Йеромонах Антим – духовен наставник на мнозина християни, които идваха при него отблизо и далеч, за да почерпят утешение и насока от богоречивите му слова.

Вечна памет!

         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

Братя и сестри,

                Днес поменаваме скръбно събитие – посичането на великия Господен Предтеча и Кръстител Йоан, изобличителя на неправдата, вървял през целия си живот с духа и силата на старозаветния Илия. Възпоменаваме неговото убийство, подробно разказано от евангелист Марк. И чухме, че цар Ирод, макар и изобличаван от пророка, се страхува от него, знае, че той е праведен и свят, обича да беседва с него и дори се вслушва в съветите му.
               Как тогава се стига до убийството на най-великия сред родените от жена, както Спасителят нарича Своя Предтеча?
               На рождения си ден, опиянен от алкохол и непристойни забавления, от танца на красивата дъщеря на незаконната си съпруга, заобиколен от сътрапезници, верни в гуляите, а може би и в мерзостите, цар Ирод дава обещание на девойката, че каквото поиска , ще й бъде дадено. Заклева се: “Ще ти дам всичко, което поискаш от мене, дори половината си царство.“ Всички знаем колко тежи дадената дума, а още повече – царската дума.
                Ужасен от кръвожадното желание  – тук, на момента да донесат главата на Кръстителя, изречено от крехката девойка, ужасен и натъжен, царят няма волята да спре, да отхвърли ужасното убийство. Заради клетвата и сътрапезниците си, опиянен от алкохол и от вероятния присмех на околните и на жена си, царят изпраща оръженосец да убие Предтечата в килията му.
                 Виждате ли как става ужасният грях? Когато решаваме да угодим на човеците, да им угодим, за да не ни се присмеят, да не прекършим думата си, макар това да е за зло, и то невероятно зло – убийството на един праведник. Фалшивите представи за чест и влиянието на алкохола, както и целият нечестив живот на царя, живеещ в кръвосмесителна връзка с братовата си жена, за което го изобличава Кръстителят, всичко това завършва с това отвратително убийство.
                 В ръцете на невръстната танцьорка, знаем, че се нарича Саломе, в ръцете й е отсечената глава на Кръстителя, и тя я дава на своята майка, истинската подбудителка на убийството.
                  Така Предтеча ще влезе в мрачното подземно царство, в адската бездна и ще благовести, че вече Спасителят – Освободителят и Възкресителят Христос е дошъл.
                  Но тежко на убийците. Защото знаем, че никой от тях – нито Иродиада, нито Саломе, нито царят доживяват честити дни.
                  Ето това знаем за последните часове на Кръстителя Христов, проповедника на покаянието. Нека призоваваме молитвената му помощ, та той да обнови душите ни с покаяние, та да можем да отворим очи за собствените си неправди. И така както е посочвал истината приживе, да се застъпи и ние да възрем истинското положение на нашите окаменели и вкоравени от грехове сърца.
                   Господ да ни помилва по застъпничеството на Своя Предтеча и Кръстител. Амин!                                                                

29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от https://lavka.msdm.ru

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
         Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
          Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
          Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

        Царството Небесно прилича на Цар, Който иска да си разчисти сметките със своя слуга – разказва Господ Иисус Христос своята забележителна притча.
        Царят прощава на длъжника огромния му дълг. Но какво се случва? Опростеният току-що длъжник намира свой другар, който му дължи дребна сума. И вместо да се смили над нещастника, който го умолява, този коравосърдечен човек, напълно забравил Божията прошка към самия себе си, хвърля в тъмница своя окаян длъжник.
        А Царят казва: „Рабе лукави, Аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
        Братя и сестри, всички сме длъжници. Длъжници сме на нашия Отец Небесен, Който ни милва и спасява. Длъжници сме на Троичния Бог, Който ни призовава от небитие в битие, като ни украси със Своя образ. Длъжници сме на Всемилостивия, Който изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, да изкупи греховете ни и да порази нашия враг – смъртта.
         Ние сме длъжници. И ежедневно се молим на Небесния Цар с думите: „… и прости нам дълговете ни…“, което ще рече – греховете ни.
         Но на кого ние се уподобяваме от длъжниците в тая притча? Не сме ли като този зъл, коравосърдечен и немилостив длъжник, който бързо забравя Божията прошка, Божията милост, която зачертала огромния му дълг. И веднага, забравили тази велика милост, се втурваме да искаме дребен и незначителен дълг от някой наш окаян ближен.
         Ние сме прогневили Бога с много и чудовищни грехове. А Той ни милва и спасява. Подарява ни този ден, за да можем да станем, да се помолим, да Го възхвалим, да идем на църква, да сторим милостиня, да устроим делото на нашето спасение.
         Но ние – също като онзи неправеден длъжник от притчата, вместо да оценим Божията милост към нас, вместо да се съкрушим и омекнем сърдечно, ние ставаме все по-изискващи, все по-нетърпеливи към нашите длъжници.
         Кои са нашите длъжници? – Това са онези, които са ни наскърбили, похулили, оклеветили – изобщо всички, които са ни сторили зло.
         Ние сме длъжни, длъжни сме подобно на Царя от притчата Господня, длъжни сме да простим този незначителен дълг към нас. Иначе и нам не ще прости Небесният Отец!
         Да простим не само на думи, а в сърцата си. Да простим, защото иначе ще се озовем в тъмницата, която е образ на ада, сред мъчителите – демони.
         Прошката, прошката ни прави Христови. А също и покаянието. Ако имаме истинско покаяние, ние ще се виждаме като първи сред грешниците. И тогава няма да ни е трудно да простим.
         Гордостта – този най-страшен духовен порок ни кара да вкаменяваме сърцата си, да се сърдим, да се сърдим с години, и така да приличаме на този немилостив длъжник, комуто Бог отсъди страшна, но справедлива участ.
          Дано ние не сме сред немилостивите, които в тоя си кратък живот не се научават да прощават. Без прошка няма спасение!
          Когато писали на свети Йоан Златоуст за големите интриги в столицата, той отвърнал: „Ежедневното и най-голямо зло е грехът“. Каквито и нещастия и беди да се случват, да помним, че единственото и най-голямо зло е грехът.
          А липсата на прошка е ужасен грях!
          Братя и сестри, да даде Бог да смекчим сърцата си във времето, благоприятно за нашето спасение!       
          Божието благословение да е с всички вас!

Копирайте: Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2025

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
          И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

 Възлюбени в Христа, братя и сестри,

           Днешното литургийно свето Евангелие ни разказва за дивно чудо – Христос ходи по развълнуваното Тивериадско море. Слязъл от планината, където бе отишъл да прекара нощта в молитва, нашият Спасител по вода се запътва към кораба на учениците. Тази свръхестествена гледка ги поразява и смущава, но Господ казва: „Аз Съм, не бойте се!“.
          Тогава пламенният и всеотдаен апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя Премил Учител. И наистина, Петър тръгва по бурното море, прави няколко крачки, но в момента, когато вижда силния вятър се плаши и започва да потъва.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ, простирайки ръка за подкрепа и избавление.
          Тези думи се отнасят към всички нас – християните отпреди две хиляди години и до днес.
           В мига, когато отклоним взор от нашия Спасител, под напора на някое житейско обстоятелство – тревога, страх, смущение, те ни плашат и ние започваме да се давим в бурното житейско море.
           Какво ще рече да се давим? Не е задължително това да са тежки крушения, болести и скърби. Да се давим, ще рече да се отдалечаваме от Христа. Това отдалечаване от Христа може да е свързано с успехи, кариера, благополучие в дома и на работата, признание и социално въздигане. Но ако всички тези блага ни отклоняват от Христа, то значи ние се давим, давим се в суетните житейски грижи, потъваме в нерадение и отдалечаване от Бога, загиваме духовно.
           Ето това е най-страшното в нашето отдалечаване от Христа – ние загиваме духовно.
           Петър като потъва, зове: „Господи, избави ме!“
           Така и ние, затънали във всевъзможни страсти, грижи и проблеми, всъщност се давим, макар и невинаги да разбираме това. Може животът ни да мине в безметежност и успехи, с добро здраве и удоволствия, и ето, значи ние безвъзвратно сме затънали, удавени в житейското море.
          „През много скърби се влиза в Царството Божие“, знаят Христовите следовници.
           Така в тежки мъки и страдания, в лишения и горестни изпитания може да мине нашият живот, но ако взорът на човека е в Христа, то значи, той не е потънал, неуязвен от маловерие.
          Нима Онзи, Който е създал света от нищо, Онзи, който укротява бурята и ходи по водата, Онзи, Който възкресява мъртви и съкруши смъртта, не може да обърне нашите мъки в радост и покой?
           Може, разбира се, че може! Господ е всесилен. И когато Му се молим в изнемога: „Господи, спаси, Господи, помогни!“, божествената благодат ни утешава.
           Но често, въпреки вярата ни, Господ не прави чудо. И ние недоумяваме защо. Да не роптаем – Бог знае кое е най-доброто за нас. Защото иначе, при сторено чудо, изцелени и подпомогнати свише, нерядко ние се изпълваме с гордост, която със сигурност ще ни съсипе и погуби.
          Братя и сестри, да не тропаме с крак и да искаме своето. Господ знае от какво се нуждаем. Да Му се молим горещо, знаейки, че молитвата е диханието на нашата душа. Сам Спасителят Христос се отделял по цели нощи в молитвено усамотение. Да се молим горещо, Всемилостивият наш Спасител да ни преведе през житейското море до бленувания пристан – Царството неръкотворно и нетварно!
           И там да продължим да славим Отца и Сина, и Светия Дух, ведно с Пресветата наша Владичица Богородица и всички светии.
           Божието благословение да е с всички вас! Честит възкресен ден!

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Братя и сестри,

           Днешният велик Господски празник е неизмерима духовна радост за всеки вярващ. Днес съзерцаваме заедно с апостолите Петър, Иаков и Йоан Христовото преображение. Ще рече – лицезрем Господа в извечно лъчащото сияние на Божествената слава на Отца. „Добре ни е да бъдем тук“ – казваме заедно с Петър. Добре ни е в бляскавия покров на божествената благост да виждаме Онзи, Който прие да стане човек, за да може ние да станем като богове по благодат. Защото светлината, съзерцавана от апостолите на планината Тавор – същата тази светлина, ние – глинени и крехки съдове, поемаме в себе си със Светото Причастие. И нетварната светлина снизхожда в нашите мрачни сърца, озарява ги, животвори ги и ни прави храм на Светия Дух до момента, когато смрадта на греховете отново не я прогони.
           И нека помним, че в днешния ден не Христос е станал различен спрямо обичайния взор, а от очите на апостолите са паднали покривалата на тленното и те са видяли Спасителя в богоносния Му вид.
           Днес се молим Христовата благодат от единението с Господ в Светата Чаша да преобрази завинаги мрачните, изпълнени с немощи дебри на суетното човешко естество. За да се превърнем в богоносни съсъди – наследници на светиите, чиито имена носим.
            В часа на Преображение Христово пред Господ предстоят апостолите, Илия Тесвитец, който не е видял смърт, и пророк Мойсей, а в подножието на Тавор сме всички ние, които въпреки греховния си, нищожен, лишен от добродетели живот, шепнем заедно с Петър -„Господи, добре ни е да бъдем тук“. Копнеем и жадуваме Христовата нетварна светлина да е винаги с нас! Амин!

Копирай Проповед на Преображение

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Икона: tvsatcom.bg

Света Анна, майка на Пресвета Богородица

         На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
         Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
         На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
         Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
         Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
         Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
         Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
         Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991

Източник: http://www.pravoslavie.bg

      Днес се упокои в Господа йеромонах Антим – сърце и душа на Кричимския манастир. Опелото ще се извърши утре от 11.00 ч. в Кричимската света обител „Рождество Богородично“.

      Вечна памет!

Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr