Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr

Честито на всички именици!

Икона: от храм „Свети Димитър“, Хасково

           Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

   Когато нашият Господ Иисус Христос пита учениците „За Кого ме мислят човеците?“, апостол Петър дава единствения верен отговор. Петър казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. И до ден днешен изповядваме вярата с тези думи на апостол Петър, който ги изрича от името на всички апостоли.
        Пламенен, ревностен и открит, апостол Петър често е изразител на онова, което мислят всички Христови ученици. Изповядваме Христа като Син на Живия Бог, казвайки в предпречастните молитви: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“.
        Не плът и кръв ни открива това, а Отец, Който е на небесата отключва в нашите сърца богопознанието – знанието за Своя Божествен Син. Под действието на Светия Дух покълва зрънцето на вярата в нашите окаменели сърца, за да даде, ако е рекъл Бог, плод стократен.
        А колко много скърби преживяват апостолите, и сред тях апостол Петър, всички знаем. Защото, през много скърби се влиза в Царството Небесно.
        Подигравки, гонения, смущения от другородци, нападения от врагове, изкушения, утеснения и тежки изпитания, заточения и мъченичество – ето това е пътят на апостолите, и на апостол Петър, и на апостол Павел, и на всички други.
        Всички, всички (без апостол Йоан Богослов) се увенчават с мъченически венец. Претърпяват всевъзможни изпитания, благовестват, чудотворят и наставляват до край земя. И сетне приемат нетленния венец на славата – мъченическа кончина за Христа, която е начало на блажения вечен живот.
        Винаги, та и до днес, истинските Христови угодници са гонени, преследвани, унижавани и оскърбявани, подложени на присмех и похула. Онзи, който е Христов, знае, че е стъпил на тесния Голготски път. Да се стои във вярата, значи да се понесат гонения, безпокойства, охулване, клевети и всевъзможни скърби. Няма широк път към Царството Небесно. Скърбите, приети без ропот, със смирение, в име Христово – тези скърби покриват безчислените ни прегрешения и са нашето духовно богатство.
        Апостол Петър умира разпънат на кръст, с главата надолу, както си е пожелал, за да не се уподоби на Спасителя. Апостол Павел е посечен с меч. И двамата са убити в дните на гонението на император Нерон в Остия, край Рим.
        Почитаме ги като първовърховни, помнейки, че онзи, който е Христов, е взел кръста си и следва своя Спасител по тесния път. А всички блага на този свят си заслужава да заменим за Царството Божие.
        Да даде Господ да останем верни чада на едната света съборна и апостолска Църква, изградена на камъка на вярата в Христа като Син на Живия Бог. И да помним, че ние, християните, трябва да търсим не облагите на тоя свят, а новото небе и новата земя, на които обитава правда – там е нашият истински дом. 
         Защото Онзи, Който е правдив и истинен, е единствено нашият Троичен Бог. Нему слава вовеки. Амин!
         Честит и благословен празник! Честито на всички, които носят името на преславните Христови апостоли Петър и Павел!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Петровден, 2025

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Копирайте Проповед на Еньовден

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

 Братя и сестри,

        Господ Иисус Христос прави ловци на човеци Своите избрани апостоли. Но ловци на човеци са и всички ония, които избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
        Това са всички просияли в святост наши отци, братя и сестри, всички, които от любов по Бога оставиха най-свидното си и показаха на дело, че са достойни за Христа.
        Днес честваме всички български светии. Ще рече – всички светии, просияли по нашите земи. Паметуваме този величествен сомн Божии угодници, които затулиха уста на лъвове, извършваха чудеса, понесоха мъченичество, явиха Христовото име пред народите, устояха във вярата в дните на гонения, приеха венци на нетленна слава. Голямо, голямо множество са те… И всички са застъпници за българския род.
        Сред тях са свети апостол Ерм, светите Исихий и Емилиан Доростолски, свети Потит Сердикийски и свети Терапонт Софийски, пролели кръвта си при гоненията в езическо време.
        Сред тях е първият мъченик от българско потекло – князът, посечен с меч, син на Омуртаг – свети Боян Енравота, който предвижда, че Христовата вяра ще покрие цялата българска земя.
        Сред тях е и Покръстителят равноапостолен цар Борис, както и неговият внук – събеседник на светии, добрият и миролюбив цар Петър. Сред тях са и светите братя Кирил и Методий с блажените техни ученици.
        Сред тях са и светите патриарси Йоаким, Дамян, Евтимий Търновски, епископ Иларион Мъгленски, отшелниците, начело със свети Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, Димитър Басарбовски и света Петка Българска. И стотиците хиляди аскети по скалните манастири в Аладжа, Басарбово и Иваново, Русенско, измолвали милост за грешния свят.
         От български род са и  просиялите в святост Злата Мъгленска, Рада Пловдивска, Ангелина Загливерска и мнозина други, приели мъченичество в османските времена. Сред тях са и светите мъченици Георги Софийски Стари, Нови, и Най-нови, свети Николай Софийски, свети Дамаскин Габровски, свети Райко Шуменски и много други мъченици, отхвърлили агарянското нечестие.
         И в най-ново време, в дните на комунистическия режим, тук живее свети Серафим Софийски Чудотворец, който се покои в руската църква в София, който именно в България възраства като светия и молитвеник.
         В онези години живеят епископ Борис Неврокопски, убит през 1948 г., и свещеник Евстати Янков от Чепеларе, които вече са тачени като светци и се чака тяхната канонизация.
         Виждате какъв светъл сомн от родни светии, взели кръста си и последвали Христа, се молят горещо за българския род, за нашия отчужден от вярата, затънал в заблуди народ, забравил същината на своите православни корени, народ, който още през 9-ти век слави Бога на своя роден език.
         Колко много светии, наши застъпници, стоят пред Божия престол и се молят за нас! За нашето вразумление, за нашето спасение, за нашето просветление! В древност, а и сега „просветление“ се нарича самото Тайнство Кръщение. Но днес ние сме кръстени, но не сме огласени, което ще рече, че не сме наставени, не сме наясно със собствената си вяра! А вече има толкова много книги, беседи, филми, от които можем да научим за най-важното дело на този и на онзи свят – делото на нашето спасение.
         По молитвите на светата, Пречиста и Преблагословена Богородица, по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите, и по молитвите на всички ангели и светии, Господ да вразуми и опази нашия затънал в страшни бедствия свят. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии, 2025

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Православно младежко сдружение „Свети Йоан Рилски“

Ела с нас в Чипровския манастир ,,Свети Иван Рилски”.

Кога? 21 юни с възможност за нощувка в Чипровци. Пътувай със свой транспорт или с някой от нас.

Ако търсиш къде да дариш своя труд и време за нещо добро и полезно, харизанството (доброволен труд в православни храмове и манастири) е чудесна опция.

Трудът може и да краси човека, но този в манастира му носи едновременно с това и Божията благодат.

За нас това е малко бягство от забързаното ежедневие, шанс да се докоснем до манастирския живот и да помогнем за облагородяването на храма, а за Видинска епархия – духовна радост да ни посрещне.

Манастирът се намира в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), и в долината на Чипровската река. Само на 6 км от Чипровци, на 30 км от Монтана и на 120 км от София, а достъпът до него е изключително лесен – с кола се стига до самия манастир.

Линк към събитието: https://fb.me/e/52scOQb2p

Евангелско четиво: Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Тропар на Всички светии

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

         Днес, в Неделята на Вси светии, когато възпоменаваме подвига на просиялите в Христа наши братя, сподобени с Царството Божие – днес си припомняме литургийното четиво от свети евангелист Матей. Господ казва:
         „Всеки, който признае Мене пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А, който се отрече от Мене, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“
         Така всеки, който последва Христа, изповяда Христа, всеки, който носи кръста си и върви по тесния Голготски път, ще бъде увенчан от Великия Подвигоположник Христа.
          Неслучайно си припомняме точно тези евангелски слова. Животът на мъчениците, изповедниците, светителите, отшелниците, юродивите заради Христа и всички праведници е пример за изповядване на Христа с думи и дела.
          И ето, какъв блажен край им даде Господ. Даде им наследството, обещано на синовете Божии, даде им обители с блясък по-блестящ от звезди, даде им нетленни венци на божествена слава, даде им вовеки благодатната възможност да лицезрат не смътно като през огледало, а лице в лице – престола на Всевишния. Даде им неизказаното блаженство, за което великият апостол Павел казва: „ухо не е чувало, око не е виждало и човеку наум не е идвало какво е Бог приготвил за угодилите Нему.“
          Днес честваме всички тях, всички тези победители над света, греха и дявола, всички тези поборници, спечелили най-важната битка – битката за спасението на човешката душа, всички тези праведници, по чиито молитви и днес Господ удължава битието на грешния свят.
          Честваме онези, които носили плът, но не по плътски воювали и се удостоили с най-високата чест  – да предстоят с молитва пред Божия престол и ведно с ангелите да възхваляват Триипостасния Бог.
           Покланяме се на Божията благодат, просияла в тези, които се превърнаха в нетленни съсъди на Божията светлина – всички светии, заменили земното щастие за Царството Божие, търговци, продали всичкия ненужен тукашен имот, ще рече благата на тоя свят, за безценния бисер – Царството Божие.
            Възпяваме вси светии като наши застъпници и ходатаи, наши закрилници, дали добрия пример, как в греховния свят може да се постигне святост и правда. Защото всички те, различни по възраст, пол, занятие, образование, семейна среда и начин на живот, всички те, водени от любовта към Христа, победиха страстите, принесоха покаяние, направиха подвизи, изповядаха Христа, измолиха Царството Божие, не само за себе си, но и за мнозина други.
           Защото светиите, не бива да забравяме, са наши близки, наши родственици в Христа, истинско наше семейство. И това семейство небесно никога не ни забравя, никога не дири своето, никога не отстъпва от светлината.
           И често пъти, по силата на техните молитви, Бог ги провожда да ни помогнат, да ни освободят от някой наш гибелен порок или гибелна страст.
           А най-близо до нас е нашият именен светия. Това са го знаели християните от старо време и затова са давали имена на светци или ангели на новородените. И са гледали не на благозвучността на името, а на духовния облик на светията, който става невидим застъпник на носещия неговото име.
           Но, за да ни помагат светиите, е нужна молитва, молитва и християнски живот. И стремеж към такъв живот. Нужно е и покаяние.
           Да даде Господ един ден да сме сред това пребъдващо в слава небесно семейство – при Майката Божия, ангелите и вси светии. Амин!

Икона: http://www.logoslovo.ru

Копирайте Проповед на Неделя на Вси светии, 2025