Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски

        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.

Братя и сестри,

          Църквата ни призовава днес към възпоминание на живота и делото на най-известния сред просиялите в святост български епископи – свети патриарх Евтимий.
          Знаменателен духовник, безпримерен авторитет, безукорен пастир, изтънчен интелектуалец и преводач, създател на цяла литературна школа, свети Евтимий въплъщава всички духовни добродетели на древните свети отци и същевременно целият му живот е пример за действие, за борба и непримиримост със злото и за високо духовно наставничество.
         Той е знаел от видението на своя учител – великия Теодосий, че България ще падне под турска власт именно в дните на собственото му епископско служение. И въпреки това, до последен дъх живее с упованието в Бога и знанието, че горчивата чаша на страданията изпиват не само отделни хора, но и цели народи.
         Дошъл часът за тази горчива чаша – петвековното робство, когато зелената плесен на насилствено наложения ислям ще покрие много области, а пък Църквата ще се украси с кървите на много новомъченици. И неслучайно, когато старопрестолният град Търново пада под агарянския натиск, и свети патриарх Евтимий е поведен на заточение. На въпроса на уплашения народ: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“ светителят, провиждайки бъдещето на нашия многострадален народ, казва: „На Светата Троица ви оставям – отсега и довека“.
         Така на Божията помощ е оставен нашия народ и на молитвеното застъпничество на Майката Божия и родните светии, сред които сияе богоумъдрения и славен светител – патриарх Евтимий.
         По неговите молитви, Бог да ни подкрепи, да ни умъдри, да ни въцъркови и облагороди, та да бъдем поне в нещо достойни за духовния облик на предците си. Амин!

Икона: http://www.edinni.bg

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

          Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“.
          Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами.
          Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре.
           Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя за прощение на света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена.
           Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество.
           Затова и просим и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“
           Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии.

Иконата е копирана от http://www.skiathoslife.gr

Презентация Свети Антоний Велики pdf

Презентация Свети Антоний Велики pptx

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
          Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
          И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още →

          По стародавна традиция пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“. Той възведе в иподяконски чин момчета и мъже от Хасково и Димитровград. Тържествената богослужба завърши с трогателна проповед, в която владиката, споменавайки добродетелите на свети Йоан Предтеча, сподели, че любовта към свободата и верността на истината са украсявали и пожертвалите се за освобождението на Хасково, което е станало точно на Ивановден*.

*На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Успение Богородично”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на генерал Гурко. (текст на историческата справка: http://www.haskovo-online.com)

Начална снимка: http://www.bta.bg

Галерия: http://www.svetlinata-na-hrama.com

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

                Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

Гледайте презентацията „Богоявление и Ивановден“:

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

         На днешния велик Господски празник честваме Кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Този празник е наречен Богоявление, защото се разкрива Троичната тайна, само предсказана в Стария Завет. Чува се гласа на Бог Отец, Който казва за Сина: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето блговоление“. Спасителят се кръщава във водите на Йордан, а Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата Му.
           Тази величествена тайна е непостижима, но Светата Троица разкрива Себе Си, за да ни направи Христови, ще рече – изповедници на Троичната тайна.
           Свръхнепостижимата и загадъчна за ума Троичната тайна е достъпна за сърцето на вярващите, което като Светая Светих тупти с думите: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“
            И на всяка света Литургия пеем на Троичния Бог:
             „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“
             Помилуй, Господи, Своето малко стадо, което си сподобил да вкуси Твоята тайна – тайната на Божествената любов. Защото знаем какво казва свети Йоан Богослов: „Бог е Любов“. И на тази съвършена Божествена Любов, Която заради нас пожертва и Единородния Си Син, отдаваме сърце и дух. И колкото повече съзнаваме нашата тленност и нищожество, нашата немощ и слабост,  защото въпреки украсата ни с Божия образ сме немощни, слаби и окаяни, толкова повече се стремим към нашия Създател, Твореца на небето и земята. Възпяваме Троицата единосъщна и неразделна и благодарим Богу, че в днешния ден е промислил да освети със Своето Кръщение дори естеството на водната стихия.
            Прекланяме се пред Троичната тайна, която изповядваме с най-обичайния за нас, православните,  жест – с нашето прекръстване. Знаем, че трите свити пръста изобразяват точно Света Троица и така молим, прекръствайки се, силата на Разпнатия Спасител и благодатта на Света Троица да е с нас, Христовите.
            Затова и вечер преди да заспим се молим с думите на свети Йоаникий: „Упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, покров ни е Дух Светий. Света Троице, слава Тебе!“
            И да побързаме да се покаем за греховете си, та да дадем място на Троичната светлина да възсияе в душите ни.
            Защото Бог ни призовава да бъдем царствено свещенство, народ свят, люде придобити. Честито на всички да е славното Богоявление!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

Братя и сестри,

         Днешният ден, известен като Водици, въвежда към великия Господски празник Богоявление или Йордановден. За тези знаменателни събития от живота на нашия Спасител – Господ Иисус Христос пишат и четиримата евангелисти. В древност празникът Богоявление е наричан и Празник на Просвещението, защото голямо множество оглашени са пристъпвали към Свето Кръщение в осветените води и са обличали белите одежди на духовната чистота.
          За да очисти приобщената Му човешка природа и за да даде пример за нас, Господ Иисус Христос пристъпва към Кръщение във водите на река Йордан. Кръщението е от ръцете на Предтечата, то е покайно, а Спасителят няма грях. Но Съвършеният в Своето смирение Богочовек желае да изпълни закона – да изпълни и изплати всяка правда и пристъпва към Кръщение.
         В мига, когато се кръщава Безгрешният, се открива и Троичната тайна – гласът на Отца, Който изявява думите на Богосиновството, Синът, Който се кръщава, и слезлият над Него Дух Свети във вид на гълъб.
         Тази Троична тайна, много пъти и по много начини загатвана в Стария Завет, се разкрива в този миг. Тя е поверена нам – на Христовите и е най-скъпоценно съкровище на веровите истини. Тази тайна – Единството по същност и Троичността по Лица на Бога е първа, първостепенна и абсолютна благодатна истина, която ние изповядваме всеки ден и всеки час, дори с нашето прекръстване. Защото трите събрани пръста, с които се осеняваме кръстообразно, изобразяват тази велика, свръхнепостижима за ума, но ясно познаваема за сърцето Троична тайна.
          Затова не е достатъчно да кажем, че Бог е Един, не е достатъчно, защото знаем, че Той е Троичен.
          Покланяме се на Светата Троица – на Отца, Сина и Светия Дух – съпрестолна, равночестна и неразделна Троица, като съзнаваме, че сме християни, доколкото изповядваме на слово и дело Троичния Бог.
          Затова и казваме в днешния ден – навечерие на Богоявление:
          Благодарим Ти, безначални Боже!
          Благодарим Ти, Единородни Сине, Слово на Отца!
          Благодарим Ти, Душе Светий, Проникващ целия свят и животворящ вовеки!
          Благодарим Ти, Господи, че създаде света като наш общ дом и, че ни дарува Светата Църква за наша Майка и Закрилница, спасителен кораб, стълб и крепило на Твоята истина.
           Благодарим Ти, Троични Боже, че ни доведе до тоя час, та още един път на земята да почетем великия ден на Твоето Богоявление.
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Днешният Велик водосвет, както и утрешният, се извършват с напълно еднакви молитви. Така че днешната и утрешната светена вода е една и съща. Тя е силно лековита и се използва при болести и скърби.
           Нека с благоговение да я отнесем вкъщи при домашните икони.
           Благословението на Сръхестествената Троица да е с всички вас. Амин!

Изображение: http://www.orthodoxianewsagency.gr

  Марк 1:1-8  

          Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
         И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Братя и сестри,

              Чухме началото на евангелието според свети евангелист Марк, близкия съратник на свети апостол Петър, предал точно неговия разказ за всички събития, свързани с живота в плът на Богочовека Христос.
               Свети Йоан Кръстител – Предтечата, Предвъзвестителят на Месия, на Избраника Божий, е предсказан от пророците. Неговият глас е глас на викащ в пустинята, както пише пророк Исая, като под пустиня в мистически смисъл се подразбира еврейската синагога, опустяла за доброто и нечула и неразбрала величавото събитие, за което се готви със столетия, а именно – идването на Месия.
               Както знаем, еврейското название „Месия“ се превежда с „Христос“. Месията – Христос дойде, ангелът, който приготви Неговия път огласи, че Идещият е Агнецът Божий, Спасителят на света, Който ще ни кръсти с Дух Светий.
               Ето това Кръщение, не само с вода, не само покайно, както беше Йоановото, това Кръщение го имаме всички ние. И с Миропомазанието, получили печата на дара на Светия Дух, с Миропомазанието ние вече ставаме членове на Христовата Църква, готови да възпламеним пламъка на благодатта в нашите духовни съсъди.
               Велика е силата на Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тази кръщенска благодат покрива от бесовски нападения, покрива и запазва в деня на Страшния Христов Съд, покълва в нас, за да възрастнем в доброто до пълната възраст на Христовото съвършенство, тя е нашата брачна одежда, която за съжаление е опетнена с множество грехове, неочистени в покаяние. Точно кръщелната благодат е истинският извор на вечната райска радост и блаженство, както пише свети Серафим Софийски чудотворец.
                А колко тъжно, колко жалко, че не разбираме и не оценяваме безценното съкровище – нашето кръщение, и колко грехове сторваме, макар и по незнание, след кръщението си. И твърде често опетняваме бялата кръщелна одежда. Защото в бяло са обличали новопокръстените на Пасха и те са носили бялата кръщелна одежда цели осем дни.
               Братя и сестри, да залягаме повече за разбиране и проумяване на висините и дълбинните смисли на нашата вяра. Защото тази вяра, разкрита в Свещеното Писание и Свещеното Предание, не е човешко творение, а е небесен дар. Тайнствата на Църквата са небесни дарове, спуснати на земята чрез животрептящата сила на Светия Дух. А първото сред Тайнствата, което ни отваря дверите на Църквата, е Светото Кръщение. Дали ще пожелаем да навлезем обаче в същината на своята вяра, зависи най-вече от нас. Защото навлизането не е само посещение в храма да запалим свещ, боядисване на яйца и готвене на определен вид ястия за някой празник. Отвъд това, отвъд обреда има символичен, мистически смисъл, както и във всяка богослужебна молитва. И ако проявим интерес, ни чака обещания път, изречен с Господските слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен“. Ние не сме сами, на този път ни водят светите отци и църковни учители, просияли отдавна в Небесното Царство, нека по-често да четем техните писания.
               А Бог ще ни умъдри и вразуми, ще ни облагодати по тесния път на спасението. Защото Сам Христос каза: „Без Мене не можете да вършите нищо“.
               Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона: toeilhtarion.blogspot.com

        Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

        По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Житие на свети Василий Велики

или „Защо свети Василий е наречен Велики?“

             Свети Василий е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Той завършил с отличие кесарийското училище. Тук се запознал с бъдещия бележит църковен отец свети Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
             През 356 г. той се завърнал в родината си и приел Свето Кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване свети Василий основал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и свети Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
            Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), била подкрепена от светската власт и продължила да смущава живота на Църквата. Свети Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
             През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години свети Василий бил за кесарийските християни незаменим пастир. След смъртта на епископ Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
             „Василиада“ – така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти, които Василий бил създал още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик Евсевий. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център. Светителят бил противник на частната благотворителност и на неразумното състрадание, готово да помага на всеки просяк безразборно. Какво ли нямало в тази Василиада, която се проявила в първите десетилетия след премахването на гоненията и останала в историческия спомен като най-внушителната проява на църковна социална дейност след примера и постиженията на Йерусалимската църква от времето на св. първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници и дори лепрозории, за приютяване на прокажени, и работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото.
              Свети Василий само десет години възглавявал Кесаро-Кападокийската катедра, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на Православието, като светозарен лъч на нравствената чистота и на верската ревност, като велик богословски ум, като велик строител и стълб на Божията Църква.
             Светителят отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал Православието. Роден малко след Първия вселенски събор, свети Василий отдава целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования светият отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така свети Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“ (ср. 1Тим. 3:15).
              Свети Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас, с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Свети Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името „Василиева литургия“.
              Свети Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари. На 30 януари почитаме тримата светители – свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий Богослов.

по материали от http://www.pravoslavieto.com

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.ortodoxshop.ru
Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.doxologia.ro

Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски

            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.

Житие на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод

            Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:
            „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17-18).
             Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божият съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.
             Младенците мъченици влезли в Царството Небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл „кръщение“ (Марк. 10:10). И с това кръщение при много некръстени мъченици се заменя самото Тайнство Кръщение чрез вода.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://reflexionchretienne.e-monsite.com