Свети Теодосий Търновски


В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!
Братя и сестри,
Днес честваме паметта на прославен Божи угодник, велик стълб на Православието, знаменит наставник и учител на свети Евтимий, патриарх Търновски – честваме свети Теодосий, почитан по целия православен свят.
Изобличител на тогавашните ереси, свети Теодосий присъства на събори в защита на православната вяра, където ревностно оборва еретическите заблуди.
Смята се, че той е най-близкият ученик и следовник на свети Григорий Синайски, знаменитият възродител на пребъдващото в молитва и богосъзерцание монашество, основал на границата между България и Византия, в Странджа, известната Парорийска света обител.
Свети Теодосий, наставен от синайския подвижник, така напредва в непрестанната молитва и безмълвие, че единствено на него свети Григорий Синайски разрешава да се уедини за по-тежък аскетически подвиг.
Знае се, че по време на молитва свети Теодосий е сияел като огнен стълб, възнесен над земята. Така го вижда ученикът му Евтимий – бъдещият патриарх. Свети Теодосий има откровение от Бога, че България ще падне под агарянско иго и манастирите и църквите ще бъдат разорени. И това наистина се случва в дните на свети патриарх Евтимий.
Когато заболява, свети Теодосий заминава за Константинопол, където е приет радушно от своя приятел и съученик от школата на свети Григорий Синайски, а именно патриарх Калист. Там Теодосий скоро почива в патриаршеския манастир „Свети Мамант“.
Преди смъртта си той изповядва вярата с думи, причастява се със светите Тайни, а лицето му просиява като слънце. Всички присъстващи усещат чудно благоухание, а последните думи на богоозарения Теодосий са: „Вижте небесното войнство“. А по време на опелото гръцките архиереи чуват във въздуха ангелско пение.
Ето такава смърт е дарена на угодилите и потрудили се за Бога, прекарали целия си живот в прослава на Светата Троица с делата, помислите и словата си.
Константинополският синод обявява Теодосий за светец, а патриарх Калист се заема лично да напише житието му.
Знае се, че свети Теодосий Търновски е основател и на Килифаревската света обител. А до ден днешен светата Църква го поменава наред с прославения му ученик, последния български патриарх на Второто българско царство – свети Евтимий.
Сега те заедно славословят Светата Троица, така както не са се уморили да правят през целия си живот, служейки Богу и на светата Църква.
По техните свети молитви, Господ да опази, вразуми и облагодати нашия окаян, обезверен, загубил връзката си със своите корени, народ.
Божието благоволение да бъде над всички нас – духовните наследници на великите отшелници – Теодосий и Евтимий.
Амин!
Проповед на празника на св. Теодосий Търновски
Иконата е копирана от Wikimedia Common
Свети Климент Охридски
На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски
Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово? Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее благодарение на светите братя и техните ученици!
Света великомъченица Екатерина
Света великомъченица Екатерина
24 ноември
Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.
Въведение Богородично
Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Братя и сестри,
Днес честваме един от най-великите Богородични празници. Честваме въвеждането на тригодишната младенка Мария, издънка от царския Давидов и първосвещеническия Ааронов род, най-святата Девица, избрана от Господа, намерена за достойна да стане след време Вместилище на Невместимия.
За този празник знаем от Свещеното Предание, което ни разказва как престарелите Йоаким и Анна завеждат своята благословена дъщеря в Йерусалимския храм, за да изпълнят обещанието, което бяха дали Богу. Даруваната в старините им рожба, светите праведни богоотци посвещават Богу.
Тук, в Йерусалимския храм, сред труд и молитва, сред четене на Свещеното Писание и непрестанно ръкоделие, живее младата Мария чак до дните на своето пълнолетие.
Днешният празник е особено тържествен, защото е ден на християнското семейство. И както праведните Йоаким и Анна отрано въвеждат богоизбраното си чедо в храма, така и всеки християнин е призван да наставлява в Христовите истини, да поучава и въцърковява своите деца и внуци.
Защото не е достатъчно да подсигурим изискванията на съвременния свят за детето – да му купим телефон, нови маратонки, различни пособия и модерни дрехи. Най-важното от нашето родителство е да дадем на своето дете Христос. Да го доведем до Христос, да го огласим, да му открием истините на вярата, да го научим да се изповядва и причастява.
Ето на това трябва да научим децата си, за да се озарят от истината, преди да вкусят от примамливата недостоверност на лъжите, с които неизменно ще се сблъскат.
И преди всичко, да молим Майката Божия да закриля децата, не само нашите – всички деца, да бъдат опазени от лукавия, антихристов дух, който се прокрадва в институции, образование и медии. Да бъдат опазени в доброто, да израснат във вярата, да могат да различават пътя на Спасителя от гибелните пътища на врага, да знаят поне една молитва и да държат на православното си верую.
Да се молим Майката Божия по чуден начин да ги покрие със своя покров. Да молим, Тя – Всесвятата Царица Небесна да се застъпи за мир в света, за прекратяване на ужасната братоубийствена война, където се избиват взаимно православните ни братя.
Да се молим да доживеем по-спокойни дни.
И да помним – невъзможното за човека е възможно за Бога.
Бог да се смили над всички ни, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на светите праведни богоотци и на всички светии. Амин.
Божието благословение да е с всички вас.
Честит и благословен празник!
Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de
Свети великомъченик Мина
Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.
Братя и сестри,
Днес честваме прославени мъченици, сподобени със сияйни венци в небесния чертог на Царя на славата – Всеподателя Бога. Честваме светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и мъченица Стефанида. Те всички предстоят пред Бога с оръдията на своето мъченичество и сияят по-ярко от звезди в невечерния ден на Божието Царство.
Но за нас по-известен е свети Мина, египтянинът-воин, причислил се доброволно към небесните жители. Мъченическата му кончина се отнася към 304 година, когато гонението на езическия император Диоклетиан залива цялата Римска империя с потоци християнска кръв.
Изповядал смело вярата в деня на езическия празник, свети Мина претърпява нечувани страдания и посичане с меч.
След рождения си ден в Господа – както древните християни наричат деня на нечия мъченическа смърт – след рождения си ден в Господа, свети Мина е прославен от Него с безброй чудотворства. Това обяснява и широката почит към великомъченик Мина в целия православен свят.
Всеки, който пристъпва с искрена молитва към него и проси неговото застъпничество пред Божия престол, е сподобен с небесно утешение. Защото светецът е измолил от Господа избавление за мнозина.
И в нашия храм има икона на свети Мина – закрилник на християнския род, помощник срещу силите на злото, пазител на семействата. И тази икона се почита като чудотворна.
Защото Бог не отминава молитвата от глъбините на сърцата ни. И сега повече от всякога, в това трудно и тревожно време, което ежедневно терзае християнската ни съвест, сега още повече е нужно да прибягваме към застъпничеството на Божиите приятели – светиите.
И като възпоменаваме чудните им подвизи, за които са укрепени от Христа, да не спираме да молим: Свети мъченици, молете Господа за нас! Молете Го за нас – окаяните, страдащите, объркани християни на последните времена. Молете Го да не отстъпим от вярата, така както вие не отстъпихте от вярата. Молете Го да видим лъжата, която се представя за истина и за добро, и да се предпазим от нея. Молете Го да не отпаднем от едната, света и апостолска Църква, която е стълб и крепило на истината. Молете Го да не се съгласим с диктата на тоя свят, който лежи в злото! Молете Го да останем Христови, да бъдем християни – не само на думи, но и на дела.
Молете Господа, свети мъченици, и за невръстните деца на нашето страшно и гибелно време, лишено дори от общочовешките ценности. Молете Всемилостивия Спасител да укрие Своите в тайното убежище на Своето спасение. Амин!
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и благоречивата Стефанида, и по застъпничеството на великия църковен учител и изповедник – свети Теодор Студит.
Честит и благословен празник на всички!
Иконата е копирана от http://www.aeginapress.gr
Неделя пета след Неделя подир Въздвижение
Евангелско четиво – Лука 16:19-31
Братя и сестри,
Днес Светата Православна Църква ни припомня притчата за богаташа и бедния Лазар. Тя е особено поучителна за нас, защото ни дава знание за живота след смъртта.
Онзи неправеден богаташ, чийто смисъл на живота е пируването и удоволствията, се разделя с този свят. Умира и клетият сиромах, пълната противоположност на богаташа. Цял живот този нещастен болник струпав лежи пред портите на богаташа, очаквайки къшей хляб – лежи отхвърлен, сам, обграден единствено от кучетата на бунището. И за него иде края на земния живот. Но поради големите му теглила и най-вероятно, поради доброто му сърце, Господ го изпраща в лоното Аврамово, където праведниците чакат Христовото дохождане. Там угодниците Богу се упокояват от трудовете в земния живот.
Ужасеният богаташ попада в мястото на страданията и мъката и, виждайки отдалеч Лазар в лоното Аврамово, моли да бъде изпратен да му донесе капка вода, за да го разхлади в адовата бездна.
Авраам отговаря: „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто приживе, а Лазар – злото, затова той се утешава, а ти се мъчиш.“
Братя и сестри, тези думи са насочени към всички нас – всички, които роптаем срещу Бога, непрекъснато се вайкаме за своите скърби и изпитания и искаме да живеем спокойно и безметежно.
Да не искаме, да не искаме да си вземем доброто приживе. Да не се стремим към комфорт, охолство и покой. Да приемем, че е много по-добре, много по-спасително, да преживеем тук скърбите, тук да изпием чашата на страданията, тук да претърпим без ропот душевните и физически мъки, които са ни отредени за наше вразумление, изправление и спасение.
И да имаме доброто разположение на бедния и окаян Лазар, чийто живот е минал в страдание, и то безропотно страдание.
Да помним, че пътя ни показва дори не вече и Мойсей и пророците, а нашият Господ Иисус Христос.
Да послушаме Христос и Църквата, която непрестанно ни напомня Божия закон. Да изправим живота си, докле е време – скъпоценното време на тукашния свят, който е подготовка и протичане на най-сериозния изпит – изпита на Съда Божий след нашата кончина.
Да се молим, горещо да се молим, мъките да са тук, където всичко е временно, а помилването да е там – във вечността, където като слънца сияят угодилите Богу.
Да даде Бог и ние да сме там – сред най-малките, но там – в блажената вечност, с която са удостоени миналите през много скърби наследници на Царството Божие.
Честит и благословен празник! Честит възкресен ден! Божието благословение да е с всички вас по молитвите и застъпничеството на нашата Всемогъща Ходатаица – Царицата Небесна – пречистата Богородица и всички небесни жители. Амин!
Икона: https://www.romfea.gr/
Копирайте: Проповед на 5-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2025
Задушница. Ден на народните будители. Свети безсребреници Козма и Дамян



Братя и сестри,
Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
Да не забравяме и четивата от книга Псалтир. Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!
Копирайте Проповед на задушница
Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg
Презентация за свети Димитър
Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение. Преподобни Йоан Рилски Чудотворец
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво разказва за дивно чудо, сторено от нашия Спасител Господ Иисус Христос. В градчето, наречено Наин, Христос извършва възкресяване на мъртвец, едничък син на съсипана и смазана от мъка вдовица.
Точно когато Господ заедно с учениците и множество народ приближава градските порти, точно тогава се задава скръбното погребално шествие. „Господ се смили“ – пише евангелист Лука. Спасителят се обръща към нещастната майка, загубила едничкото си чедо, с думите: „Не плачи!“.
Как да не плаче тази, чийто живот е бил посветен изцяло на едничката рожба? Как да не плаче майката, непожелала да се омъжи повторно, за да се посвети на своето дете? Как да не плаче жената, загубила едничката си опора в старините? Как да приеме ужасната смърт онази, която до скоро се е радвала на успехите на своя син?
Но ето – Победителят на смъртта иде. Съкрушителят на преизподнята наближава. Господ спира погребалното носило и се обръща към покойника с думите: „Момко, тебе думам, стани!“
Онзи, чрез Когото всичко е станало, е всевластен над живота и смъртта. Всеблагият и Всемилостивият Син Божи не ще се забави да обърне страшната скръб в изумително тържество.
Умрелият момък се изправя и започва да говори. Потрисаща, неистова, величава е тази победа над исконния човешки враг – смъртта.
Животодателя Бога не ще ни остави. И тези възкресявания, които Христос прави, предуказват за Неговото Славно Възкресение, чрез което Той побеждава смъртта, греха и дявола.
Не ще ли е вечно благодарна Господу тази нещастна майка, чиято скръб се обърна в радост? И колко много са хората, следвали Спасителя, които после стават проповедници на словото Божие А още повече са всички онези, които четейки тези редове, възкръсват духовно за живот в Христа. Това са всички, които са станали Христови, последвали са Христа не само на думи, но и с цялата си душа, и с всичкия си разум.
Такъв благоуханен съсъд на Светия Дух, просветил духовно мнозина и тачен като родоначалник на нашето монашество, е свети Иван Рилски Чудотворец, закрилникът на българския род.
Отрано отделил се от света, свети Иван се замонашва и заживява аскетически като отшелник, служейки Богу с пост и молитва. Бог чрез неговата молитва твори чудеса, а славата му е толкова голяма, че на мястото на неговото уединение възниква най-величественият български манастир – Рилския, където идват на поклонение вярващи от целия православен свят. И до днес мнозина получават изцеление от неговите нетленни мощи, които по Божия милост се покоят в манастирската църква пред олтара.
Да даде Господ всекиму да иде там и получи изобилната благодат от великия наш застъпник пред Христа – свети Йоан Рилски Чудотворец.
Преди своята кончина свети Йоан завещава на учениците си писмено наставление – „Завет“, което и до днес е напътствие за всички християни.
Там пише следното: „Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всяко злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения“.
Кои са тези чужди и различни учения, от които свети Йоан иска да пази учениците си? Това са всички заблуди на нашия оскъднял от вяра и богомислие свят. Това са лъжеученията за прераждане, пантеизъм, йога, астрология, алтернативна медицина, парапсихология, традиционното, наследено от баби и прабаби гадаене и баене, талисманите и всички възможни суеверия, които днешният човек добре познава, за разлика от родната ни православна вяра.
А най-страшното е, братя и сестри, когато дори ние – хората в църквата, служим на заблуди, почитаме лъжепророци и нямаме сили или разум, за да се разделим с мнимите, фалшивите авторитети на Ванга, Стойна, дядо Влайчо или Дънов
Господ да ни вразумява по молитвите на великия рилски пустинник свети Йоан – да ни вразумява да се откажем от лъжата, да принесем покаяние, докато сме в този живот. Защото няма как да служим на двама господари!
Честит и благословен празник! Амин!
Копирайте: Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2025





