помилвай като добросърдечен!
Някога Давид прибави беззаконие към беззаконието, присъедини убийство към прелюбодеянието, но прояви веднага двойно покаяние. А ти, душо, макар и да си сторила много по-тежки грехове, не се разкайваш пред Бога.
Давид някога съчини покайна песен, в която картинно разкрива греха, който бе извършил и каза: „Помилвай ме, понеже пред Тебе Едничкия Бог на всичко съгреших! Сам ме очисти!“.

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са свети и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Съгреших, Спасителю, помилуй ме! Възбуди моя ум към обрат! Приеми ме, когато се кая и като викам – смили се. Съгреших – спаси ме! Беззакония върших – помилуй ме!
Илия седна на колесницата на добродетелите някога и се издигаше към небесата, високо над земното. Ето, за неговия възход мисли, душо моя!
Елисей взе Илиевия кожух и придоби двойна благодат от Бога. А ти, моя душо, не си се приобщила към тая благодат поради невъздържанието си.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице Единице, помилуй ме!

И ныне:
Като от пурпур мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка, Пречиста, в твоята утроба. Затова те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Умът се израни и тялото се разболя, духът линее, словото отслабна, замря животът, краят дебне пред вратата. Когато дойде Съдията да изследва твоите дела, какво ще правиш, моя окаяна душа?
Предоставих ти, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а после и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказва за праведни и за неправедни. А ти, душо, пред Бога грешила, си подражавала не на праведниците, а на неправедниците.
Сега привеждам ти от Новото писание примери, душо, та да те настроят в умиление. Подражавай прочее, на праведните, а от грешните се отвращавай, и умилостиви Христа с молитви, пост и въздържание, и чистота.
Христос се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници: покай се, душо, дверите на Царството разтворени са вече и грабят го пред тебе каещи се митари и фарисеи, и прелюбодейци.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

        Матея 6:14-21

           Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

             Господ, моят Създател, взе мен от земна пръст и ме оживи като вдъхна в мен жизнено дихание и ме удостои да властвам над всичко видимо на земята и да съжителствам с ангелите. Но коварният сатана, като използва змията, ме съблазни с храна и ме разлъчи от Божията слава и ме предаде на смърт адова в земята; но като Владика и добросърдечен пак ме призови.

              Съблазнен с храна Адам, биде изгонен от Рая и седеше срещу него и ридаеше и стенеше със съкрушен глас и казваше: горко ми, че пострадах окаяният аз: не спазих единствената Божия заповед и загубих всички блага! Раю пресветли, който заради мен си насаден и заради Ева – затворен, моли Този, Който те сътвори и ме създаде, да се изпълня с твоите цветове! Също и Спасителят му казва: не искам смъртта на моето създание, но искам всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, защото идещия при Мен няма да изгоня вън.

Братя и сестри,

           Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. С тези Господни слова от знаменитата проповед на планината, Църквата ни напомня за прошката.
           Прошката, заедно с покаянието, е основа на духовния ни живот. Прошката и покаянието са неотделими едно от друго състояния.
           Ако нямаме покаяние, ако не потърсим корена на всички злини в собственото си грехопаднало сърце, в собствените си привички и наклонности, станали навици, а понякога и пороци, ако нямаме това покайно чувство, трудно ще можем да дадем прошка. Защото напълно илюзорно ще се виждаме безгрешни или пък добри, незаслужаващи осъждане хора. Липсата на покаяние ще попречи да дадем прошка и да поискаме прошка. Нашата мнима фарисейска праведност ще потуши всякакъв истински порив към духовен живот. Много често не желаем да поискаме прошка, за да не се почувстваме унизени. Нашата неистова гордост се бои от всяко унижение, за нас е най-угодно да се къпем в похвали и ласкателства. А това ще рече, че нямаме истински духовен живот.
           Когато видим себе си първи сред грешниците, тогава не ще ни бъде трудно и да поискаме прошка, и да се молим за враговете си, и поста и всяка добродетел да извършваме тайно.            Точно към това невидимо за телесните очи, скрито вътрешно преобразяване и излизане на вътрешния ни човек ни призовава Бог в дните на Великия пост. Защото постът е преди всичко духовен труд, вътрешна битка, бран срещу пагубните скрити недъзи на душата.
            Започваме тази битка с покаяние и прошка. Даваме прошка на всеки и от всеки искаме прошка. Мислим за себе си като за покаялия се митар: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. И добавяме с думите на блудния син: „Отче небесни, съгреших против небето и пред Тебе, позволи ми да бъда като един от наемниците Ти“.
           Страдаме, ако нямаме телесни сили за пост, но се смиряваме, знаейки, че болестите Бог ги допуска за нас наместо поста, да ни смиряват.
           И пристъпваме към Свето Причастие независимо колко малко сме постили (Бог знае нашите сили), пристъпваме, простили на ближния, с покаяние и изповед, към Светата Чаша, за да се единим с нашия Господ.
            Знаем, че който яде и пие Господнята кръв, ще има живот вечен и Бог ще го възкреси в последния ден.
            Благословени и спасителни пости желая на всички.
            И да не спираме да се молим за мир в света, за спиране на тази демонична злокобна война, в която врагът на нашето спасение – дяволът хвърли православните ни братя на взаимно изтребление. Да се молим с молебния канон на света Богородица – Владичица и Ходатайка за мира в света, та Господ да добави още благодатни дни за Своето изстрадало творение.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

към Начало

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.  
         Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте. На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.      

На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от https://slovo.bg

към Начало

Матей 25: 31-46

         А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
         Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

към Начало

Братя и сестри,

            Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“. Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.

           Дано тогава да имаме вяра и дела на христолюбци, та да бъдем с последните отдясно на Съдията.           А днес се молим, четем Псалтир, който има голямо значение за душата на покойния, правим милостиня заупокой, записваме имена за поменаване, защото се надяваме на неизследимата бездна на Божието милосърдие. На всяка Божествена литургия свещенослужителят отделя частици от просфората, тоест специалния богослужебен хляб, отделя частици и за живи, и за починали. Но в дните на Задушница имаме и още молитви за покойните. Те имат нужда от нашата грижа. Нашата връзка не е прекъсната. И както сме се грижили приживе, така е редно да се грижим и след тяхното отхождане във вечния живот. Да правим панихиди, особено за онези, които са починали кръстени, но няма кой да им отслужи панихиди, да четем Псалтир, да даваме имената им за поменаване на литургиите – ето нашата грижа. Защото не е достатъчно да поддържаме гроба и да поръчваме некролози – молитвата и милостинята са по-важни. Затова и търсим застъпничеството на Църквата, защото свещеникът като отделя частица за покойника, лъч светлина отива при него, където и да е той. И да не скърбим прекомерно, а да отдадем сили за молитва и добротворство за упокой на нашия близък. А всеблагият Бог ще се погрижи , защото Той обича всички ни, обича Своите чеда. Да имаме упование в Неговата милост и да не се леним да търсим застъпничеството на Църквата – Христовата Невеста. Защото молитвата на свещенослужителите, приемниците на Христовите апостоли, е незаменима.
         Бог да упокои нашите починали отци, братя и сестри в място злачно и прохладно, където няма скръб, болка, но живот безкраен. Вечна им памет! Амин!

Копирайте Проповед на Задушница

Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

          И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това?           Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Братя и сестри,

            Миналата неделя Църквата ни прикани да заживеем с покаянието на митаря, а днешната притча отново настоява да имаме съкрушеното сърце на завърналия се блуден син. Той е погубил един по един всичките си добродетели в страната на греха и смъртната сянка. Стигнал до дъното на падението си, нещастникът се усеща, идва в себе си и си спомня за бащиния дом, който той високомерно и безразсъдно е напуснал, огорчавайки любимия баща.
            И ето – блудният син извървява пътя обратно към Своя Небесен Отец – защото именно Отец е бащата в притчата. Извървява пътя на покаянието и съкрушеното сърце, признава греха си с разкаяние и е готов дори да бъде наемник в дома на Баща си, ще рече – Църквата.
             Разбира се, всеблагият Баща с ликуване и радост го посреща, възвръща синовното му достойнство, заколва угоеното теле за празника, а това е образ на безкръвната жертва – Светото Причастие. Всички празнуват завръщането на онзи, който беше мъртъв и оживя, изгубен, и се намери.
             Онова, което прави впечатление в притчата, е поведението на големия брат. Разбирайки, че тържеството е в чест на завърналия се син, той се сърди, лицето му е помрачено, думите му към бащата са пълни с горчивина и озлобление.
              Отец кани първородния син с обич и дълготърпение: „Чедо, всичко мое е твое. Ти си винаги с мен.“ Но големият брат, събирателен образ на богоизбрания юдейски народ, който отхвърля Месията – Христа, отказва да бъде на тържеството в Небесния чертог и сам се отлъчва от Църквата.
              Не си ли мислим, че сме достатъчно праведни, след като сме възпитани като християни, цял живот идваме на църква, палим свещи и се причастяваме четири пъти годишно? Не си ли въобразяваме, че сме уредили отношенията си с Бога, че сме прави в Неговите очи и в очите на хората? Не се ли къпем в илюзорните вълни на тщеславие и мнима праведност? Не носим ли напразно званието „християнин“, а в сърцата си сме топлохладни, бавни на милост, бързи на осъждане, богати на скрити немощи и недъзи, високомерни до тази степен, та дори смятаме, че няма кой знае какво да изповядваме? Сърцата ни са закоравели и рядко истинско покайно чувство се прокрадва в тях. Но пък ясно виждаме греховете на нашите братя и сестри, на близки и далечни.  И колкото по-ясно виждаме чуждите грехове, толкова намаляваме зрението за собствените си духовни язви.
               Братя и сестри, да бързаме да се уподобим на блудния син в осъзнаването на нашите немощи, в искреното и дълбоко покаяние и да се пазим като от огън от завистта на големия брат, който не иска дори да пусне в дома на Отца окаяния грешник. Амин!

Иконата е копирана от https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

          Днес честваме светител, борил се за чистотата на вярата в наши дни, неотдавна – през 20 век. Това е свети Серафим, епископ Богучарски, Софийски чудотворец, който се покои в криптата на руската църква в София. Той е изобличавал съвременните ереси и най-вече ереста на икуменизма – учението за сливането на всички християнски деноминации и тяхното богослужебно единение.
          В дни като днешните, когато хората напълно са изгубили всякакви духовни критерии, разбираме още по-ясно колко значим е неговият принос в разясняването на болезнени духовни проблеми, често загърнати в наметалото на най-добри, привидно, намерения.
          Защото силата на Христовата Църква, на православната Църква, е точно учението на Нейния Основател, Иисус Христос, Който ни учи чрез устата на Своя апостол: „Не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив – разобличавайте ги.“
          Добре е днес да се сещаме за това в моментите, когато ни казват, че всяка вяра е истинна, че трябва да уважаваме чуждите заблуди (йога, прераждане, суеверия, талисмани, гадания, екстрасенсорика и всевъзможни лъжеучения) и да не се заблуждаваме, защото само Христос е Пътят, Истината и Животът. И след като сме познали истината, търсейки нещо друго – очевидно търсим лъжата.
           Господ да се смили над нас, за да се покаем за твърде голямото множество грешни мнения, в които сме пребивавали по незнание, а понякога и поради гибелно упорство. Амин!

Иконата е копирана от https://fotoload.ru