Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,

              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф

*Молитвата на свети Харалампий към Господа:

„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят на едно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;“
Пс. 132:1-2

     Без да се впускаме в динамичното злободневие на политическия живот, предлагаме на вниманието на тревожната християнска съвест, която винаги копнее за истината, изложение по въпроса за миналото и бъдещето на нашите единонравни и единоверни братя от Северна Македония.
     Приложеният текст на доц. Георги Станков е в областта на социалната психология и е изключително стойностен с конкретните препоръки и предложени решения за изглаждане на продължилите деситилетия противоречия между България и Македония по най-фундаментални въпроси.
     Публикуваме статията със съкращения.

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Георги СТАНКОВ
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

     Резюме: Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение.

     Ключови думи: помирение, възстановително правосъдие, Комисия за истина и помирение

“…остави дара си там пред жертвеника

и иди първом се помири с брата си,

и тогава дойди и принеси дара си.”

Евангелие от Матея, 5:24[1]

      В прехода от тоталитаризъм към демокрация, Република Северна Македония е изправена пред предизвикателството да разреши неуредените проблеми от своето близко минало, като например нарушенията на правата на човека, основани на етническа принадлежност. Резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г., посочва необходимостта държавата и обществото да стигнат до историческо помирение между етническите и националните групи в РСМ^[2], при това изрично подчертавайки гражданите с българска идентичност.^[3] Постигането на помирение в северномакедонското общество ще спомогне да се преодолеят неразрешените и болезнени травми от комунистическото югославско минало, да се изградят искрени и устойчиви добросъседски отношения между РСМ и РБ и да се повиши регионалната стабилност в Западните Балкани.

Помирението – дефиниция и същност

     Помирението е процес на “възстановяване на приятелството и хармонията между враждуващите страни след разрешаване на конфликта или трансформиране на отношенията на враждебност и негодувание към приятелски и хармонични.”^[4] То е резултат от възстановителни и преходни практики, прилагани най-често след края на конфликт или тоталитарен режим, и се състои от “взаимно признаване и приемане, инвестирани интереси и цели в развитието на мирни отношения, взаимно доверие, положителни нагласи, както и чувствителност и съобразяване с нуждите и интересите на другата страна.”^[5] То не е еднократен акт, а “дълъг и дълбок процес, който цели радикални промени в сърцата и умовете на общностите, участващи в конфликт на идентичността.”^[6]
Мерките, водещи до помирение, търсят отговор на въпросите “как ще продължим да живеем след това; как ще споделяме едно пространство; можем ли да възстановим разрушеното доверие и да гарантираме, че миналото няма да се повтори; какво да направим, за да не останем завинаги в миналото.”^[7]
В този смисъл процесът на помирение има пет направления:

1. Разработване на споделена визия за взаимозависимо и справедливо общество;

2. Признаване и справяне с миналото;

3. Изграждане на положителни взаимоотношения;

4. Значителни промени в културата и нагласите;

5. Значителни социални, икономически и политически промени.^[8]

Има още →

Братя и сестри,

             Днешното литургийно свето евангелие предава разговора между Господ Иисус Христос и една жена хананейка – езичница, която измолва от Спасителя изцеление за болната си бесновата дъщеря.
            Христос изпитва вярата на тази жена. Дори изглежда, сякаш иска да я отпрати с думите: „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев“. Всъщност Спасителят, познавайки нейното сърце, иска да покаже на учениците си дълбоката вяра и смирение на жената хананейка.
             Въпреки че е езичница, тя разпознава Христос и Го нарича Син Давидов. Единственото й упование е в Чудотвореца, в Божия Син, Който е всемилостив.
             Господ казва, че трябва първо да благовести на сънародниците си, защото тям е отредено да чуят първи евангелието и те да го проповядват на езичниците.
             Но твърде често точно другородците имат сърца, прилични на онази благодатна почва, която ще даде плод стократен.
             С непоколебима вяра майката хананейка пристъпва към Спасителя. Тя знае, че Богочовекът няма да отхвърли майчината й молба. И след изпитване на нейното смирение, Господ възкликва пред всички: „Жено, голяма е твоята вяра, нека бъде по желанието ти“.
             И в същия час бесноватата дъщеря на хананейката оздравява.
             Да се поучим от вярата и смирението на хананейката, която въпреки привидния отказ, не спира да моли, да проси, да се приближава с молитва към Спасителя. Тя продължава да настоява за чудото.
             Ние може би нямаме бесновати дъщери, но имаме плът, беснееща от страсти. Поразени сме от духа на тщеславието, духа на завистта, духа на чревоугодието и самолюбието. Нападнати сме от беса на самочинието и от столикия бяс на гордостта. Всеки от нас е с явни или скрити недъзи. Затова с право трябва да викаме към Съвършения Лечител: „Господи помилуй!“ А ако не виждаме собствените си страсти, подклаждани от бесовете, значи сме обсебени и от беса на заблудата и нерадението.
             Да се молим, братя и сестри, горещо да се молим Господ да повдигне покривалото, скрило болезнените ни душевни язви. И Светлината на Светия Дух да прокуди, да изцели и оздрави тайните ни немощи, за да можем да принесем покаяние и отново да засияе очистената ни от греховете и страстите кръщелна одежда. Амин!
              Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на днес честваните светии.

Иконата е копирана от pravlife.org

Братя и сестри,

            На днешния ден Църквата възпоменава двамата свидетели и вдъхновени глашатаи на радостния, най-радостния за човечеството факт – раждането на Месия. Месия от еврейски значи „Помазан“ и се превежда с названието „Христос“.
           Четиридесетдневният Богомладенец, донесен от Светата Дева и Обручника Йосиф, е посрещнат в храма от двама праведници – престарял благоговеен мъж и благочестива вдовица. Това са свети Симеон, поел на ръце Спасителя, и света Ана пророчица, Фануилова дъщеря.
            И двамата праведници разпознават в невръстния Младенец Стария по дни, разпознават в Него Божия Син, приел плът за спасението на света.
            Свети Симеон, наречен Богоприимец, отдавна чака да зърне Изкупителя, защото знае чрез Светия Дух, че не ще вкуси смърт, докле не види с телесните си очи Христа Господен.
             И ето – престарял отдавна, стигнал старческа седина, останал жив само, за да възвести дивното чудо, свети Симеон свидетелства с думите, станали неизменна част от вечерното богослужение:
             „Сега отпускаш Своя раб , Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
             Да, сега след като се е изпълнило обещанието на Духа, че ще види с очите си Спасителя, благоговейният Богоприимец може да се отправи към лоното Авраамово.
             Неговият глас се слива с гласа на пророчица Ана, праведната вдовица от Асирово коляно, служеща Богу с пост и молитва, а сега и с възвестяването за великата милост на Боговъплъщението.
              Защото Христос казва: „Не да наруша съм дошъл, а за да изпълня“. И Неговата мисия, целият Му земен път, е точно изпълнение на Божествения закон. А според Мойсеевия закон трябва за свидетелство да пристъпят двама души. За свидетелство пред човеците, защото на Рождеството присъстваха ангелски хорове.
              Но смиреният Богомладенец съблюдава дадения от Самия Него Мойсеев закон. Двамата свидетели – благочестивите праведници Симеон и Ана пророчица възвестяват, говорят, увещават, че вече е дошъл Христос.
               Възвестено е на юдеите в Йерусалим, че Месия е дошъл. И през целия земен път на Спасителя чудесата на Божествената Му власт и дори гласът на Отца отново и отново говорят: „Бог дойде в плът. Дойде часа за спасение на изтерзания свят.“
               Дали всички са чули?
               Дали всички са разбрали?
               Не, разбира се. Единокръвният на Спасителя народ Го отхвърли. Затова малкото Христово стадо сме длъжни да изповядваме Спасителя не само на думи, а с дела на светлина и правда.
                Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, свети Симеон Богоприимец и света  Ана пророчица.
                Честито на всички именици!

Иконата е копирана от evenimentulistoric.ro

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

             Бог ни събра отново под купола на храма да тържествуваме велик Господски празник – Сретение Господне. Сретение значи среща – срещата между свети Симеон Богоприимец и Богомладенеца Христос. Свети Симеон е този свят старец, комуто Бог е открил, че не ще види смърт, докле не види Спасителя, дошъл в плът, а именно невръстния 40-дневен Богомладенец, донесен в Йерусалимския храм. Това е среща между Стария Завет, в лицето на благоговейния Симеон, и Новия Завет, в лицето на Въплътилия се Бог.
             Мнозина духоносни мъже от старозаветната свещена история предузнаха и предсказаха идването в света на обещания Съкрушител на главата на змията. Но само свети Симеон, наречен Богоприимец, се удостои да вземе на ръце Спасителя.
             Единствен той, ведно с Анна пророчица, доживя този тържествен миг – съзирането с телесните си очи на Богомладенеца – бъдещия Победител на ада и смъртта.
             Празник Сретение започва да се чества особено тържествено по целия християнски свят през 6-ти век, когато в дните на император Юстиниан няколкомесечен мор и земетръс е опустошавал Византийската империя. От момента на издаването на указа през 542 г. за всеобщо почитане на днешния ден, бедствията спират.
             И днес живеем в бедствено време. И днес върлува мор и има войни, и известия за гибелни конфликти. И днес повече отвсякъде сме застрашени и несигурни за бъдещето на света. Но днес ние страдаме и от още едно опустошение, а именно абсолютната безнравственост, пълното отпадане от всички ценности, поголовния морален разпад.
             И колкото по-значими думи за единение, мир, добруване и добра перспектива чуваме, толкова на дело триумфа на разтлението превзема всички сфери на обществения и личния живот.
             Дано да не доживеем времето, когато Църквата може да бъде санкционирана, задето проповядва извечните универсални библейски истини.
             Засега Църквата може да проповядва, но нейният глас е все по-самотен, все по-нечут, заглушен от хилядите призиви на един все по-отчужден, все по-оскъден на реалност дигитализиран свят, който е днешното обиталище на човека. И за съжаление липсата на ценности, различни от материалните стремежи, все повече превзема и възпитава съзнанието на хората.
             Най-яркият „идеал“ е пазаруването, най-важното дело е покупката на хубава кола или хубав телефон. Ние живеем тук и сега, без бъдеще, без минало, и Божият образ напълно е затъмнен.
             Затова – да не спираме да се молим на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии за спасение на нашия грехопаднал свят, изтлял в прелъстителни похоти и предаден на извратен ум.
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Богоматер, Царицата Небесна, по-чиста от слънчевия блясък, която не спира да се застъпва за света. Амин!

Иконата е копирана от nixpixmix.blogspot.com

към Начало

          Като претърпя страданията на плътта, блажени Трифоне, ти наследи божествената и безболезнена сладост на рая и прие от Христа венеца на безсмъртието. Затова изливаш реки на изцеления за тези, които с любов прибягват към твоята защита.

Братя и сестри,

           Днес честваме свети мъченик Трифон, християнин от малоазийска Фригия, претърпял ужасни мъчения заради Христа. Той е известен по целия християнски свят и като чудотворец и лечител.
           Знае се, че е спасил от  глад жителите на родното си село Комсада, когато посевите по нивите им били унищожени от вредители.
           По молитвите на младия Трифон, Бог изпраща ангел, който поразил вредните насекоми. Затова и до ден днешен Църквата проси молитвеното застъпничество на свети Трифон за благословение на ниви и лозя.
           И няма нищо чудно в това, защото и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля, и Бог е промислил за всяка наша потреба.
           Имаме и молитвеното застъпничество на светиите – Божиите угодници и приятели, сред които сияе с нетленен венец, увенчаният за много сърби, свети Трифон.
           По неговите молитви, Бог да ни прости и помилва. Амин!

Иконата е копирана от pravoslavenhram.com

Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

       Чухме литургийното евангелско четиво, което ни описа срещата на Господ Иисус Христос с един богат и безнравствен човек, презрян бирник, служещ на езическата римска власт, мразен от всички юдеи – митаря Закхей. Евангелист Лука разказва, че многолюдно посрещане има Спасителя, влизайки в Йерихон. И един от онези, които искат да зърнат прославения Чудотворец, е митарят Закхей.

Има още →

     Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
           Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

към Начало

Прочетете:

Икони: http://www.briag.bg, https://chudoicona.ru

Лука 18:35-43

        А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Братя и сестри,

         Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява един слепец, който проси край пътя за Йерихон. Нещастникът, пребивавал в пълен мрак, усеща своето избавление. Неговата вяра в Месия, Който иде, за да спаси света, го кара да настоява, да проси и да моли: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“
          Ето – точно незрящият вижда с очите на сърцето си, че край него минава Синът Божий, Избавителят на пленени, Освободителят от оковите на мрака, Чудотворецът и Възкресителят – минава Онзи, чрез Когото всичко е станало. А мнозина от зрящите с телесните си очи не ще повярват в Христос, въпреки чудесата, изцеленията и словото с Божествена власт.
          Не е ли това изобличение за множеството здрави, зрящи с телесните си очи, уж очакващи Месията юдеи?
          Нали точно онези, които съпровождат Иисус и са възхитени от Неговите чудеса и благодатна сила, са сред тълпата, която един ден ще вика: „Разпни Го!“.
          А прогледналият слепец – пише евангелист Лука – веднага тръгва след Христа.
          Така и ние, ако сме изцелени от мрака на езическите или атеистичните заблуждения, трябва да тръгнем след Христа по тесния път. Християнството не е само одежда, която обличаме, християнството е вътрешна промяна, излизане на вътрешния ни човек, който е богоподобен. Ето този вътрешен човек ликува, когато се молим, постим или извършваме доброделание.
          А колко много си вредим, когато заглушаваме гласа му, допускайки в сетивата си пяната и злобата на днешния ден да замъглява духовния ни взор.
         Не е ли нашето християнство верую само на думи? Живеем ли Христа? Христос обитава и в сърцата ни?
        Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе. И дано Бог ни умъдри да видим истинското си духовно състояние, да прозрем скритите недъзи на душата ни.
         Бог да ни вразуми и помилва по Своята велика милост и по застъпничеството на Пресветата Владичица Богородица и всички светии. Амин!

Икона: https://www.bzi.ro

към Начало