Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение – Неделя на светите отци на Седмия Вселенски събор
На 17 октомври почитаме свети преподобномъченик Андрей Критски, който приел мъченическа смърт в защита на светите икони.
Лука 8:5-15
А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.
Сеячът на семето е Господ. Семето е Словото Божие, благодатното Христово учение.
Има зърно, което пада край пътя и е изкълвано от птиците. Това са всички, които чуват Христовите истини, усещат със сърцата си истната, но идва врагът на човешкото спасение – дявола, грабва словото от сърцата им, за да не повярват и да се спасят.
Има и зърно, което пада на камък, пониква, но после е нетрайно – без почва, разбира се, изсъхва. Това са всички, които чуват и радостно приемат Христа, ала нямат корен за вярата си и щом дойдат изкушения, отстъпват.
Има и трети вид зърно, хвърлено от Всеблагия Господ, Който иска всички да се спасят и достигнат до истината. Това е семето, прорасло сред тръни, които го заглушават.
Дано да не сме сред всички тези семена. Дано да не сме задавени в живота от наслади и грижи, които да ни попречат да дадем плод.
Дано да не сме и сред тия, които във време на изкушения ще отстъпят от Христа. Защото днешното време е време на отстъпление, време на труимф на подновеното, агресивно и смело езичество. Днешният век изгражда и насажда светогледи на хора, които с еднаква охота ходят на йога, четат зодии, занимават се с окултизъм и източни практики, казват, че вярват в прераждане, при все, че са християни, и често са готови при уплах да ходят да си леят куршум.
Ето отстъплението на нашето време.
Да даде Господ да устоим далеч от тази демонична мерзост. Да не позволяваме да бъдем въвлечени в дела и думи, с които да оскърбяваме Христа.
Да даде Господ да имаме пред очи ония, които паднаха на добра почва и дадоха плод стократен. Такива благодатни съсъди са и днешните отци от Седмия вселенски събор. Те са се борили за чистотата на Христовата вяра, а ние сме техни наследници. Нека не пием от блатото на измамата, заблудите и лъжливата духовност.
Господ Иисус Христос – Сам нашият Спасител и Изкупител, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и на всички Свои светии да ни вразуми, просвети и спаси. Амин!
Седмият вселенски събор
Седмият вселенски събор бил свикан в 787 година в гр. Никея, при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) и се състоял от 367 отци.
Съборът бил свикан против иконоборческата ерес, възникнала 60 години преди Събора при гръцкия император Лъв Исаврий, който, желаейки да обърне мюсюлманите в християнската вяра, решил да унищожи почитанието на иконите. Тази ерес продължила и при неговия син Константин Копроним и внук Лъв Хазар.
Съборът осъдил и отхвърлил иконоборческата ерес и постановил в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, Божия Майка и Светиите.
След Седмия вселенски събор гонението на светите иконои отново било подновено от следващите три императора: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил и вълнувало около 25 години Църквата.
Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празникаТържество на православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. (изт. http://www.pravoslavieto.com)
Копирайте Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2020
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2019
Проповед на Неделя четвърата след Неделя подир Въздвижение, 2017 и
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2018
Изображенията са от http://www.blog.daum.net и http://www.askitikon.eu
Преподобна Параскева-Петка Търновска
Тропар на света Параскева – Петка
Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.
Братя и сестри,
Днес честваме велика светица – българката Петка, девица, прославена с дивни аскетически подвизи, преподобна наша молитвена застъпница, просияла като слънце в невечерния ден на Божието Царство.
Честваме богоугодилата и богомъдра праведница, осветила със своите нетленни мощи цели два века българската земя.
Просим нейното молитвено застъпничество, като знаем че светиите са по-близки от близките ни по плът, че светиите са нашето истинско семейство. И колко скърбят те, виждайки духовната нищета на своите сънародници в днешния ден.
От XI век – когато живя и просия света Петка мина много време и светът се промени твърде много. Светът се промени твърде много дори в рамките на последния половин век.
Яростното богоборство на атеистичните учения отстъпи на не по-малко страшно духовно разтление, триумф на порока и въздигането на извращенията и мерзостта в ранг на общовалидни правила на цивилизования свят.
Нашата родина – земя на мъченици и преподобни, на постници и чудотворци, на светители и праведници, не остана встрани от всеобщото отстъпление от Христа.
Поколението на прехода – сегашните млади родители, заживяха в свят без ценности, без универсална нравственост, в свят където най-голямото приключение е пазаруването и дигиталното общуване.
Не можем със слабата си ръка да спрем гибелното плъзгане по наклонената плоскост на все по-безумните грехове, вече приети и одобрени в обществото.
Можем да се покайваме, че ние не сме успели да научим нашите деца и внуци да разпознават Спасителя Христос, Майката Божия и небесното си семейство – светиите. Може да се молим, трябва да се молим за молитвеното застъпничество на просиялите в святост, като днес честваната преподобна Параскева, наречена от нас Петка.
Да усещаме в сърцата си, че онова, което не е възможно за човеците е възможно за Господа.
Да гледаме да изправим първо себе си, та да можем да измолим живота и спасението на нашите чеда – наследници на собственото ни незнание и заблуда.
Преподобна мати Параскево, моли Бога за нас, застъпи се за окаяния ни български род, потънал в езичество и пълно религиозно невежество. Изпроси със своите горещи молитви, Бог да просвети душите ни и да отвори със Своята благодат сърцата на чадата ни за спасителната вяра.
Честит празник на всички! Честито на всички именици!
Милосърдието на света Петка да е с всички нас!
Амин!
Иконата е копирана от: http://www.pravoslavieto.com
Неделя трета след Неделя подир Въздвижение. Свети 26 зографски мъченици
Евангелско четиво
Лука 7:11-16
На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
За патриарх Авраам
Братя и сестри,
В обширните жития за деветия ден на октомври срещаме жизнеописанието на библейския патриарх Авраам, баща на Исаак и дядо на Иаков, наречен още Израил. Няма да срещнем името му в календарчето, нито в изданието на кратките жития.
А всъщност много дължим на патриарх Авраам – бащата на много народи, родоначалника на всички вярващи в Христа, родоначалника и на родения по плът Месия – Господ Иисус Христос, Който е Авраамов потомък.
Завинаги поколенията вярващи ще обвързват блажената вечност с лоно Авраамово, в съгласие с Господните думи за богаташа и бедния Лазар.
Завинаги ще знаем, че в Небесния Чертог – при патриарсите на най-почетно място е Авраам, който се оправда чрез вяра, Авраам, готовият за жертвопринос на своята собствена плът и кръв, Авраам – гостоприемеца, посрещнал ангели, Авраам, намерен достоен от Бога за вечен завет. И този вечен завет – обрезанието, беше предобраз на нашето кръщение. Затова е вечен, защото Бог не изменя обещанията Си. Обетованото се сбъдва – обетованата земя – Царството Божие след Възкресението и Възнесението на Спасителя е отворено за устремените в доброто. Патриарх Авраам от вечността ликува за изкупеното човечество, по-многобройно от звездния лик и от морския пясък.
Да не се гордеем, като юдеите, че сме чада Авраамови, макар че в Христа сме точно такива. Бог може и от камъните да направи чада Авраамови – от камъните ще рече от езичниците, както казват древните свети отци. Да не паднем под укорите на Спасителя към Неговите злонравни сънародници – „Ако бяхте чада Авраамови, щяхте да вършите делата на Авраам“.
Да, делата Авраамови, родени от вярата Авраамова, ни правят негови потомци. И по тия дела ще ни оправдаят или осъдят. Защото нито богатство, нито житейски суети и грижи можаха да отлъчат Авраам от Божията воля, от Божия призив. И никога той не възропта срещу изпитанието, а дълготърпението му беше украсено с добродетел и правда, и се представи в Господа в честна старост и седина, сит на живот.
Праведни отче Аврааме, моли Бога за нас – твоите истинни потомци, чеда на обещанието, моли се да се покаем, да се потрудим, за да наследим блажената вечност с теб и всички праведници, които не спират да се молят за грешния свят!
Икона: http://www.pravoslavieto.com/
Свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски
С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.
Същият ден
Света преподобна Пелагия Антиохийска
Евангелско четиво на втора Неделя след Неделя подир Въздвижение
Лука 6:31-36
И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
Братя и сестри,
Бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден. Тези думи Спасителят Христос произнася непосредствено след Своята заповед да обичаме враговете си и да им правим добро. В Стария Завет, който беше само сянка на бъдещите блага, е положена заповедта за любов към ближния. За старозаветните хора ближните са винаги и само единоверците, онези, които са от нашия народ и вяра.
А ето – Христос, Който дойде за да изпълни закона, повелява да обичаме всички, всички хора по света, да обичаме дори и враговете си, и не просто да не им пакостим, но и дори да им отвръщаме с добро.
Това е същината на този божествен морал, на който ние, според вярата си и мярата на нашата благодат, трябва да бъдем изповедници и носители.
Носители на този морал, но не на думи, а на дела. Как да обичаме този, който ни обижда? Как да благославяме този, който ни се подиграва и хули? Как да претърпим злите дела на онези, които не спират да враждуват срещу нас? Как да обърнем злото в добро? И можем ли да го обърнем?
Ние сме слаби и немощни, далеч от смирение и кротост. Едва помисляме, че можем да се сдържим, и веднага се случва нещо, което предизвиква гнева ни.
Как да изпълним на дело закона на любовта към враговете?
За нас това е невъзможно, но за Божията благодат в нас всичко е възможно. И на първо време – да ги благославяме, колкото пъти се сетим за тях – да ги благославяме, да ги поменаваме в молитвите си и ако можем – да търсим да им сторим добро.
Ако това не беше възможно, Бог не би ни дал тази заповед, ведно с наредбата да обърнем и другата страна, ако ни удрят.
Самата благословия, когато я произнесем, ще потуши яростта ни и ще преломи огнения пламък на гнева и укора.
Редно е и да си спомним, че дори сега да сме прави, то е имало хиляди пъти, когато не сме били прави или сме служили за съблазън на ближните.
Милостта да се възцари в нашите сърца и да ги смекчи и облагодати, и тази милост да не дава да говорим дори и една скверна дума за грешника събрат, паднал като нас.
Да оставим съденето на чуждите грехове на Бога, а наш дял да бъде милостта, като се надяваме Бог да прости безчислените ни съгрешения.
Бог на любовта и молосърдието да е с всички нас!
Амин!
Покров Богородичен
Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.
За великия Богородичен празник Покров (1 октомври)
Царицата Небесна, Майката Божия, превъзхождаща по чест ангели и светии, непрестанно се моли за грехопадналото човечество. Нерядко богоугодни люде са били удостоени да зърнат Нейната молитва. Окръжени от сарацините, стеснени от превъзхождащи военни сили, константинополските християни се молят във Влахернския храм, посветен на света Богородица, когато свети Андрей Юродиви, заедно с ученика си Епифаний са удостоени да лицезрат величествено видение. По-славната от херувимите Дева е разпростряла своя покров над молещите се в храма. Сарацините отстъпват, Божият град, сърцето на християнската държавност, е спасен през 10 век и е установен днешният празник, в чест на тази велика милост на Всемилостивата Ходатайка и Застъпница за всички християни.
Когато паднем в дъното на бездната, когато сме отвсякъде окръжени от врагове – духовни и физически, в беди и скърби, страдания и опасности, в болести и немощи, прибягваме към Нея – по-светлата от небесата и по-ярка от слънчевия блясък, Владичицата, осиновителка на възроденото в Христа човечество. Покланяме се на облажаваната от всички родове. Не сме сами, имаме Майка, по-драгоценна от светиите, преподобните и мъчениците, по-дръзновена от чистите като пламък ангели, покриващи лицата си край Божия престол. Покланяме се и се молим: Майко Божия, и днес сме обкръжени от врагове и нашите кости се сипят в преизподнята. Майко Божия, заплашени сме от измами, от зловерие, от принуда и страхове, които отвсякъде просъскват под нечестивите маски на извратените днешни веения. Не знаем защита, убежище и покров, освен Тебе Пречиста. В лукавото наше време само упованието в Господа и Твоето застъпничество е това, което ни крепи. Искаме да запазим за Бога нашия Константинопол – храма на душите си от ограбването и злодействата на тоя измамен век. Усещайки ледения полъх на антихристовото време, време на компромиси в името на привидно благоденствие, само на Тебе се уповаваме. Боим се да не изменим на Христа, копнеем да стоим във вярата, защото единственото, което е ценно в нашия живот, е Твоят Син и наш Бог. Моли Го с Твоята майчина свобода да ни покриеш с пречестния си покров, за да не отстъпим, да не погасим Духа, да не погубим душите си – единствената ни истинна ценност, която притежаваме в Христа. Защото само в Христа сме свободни. Без Него и Твоята помощ сме загубени, без Христа сме окаяни, без Христа сме немощни, без Христа сме нищо. Всемилостива Приснодево, Ковчеже, позлатено от Духа, на Тебе се уповаваме, защити ни под Своя покров, за да останем в Христа до края…
Помним словата Му: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат.16:26)
Всеблага Богородителко, покрий ни със Своя покров, и така както майка скърби за немощите и грешките на злонравно дете, но не го отхвърля, така и Ти не отхвърляй нас.
Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com
Неделя първа след Неделя подир Въздвижение
Успение на свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня онзи знаменателен момент под Разпятието Христово, когато Спасителят поверява Пречистата Си Майка на грижите на Своя любим ученик Йоан. Единствен сред апостолите, присъстващ на страшните кръстни мъки, евангелист Йоан е удостоен с привилегията да е осиновен, да стане син на Божията Майка. По този начин Владичицата става осиновителка на цялото възродено в Христа човечество.
Но кой е евангелист Йоан? Знаем, че заедно с брат си Иаков той е неотклонно до Господа и е в числото на 12-те апостоли.
Когато в едно самарянско село отказват да пуснат Христос и учениците да пренощуват, в пламенна болка апостол Йоан пита Господа дали подобно на Илия да не поиска гръм от небето да изпепели селото. А Христос отговаря, че е дошъл да спасява, а не да съди.
Да, Първото Пришествие на Господа беше за спасението на света, за да отвори отново чрез Възкресението и Възнесението Си дверите на рая, а на Второто Пришествие Христос ще седне на престола на славата Си като Съдия да съди живи и мъртви.
Тайнозрителят Йоан, най-младият сред апостолите, се удостои с величествени видения за свършека на света в познатия му вид. За последните времена е написаната от него книга „Откровение“ или Апокалипсис, с която завършва Новия Завет. Всеки, който е чел тези безсмъртни редове, знае истините от откровението, което за съжаление се осъществява пред очите ни.
Единствен сред апостолите достигнал старост, евангелист Йоан надживява гоненията и заточенията на раннохристиянското време и се представя в дълбока старост. Негово е последното, четвърто евангелие, излагащо най-възвишени богословски истини, за които е удостоен със званието „Богослов“. Нему принадлежат и три послания, и споменатата книга „Откровение“, дадена пред взора му един неделен ден на остров Патмос.
Наричаме го „апостолът на любовта“, не само защото той казва незабравимите слова „Бог е любов“, но и защото, престарял и немощен, точно това е повтарял на тогавашните християни – „Чедца, обичайте се един други“.
Тези думи са отправени и към нас. И по мярата на Христовата любов, която имаме един към друг, по тази мяра ще ни е даден и достъпа до Небесния Чертог. Защото любовта е над всичко, тя покрива всичко, имайки любов към Бога и към ближните, ние няма да грешим.
Христовата любов да е с всички нас. Нека любовта Божия да стори милост в нашите сърца. Амин!
Иконата е копирана от https://tvsatcom.bg
23 септември – зачатие на свети Йоан Кръстител
Братя и сестри,
На 23 септември Църквата чества зачатието на Предтечата Господен, съпроводено от чудни събития, за които знаем от Свещеното Писание. А 9 месеца по-късно, на 24 юни – Еньовден, честваме рождението на най-великия сред родените от жена, знаменития Предтеча и Кръстител Господен, честваме свети Йоан – проповедника на покаянието, последния пророк и пръв мъченик, наставник и учител на благочестието и близък Христов родственик.
Най-често свързваме Предтечата с пламенната му проповед за покаянието и с безукорния му аскетически живот. И ако за второто – за аскетичеки подвизи – ние, съвременните християни, съвсем нямаме сили, то за покаяние винаги, винаги сме способни.
Покайното настроение е същностна черта на истинския християнски живот. Не задоволството и удовлетворението, а покаянието и съкрушението са белег на духовен ръст. Ние винаги има за какво да се покайваме, винаги сме в греховно съкрушение спрямо нашия Създател. Лошото е, че често забравяме това покаяние и се улисваме в житейски грижи и гонене на вятър.
Да даде Господ Съдният ден, който за нас е часът на нашата кончина, да ни свари в покаяние. Амин!
Икона:https://pravoslavy.ru/molitvy/akafist-ioannu-predteche
Светлината на Храма 