Тропар
Гл. 4
Твоят мъченик Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви Христе Боже, спаси нашите души!

Кондак
Гл.2
Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се молиш за спасението на нашите души!

Величание
Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

          На 14 май Църквата поменава свети Райко Шуменски – новомъченик от българския род, сподобил се на този ден с мъченическа кончина. Това се случва през 1802 година в родния му град Шумен. Знаем мъченическия му подвиг благодарение на йеромонах Никифор от остров Хиос, записал от очевидец изповедничеството и страданието на 18-годишния юноша. Левкийският епископ Партений – един от най-ерудираните йерарси на нашата църква, потрудил се много в преводи и събиране на жития на родни светии, е превел от гръцки мъченичеството на свети Райко.
          Младият българин бил по занаят златар. Работил е в центъра на Шумен, наречен в житието „голям град“. Красив и добродетелен, той привлича вниманието на една неомъжена туркиня, живееща точно срещу работилницата му. Един ден тя слиза на улицата, повиква Райко, сякаш е с намерение да му възложи поръчка за златен пръстен. Въпреки неговото смущение, туркинята го задърпала вкъщи. Младежът изтръгва ръката си, за да избяга и тя отблъсната, пада по гръб. Любовта ѝ се превръща в ненавист и туркинята с крясъци обвинява Райко, че искал да я насили.
          Следва съд, а на Райко е предложено да се потурчи и да вземе девойката за жена. В противен случай ще умре пребит до смърт. Младият момък, уподобил се на целомъдрения Иосиф в дома на фараона, отказва да предаде Христа. До свършека на мъченията той повтаря „Аз съм християнин“. 
          Бащата на дръзката и безсрамна девойка всякак се опитва да го уговори, че ще бъде почетен зет и наследник на голям имот.
          Но Райко отказва да се потурчи. Следват жестоки, дълги и страшни побои, окачване на куки, изтезания с огън и желязо. За два дни е прибран в затвора. А житиеписецът йеромонах Никифор добавя: „Що са му сторили тия два дни в затвора, остава неизвестно и не се чу навън“*.
          Нито увещанията, нито зверствата успяват да разколебаят добропобедния страдалец. Целият в рани, с изрязани ремъци кожа, посипан в сол и обгарян със свещи, св.Райко повтаря: „Аз съм християнин. Няма да се потурча“.
          Изпитан като злато в горнило, младият златар е обезглавен на 14 май 1802г.
          Не се знае какво е станало с многострадалното му тяло.
          В Царството Небесно той предстои ведно с мъчениците в бели одежди, които идат от голямата скръб (срв. Откр.7:14)
          Молим се да се застъпва за грешния и вече отдалечен от Бога и от вярата български род. Молим се по неговите молитви за вразумление, просветление и спасение.
          Отправяме молитва към него за застъпничество за нашите чада – за да се спасят от сквернотата, извращенията и злобата на тоя век – да ги опази Господ в тайното убежище на своето спасение.

*цитат от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.8

Молитви към свети Райко Шуменски

Молитва първа

             Към тебе, свети мъчениче Райко-Йоане, молитвено прибягваме ние, грешните, като се каем за прегрешенията си. Като пострадал за Христа Господа, дори до проливане на кръвта си, ние ти се молим да ни укрепиш в светата Православна вяра, да живеем според нейните наредби и изисквания и да умрем в нея. Като живял в съвършена чистота и целомъдрие, ние изпросваме от тебе закрила за нашите деца, юноши и девойки срещу множеството изкушения и съблазни, с които ги прелъстява светът. Бидейки изкушаван, но не и победен, ти и на изкушаваните можеш да помогнеш. Бидейки златен съсъд на Светия Дух и носил райски покой в сърцето си, ти направѝ и нас причастници на Божията благодат и унищожи в нас всяко греховно движение на плътта.
            О, свети мъчениче Райко-Йоане, избави нас, немощните, от връхлитащите ни беди, от човешки клевети и тежки болести, като пазиш душите ни от осъждане на ближния и от всяко зло. Вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на всяко добро намерение. На твоите свети молитви връчваме себе си до края на дните си, в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния съд. Амин.

Молитва втора

             О, велики угодниче Христов, свети мъчениче Райко-Йоане! Облажаваме те заради твоята равноангелска чистота, с която си благоугодил на Христа Бога и ти се молим да бъдеш крепък щит и ограда на нашите деца срещу коварствата на блудния бяс, за да получат и те като тебе наградата на Седмото блаженство, което гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Помоли се и на пречистата Дева и Богородица да ги вземе под своя покров и ги защити от зли човеци и развратители, от насилници и лукави прелъстители. Застъпи се за тях пред Всеподателя Бога да живеят съгласно Неговата свята воля, да ходят в Неговите заповеди и да благоукрасят душите си с целомъдрие, трудолюбие, дълготърпение, честност и всяка друга добродетел. А когато, било поради незнание, било поради лекомислие, породени от младата им възраст, съгрешат срещу Божия закон, възбуди в сърцата им покаяние и ходатайствай за тях пред небесния наш Отец да прости съгрешенията им.
              О, свети мъчениче Райко-Йоане, простри ръце към преблагия Господ и спомени с твоите пречисти уста имената на нашите скъпи деца, за които ти се молим, та по твоите молитви те да се опазят от всяка сквернота на света, да растат в познание на доброто и да им бъдат дарувани сили и здраве за полза на Църквата и отечеството ни.

             Господи Иисусе Христе, по молитвите на свети мъченик Райко-Йоан, смили се над нашите деца (имената), очисти ума им от суетни помисли и ги насочи към изпълнение на Твоите заповеди, за да се избавят от вечните мъки и да наследят Твоето Небесно царство. Амин!

Молитви от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.36-40       

Копирайте: 14.05.Свети мъченик Райко Шуменски                                                                            

Иконата е копирана от https://sveticarboris.net/

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий –  създателите на славянобългарската азбука.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!

Иконата е копирана от http://www.migrantheritage.com

9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

Марк 15:43-16:8

„дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.“

Братя и сестри,

          В третата неделя след Възкресение възпоменаваме жените-мироносици, които бързат да идат на гроба Господен, носейки аромати, за да помажат Живоносния покойник. Те бързат рано призори в първия ден на седмицата  – това е денят след събота, денят на Възкресението. Бързат към Гроба, откъдето се е въздигнал Царят на Царете – нашият славен Изкупител и Спасител, Съкрушителят на преизподнята, Победителят на ада, дявола и смъртта – Господ Иисус Христос.
          Жените -мироносици, сред които са Мария-Магдалина и Саломия, дори говорят помежду си кой ще отвали камъка от гробните врата.
          Защото Безгрешният Богочовек е погребан по юдейския обичай в гробница, закрита с привален голям камък.
          Владетелят на света, Онзи чрез Когото всичко е станало, често нямаше къде глава да прислони и сега е погребан в гроба на Йосиф Ариматейски, погребан е в гроба на един от своите следовници. Йосиф, както и Никодим, са тайни ученици Иисусови, но в часа на смъртта Му, когато апостолите бягат, тези ученици жертват богатство, престиж, обществено положение, за да осигурят достойно погребение на Богочовека.
          А жените-мироносици, които бяха и под Кръста Господен, жените които знаят, че в съвършената любов страх няма, идат на гроба Господен рано на третия ден.
          Те не ще заварят Покойника. Те ще видят празния гроб. Разпнатият е възкръснал. Пророчествата са се сбъднали. Предобразите станаха явни. Древното проклятие се отмени. Христос прикова греховете ни на кръстното дърво. Земната стража е вкаменена от уплах, иде вече небесна стража – ангела с бяло облекло.
          Най-великото Божие чудо е осъществено. Най-знаменитата победа е удържана. Божията любов изкупи човешката неправда. Жените-мироносици, смаяни съзерцават празния гроб на Спасителя и осмислят думите на ангела.
          Те ще обадят на учениците, че Христос е възкръснал. Те ще Го видят нееднократно през тия 40 дни преди Възнесението Христово. Навсякъде, по целия свят, жените-мироносици ще проповядват евангелието на Възкресението. Неслучайно ги наричат „апостоли на апостолите“. Защото мироносиците носят на учениците вестта за Христовото Възкресение.
          Днешната неделя е истински празник на жената-християнка. Всяка жена има възможността да послужи Богу с решенията на своето любящо сърце. Всяка може да поднесе на Христос не миро, а сълзи на покаяние.
          Да дерзаем в този светъл ден, ден на празник, да дерзаем ведно с праведници, пророци и апостоли, ведно с преданите мироносици и да възгласим радостно:
          Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/

Като освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Братя и сестри,

             Има светии, които са почитани по целия православен свят. Има мъченици, чиято кончина е подбудила мнозина да приемат кръщение в Христа чрез собствената си кръв. Има праведници, чиито имена остават неизличими и в паметта на поколенията, при все че нашата памет е загубила дирите на немалко светии от родната земя.
             Днес честваме свети великомъченик Георги, прославен военачалник от знатен род, млад, богат и красив, който заради Христа е пожертвал всичко земно и е придобил най-ценното – нетленен венец в Божието царство.
            Млад и богат, удостоен с военен чин, Георги не се вълнува от насладите на този свят. Още когато излиза императорският указ за преследване на християните, той раздава имот и парични средства, освобождава робите и се приготвя да наследи нетленния венец.
             Мъчения за вярата свети Георги приема в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните, управлявал Римската империя от 284 до 305 година. По негово време реки от християнска кръв са се изливали по арените на цирковете и амфитеатрите. Имаме много свидетелства за мъченици именно от този период.
             Знаем, че и бащата на  свети Георги е удостоен с мъченическа смърт.
              Едва на двадесетгодишна възраст, неговият син – младият Георги, издигнал се до военен трибун, изпива до дъно чашата на страданията, за да засияе като слънце в невечерния ден на Божието царство.
            След обнародване на указа за безкомпромисно гонение на християните, свети Георги сам се явява пред императора, изповядва вярата си, знаейки че отива на смърт. Или по-точно – смъртта му е славен, триумфален ход към вечния живот.
            Измъчван с желязо и огън, хвърлен в негасена вар, изтезаван на колело, свети Георги е изцеляван по чуден начин от ангел в тъмницата. Мнозина езичници, виждайки тези чудеса, приемат Христовата вяра. Дори императрица Александра гласно изповядва Христа и също приема мъченическа кончина.
            След изпиване чаша с отрова, която не му е навредила, великомъченик Георги се отправя към лобното си място.
            Мечът на палача слага край на дългите седмици изтезания.
            Така Божията сила издига този двадесетгодишен юноша в знаменит чудотворец, лечител, помощник и застъпник на християните от всички времена. Защото чудесата на свети Георги, сторени след неговата кончина са безбройни. И ние – българите сме особено силно свързани с прославения великомъченик.
            Десетки, стотици са храмовете и параклисите, носещи неговото име. Българският манастир на Атон, Света гора е наречен „Свети Георги Зограф“ в спомен на чудотворната самоизписала се икона на светеца. По стародавна традиция християните тук дават името на свети Георги на своите чада и така се молим дръзновението на великомъченика да е с нас.
            Молим се за милост, здраве, мир и спасение. Защото и ние живеем в Диоклетианови времена. И макар че днес не обезглавяват християни по площадите, лукавият антихристов дух е намерил начин да погубва души.
            Днес сме свидетели на кървава братоубийствена война, в която се избиват православни за радост на богопротивния сатана.
             Днес се молим за застъпничеството на Майката Божия, на свети Георги и на всички светии за потушаване на човешката ненавист, за вразумление и омиротворение на нашия остарял в грехове свят.
            Божието благословение да е с всички вас! Бог да ни помилва, да ни вразуми и закриля!
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Амин!             

Иконата е копирана от http://www.shigri.ru

         Евтимий († ок. 989-996), светител, епископ Мадитски. Значителна част от житието на свети Евтимий, поместено в ръкописи Paris. gr. 1617, 1071 г., е изгубена. Запазено е похвално слово, написано от Константинополския патриарх Григорий II Кипърски (1283-1289), очевидно още преди той да заеме патриаршеския престол.

         Евтимий, син на земеделеца Никита, произхождал от селото Епиват в Тракия (днес Селимпаша в Турция, близо до Истанбул). Когато в детството си се лишил от баща, майка му го дала на обучение в един от манастирите на Константинопол. Удивлявайки своите наставници със способностите си, Евтимий преуспявал в науките, но още повече в добродетелите.
         Той приел монашески постриг в този манастир и след 30 години строго подвижничество взел от игумена благословение да се отдалечи в подвига на затворничеството в едно от извънградските владения на манастира. Там пребивавал в четиригодишно мълчание.
         За него узнал Ираклийския митрополит и по негово настояване Евтимий бил ръкоположен за свещеник, а после хиротонисан за епископ Мадитски (град Мадит, днешен Еджеабат в Турция, разположен на европейския бряг на пролива Дарданели).
         Светителят Евтимий заемал митрополитската катедра в течение на 40 години. Той се отличавал с особената си грижа за бедните и с милосърдието си: простил на разбойника, който му отнел коня, и на крадците, похитили зърното от неговата житница, пуснал на свобода грабителите на храма, които местните жители искали да предадат на екзекуция.
         Още приживе свети Евтимий се прославил с чудотворство: излекувал жена, която била в родилна треска, изцелил глухоням и обладана от бяс монахиня. Император Василий II навестил знаменития подвижник и свети Евтимий му предсказал победата над Варда Фока.
           Когато светителят навършил 80 години, била му открита предстоящата му смърт след година. Той починал около 989-996 г.
          Един прокажен, пристигнал отдалеч с надеждата да получи изцеление от свети Евтимий, не го намерил жив. В отчаянието си, той прегърнал гроба и започнал да вика към светителя като към жив. Когато го помазали с масло от лампадата над гроба на светеца, той оздравял. От мощите на светителя обилно изтичало миро, от което мнозина получавали изцеление. Освен това, според описаните посмъртни чудеса на свети Евтимий, има разкази за спасяването на попаднали в буря и освобождаването на гръцки воин от български плен.
         Според Михаил Псел, Евтимий, след като се явил насън на низвергнатия Константинополски патриарх Михаил I Керуларий (+ 1058 г.), предсказал предстоящата му смърт, която щяла да го избави от съд.
          В пространното житие на света Параскева (Петка) Търновска (Епиватска), написано ок. 1385 г. от българския патриарх свети Евтимий Търновски, се казва, че свети Евтимий е нейният по-малък брат, когато е бил епископ, „прогонвал разни ереси от паството“, а след смъртта му от неговите мощи „река от миро преславно потекла, изтичаща се в морето на едно поприще, за което отишлите там, добре знаят“.
         Въз основа на този труд е съставено т. нар. второ проложно житие на преподобна Параскева, което придружава някои списъци на славянската ѝ служба, приписвана също на Търновския патриарх Евтимий. Свети Евтимий Мадитски се споменава сред светците – лечители в гръцката молитва за изцеление на болни от сборника Vindob. Phil. 178, 1429-1430 гг., намиращ се в Австрийската национална библиотека във Виена. Руският поклонник игумен Даниил (началото на 12 век), споменавайки град Абидос, казва, че „срещу този град се намира светият Евтимий Нови“. Антоний Новгородски (около 1200 г.) пише: „В Калипол лежи светият отец Евтимий”.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Използан материал: О. В. Л. „Евфимий, еп. Мадитский“ / Православная энциклопедия, т. 17, с. 376-377, публикувано 10.04.2013 г. http://www.pravenc.ru/text/187645.html .04.05.2022

Из Пространно житие на света Петка Търновска от свети Евтимий Търновски

… Тази преподобна света Петка беше родена в Епиват, издънка от преблагочестиви и пребогоугодни родители, които спазваха неотклонно всички Божии заповеди, украсяваха живота си с милостиня и добри дела. Понеже бяха такива и добротворци на такива благотворения, сподобиха се да станат баща и майка на две деца: едното момче, а другото момиче. След като ги сътвориха на света, родиха ги повторно чрез светото Кръщение. И момчето дадоха да се учи на Свещеното Писание, а преподобната държаха вкъщи заради крехката ѝ възраст и заради естествената привързаност…
        А споменатият отрок, братът на преподобната Петка, след като усвои добре свещените книги и достойно изпрати при Бога родителите си, облече се в иночески образ и бе наречен кир Евтимий. Той измина добродетелния път и възлезе върху добродетелната лествица, така че името му се прочу навсякъде. За премногото му добродетели бе възведен в архиерейския престол и бе ръкоположен за Мадитски първопрестолник и пастир; много и преславни чудеса извърши той там! Различни ереси от стадото изгони, паството към живоносни пасбища напъти, всички църковни дела добре уреди, дълги години живя и в дълбока старост при Господа отиде. Много и преславни чудеса извършиха мощите му, положени в същата църква. И чрез чудесата му цялата околност се прослави; не само това! – те изливаха преславно миро, изтичащо на едно поприще*  в морето. Отиващите там, добре знаят това. …

*поприще – разстояние около 200 м

Литература: Свети Евтимий Търновски, Пространно житие на света Петка Търновска, Стара българска литература, том 4, Житиеписни творби, изд. Български писател, София, 1986Икона: http://www.kimintenia.com

Копирайте: 05.05. Св. Евтимий, епископ Мадитски, 2022

       Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл, заселил си се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещите тебе, спасение на душите ни.

Прочетете Житие на свети цар Борис – Михаил

         На 2 май честваме свети княз Борис, приел в кръщение името Михаил, честваме равноапостолния покръстител на българския народ, великия държавник, способствал за приемане на България сред християнските народи, просиялия в святост владетел, сторил чудеса с молитва, прославения монах, родственик на монаси и светци.
         Сякаш няма друга личност сред българите, която до такава степен да е допринесла за духовното израстване на нашия народ, няма друг владетел, положил основите на „държавата на духа“, оцеляла през вековете, няма друг по-просветен монарх (доколкото именно със свети цар Борис обвързваме постиженията на „Златния век“ на българската култура).
         И да не забравяме, че твърде малко знаем всъщност за великия Борис-Михаил. И пропускаме чудото с болярския бунт и излезлия извън крепостните стени Борис с кръст и хоругви, когато ръцете на войниците се вкаменяват и не могат да извадят мечове. Това са същите войници, които по заповед на княза са пуснати да се върнат по домовете си, същите войници, които навсякъде ще разкажат за чудото на кръстното знамение, носено от княза. И вестта за това чудо обикаля целия християнски свят, дори папа Николай иска кръста и облеклото на княз Борис като духовен дар – светиня и знак на Божията милост.
          Благодарение на княз Борис, съградителя на църкви, манастири и скрипториуми, е съхранено и препредадено книжовното дело на светите братя Кирил и Методий, което злобата на немското духовенство унищожи сред западните славяни.
          С дарителството на свети княз Борис е изграден и великолепния манастир край град Охрид, където в притвора е ктиторския му портрет в цял ръст, с надпис „василевс“, като спомен за близката му дружба със свети Наум, чрез устата на когото свети Борис е обичал да чете Писанията. Колко много църкви в Албания, Гърция и Македония носят белезите на архитектурния тип от негово време – трите прозореца в апсидната стена – символ на Троичния Бог.
          Богоозарен и мъдър, свети княз Борис в монашеско облекло и положил монашеските обети, не спира да моли Бога за бъднини на християнска България. Защото по негово време вече се сбъдва предреченото от княза-мъченик Боян Енравота, че на тая земя „кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог“.
          И днес той се моли за нас, наследниците на същия този български народ, който бе покръстен в 865 г., за този народ, който тъй скоро прослави и прославя Бога на роден език.

Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

към Начало

               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Прочетете: Проповед на Томина неделя

Родни светии – свети Акакий Серски

          Преподобномъченик Акакий, в светото кръщение Атанасий, бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори) до град Солун. Поради бедност родителите му се преселили в град Серес. Още деветгодишен те го дали да учи занаят при един обущар. Но обущарят така жестоко биел момчето всеки ден, че веднъж, на Велики петък, то не издържало и обляно в сълзи избягало на улицата. За нещастие, две туркини го срещнали, поласкали го, въвели го в своя дом, нахранили го и така го объркали с хубавите си думи, че го убедили да се откаже от Христа. Тогава го взел при себе си градският бей, извършил над него обреда на мохамеданското обрезание, осиновил го и го обикнал заедно със жена си като роден син.
          След като Атанасий живял в дома на бея девет години и вече възмъжал, беицата променила своята любов към него от майчинска в плътска и – като жената на Потифар – опитала се да го привлече за грях. Целомъдреният юноша – както прекрасният библейски Йосиф – избягал от нея, но тя, озлобена, го наклеветила през мъжа си, че уж той искал да се поругае с нея. Повярвал на жена си, беят го изгонил от своя дом и му предоставил пълната свобода, да отиде където иска.
          Той отишъл при своите родители, които след неговото отречение се завърнали в Солун. Те много се зарадвали на неговото връщане и особено на неговото желание да се възвърне в Църквата Христова. Но мъдрата му майка го предупредила, че отреклият се доброволно от Христа трябва да умие греха от отречението си със собствената си кръв. Той възприел съвета на майка си дълбоко в душата си, оттеглил се в Хилендарския манастир в Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофския скит и бил възстановен в християнството чрез миропомазване. Като чул пък за подвизите на неотдавна пострадалите атонски преподобномъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при бившия техен наставник йеромонах Никифор с молба да подготви и него за мъченичество. Духовникът обяснил на Атанасий всичката трудност на този подвиг, но се съгласил да го приеме под своето ръководство.
          Подир едно малко колебание Атанасий бързо напреднал в духовния живот – с любов се подвизавал и очите му от сърдечно умиление станали извори на непрестанни сълзи. Като гледал неговото съвършенство в добродетелта и непоколебимост в мислите, духовникът го постригал в монашество с името Акакий и след известно време го благословил да се отправи на мъченически подвиг, при което му дал за спътник същия оня старец Григорий, който на времето съпътствал и преподобномъчениците Евтимий и Игнатий. Скоро след това те напуснали Света Гора и заминали за Цариград. В деня на самия подвиг Акакий се причастил със светите Христови Тайни, облякъл се като турчин и обливайки се в сълзи приел последното благословение на преподобни Григорий за мъченичество.
         Като пристигнал във Високата Османска Порта, той захвърлил от главата си зелената чалма и започнал да я тъпче с краката си, изповядал Христа и проклинал Мохамеда. Като не успели с увещания да го убедят да остане мохамеданин, съдиите заповядали да го бият и го хвърлили в затвора. На другия ден Акакий бил изправен пред самия везир, но и това се оказало безполезно, поради което последвала присъдата да бъде обезглавен. В навечерието на изпълнението на присъдата светият мъченик се причастил със Светите Тайни.
          На 1 май 1816 година турците обезглавили свети преподобномъченик Акакий на мястото, наричано Пармак-капи. Със събрани от християните пари преподобни Григорий откупил от войниците – пазачи тялото на светия мъченик и го отнесъл на Атон. Светите му мощи били поставени първо в неговата килия, а после го погребали в новопостроения храм в чест на преди него пострадалите преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на свети Акакий сега се намира в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон”.
         В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет на Атон се почита съвместно с тази на преподобномъчениците Евтимий (21 март, 1814 г.) и Игнатий (8 октомври, 1814 г.), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделно служба на свети Акакий няма.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: Родни светии – 01.05.Свети Акакий Серски,2022

Изображенията са копирани от  www.spiritualpaintings.com и https://petrpavelhram.livejournal.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тоз час прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от anthologioxr.blogspot.com

Из „Пътепис на Егерия“ (4 век)

          Тук привеждаме откъс от известния исторически и литургичен паметник  на 4 век, препечатан от гръцки източник, който включва описание на Страстната и Светлата седмица, чествани по светите места в споменатия период.
           Ето някои сведения за този известен извор (познат като „Пътепис на Егерия“). През 1884 г. проф. Гамурини открива в библиотеката на обителта Арензо, Италия, ръкопис от 74 листа, като след труда на Иларий за тайнствата и химните следва непознато нему описание. Ръкописът идва от препис на Монтекаси от 11 век. Използван е от дякон Петър за труда му „Пътуване по светите земи“, съставен в първата половина на 12 век.
          Запазените са фрагменти от текста на Егерия. Описват се служби от всекидневния, седмичния и годишния богослужебен цикъл в Йерусалим от 4 век. За жалост не са запазени описанията на останалите поклоннически пътувания по светите земи.
Пътеписът е документ с изключителна стойност, защото е най-старото и детайлно описание на поклонничество по светите земи. Датировката на текста е между 281 – 384 г. Епископът на Йерусалим, споменат анонимно, е свети Кирил, автор на 18 катехизични беседи и 5 мистагогии.
          Авторът на пътеписа е жена – монахиня Егерия, и целта на описанието е осведомяване на сестрите  монахини от нейната обител в Бордо за празничните обичаи на йерусалимските християни при посрещане на Възкресение Христово.

Има още →