Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София
Братя и сестри,
Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
Честито на всички именици! Амин!
Иконата е копирана от https://pbs.twimg.com
Родни светии – на 16 септември почитаме свети Киприан, митрополит Киевски и Московски
На 16 септември Църквата чества великия светител, българина Киприан, митрополит Киевски и Московски, изтъкнат книжовник и житиеписец, духовно чадо, а според някои, и родственик на свети патриарх Евтимий, носител на исихаските традиции и книжовни постижения на Евтимиевата школа в Русия, аскет, чудотворец и всеотдаен пастир, въздигнал авторитета на Киевската катедра, преводач от гръцки и славянски, литургист и канонист – истинско духовно украшение на руската земя (1). Немалко сведения за неговия живот ни дава посмъртното слово на духовния му съратник – епископ Григорий Цамблак, произнесено пред руските вярващи: „… както в добродетелта беше неподражаем блаженият Киприан, така и в словесните поучения беше неповторим. Впрочем него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте, ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме; и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни“(2).
Свети Киприан се отличава със светия си живот още от младини, като добродетелите му изкласили сред благодатната атмосфера на атонското монашество. Изключително образован, свети Киприан се допитва до своя духовен наставник – свети патриарх Евтимий, чийто авторитет по различни църковно-дисциплинарни въпроси е безусловен. Неговият безукорен живот привлича вниманието на патриарха – исихаст Филотей Кокин, който го ръкополага за митрополит на Киев и Литва (до падането на Византия митрополитите на руските княжества се ръкополагат в Константинопол).
След кончината на митрополит Алексий и след края на църковните раздори и противоречия, свети Киприан става митрополит на цяла Русия (1390 г.).
Свети Киприан оставя послания на ревностна пастирска грижа, като от тях особено се открояват писмата до игумен Атанасий и духовниците от Псков. Той акцентира върху истинските измерения на духовния живот – молитва и покаяние, трезвение и въздържание от празнословие и смехотворство.
Като безмълвник и деятел на непрестанната молитва, свети Киприан често се оттегля в митрополитското село Голенишчево – на високо място зад Воробьовите хълмове около Москва, така както преди се е усамотявал при Светото езеро край Владимир, където построил храм в чест на Светото Преображение Господне – ключовия празник на православната мистика.
В Голенишчево свети Киприан построява храм на името на тримата светители – свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст, където ръкополага епископи и свещеници, продължавайки да се занимава с преписване и изглаждане на богослужебни и други църковни текстове спрямо оригиналите им и превод от гръцки на славянски за нуждите на Руската църква.
Той превежда Требника (3), Служебника (4) и църковно-правния сборник „Номоканон“, като последният още се пазел през 16-ти век в Московския Успенски събор. Имал е и авторски литургични текстове, а също е съставял с голяма почит и усърдие жития на руските светии. Едно от най-широко известните жития излязло изпод Киприановото перо е „Пространно житие на митрополит Петър“(5), достохвален светител, предшественик на Киприан на Московската катедра и първи Московски светия, канонизиран от Константинополската патриаршия. То е истински шедьовър на литературния маниер „плетение словес“ – изящния житиеписен стил на патриарх Евтимий, който е отличителен на кръжеца исихасти – преписвачи и духовни чада от Евтимиевата школа.
Това житие на митрополит Петър от свети Киприан е първото по рода си за Русия. То носи византийските художествени традиции на руска почва. Свети Киприан използва по-старо житие, но написва цялостна реторично украсена житиеписна творба, завършваща с тържествено похвално слово. Този житиеписен образец, който задава свети Киприан, впоследствие следват монах Епифаний и сърбина Пахомий Логотет – най-видни житиеписци на руски светии.
Част от историческите съчинения на митрополит Киприан влизат в една от най-известните книги на църковноисторическата руска книжнина, т. нар. „Степенна книга“.
Дните на неговото епископско служение са помрачени от страшното нахлуване на монголските орди на Тамерлан. По разпореждане на свети Киприан чудотворната Владимирска икона на Божията Майка е пренесена от Владимир в Москва и тя избавя Московското княжество от погром – Тамерлан оттегля войските си след видение на Владичицата, заобиколена с ангели (1395 г.).
Остарял след множество богоугодни подвизи, изрядният пастир и молитвеник Киприан легнал на смъртен одър в село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той пише прощална грамота, с която дава прошка и благословия на всички вярващи и същевременно сам смирено проси прошка. Прощалната грамота на свети Киприан е прочетена, според неговите указания, на погребението му, а оттогава е четена и на опелата на неговите приемници по катедра. С красноречието на Евтимиевата школа, свети Киприан описва тленността и суетата на земния свят.
В смирение и прошка, с благодарствена молитва на уста, великият светител отхожда в блажената вечност на 16 септември, 1406 г. На 27 май се чества откриването и пренасянето на мощите му, което станало през 1472 г. Сега се те се покоят в Московския Успенски събор.
По неговите молитви, Господ да даде мир на православните!
Бележки:
1.Използван е текстът от Жития на светиите. Септември, изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, 2007, с. 446-449, срв. в pravoslavieto.com
2.Цамблак, Григорий, Похвално слово за Киприан, Стара българска литература, т.2, с.20
3.Требник – книга с молитвени последования, които ползва свещенослужителя при различни тайнства и обреди.
4.Служебник – (от „служба“ – света Литургия) – богослужебна книга, съдържаща текстовете на различни литургии – Златоустова, Василиева, Преждеосвещена; ползва се от свещенослужителя при богослужение.
5.Пространно житие на митрополит Петър от митрополит Киприан, Стара българска литература, т.4, с.109-117
16.09. Св. Киприан, митр. Киевски и Московски, 2022 Изтегляне
Икона: http://foi-orthodoxe.fr
Честит Кръстовден!
Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даряваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ.
Издигнал се доброволно на Кръста, Христе Боже, дарявай на едноименното Твое ново общество Твоите щедрости: зарадвай с Твоята сила православния български народ и му давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и победа несломима.
Елате всички народи да се поклоним на благословеното Дърво, чрез което се възцари вечната правда. Защото този, който чрез дървото прелъсти праотеца ни Адам, чрез Кръста се подведе. И покорилият с жестоко господство царското творение падна низвергнат с невиждано падение. Чрез кръвта Божия отровата на змията се отмива и проклятието на праведното осъждане се унищожава, когато Праведникът бе осъден от неправедния съд. Защото чрез Кръстното дърво подобаваше да се изцери дървото и чрез страданието на Безстрастния на Дървото (подобаваше) осъденият (човешки род) да се освободи от страданията. Но слава, Христе Царю, на Твоя премъдър промисъл за нас, чрез който Ти спаси всички като благ и Човеколюбец.
Икона: http://www.orthodoxy.hk
Евангелско четиво и проповед на Неделя преди Въздвижение
Йоан 3:13-17
Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Братя и сестри,
Чухме знаменателното слово на Спасителя Христос, което разкрива тайната на Божието Домостроителство.
„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
Да, от обич към грехопадналия свят, от обич свръхбожествената Троица устройва нашето спасение. Дори похитени от човеконенавистния измамен дух, грешни, тленни и смъртни, ние – хората, създадени по Божи образ, не сме изоставени. Бог провожда Своя Единороден Син, въплътения Бог Слово, провожда Го в тъмния запад на нашето естество, за да вкуси в пълна мяра човешките страдания и да ни изкупи. Това е велика милост на Божия благодатен промисъл. Защото изкуплението обхваща всички, но не всеки ще се ползва от Христовите изкупителни заслуги.
Изкупителят изтръгва от мрака на смъртната сянка само онзи човек, който вярва в Него като Цар и Бог.
При Своето Първо Пришествие преди повече от 2000 години, Христос не дойде като Съдия, а дойде като Спасител.
Ако повярваме в Него, ако се причислим към Неговата Църква, Той може да ни отвори пътя към вечния живот.
А при Второто Пришествие Христос ще дойде като Съдия, за да съди и живи и мъртви. И тук някои тълкуват, че живите всъщност са Христовите следовници, членовете на апостолската Църква, повярвалите и последвалите Христа. А мъртвите – това са езичниците или по-точно християните, които живеят като езичници. Защото, за наш срам, често християни са пример за изобличение, носители на най-окаяни страсти, дръзки и непокорни търсачи на гредите в чуждите очи, топлохладни люде, съвършено лишени от покаяние и смирение.
Господ да се смили над нас, за да не се окажем в числото на духовно мъртвите. Да не се окаже, че митари и блудници ни предварват в Царството Божие с дела на милосърдие.
Да четем с усърдие житията на светиите и да виждаме тяхното съвършено смирение. Те, макар и праведници и чудотворци, виждат себе си като най-големи грешници. Толкова е чист и взискателен за истинската добродетел духовният им взор. Обратното на нас, сегашните християни, които се имаме за добри хора, а дори и за истински праведни хора, неопетнени с кой знае какъв грях.
Братя и сестри, да даде Бог да се разделим овреме с фалшивата и нереална представа за себе си. Да даде Бог приживе да видим тресавището на душите си, за да смогнем с търпение и най-вече с Божията благодатна помощ да пресушим смрадното блато на нашето горделиво и тщеславно сърце и току-виж – да се види разцъфнало цвете – някаква добринка в духовната ни градина.
Господ да се смили над нас по мярата на добрите ни намерения.
Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Рождество на Пресвета Богородица
Тропар
Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.
Братя и сестри,
Бог пожела да спаси света, като изпрати Своя Единороден Син в страната на смъртната сянка. Христос прие плът, обличайки се в човешка природа, посевайки се в девичата утроба.
По Божия милост на земята се роди Пречиста Девица, преукрасена с всички добродетели, която послужи за тази най-велика тайна.
Днес честваме Рождението на Девата, Пресвятата Владичица, кивота, позлатен от Духа, Единствената, намерена достойна да се нарече Богородица.
На 8ми септември Тя се ражда от светата праведна Анна, потомка на свещенически род. Баща Й е честнѝя Йоаким, наследник на Давидовото коляно. На 8ми септември се ражда малката Мария, благословената от Бога дъщеря, удостоена да стане Вместилище на Невместимия.
Знаем от църковното Предание, че светите богоотци Йоаким и Анна са най-чистото семейство и че заради тяхното смирение и добродетел са удостоени да видят в старините си невръстна дъщеря.
И друг път Господ е давал чадо на престарели праведници – така беше с Авраам и Сарра, и техния син Исаак, така беше с майката на пророк Самуил. Но днес небесата тържествуват, защото се ражда многократно по-величава от Исаак и Самуил, многократно по-честнà и светла, Онази, на Която е съдено да пребъде над херувими и серафими, а именно Майката Божия.
Днешният ден е велик Богородичен празник. Ражда се одушевения палат на Царя на славата. Ражда се от най-целомъдрени съпрузи Приснодевата – което ще рече Винаги Дева Мария. Тя е цвят нетленен, процъфтял от неплодната в старини утроба, Тя е цвят благоухаещ, родил преблагоуханен плод – Христа, Господ наш.
Тя – света Богородица, е по-свята от всички светии, понеже роди най-святото от всички светии Слово. Увенчана със слава и чест. Със слава – като Майка Божия и с чест – като Приснодева. Няма никой от земнородните по-добродетелен от Нея – съхранилата всички Господни заповеди и останала доброволно напълно чужда на греха.
Но макар възнесена и тъй високо над архангели и ангели, то Нейното добросърдечие не отхвърля и каещи се, и непокаяли се грешници. Всеки може да прибегне до майчината милост на Владичицата, така както Ноевият ковчег приютяваше и нечисти , и чисти твари.
Да не се смущаваме да Й се молим. Родената днес Царица Небесна е преблага, не ще отхвърли никой от грешните. Неописуемата Висота, незрима за човешки помисли, винаги ще откликне и към нас – скверните. Макар и окръжена от блестящи небожители, никой не е възпрепятстван да пристъпи дверите на безкрайното Й милосърдие, стига само да поиска.
Затов Й зовем – „Пресветая Богородице, спаси нас“, знаейки, че Тя е наша най-силна Застъпница пред Своя Син и наш Бог.
По нейните молитви и по молитвите на светите Й родители – праведните богоотци Йоаким и Анна, Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/
На 8 септември храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски Минерални бани, посреща своя храмов празник.
Да се помолим заедно за молитвеното застъпничество на Майката Божия.
Проповед на Неделя 12-та след Петдесетница
Матей 19:16-26
И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво предава разговора на нашия Спасител Господ Иисус Христос с един богат момък.
Израсъл в Мойсеевия закон, опазил от младини Божиите заповеди, както сам уверено твърди, младият юдеин иска да се погрижи за своята душа. И пита какво да стори, за да наследи живот вечен.
Забележете колко показателен е този разговор между Спасителя и момъка, който търси Божията правда.
Той е успял да опази заповедите – не е убиец, не е крадец, не е прелюбодеец, нито лъжесвидетел и изпълнява дълга към своите единоверци.
Но какво още е нужно? Самият факт, че младежът задава този въпрос на Богочовека Христа говори, че той дълбоко в себе си осъзнава, че все още е далеч от Царството Божие. Чувства със сърцето си, че все още нещо не му достига.
И Сърцеведецът Бог, Който милее всички да се спасят, вижда ясно духовната язва на момъка. А тя е неговото сребролюбие.
Затова му казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат.19:21).
Точно е казано, но трудно е за изпълнение, трудно е да преодолеем своите земни привързаности. „Богат мъчно ще влезе в Царството небесно“ (Мат.19:23) – казва Спасителят. И не защото богатството е зло само по себе си, но защото то създава силна привързаност към себе си.
Да, братя и сестри, не всички са като свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, света Мелания Римлянка и мнозина баснословно богати нестяжатели, имали много имот, без никаква привързаност към него.
Не всички са като древните патриарси, обдарени с всички земни блага, и въпреки всичко, благоугодили Богу.
По-често богатството е камък за препъване, още повече, че дори да благотворим, даваме от излишъка си, а не както бедната вдовица, която даде всичко, що има.
Единствената ни утеха са Господните слова: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:37). Само Божията благодат, ако я призовем искрено, може да ни спаси от нашите земни привързаности, сред които сребролюбието не е единствената ни немощ.
Затова нека търсим с духовния си взор нашата привързаност, нашата скрита страст, да я изповядваме и да се борим с нея, с благословението на Църквата и благодатта на Всесилния Бог.
Нашата немощ може да не е сребролюбието, както у богатия момък, може да е леността, телоугодието, тайните блудни страсти или гневът.
Да се молим Богу да я открием тази наша водеща и гибелна страст, да я открием и да започнем битка срещу нея. Защото за Бога всичко е възможно. С нас е Бог – да не го забравяме! С нас е трислънчевата Троица, с нас е Майката Божия и небесната тържествуваща Църква. С нас е ангелът-пазител, който не спира да умолява Господа за грешната ни душа.
Да се избавим от самомнението, самоугодието и представата за нашата мнима праведност – нека това да бъде целта на нашата молитва.
Божието благословение да е с всички нас! Дано Бог посети сърцата ни със своето милосърдие. Амин!
1ви септември – начало на Църковната нова година. Преподобни Симеон Стълпник
Лука 4:16-22
И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
Братя и сестри,
Днешното литургийно свето евангелие разказва за проповедта на Господ Иисус Христос в назаретската синагога – молитвения дом в града, където Той – Богочовекът е израсъл до 30 годишната си възраст.
Знаем, че всеки подготвен член на израилтянската общност е можел да прочете, а сетне и да проповядва и тълкува прочетеното от Закона и пророческите книги. Знаем също, че четенето е съблюдавало строго определен ред. И по Божи промисъл, на Спасителя се пада да прочете и разтълкува месианското пророчество от книгата на пророк Исаия – четиво, което разказва за Самия Него – Божият Син, дошъл да спаси света.
Бог Отец изпраща Своя Единороден Син, за да благовести на бедните, а това всъщност са езичниците, а също и бедните откъм добри дела.
Спасителят лекува съкрушените, тъй като само съкрушеното и смирено сърце може да съзерцава Бога.
Христос проповядва на пленените, паднали под властта на греха, смъртта и дявола – проповядва, че е дошъл края на мъчителното за човеците иго.
Богочовекът възвестява на слепите телом и духом прогледване и пуска на свобода измъчените старозаветни праведници, когато съкрушава адските двери.
Това е благоприятната Господня година – времето на пребиваването в плът на Спасителя сред нас.
На днешния ден – 1ви септември, Църквата припомня това четиво, прочетено и разтълкувано от Самия Спасител.
1ви септември от древно време е наречен начало на индикта или начало на църковната нова година. Това е повод да се замислим за времето – времето милостиво дадено ни от Вседържителя за делото на нашето спасение. Това време – дните на нашия живот, е благоприятно за подготовка за вечния живот.
Това време – нашият земен живот, е единствената ни възможност за тази подготовка. Нямаме повторни опити. Нямаме отново започване от начална позиция. Имаме рамките на нашия един-единствен кратък живот. Той ни е даден не за да се удоволстваме, не за да трупаме богатства, не за да го прахосваме в безсмислени борби и ненужни състезания – този живот ни е даден като наш път на възрастване в Христа. Защото без Христос не ще можем да се спасим. Без Христос не ще влезем в Царството Божие. Той е Вратата към това Царство. Той е Пътят, Истината и Животът, без които не можем.
И ако живеем без Христос на земята, напразно сме живели, дори всичко да сме постигнали. Ако Христос не е бил съсредоточието на дните ни, на нощните ни молитви и сърдечни съкрушения, значи не сме успели във възкачването на тесния път. Не сме успели в нищо.
Но да живеем в Христа, значи не само да говорим за Христа. Не само да се именуваме православни, делата ни да са по-страшни и изобличителни от делата на безверниците.
Да даде Господ, братя и сестри, дните ни, които са като трева, да ни послужат за спасение. Да даде Господ да принесем покаяние със смирение, да сторим милосърдие без тщеславие, да покажем любов без земна привързаност. Да даде Господ нашите земни дни наистина да са благоприятната година за спасение.
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, св.Симеон Стълпник и всички светии.
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/
Родни светии – на 29 август почитаме свети мъченик Анастасий (Спас) Струмишки
Публикуваме житието на свети мъченик Анастасий Струмишки, благодарение на писмовното дело на свети преподобни Никодим Светогорец (1749-1809) – най-изявен представител на коливадското* движение, чиито усилия са насочени към съхранение паметта на просияли в святост подвижници и мъченици за Христа. В неговото съчинение „Нов мартирологий“ срещаме немалко жития на българи – мъченици от османската епоха, които иначе биха останали неизвестни.
Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш. Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед.
Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване).
Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей – бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи – грешката, която направил първия път (когато казал на митничарите, че е турчин, бел.ред.), като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.
Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата – книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!”
Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги. Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.
На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима (върховно съдебно лице в Солунския вилает, бел.ред.), за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал? Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини (златната монета на Австро-Унгария., бел.ред.); обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек – стига само да стане турчин!
Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума (именно, че е турчин, бел.ред.), решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят. Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.
Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”
В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух на 8** август 1794 г., като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.
*коливади – (от коливо – жито за заупокойна панихида) название на движение в православието от 17-ти век за ограмотяване и възвръщане към корените на светоотеческото православие; най-видни представители са свети Макарий Коринтски, свети Никодим Светогорец и свети Атанасий Парийски
**архиепископ Филарет Черниговски поставя паметта му на 29 август, както е и в българският църковен календар
Първа електронна публикация www.sveta-gora-zograph-svbogoroditsa.com
Превод от гръцки изт.: pigizois.net
Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител
Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.
Братя и сестри,
На днешния ден – Усекновение Църквата възпоменава убийството на праведния и свят Господен Предтеча, извършено по заповед на злия цар Ирод – син на печално известния Ирод – убиеца на Витлеемските младенци.
Как се сдобива с мъченичество ангелоподобният пустиножител, проповедникът на покаянието? Как се увенчава онзи, който бе удостоен да кръсти във водите на Йордан Стария по дни – Богочовека Христос? Как най-великият сред родените от жена претърпя посичане и отходи славен във вечния живот?
Евангелистите Марк, Матей и Лука разказват за това. Предтечата Господен е бил затворен в тъмница, заради своите изобличения. Подобно на древните пророци, той не се е страхувал да казва истината, заклеймявайки пороците на силните на деня.
Така свети Йоан изобличава цар Ирод, че е взел братовата си жена – съпругата на цар Филип, а това е напълно забранено от Мойсеевия закон – при жив съпруг, неговият брат да вземе жена му.
Затова Господният Предтеча е тъй мразен от царицата – прелюбодейка, от Иродиада.
А на угощението, по случай рождения ден на Ирод, дъщерята Иродиадина – младата Саломия се впуска в разпътен танц. Повлиян от алкохола, очарован и приповдигнат, цар Ирод се заклева на девойката, да ѝ подари всичко, което пожелае.
Тогава, подучена от майка си, Саломия иска в този миг да донесат на блюдо главата на затворения в тъмницата Йоан. Затова на много от иконите на Кръстителя го виждаме да държи на блюдо отсечената си глава.
И забележете – заради клетвата и сътрапезниците си, опияненият цар издава тази ужасна заповед. Макар и нечестив, той не би го направил при обичайни обстоятелства. Не би го направил, защото знаем от евангелист Марк, че Ирод се страхува от Йоана, пази го, слуша го с приятност, макар и да го държи затворен.
Но ето – заради своето честолюбие, за да не наруши царската дума, дадена пред велможите, за да не изглежда слаб, да не изглежда клетвопрестъпник, натъженият Ирод издава заповед за убийството на праведника. И всичко това е под влияние на разгулната атмосфера, на придруженото с алкохол угощение. Защото колко разпътство, безчестия и престъпления се извършват, повлияни от това гибелно опиянение на алкохола, никой не би могъл да изброи.
Така се представя в Господа Христовият Кръстител, служейки Богу в правда и истина до сетния миг на своята тридесетгодишна възраст.
И неслучайно Бог го въздига толкова горе – над сомна на светиите. Защото свети Йоан Предтеча, ведно със света Богородица, предстои пред Божия престол и всеки миг умолява Господа за прощение на грешния свят. Знаем, че и в часа на Страшния съд Божий Майката Божия и Честнѝя Предтеча ще умоляват Съдията за прощение греховете на грешниците.
Да се молим за покаяние, за съкрушение, да се молим на Йоана Кръстителя да измоли смекчение и съкрушение на нашите закоравели в грехове сърца. Защото и ние също като Ирод, поради човекоугодие и самолюбие, сме сторили немалко грехове. И нашите души също като безпътната Саломия, дъщерята Иродиадина, са танцували, са флиртували с толкова много грешни помисли, грешни учения, грешни практики. И нашите сърца също като порочната Иродиада са питаели лоши чувства, неприязън и злоба при всяко изобличение.
Господ да се смили над нас, да ни обнови с живителната роса на покаянието, да ни отрезви със Своите спасителни слова, да ни обнови в съкрушение, та животрептящата сила на Светия Дух да избели всичките ни грехове.
Божието благословение да е с всички ни, по застъпничеството на Майката Божия и великия Господен Предтеча – Кръстителя Йоан. Амин!
Иконата е копирана от http://www.tsn.ua/ru
Светлината на Храма 