Свети мъченик Юлий Доростолски

            Юлий от Дуросторум (днешна Силистра) се родил в семейство на родители езичници. Датата на покръстването на Юлий в християнската вяра е неизвестна. Юлий служил като римски войник в продължение на 27 години – първо като наборник, след това се завръща като ветеран, общо седем военни кампании. Предвид годините и местата, в които е служил Юлий, се предполага, че той вероятно е бил воин в Legio XI Claudia.
          В изпълнение на четвъртия едикт за преследването на християните, издаден от Диоклециан, Юлий бил изправен пред префекта Максим, след като бил арестуван от щабните войници на Максим за отказ да се поклони на езическите богове. След като чул, че е римски войник, Максим похвалил Юлий, че е мъдър и сериозен човек. В знак на благодарност за дългогодишната му военна служба, префектът предложил на Юлий изгодна сделка: ако Юлий извърши публична жертва на римските богове, Максим ще поеме вината за греха на жертвата и ще даде на Юлий свобода, десетгодишна премия и имунитет от бъдещи обвинения.
           Воинът Юлий, с двадесет и седем години служба в седем военни кампании, несравним с никой в ​​битка и с неопетнено военно досие, заявил на префекта Максим, че остава верен на по-висши заповеди. Когато го попитали за военната му служба, Юлий казал, че е бил в армията и се е записал отново като ветеран, и през целия си живот се е покланял на Бога, Който е създал небето и земята, и Му служи до ден днешен.
           Префектът Максим дори му предложил: „Ако мислиш, че е грях, позволи ми аз да поема вината. Аз съм този, който те принуждава, така че ти можеш само да създадеш впечатление, че действаш доброволно. След това можеш да си отидеш вкъщи спокойно, ще вземеш своята десетгодишна премия и никой никога няма да ти създава проблеми отново.“
            Но Юлий категорично отказал всички подобни уловки. На въпроса защо се страхува повече от мъртвец, отколкото от живия император, той отговорил: „Той беше Този, Който умря за нашите грехове, за да ни даде вечен живот. Същият този Човек, Христос, е Бог и пребъдва вовеки. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който се отрече от Него, ще има вечно наказание.“ Максим го посъветвал, от съжаление, да принесе жертва на боговете и да продължи да живее. „Да живея с теб“, казал Юлий, „би било смърт за мен… Избрах смъртта, за да живея със светиите завинаги“.
            На път за екзекуция в Дуросторум в Долна Мизия (днешна Силистра), той бил посрещнат от човек на име Исихий, воин – християнин, познат му от затвора. „Вземи венеца“, му казал Исихий, „който Господ е обещал да даде на тези, които вярват в Него, и ме поменавай, защото и аз ще те последвам. Предай най-сърдечните ми поздрави на Божия слуга, нашия брат Валенцио, който вече е отишъл преди нас при Господа, заради правдивото изповядване на вярата.“ Когато Юлий взел превръзката за очите, преди да бъде обезглавен, той се обърнал с молитва към Спасителя: „Господи Исусе Христе, страдам заради Твоето име. Умолявам Те да приемеш моя дух заедно със Своите свети мъченици.“ Тогава палачът сложил край на живота на Юлий, посичайки го с меч. Това се случило някъде между януари и март, 304 година. Паметта му се почита на 27 май/8 юни.

Източници:
1.Arik Greenberg: My Share of God’s Reward. Exploring the Roles and Formulations of the Afterlife in Early Christian Martyrdom, Reihe: Studies in Biblical Literature – Band 121, Lang, New York, Bern, Berlin, Bruxelles, Frankfurt am Main, Oxford, Wien 2009, ISBN 978-1-4331-0487-9, S. 195–198. From https://www.wikiwand.com/en/Julius_the_Veteran, 01.06.2022.
2.The Journal of Theological Studies, NS, Vol. 70, Pt 1, April 2019, A POLITE CONVERSATION, AN EDICT, AND A SWORD: A LOOK AT THE MARTYRDOM OF JULIUS THE VETERAN PHILIP L. TITE Jackson School of International Studies, University of Washington, Seattle. Fromhttps://www.academia.edu/42706309/A_Polite_Conversation_an_Edict_and_a_Sword_A_Look_at_the_Martyrdom_of_Julius_the_Veteran, 01.06.2022
3.Julius the Veteran (d. 304), in The Oxford Dictionary of Saints (5 rev). Fromhttps://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100026835?rskey=e02Apx&result=11, 01.06.2022.

Иконата е копирана от http://www.binews.it

          За свети мъченик Марк Доростолски сведенията, които открихме, са изключително оскъдни. Единствено се споменава, че паметта му се почита на 8 юни, заедно със свети Юлий Доростолски. Двамата светци са приели мъченическа смърт в Доростол.

Източник: Марк Доростольский, мученик, http://ortho-rus.tk/articles/svyatye.html

Копирайте: 08.06.Свети мъченици Марк и Юлий Доростолски, 2022

Свети Марко, епископ Преславски

         Излагаме сведения и за просиял в святост светител от времето на Второто българско царство – свети Марко, епископ Преславски, за когото имаме малко сведения от разнородни източници, но и те хвърлят светлина върху части от житието му.
         Свети патриарх Евтимий в житието на света Петка пише, че цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Константинопол кръстоносци „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново*. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околии се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търново“¹.

Има още →

Ин.17:1-13

Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Братя и сестри,

          Днес в Седмата неделя след Възкресение честваме светите Отци от Първия вселенски събор! Честваме онези боговдъхновени мъже, които в 325г. в Никея, оборвайки тогавашната ерес – арианството, изковават, формулират изповеданието на вярата, с което заявяваме християнството от апостолско време до ден днешен. Това е Символа на вярата, който чуваме на всяка една литургия.
          И неслучайно Църквата ни припомня божествените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, предадени от евангелист Йоан в седемнадесета глава на неговото евангелие. Това е първосвещеническата молитва, която Помазаника Княз принася за Своите ученици. А тези думи се отнасят и за апостолските наследници – епископи, светители, богомъдри проповедници, свети отци, устояли Христовата истина, спазили Божието слово.
          Тази молитва на Христос е предназначена за всички нас – да не униваме в скърби и изкушения, а да търсим Бог в молитва.
          Христос беседва с Отца, показвайки на всички, че отива на страдания доброволно. Той прославя Отца, защото след Разпятието вече всяка плът може да повярва и благодатта ще стигне до край-земя.
          И тук Христос съобщава за вечния живот, който е разкриване на Отца чрез Сина. „Вечен живот е това да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа“.
          Ето това е тайната на богопознанието, това е същината на озарението – нашата вяра, която отваря очите на сърцата ни към свръхнеизречимата Троица – Отец, Син и Дух Светий.
          Нашата вяра, покълнала чрез живителната сила на Светия Дух ще ни даде познание за Отца чрез Изкупителя – Син.
          До момента на Боговъплъщението и жертвеното смирение на Богочовека, макар и да е познат като Творец, Бог не е разкрит като Отец.
          Именно Сина Божий със Своите живот и учение ни разкри от века скритата тайна – Тайната на божествения Троичен съвет, тайната на единосъщния и троично проявен Бог.
          Ето това е вечният живот – богопознанието на възвестеното Божие Име, Което вече е достъпно за всички човеци. Христос отвори дверите на Царството Божие за всички, но не всички ще пожелаят да тръгнат по спасителния път на истинната вяра и опазване на Неговите заповеди.
          Но всеки Христов, истински Христов следовник, ще има пълнотата на Христовата радост. Така както са я носили още приживе светите отци. И тази божествена радост, живееща в сърцата им, това богопознание, което ги е направило духовни светилници, те са очертали с думи така, че да не можем да се подхлъзнем по сумрачните и тинести пътища на лъжеученията.
          Защото не може да сме християни и същевременно да прославяме лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, не може да сме християни и да вярваме в прераждането, не може да сме богоносци и да пием тинестата вода на стари и нови заблуждения.
          И ако сме го правили досега без да знаем, че е грях, то нищо не ни извинява, ако знаейки продължаваме да упорстваме в заблудата.
          Защото как повтаряме, че вярваме в едната света, съборна и апостолска Църква и същевременно споделяме суетни и лъжовни заблуди, които Църквата е отрекла. Или не помним, че Църквата живее чрез животворящото дихание на Светия Дух.
          Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и по застъпничеството на 318-те богомъдри отци, изразили най-ясно богоустановените и спасителни истини!
          Амин!

Иконата е копирана от azbyka.ru

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

           Днес е Възнесение Господне. Днес Богочовекът Иисус Христос извърши делото на спасение за грехопадналото човечество.
           Защото, слязъл с тяло в гроба и с дух в адовата бездна, Той е строшил портите адови и победил греха, смъртта и дявола.
            Христос възкръсва и на 40-ия ден след Възкресението се възнася на небето. Възнася се ведно с неделимата и неслитно придобита човешка природа. Възнася се там, откъдето по-преди човекът беше прокуден, заради дяволската измама и злост.
            Възнася се с ликуването на ангелските сили. Възнася се от Елеонската планина след като победи врага и след като беседва многократно с учениците Си. Възнася се с преобразеното, обновено и възкресено човешко тяло, по което личат белезите от гвоздеите и раната от копие, придобити при Разпятието. Възнася се устремено нагоре към престола на Отца. И както знаем, Той като Бог никога не се е отлъчвал от Божествения Троичен съвет, и разбираме, че тази чест сега е дадена на човешката Му природа, придобита при Въплъщението. Възнася се пред голямото множество свидетели, пред Своята Пречиста Майка, пред ангели и човеци.
            Това е неописуем триумф на Победителя на смъртта. Това е завършекът на Неговата битка с древния змей. Дверите на рая отново са отворени. Всички ангелски хорове възклицават от радост, вещаейки, че иде Царят на славата.
            Благодарни сме, спасени сме, ликуваме заедно с тях. Вече отново имаме възможността да се върнем в древната си прародина – рая и да се възкачим дори още по-високо – в неописуемия блясък на Царството Небесно.
           Да се веселим, защото Адамовият грях е напълно покрит. Христовите изкупителни заслуги сториха това високо и непостижимо за никой човек дело.
           Да благодарим на нашия Спасител денем и нощем с думите на благодарните чада Божии: „Слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!“
           Божията благодатна милост на Възнеслия се Спасител да бъде с всички нас, възлюбилите Христа, макар и твърде грешни люде.
           Честит празник! Честото Възнесение! Честит Спасовден – деня на нашето спасение, извоювано и подарено ни от Всемилостивия Божи Син! Амин!

Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Копирайте Проповед на Възнесение, 2022

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →

          За преподобни Софроний Български узнаваме от житието на свети Георги Софийски Нови, излязло изпод перото на поп Пейо. Ето какво пише поп Пейо за тоя прославен с благоуханни мощи праведник (1):
         „И ето, друго дивно чудо ще разкажа на ваша милост. Някой си презвитер Стефан от село Пенковци край София, оставил поради турското насилие родното си място, дойде със съпругата си и живя в моя дом. И с него ние много се поучихме за добро. Той тръгна оттук, та премина в Угровлахийската земя (2)  и бе приет от великия воевода Радул. И там, понеже съпругата му се пресели при Бога, стана йеромонах Софроний. След смъртта на воеводата, той пак премина Дунава и като решава, заселва се в манастир (3), близо до селото, наречено Русе, огражда се с пост и молитва и се подкрепя с труд, търпение и милостиня. Тук живя малко време. Но дяволът не претърпя да гледа подвизите му, а се преименува в един от неговите слуги, удари го със секирата по главата и го лиши от живот. И беше погребан, но след три години се яви на живеещите в манастира. И така, те отварят гроба му и го намират като заспал. Уханието на благовонието, що излизаше от тялото му, удиви всички. И го положиха в ковчег. Той прави благоуханна цялата онази област чрез чудеса и изцеления. А който не вярва на това, да отиде, та сам да види и да се увери.“
          Днес не знаем къде се покоят светите мощи на преподобни Софроний.
          Бог да ни прости и да ни помилва по неговото молитвено застъпничество!

(1) Ползван е текстът на „Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо“, Стара българска литература, т.4, С.1986, с.294
(2) Угровлахия – територията на днешна Румъния, Радул – влашки воевода
(3) Възможно е да се е подвизавал в някой от скалните манастири край Иваново или в Басарбовския скален манастир

Копирайте: 28.05.Св.преп.Софроний Български,2022

Икона: http://www.pravoslavieto.com   

         Свети мъченик Георги Софийски Най-нови почитаме на 26 май. Това е денят на многострадалната му кончина – 26 май, 1530 година. Той е син на благочестивите и знатни българи Иван и Мария. Наречен е Най-нови, в отличие от другия мъченик – свети Георги Софийски Нови*, златар, убит и изгорен от турците, чиято памет се чества на 11 февруари.

Житие на свети мъченик Георги Софийски Най-нови

          Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание.
          На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците – както обикновено постъпвали в такива случаи – пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
          Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
         Последвала окончателната присъда на съдията – Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
        Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
         Подир изтичането на присъденото време, кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)  – изт. http://www.pravoslavieto.com

* Често мъченичеството на свети Георги Софийски Нови, родом от Кратово (11 февруари, 1515 г.), също се отнася към датата 26 май. В житието на този мъченик, написано от поп Пейо, има кратки редакции, залегнали в основата на руския житиен текст, включен в Макариевите Чети-минеи, където се посочва 26 май като дата за почитане на този мъченик, и така е възприета в руската православна традиция (виж „Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо“, Стара българска литература, 4 том, Житиеписни творби, С., 1986, с.610). Но всъщност 26 май е денят на почитане на свети мъченик Георги Софийски Най-нови, родом от София.

Иконата е копирана от http://www.svetabogorodiza.com

Копирайте: 26.05.Св.Георги Софийски Най-нови,2022

          На 24 май честваме с празничен дух радостното събитие на деветото столетие – оросяване на седящите в тъма и смъртна сянка славяни с „дъжда на Божиите букви“. Честваме боговдъхновения създател на азбуката свети Константин Кирил – Философ, възпоменаваме и свети Методий – преводачът и проповедникът, светителят, положил душата си за словесните овце, възпламенил разбирането на Божието слово сред западните славяни; тачим епохалното дело на създаването на една писменост, която е душата на славянските народи. Днес с кирилица – наследницата на първоначалните глаголически букви пишат българи, сърби, руси, а до XVIII век и в днешна Румъния се пише на кирилица. Хърватско пък до средата на XIII век ползва глаголицата и днес там правят опити за възраждане и опазване на глаголическото писмо.
          „Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо“¹.
          На това епохално събитие – създаването на българската азбука и религиозната, и светска писменост на славянските народи, не е отсъдена забрава. Свещената азбука, създадена за да даде словото Божие на роден език, пребъдва не просто като символ на национална идентичност, пребъдва не само като културно наследство или книжовен праксис на много народи.
          Мисионерското дело на светите братя, насърчени от богомъдрия свети Фотий, патриарх Константинополски става за нас българите онази нематериална, неунищожима сплав – „езика, вярата, писмеността“², които не позволяват на чуждите завоеватели да унищожат нашата „държава на духа“.
          В днешно време, когато някои пишат на български с латински букви, езикът ни е разводнен от чуждици, когато вярата ни е сведена до двукратно посещение на църква – Великден и Рождество, когато прочита ни на текстове е твърде фрагментарен – толкова, колкото е публикацията в интернет – в днешно време е редно да се обърнем всецяло към нашата богохранима писменост – наше съкровище, наше духовно наследство, наш невеществен дом.
           И да помним, че сме човеци дотолкова, доколкото имаме вярата, езика, писмеността, знанието за рода и ценностите наши. А те са ценностите на онези достойни мъже, преди 11 века, които изписаха първото начертание на първата буква на новата азбука като кръст – азбука, създадена за да преведе свещените текстове на библейския корпус и богослужебните книги.
          Честито на всички, които си служат с кирилските букви, с богоначертаната кирилица!

Иконата е копирана от https://www.facebook.com/sousveti7

¹  Проглас към евангелието“ – в „Тържество на словото“, С.1995, с.13
² акад. Дим. Лихачов

Братя и сестри, 

          В петата неделя след Пасха възпоменаваме забележителната беседа на Господ Иисус Христос с жената-самарянка. Тази случка ни предава любимия ученик на Господа – свети Йоан Богослов (Йоан 4:5-42).
          Показателно е, че точно това място Самария юдеите са заобикаляли, за да не осквернят стъпките си от докосването до нечистата според тях самарийска земя. Самаряните са считани за езичници и дори самото име самарянин е било презрително и обидно.
          Но Господ, Който не гледа по лице, се разкрива като Месия не в разговор с Никодим или Натанаил – с някои от правоверните юдеи. Той се разкрива като Помазания Избраник пред жена – при това самарянка.
          Чудни са тайните Божии! Онова, що е високо у човеците, е мерзост пред Бога. Онова, което е възвисено пред света, често е отхвърлено от Божието благоволение.
          Пред тази жена с любознателна душа, Христос разкрива великата тайна на Божието домостроителство – това че Месия е дошъл. Дошъл е Спасителят на света. Дошъл е Този, чрез Когото ще се дарят благодатните извори на Светия Дух. Дошъл е Този, Който ще ни освободи от робството на греха, смъртта и дявола. Проповядва ни Този, Който ще ни избави от древното проклятие. Дошъл е Този, Комуто се покланяме с дух и истина, защото и еретиците се покланят със съзнанието за Духа, но не са в истината.
          Христовият следовник, онзи който е причастен на Извора с живата вода, се покланя с дух и истина, с деяние и съзерцание, с благодарение и съкрушение, с богопознание и любов.
          И забележете – колко бързо Божията проповед жъне узрелите ниви, които Духа Божи, чрез пророците, е посял сред самаряните. Защото целият самарянски град, подбуден от думите на жената-самарянка, иде в нозете Иисусови. Целият самарянски град Го моли да постои при тях. А колко различно беше в Гадаринската страна. Помните, след чудото с изцелението на бесноватия и прогонването на бесовете в стадото свине, гадаринските жители молят Христа да си отиде от пределите им.
          А презираните като езичници самаряни, узрели за жетвата на Божията спасителна проповед, дори не се нуждаят от свидетелството на Божите чудеса, за да повярват.
          Чухме думите им към жената-самарянка: „Ние вярваме не вече поради твоето казване. Сами чухме и знаем, е Този наистина е Спасителя на света Христос.“
          Братя и сестри, да даде Господ да бъдем като тези самаряни от Сихар, които приеха и спазиха словото Божие. Да даде Бог и у нас да струят божествените извори с жива вода, които израстват духа ни към вечен живот.
          Бог да ни помилва и спаси по Своята велика милост. И да прости многобройните ни прегрешения.
          Амин!
          Божието благословение да е с всички вас! 

Копирайте: Проповед на Неделя на Самарянката, 2022

Иконата е копирана от https://news.tts.lt/

              На 22 май почитаме светия княз Йоан Владимир, владетел на средновековна Дукла (Зета, днешна Черна гора), особено почитан през средновековието у нас. В Бориловия синодик (1211г), името му е вписано между Гаврил Радомир и Иван Владислав като „един от древните български царе“.         
             От житието* знаем, че по природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата Преспа изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на светия княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

*© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: 22.05. Св.Йоан-Владимир, княз Български

Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от www.offnews.bg

Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри, 

          На днешния празничен ден Светата Православна Църква чества благоверния и равноапостолен цар Константин и неговата майка – света Елена, която открива в Йерусалим Честния Кръст Господен.
          По Божий промисъл до нас са достигнали немалко сведения за житието на равноапостолния цар. Знаем че неговият баща – Константин Хлор е покровителствал християните и дори някои твърдят, че е имал и свето Кръщение.
          В онези години християнството не е било официална религия. Цели десет гонения преживява ранната църква от момента на Своето създаване в ден Петдесетница до 313 година, когато излиза едиктът на император Константин и който обявява свобода на християнската вероизповед. Най-страшно е било гонението при император Диоклетиан, украсило Църквата с кървавата багреница на безброен мъченически подвиг.
          По душа вече християнин, кротък и благонравен, младият Константин, в момента когато става цар, издава този указ в Медиолан (Милано) и всячески се грижи за процъфтяване на Христовата вяра. 
          Всички останали императори (защото Римската империя тогава се е ръководела от няколко управници) са воювали помежду си.
          Свети Константин е бил принуден да обяви война на езичника Максенций и да се отправи за Рим. Миролюбив и добронамерен, Константин се е боял от военен сблъсък. Едва когато е подкрепен с божествено видение, той нарежда на военните знамена и щитове да се изобрази кръстен знак в памет на дивното кръстно знамение, явило се посред бял ден на небето и придружено с Христовите думи, изречени във видение „С това побеждавай“.
          От този момент – кръстът, който е символ на позорна и страшна смърт за целия езически свят, става знак за победа. Защото и цялата войска вижда чудното видение на небето.
          Това е поучение и за нас – християните от предпоследните времена, че нашето упование е кръстът, нашата сила е кръстът, нашата защита е кръстът. Да не започваме никаква житейска потреба без да се осеним с кръстно знамение.
          Да носим кръста не само на себе си, но и в душите и сърцата си. Нашето кръстоносене – приемането в име Христово на страданията е нашия път за спасение.
          Да се поучим, че света Елена, като отива в светите земи да дири свидетелствата от земния път на Спасителя, се облича в проста дреха и прислужва на бедняци и девици в Христа, скривайки царския си сан. Нейният пример е поучавал дори и езичниците.
          По Божия милост Христовият кръст – животворящата и най-велика светиня, на която Господ пригвозди нашите грехове, е намерен и въздигнат от епископ Макарий пред многохилядното множество. Господният кръст възкресява мъртвец и мнозина се присъединяват към Христовата църква. Това се случва през 326 година. Възпоменаваме го на 14 септември  – деня на Въздвижение на Честния Кръст.
          Виждаме как са свързани майката и сина – равноапостоли със светия Кръст. Затова и така са изобразени – с честния Кръст Господен на иконата на днешния празник.
          Това е призив към нас – да почетем тяхното равноапостолно дело и да призовем силата на Господния и Животворящ Кръст Господен в нашия живот.
          Защото живеем в трудни, смущаващи и тревожни времена за всяка християнска съвест. Безпримерното нравствено разтление по лицето на цялата земя не може да остави никой равнодушен. Усещаме гибелния антихристов дух, който владее над душите и сърцата на множеството.
          Бог да ни помилва и да ни спаси по молитвите на Своята Пречиста Майка и със силата на Честния и Животворящ Кръст!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!
          Божието благословение да е с всички вас!
          Амин!

Иконата е копирана от http://arhangel.bg/
          

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org