ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
Свети Игнатий Богоносец – Игнажден
Братя и сестри,
Днес, предвкусвайки Рождественската радост, тържествуваме прославен Божи угодник – светител и мъченик от ранното християнско време, наставник в Христа, поучавал малоазийските общини – честваме свети Игнатий Богоносец.
Свети Игнатий е онова малко дете, което Христос прегръща и вдига пред очите на апостолите в отговор на техния спор – кой е най-голям. Тогава Богочовекът казва и безсмъртните слова „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ Защото онзи, който поиска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
Тези Господни слова ни насочват към Христовата истина за спасението на нищия и смирения, на онзи който се е уподобил по чистота и невинност на дете.
Да даде Господ всекиму да достигне до това благодатно състояние на смирение и съзнание за собствената греховност. А също и за пълно доверие Богу, за пълно отпускане на крилете на Божията воля-така както детето се чувства напълно защитено и щастливо в прегръдката на своя родител.
Днес честваният свети Игнатий, прославен с безукорен живот, водач на словесното стадо, който в старините си е сподобен с мъченическа кончина за Христа. От Мала Азия с кораб светецът е доведен в Рим, за да бъде хвърлен и разкъсан от гладните лъвове на Колизеума, където се пролива християнска кръв в дните на гоненията.
По път за Рим, свети Игантий пише писма до различни малоазийски християнски общини, които по Божия милост са достигнали до нас. Там той наставлява, увещава, подкрепя и утешава християните, опечалени от загубата на своя наставник в Христа.
Негови са знаменитите думи “ Следвайте епископа, като Отца, а презвитерите – като Христос, … църквата е там където е епископът. Да даде Господ, да се принеса в жертва, благоприятна Нему като чист хляб, смелен от зъбите на зверовете…“
И наистина, в преклонна възраст, в дните на император Траян, свети Игнатий е разкъсан от лъвовете, като посреща с мъжеството на Христов войн смъртта, увенчала го с венец.
Често на иконите е изобразен сред лъвове, в знак на страшната си мъченическа кончина.
Бог да се смили над нас по неговите свети молитви.
Господ да упокои и всички, които се представиха наскоро, сред които е и нашият брат Николай, познат от всички в църквата. Да се молим Всеблагият Владика, Подателят на всяка милост, да го всели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.
Божието благословение да е с всички вас.
Амин!
Иконата е копирана от https://www.predanie.bg/
Родни светии – на 23 декември почитаме преподобни Наум Охридски
На 23 декември отбелязваме паметта на св. Наум Охридски, погребан в притвора на църквата „Св. Архангели“, изграден с богатството и по повелята на благочестивия „български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон.“ (1) И до днес неговите мощи се покоят там – от 23 декември 910 г., когато се представя в Господа, този най-близък съратник на св. Климент, неуморен труженик на нивата на християнското благочестие, преводач и писател, приел монашески подстриг непосредствено преди смъртта си, подобно на св. Кирил.
Достигнали са до нас две жития, като изрично е уточнено, че събратът и състрадалец на св. Климент е родом от Мизия (както наричат тогава българските земи) и е син на благородни и знатни родители. Св. Наум е в числото на Светите Седмочисленици. Той поема основна роля по просвещението на новия престолен град Преслав, а сетне и югозападните български земи.
В първия житиен текст пише, че св. Наум – българинът, украсен с девство, прекарва в учителство след ръкополагането на св. Климент за епископ, а след това преживява 10 години в съградения манастир на „оттока на Бялото езеро“. (2) Преди това той е участник в моравската мисия, ръкоположен е за презвитер в Рим и заедно с другите Методиеви ученици претърпява страданията и гоненията от немското духовенство, докато стигне до българското царство.
Краткият житиеписен текст е съставен по почин на Марко, ученик на блажения Климент, епископ в Деволската епископия, четвърти след св. Климент.
Знаем, че малко е от останало от писмовното дело на св. Наум. Той превежда Цветния триод, а св. Климент – Постния триод. Стефан Кожухаров открива в библиотеката на Зографския манастир „Канон за апостол Андрей“ с доказано авторство на св. Наум, което личи от акростиха, вплетен в канона – „Първият Христов посланик хвали нищия Наум“. Канонът най-вероятно е писан още при престоя в Рим, а св. Андрей е покровител на славяните, защото получава като „апостолски дял“ страните, поселени със славяни.
Канонът на св. Андрей, писан от преподобни Наум, е зряла, завършена, високопоетична химническа творба, възпяваща първозвания апостол. (3)
Мощите на св. Наум почиват и до днес неоткрити, защото колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. Те са непресекващ извор на изцеления и чудеса. (А на някои благочестиви поклонници дори се дава да чуят туптенето на неговото сърце.)
(1) Второ житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.83
(2) Първо (най-старо) житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.80
(3) Св. Наум Охридски „Канон на св. Андрей“ – в: „Тържество на словото. Златният век на българската книжнина“ С.1995, с. 33-37
Икона: http://www.blagovestnik.bg
Неделя преди Рождество
Матей 1:1-25
Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.
Братя и сестри,
В Неделята преди Рождество Христово Църквата премъдро възпоменава родословието на нашия Господ Иисус Христос по плът – родословие, водещо от праведния Авраам до Юдиното коляно и Давидовия дом, чийто пряк потомък е Спасителят. Знаем, че пречистата Богоматер е потомка на царския род на Давид, знаем, че нейната пречудна и девствена бременност, облажавана от ангелите, донесе на света Онзи, Който съкруши главата на змията.
Наближава Рождество Христово – празникът на Боговъплъщението, центърът на свещената история на Домостроителството, Рождение на Примирителя, Който едини духовния и падналия свят, примири Бог и помраченото човечество, съедини небесно и земно, прие две природи – Божествена и човешка в Едната Своя Съвършена Личност.
Възпяваме и славим тази велика милост – явяването на Господа в плът и очакваме в трепет този възвишен миг, когато можем да се поздравим с Рождението на Спасителя. Защото Син ни се даде, Младенец се роди, чуден Съветник, Княз на мира, Отец на вечността, всевъзхваляваният Човеколюбец, Който не иска да погине нито един грешник, Всемилостивият, Вездесъщият, чрез Когото всичко е станало – Господ Иисус Христос.
В този празник няма болка, няма скръб, няма страдание, раждането на Христа е чудно, непонятно, свръхестествено, безболезнено, така както зачатието Христово е неописуемо и неизразимо. Всички сме призвани да настроим душите си, да превърнем сърцата си в ясла, да посрещнем с радост Богомладенеца, избрал от небесната висота да снизходи до пещерата на безсловесните. Повикани сме да го славословим ведно с ангелите, пастирите и мъдреците. Всички – небожители, обикновени и знатни люде, малки и големи, грешни и праведни, всички сме призвани да коленичим край яслата на Богомладенеца и Пресвятата Пречиста Богородителка, облажаваната от всички родове Дева и Владичица.
Да поднесем в дар своите съкрушени и очистени в покаяние сърца – ето това иска Бог от нас. Да видим немощите си, да се каем и да призоваваме Неговото Име, та роденият предвечно Бог, роден в яслите като човек, да приеме покаянието ни и да ни помилва.
Желая светли и благодатни празници на всички. Божието благословение да е с всички вас! Амин!
към Начало
Свети Спиридон Чудотворец
На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!
Братя и сестри,
Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!
Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com
Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение
Евангелско четиво
Лука 14:16-24
А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
Братя и сестри,
Свети евангелист Лука разказва Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Това е днешното литургийно евангелско четиво.
Човекът, приготвил голяма вечеря и поканил мнозина, е Бог Отец, Вседържителят и Творецът на всичко видимо и невидимо. Названието „мнозина“ всъщност се отнася към всички. Всички са поканени на божествената вечеря в небесния чертог. Това е човеколюбивият и всемилосърден промисъл на нашия Отец Небесен.
В часа на вечерята Отец изпраща Своя слуга, Своя раб – Сина Божий, Единородния, Който от любов към нас приема образ на раб и става човек, за да ни покани, да ни отвори дверите към Царството Божие.
Пиршеството там неслучайно е наречено вечеря, защото въплътеният Господ се явява в края на времената. Вечерята е голяма, защото величествена е тайната на нашето спасение, величествен е разкритият за нас смисъл на божественото Домостроителство.
Но какво се случва? Знаем от новозаветната история, че всички поканени започват да се извиняват. Юдейските началници, фарисеи и законоучители отхвърлят Спасителя и устройват Неговото Разпятие. Всички, които са заети с житейски грижи, ниви, волове, женитби, отказват да идат на вечерята.
Нечувано е неразумието на поканените. Но има други, които Бог ще призове чрез Своя Син. Има бедни, маломощни, хроми и слепи, които ще насядат редом до патриарсите и праведниците на пира на божествената любов. Това са обикновените юдеи – галилейските рибари, които възжелаха по-добрия дял. А доведените от пътища и друмища са езичниците, дошли от беззаконие и невежество в Светлина и сила. И дори Господарят казва на Сина: „накарай ги да влязат“. А Господ Иисус Христос със Своите чудеса и проповед обръща потъналите в тъма и смъртна сянка в светлината на чертога Божий.
Тази вечеря е приготвена от създание мира. Но не всеки ще се удостои да седне на трапезата. И не поради липса на покана, не поради липса на щедрост и милост у Господаря на дома. Но заради нашите грижи и пристрастия, нашата привързаност към земното, можем да отпаднем.
Братя и сестри, да не бъде с никого тази страшна участ – земните ни пристрастия да ни разделят от Царството Божие. Да не бъде, тръните да заглушат доброто семе в душите ни.
Молете Господа, по Неговата милост и молитвите на Богоматер и светиите, да се окажем и ние един ден със светла премяна, избелена от покаяние, в царския чертог. Защото това е целта, това е смисълът на човешкия живот. Амин!
Божието благословение да е с всички вас.
Проповед на Неделя 11-та след Неделя подир Въздвижение, 2022
Стенопис: http://www.hram-chg.ru
към Начало
Зачатие на света праведна Анна
Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.
Братя и сестри,
На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
Честит празник на всички!
Честито на всички именици!
Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g
Родни светии – На 7 декември почитаме света Филотея Темнишка (Търновска)
На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!
Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий
Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая. И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още
Свети Николай Мирликийски Чудотворец
Тропар на свети Николай
Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!
Икона: http://www.criando.ro
Родни светии – на 5 декември, на празника на свети Сава Освещени, почитаме свети преп. Нектарий Битолски










