Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Братя и сестри,

             Днес честваме прославени мъченици, сподобени със сияйни венци в небесния чертог на Царя на славата – Всеподателя Бога. Честваме светите мъченици  Мина, Виктор, Викентий и мъченица Стефанида. Те всички предстоят пред Бога с оръдията на своето мъченичество и сияят по-ярко от звезди в невечерния ден на Божието Царство.
             Но за нас по-известен е свети Мина, египтянинът-воин, причислил се доброволно към небесните жители. Мъченическата му кончина се отнася към 304 година, когато гонението на езическия император Диоклетиан залива цялата Римска империя с потоци християнска кръв.
              Изповядал смело вярата в деня на езическия празник, свети Мина претърпява нечувани страдания и посичане с меч.
              След рождения си ден в Господа – както древните християни наричат деня на нечия мъченическа смърт – след рождения си ден в Господа, свети Мина е прославен от Него с безброй чудотворства. Това обяснява и широката почит към великомъченик Мина в целия православен свят.
              Всеки, който пристъпва с искрена молитва към него и проси неговото застъпничество пред Божия престол, е сподобен с небесно утешение. Защото светецът е измолил от Господа избавление за мнозина.
              И в нашия храм има икона на свети Мина – закрилник на християнския род, помощник срещу силите на злото, пазител на семействата. И тази икона се почита като чудотворна.
              Защото Бог не отминава молитвата от глъбините на сърцата ни. И сега повече от всякога, в това трудно и тревожно време, което ежедневно терзае християнската ни съвест, сега още повече е нужно да прибягваме към застъпничеството на Божиите приятели – светиите.
              И като възпоменаваме чудните им подвизи, за които са укрепени от Христа, да не спираме да молим: Свети мъченици, молете Господа за нас! Молете Го за нас – окаяните, страдащите, объркани християни на последните времена. Молете Го да не отстъпим от вярата, така както вие не отстъпихте от вярата. Молете Го да видим лъжата, която се представя за истина и за добро, и да се предпазим от нея. Молете Го да не отпаднем от едната, света и апостолска Църква, която е стълб и крепило на истината. Молете Го да не се съгласим с диктата на тоя свят, който лежи в злото! Молете Го да останем Христови, да бъдем християни – не само на думи, но и на дела.
               Молете Господа, свети мъченици, и за невръстните деца на нашето страшно и гибелно време, лишено дори от общочовешките ценности. Молете Всемилостивия Спасител да укрие Своите в тайното убежище на Своето спасение. Амин!
               Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и благоречивата Стефанида, и по застъпничеството на великия църковен учител и изповедник – свети Теодор Студит.
               Честит и благословен празник на всички!

Иконата е копирана от http://www.aeginapress.gr

        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Разгледайте презентацията Ангелският свят
Копирайте презентацията Ангелският свят

Братя и сестри,

            На днешния тържествен ден, когато възпоменаваме светите безплътни сили, безчетните свети ангели под водителството на архангел Михаил – на днешния ден Църквата ни призовава да повдигнем взор към небесния ангелски свят.
            Ние често забравяме, че имаме ангели-пазители до себе си, забравяме, че всеки наш грях ги оскърбява и натъжава. Забравяме, че макар телесната ни природа да се родее с животинския, материалния свят, то по дух сме сродни именно с ангелските сили.
            Знаем, че Бог създава ангелите преди хората. Знаем, че падението на сина на зората Денница предхожда грехопадението на прародителите. Уповаваме се и се молим на нашия ангел-пазител никога да не ни напуска, въпреки нерадението ни.
             Защото именно ангелът ни е този, който ни приканва да идем на църква. Именно той ни буди нощем, за да се помолим. Именно той ни призовава да простим някому, докато наранената ни гордост кипи и се бунтува. И пак ангелът ни подсеща и за милостиня, и за всяко добро.
             Всъщност, невидими за телесните ни очи, ангелите-пазители са близо до нас, радостни от всяка наша мъничка стъпка към Бога. Те са радостни и за доброто ни намерение и разположение.
              А как прогонваме ангела с гняв, завист, празни мечтания и похабено време, прекарано пред телевизора, на телефона или в социалните мрежи. Без да сме сторили чудовищни злодеяния, ние малко по малко отстъпваме от целта на нашия живот – да очистим духа си, да осветим скритата стаичка на сърцето, за да заживее там Светият Дух.
               Колко често ни тежат молитвите или ги казваме разсеяно, с блуждаещ ум, прикован в различни други действия. Отделяме за молитва няколко полусънни минути, а колко сме оживени от любим сериал или пред добре приготвена трапеза.
               Колко малко скърбим за греховете си. Може дори изобщо да не ги виждаме. И затвърждаваме една илюзорна представа за себе си, че сме добри хора, добри християни, и нашите отношения с Бога са уредени.
              Дано ангелът, който бди над душите ни, да измоли истинско зрение за собствените ни грехове. За да можем да принесем покаяние и да получим опрощение.
              Дано безплътните сили ни покрият с покрова на своята невеществена слава, струяща от престола на Всевишния.
              Честит и благословен да е днешният празничен ден! Честито на всички именици, носещи славното и добропобедно име на архангел Михаил!
               По молитвите на светите ангели, Господ да ни облагодати и помилва! Амин!

Иконата е копирана от https://society.fakty.ua

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,

     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

Житие на свети Пимен Зографски

            Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
           Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
           При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
           И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

Има още →

           Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.
           И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

1 ноември – ден на народните будители

Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Икона: http://hram-olgi.ru/svyatye-bessrebreniki-kosma-i-damian/

Лк.16:19-31

     Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
     Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
    Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
     А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки.
     Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом.
     Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада.
     А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ.
     Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта.
     А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник.
     Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки.
     И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците.
     Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна.
     Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. 
     Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие.
     Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ.
     Христовата милост и благост да е с всички нас!
     Божието благословение да е с всички ви!
     Амин!

Прочетете:

Снимки: https://dveri.bg и https://www.topactualno.com

Прочетете:

Иконите са копирани от: https://molitvoslov.today и http://www.monasterium.by

На 25 октомври се упокои в Господа ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев

            На 27 октомври (сряда) след заупокойна литургия в храм „Свети Атанасий Велики“, село Горни Лозен, Софийска област, бе отслужено опело над ставрофорния свещеноиконом отец Цанко Тотев, дългогодишен предстоятел на храма. За да изпратят благия свещеник в последния му земен път, бяха дошли мнозина миряни – енориаши, сродници, духовни чада на отец Цанко. Препълнили величествения храм, те присъединиха молитвения си призив към гласа на духовенството.
            Заупокойната служба бе оглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с духовници, дошли от близко и далеч да изпратят своя събрат, съслужител и духовен наставник. Прочувственото слово на епископа припомни, че висотата на добродетелите бе зримо въплътена в богоугодния и чист живот на новопредставилия се йерей. Скръбта е временна, защото се надяваме той да предстои пред Божия престол и със своето умиление да измолва добро за своето паство, както беше приживе.
           Отец Цанко е инициатор не само за създаването на представителния храм „Свети Атанасий“, но и на десетки храмове и параклиси в околността.
           Мнозина богомолци, млади и стари, от други градове и села идваха в село Горни Лозен за изповед и наставление, привлечени от смирената благост на отеца, започнал свещеническото си служение в зряла възраст, на 50 години.
           Цели 41 години, до деня на кончината си, отец Цанко бе пример за богоотдаденост, чистота, духовна мекота, милосърдие и непрестанно трудолюбие на Божията нива.
           С добрия подвиг се подвизава, пътя свърши, вярата опази – очаква го прочее венеца на правдата, както казва апостолът.
           Благодатният старец се упокои от дългогодишните си трудове, погребан до апсидата на изградения по негов почин храм „Свети Атанасий“.
           Вечна и блажена да е паметта му!