Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: Какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Братя и сестри,
В днешното литургийно евангелско четиво Господ Иисус Христос ни напомня за основно Свое изискване, за великата повеля на смирението, която отличава Христовия следовник. Той казва: „Който иска измежду вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Това е странна и непозната повеля, доколкото властващият трябва да господарува и да бъде пръв. А ето, по Христовите слова, пръв – пръв в Царството Небесно ще бъде онзи, който е последен по почест, онзи, който е слуга на всички, онзи, който е потушил докрай себелюбието. А пример за това ново нравствено съвършенство е Самият Христос, Който не дойде за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина. Да, чрез Кръстната Си смърт Спасителят откупи грехопадналото човечество от властта на греха, смъртта и дявола. А чрез Живоносното Си Възкресение съсипа адската сила и извади от бездната душите на праведниците, отвека свързани там Така Христос, послужи на всички нас. И за всеки от нас Той, Безгрешният, проля драгоценната Си кръв. И ни повика в Своето Царство на вечните блага, където можем да стигнем единствено по пътя на смирението. Ето призивът на нашия Господ и Спасител – пръв става този, който не ще се стреми към власт, почести и богатство, този, който ще последва Христа в смирението и служението на всички, този, който не забравя истинската цел на човешкия живот. А тази цел е да се о-христовим, да се богоуподобим, да наследим Царството, приготвено за праведните от създание мира. Изглежда лесно на думи, а колко трудно е да облагородим нивата на собствените си сърца. Колко трудно е да изкореним своите немощи, да заклеймим страстите и недъзите и да се борим с тях. А водеща сред страстите е гордостта и свързаните с нея самолюбие, тщеславие и себепревъзнасяне. А лекарството срещу всичко това е смирението, което има онзи, който иска да е последен заради Христа, онзи, който не смята да пропилява в земни страсти целия си безценен живот на земята, живот, който всъщност е подготовка за вечността. И дали ще се подготвим подобаващо, зависи най-вече от свободната ни воля. Зависи дали нашата, дадената от Господ свобода ще се обърне за подкрепа, дали ще призове в молитва Божията благодатна помощ. Защото невъзможното за човеци е възможно за Бога. И цялото ни упование е възложено на Него – Всемилостивия Сърцеведец, Който се понизи и въплъти, и страда заради нас, грешните. Затова със съкрушение в изтерзаните ни от немощи души, да призоваваме Божията помощ с думите: „Отче, Сине, Душе Свети, прости! Света Троице, слава Тебе! Слава Тебе , Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!“ Божието благословение да е с всички вас!
След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя. Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите. Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни. По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани. Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата. Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар. Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година. Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години. След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян. Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат. Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г. Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род. Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците. По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.
Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота
В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар. От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно. По техните молитви, Бог да ни помилва!
Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!
На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем: Радвай се, Невесто неневестна!
Проповед на Благовещение
Братя и сестри,
Възрадвани сме с великата радост на благовестника архангел, обърнал се към Светата Дева с думите: „Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“. Възрадвани сме, че Бог намери пречист съсъд, който да послужи за великата тайна на Боговъплъщението. Благовещение не е просто един от празниците. Благовещение е начало на нашето спасение. Древното предсказание, че ще дойде, ще се роди семето, потомъка Адамов и Евин, Който ще смаже главата на извечния враг, ще смаже главата на змията – това се сбъдва в този миг. Цялото небесно войнство, всички ангели и архангели, цялата небесна Църква притаено чакат Марииното „да“. Защото Светата Дева казва:“ Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти.“ Намерила благодат у Бога, Пресвятата се издига по-високо от серафимите, защото ще понесе в девичата си утроба Невместимия.
И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Проповед на Неделя Кръстопоклонна
Братя и сестри,
Днес е Неделя Кръстопоклонна – един от онези дни, които Светата Православна Църква е определила за поклонение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Църквата го поставя пред очите на сърцата ни, та да може днес, в средата на Великия пост, да почерпим сила от Кръстното дърво, на което Господ пригвозди греховете на човечеството. Чухме от литургийното евангелско четиво думите на нашия Господ Иисус Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ Какво значи да се отречем от себе си? Какво иска от нас Спасителят? Отречението от себе си е отказ от нашето себелюбие, отказ от гордостта и тщеславието, отказ от дружбата с тоя свят. Да се отречем от себе си, ще рече да отхвърлим всички привидности на материалното битие, които припознаваме за най-съществени. Това не значи да излезем от светския живот и да станем монаси. Това значи да отхвърлим, да се освободим от привързаностите в този светски живот. Това значи да търсим Царството Божие, знаейки, че всичко останало ще ни се придаде. Това значи да помним, че сме пътници в този свят. Това значи да оценяваме всяко наше дело и настроение от позицията на вечността. И преди всичко – това значи да приемем без ропот страданията в нашия живот. Да приемем скърбите заради Христа, да се охристовим, да станем христоносци. А не можем да станем христоносци, ако не преживяваме скърби, подобно на Христа и всички Христови труженици. Не можем да жадуваме благоденствие, комфорт и радости житейски и същевременно да се стремим към рая. В рая, нека не забравяме, попадат такива като бедния Лазар, който цял живот лежи струпав пред вратите на богаташа. Не можем да си вземем доброто приживе – власт, наслади, благоденствие и празни удоволствия, а същевременно да мислим, че ще наследим Царството Божие. Не можем и не бива да мислим по светски, защото няма как да служим на Господа и на мамона. А щом сме по тесния път, ще трябва да приемем без ропот страданията, които са лечение и изправление за болните ни души. Братя и сестри, всички ние сме скъпо купени с драгоценната Христова Кръв. Да залягаме в усърдие по делото на нашето спасение. Да помним и да оплакваме греховете си, да се стараем да принесем нелицемерно покаяние, знаейки, че не ще можем да дадем откуп за душите си. Господ да се смили над нас грешните, да ни укрепи в спасителната вяра и в тесния път на спасението. А ние да носим кръста си с благодатната Му помощ. Амин! Божието благословение да е с всички вас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Честния Кръстител, и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен – нашето непобедимо оръжие срещу невидимия враг!
След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.
Проповед на Неделя Втора на Великия пост
Братя и сестри,
В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен – разслабен, ще рече парализиран човек. Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват
Обилните сведения за живота на видния възрожденец, архипастир, книжовник и обществен деец свети Софроний Врачански се съдържат в автобиографичната му творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство.
Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.
Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март
При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си. Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте. На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март. На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.
В делничните дни на Великия пост Църквата повелява отслужването на особено древно литургично последование – а именно Преждеосвещената света литургия. Тъй като не може да служим обичайната богослужба поради строгия пост на делничните дни, Църквата е допуснала да се освещава свети Агнец на службата в неделя – Агнец, Който се потребисва с причастни молитви през седмицата, именно в деня на Преждеосвещената литургия. Чуем ли днес звъна на звънчето, трябва незабавно да коленичим, защото се пренасят Светите Дарове, които са вече претворени. Това последование древните християни и техните епископи са съставили, за да може някой, който има желание, да се причасти. А колко жалко, че в днешно време малцина, малцина са тия, които желаят да пристъпят към причастие. Господ да ни даде да очистим съвестта си, та единението с Него в Светата Чаша, да ни бъде за спасение!
Амин!
Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, отрекъл се — уви! — от Христа. Но после след малко време дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място дошъл в Св. Гора и останал във великата Лавра на св. Атанасий, дето прислужвал на един духовен старец сакат и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го гризяла съвестта поради отричането от Христа, което извършил, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така щото с външния си печален вид показвал на зрителите, че е преживял някакво голямо злополучие. Прочее, един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, тръгнал и отишъл в Цариград, дето си наложил турски червен фес на главата и обул червени обуща на краката, и в този си вид влязъл в джамията „Св. София“, дето започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като го видели агаряните, възмутили се и се спуснали върху му и строго го запитали, защо прави това. А той приснопаметният безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа, Който е Син Божий и Бог. Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не намерили начин. Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, обезглавили го вън от двора на поменатата джамия, и по този начин приснопаметният получил на 5 март 1784 година венеца на мъченичеството от Христа Бога нашето, Комуто подобава слава и власт във вековете! Амин!
Из „Neon Martirologon“, превод от гръцки еп. Партений
Друго житие на свети Йоан Българин
Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра. Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос. Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв. Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с християнски молитви. На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще бъдеш убит!“ Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“ Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.
Светлината на Храма 