Тропар на свети Константин-Кирил Философ

        От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

            На днешния ден се е представил в Господа велик богоносен Божи угодник, създател на българската азбука, довел Словото Божие до славянските народи, а именно Константин Философ, брат на Методий, архиепископ Моравски, приел 40 дни преди кончината си монашеска схима с името Кирил. Почитаме го като истински светилник, който не може да се укрие, а свети високо в духовния свят.
              Прославяме го като мъдър наследник на богословското дело на свети Григорий Богослов, като истински втори Кирил, защото подобно на своя съименик свети Кирил Александрийски и Константин – Кирил се бори срещу ересите, отворили рана в снагата на Църквата. Неговите доводи в диспути със сарацините мюсюлмани и с евреите имат своята неотминаваща стойност и днес, неговата блестяща защита на правото всеки да ползва Свещеното Писание на роден език смайва със своята богомъдра сила.
             Прекланяме се на боговдъхновения книжовник, сторил за българите и за другите славянски народи повече от най-знаменитите царе. Защото създаването на азбуката и превода на Библията от гръцки на български е епохално дело, чийто плодове вкусваме ние – недостойните наследници на велики и прославени люде.
            Едва започнал 40 годишна възраст, достигнал съвършенство в кратко време, свети Кирил е призован от Господа и се представя на 14 февруари 869 година. Сам тогавашният папа Адриан извършва опелото му и той е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим.
            По неговите молитви Бог да облагодати и просвети нашия народ, затънал в толкова много езически заблуди, окултни практики, незнание и нерадение.
            Затова днес се молим и казваме „Свети Кириле, комуто Господ изля премъдрост, застъпи се за нас“. Амин!

Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

            Христолюбци,
            Ето, възсия за нас светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
            Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на Триипостасния¹ Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим² почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).
           Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: “На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Има още →

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
           Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →

Тропар на св. Георги Софийски Нови

         С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.

Кратко животоописание на св. Георги Кратовски

           Знае се че бил роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат. Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
           Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, като отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
           Духовния му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.
           Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града.
           Службата и житието на светеца били съставени от поп Пейо.
           „Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше „господине“. Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому“.
           През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква „Св. Марина“ (тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия). След известно време мощите на Георги били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица“ край София, а друга част – Рилския манастир „Св. Иван Рилски“.
           Само 14 години след смъртта на мъченик Георги Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия. (Виж Прославата на светите Божии угодници от Св. Иоан (Максимович).
           Паметта на свети Георги Софийски Нови Църквата празнува на 11 февруари. 

Pravoslavieto.com. На основата на „Българските светци“ от Пламен Павлов и Христо Темелски, http://www.aba.government.bg

Икона:www.plovdiv-press.bg

Прочетете още: 11.02.Св.Георги Софийски НовиИзтегляне

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,

              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф

*Молитвата на свети Харалампий към Господа:

„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

Лука 18:10-14

           Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
          Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
           А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
           Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

         От днешната света богослужба, от днешния неделен ден светата Православна църква започва да ни подготвя духовно за подвига на Великия пост. Чухме евангелското четиво за митаря и фарисея. И отново отправяме взор в скришната стаичка на сърцата си, за да погледнем там. И да решим на кого от двамата прилича нашата душа. На кого от двамата можем да бъдем оприличени.
        Дали не сме като надменния фарисей, ревнителя на закона, праведен и благочестив в собствените си очи. Дали не сме като него – лицемерния, който изброява своите заслуги пред Господа и благодари, че не е грешник като окаяния митар.
        Не се ли гордеем с християнското си потекло, с дългогодишното си пребиваване в църквата, с нашите заслуги за православието и вярата? Не се ли мислим за праведни, защото цял живот сме в църквата.
        Не е ли нашето поведение фарисейско, изпълнено с фалшива набожност. Още повече, че сме тъй бързи на осъждане, ропот, хули, богати на всякакви душевни немощи.
         Усетим ли в себе си, в нашето сърце, самодоволство като това на фарисея, то явно е, че сме за оплакване, явно е, че сме далече от истинския духовен живот.
         А колко скръбно е, наистина, че целият ни жизнен път е свързан със църквата, а не можем да вкусим дори частица от очистителната мощ на покаянието. Защото, щом се виждаме и съзнаваме праведни, ние имаме нужда от покаяние. И ето – в лечебницата сме, а можем да останем неизцелени.
        Но да не гледаме и на митаря с представата, че това е идеалният християнин. Да, той си отива оправдан повече от фарисея, казва Господ. Но да не си правим илюзии, че можем да грешим, колкото искаме, че можем да се къпем в окаяна греховност, и после – ще се покаем като митаря и ще се спасим.
         Не можем да разчитаме на това, защото няма как да сме сигурни, че ще имаме време за покаяние. Ние не знаем дори дали ще доживеем до края на този ден. А как може да сме сигурни, че имаме време за митарево покаяние?
         Братя и сестри, Църквата – нашето лоно, нашият кораб на спасение, ни призовава да надзърнем, да погледнем и да прогледнем за действителното състояние на собствения ни духовен живот. Защото от това няма нищо по-важно на света.
         Всеки пост, всяка молитва е възкачване по духовна планина. Да даде Господ сили за духовен подвиг, за истинско проглеждане на духовните ни очи.
         Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от http://www.orthodoxia.it

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея, 2023

към Начало

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

         Днешният ден Сретение Господне е велик Господски празник. За този ден подробно ни осведомява свети евангелист Лука.
         Сретение значи среща. Това е срещата между Стария и Новия Завет, среща между свети Симеон Богоприимец, който не ще вкуси смърт, докле не види Христа Спасителя – среща между него, зарадвания свише и Великия Богомладенец, Изкупителя на света, Княза на мира, изпълнението на пророчествата.
         Безброй поколения юдейски мъдреци, пророци, тълкуватели на закона и вещи в Свещеното Писание учители знаят и ожидат идещия Месия – Помазаника Княз, Който е обещан още след изгонването на праотците от рая. Месията е Онзи, Който ще смаже главата на змията, на древния човекоубиец – бащата на лъжата. Той ще освободи човешкия род от тиранията на греха и ще въведе човеците в Царството на вечната светлина и правда.
          И ето – след столетия очакване, като се изпълнява обещанието към древните старозаветни праведници, се ражда Богоотрокът, Давидовият Син, от утробата на царствена и бедна Девица, която Го носи в храма да бъде откупен.
          Защото още от дните на изхода на израилтяните от Египет, когато техните първородни са избавени от смъртта – още от онези дни всеки първороден е посвещаван Господу, ще рече – всяко момче, на 40-тия ден от рождението си, се представя в храма и майка му принася в жертва Богу агне. А бедните принасят в жертва гургулица или два гълъба. Затова и Майката Божия с Богомладенеца в ръце, съпроводена от праведния Йосиф, Обручника, комуто е поверена грижата за светото семейство – всички отиват в Йерусалимския храм.
          По Божие внушение там е дошъл грохналият от старост праведен Симеон, комуто Бог е разкрил, че ще види с очите си Спасителя. Тази велика милост му оказва Всевишният, а Симеон, вземайки на ръце малкия Иисус възкликва:
          „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
           Тези думи споменаваме на всяка вечерня, в края на деня. Защото благодарим Богу, че ни е дал за спасение още един ден от земния живот.
           Неописуема е радостта на пророчица Анна, Фануилова дъщеря, вдовица, пребиваваща в храма в пост и молитва. Тя също разпознава пророчески в новородения Давидов потомък обещания Спасител и гръмко възвестява, че краят на човешките мъки е дошъл.
           Защо обаче страдаме, ще попита някой, защо продължава злото в света? Защото, макар че Спасителят ни е освободил от робството на греха, смъртта и дявола, макар че кръщението ни в Троичния Бог умива първородния грях, Бог зачита нашата свободна воля.
           И точно по силата на тази наша свобода, ние продължаваме да грешим срещу Бога и срещу човеците. Грешим срещу собственото си тяло, което трябва да е храм на Светия Дух. Грешим като създаваме войни, конфликти, грешим като надзъртаме отвъд позволеното чрез генното инженерство с неговите страховити възможности, грешим като унищожаваме създадения за нас свят – нашата земя. Грешим като забравяме Бога. Грешим най-вече, когато отстъпваме от Бога, когато се борим с Бога, когато богохулстваме и целенасочено се борим срещу Божията истина. Грешим, когато възпитаваме  децата в атеизъм или в кривоверие. Грешим най-вече, когато не се покайваме за нищо сторено.
           Грешат цели народи, греши и всеки човек. Дано да даде Господ време, да се покаем и освободим от бремето на нашите недъзи. Защото Спасителят е дошъл, раят е отворен, Изкуплението е осъществено, адът е съсипан, но Бог дълготърпеливо чака нашето обръщане.
           Божието благословение да е с всички, които в душите си копнеят за срещата със Светия Дух и Го призовават в молитва и трезвение, с всички, които със страх и трепет извършват делото на своето спасение.
           Честит и благословен празник! Амин!

Икона: http://www.usashroombars.com

Проповед на Сретение, 2023 Изтегляне

към Начало

        Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.

Братя и сестри,

           На днешния ден, по стародавна традиция Църквата благославя трудовете на лозарите и тяхната подготовка за отглеждания още от времето на Ной благословен лозов плод.
          Днес е денят на свети лечител, чудотворец и мъченик Трифон, към когото се обръщаме за молитвено застъпничество в житейските ни дела. Защото знаем, че без Божие благословение напразен и безсмислен, неспасителен ще е целият ни труд под слънцето.
          Молим се на свети Трифон да се застъпи пред Божия престол, та духовната лозница – драгоценната ни душа, за която Жизнеподателят проля Своята кръв – драгоценната ни душа да принесе плод стократен. Да бъдем истинско духовно лозе, угодно Господу – ето това трябва да е нашият стремеж като християни.
          И както сме практични за житейските дела, така нека обърнем внимание и на душите си. Нека се умием във водите на покаянието, за да се облечем в одеждата на смирението, да се потрудим в делото на молитвата и милостинята, да се постараем да намалим осъждането и гнева, и светските навици, които ни пречат.
           Защото светиите се молят за нас, но и нашата свободна воля трябва да е обърната към истинските ни потреби, а това е придобиването на духовни добродетели, чрез покаяние и смирение.
          Това е нашият път – пътят на християните в това лукаво време.
          Господ да ни благослови и умиротвори, по Своята велика милост и по молитвеното застъпничество на Владичицата Дева и всички светии. Амин!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.orthphoto.net, храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Асеновград

Проповед на Трифоновден, 2023 Изтегляне

         Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий, заедно със славния Йоан, с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от zona4.arhiva-ortodoxa.info

          Едва ли има друг български владетел, към когото историята да е толкова несправедлива, а личността и управлението му – така тенденциозно представяни от съвременните историци. Време е да покажем истинския му образ на Христов войн и достоен владетел, посветил живота си на Бога и своя народ. За мнозина, историята следва да бъде низ от славни военни победи: спечелени битки и противник, сломен от храбростта на войните ни. В съзнанието на поколенията като че ли остават повече онези владетели, които воюват със силата на меча. На добротворците и радетелите за мирно преуспяване, се отрежда скромната участ да бъдат споменавани  набързо в учебниците и историческите справочници.

Има още →

Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за обръщането и спасението на един окаян грешник, за неговото спасение и на целия му дом.
           Кой е митарят Закхей? Митарите са богата и привелигирована прослойка от юдейското население, бирници – откупвачи на данъци, служещи на презряната от юдеите езическа римска власт, грабители, които често са взимали многократно по-големи такси от хората. Неслучайно названието „митар“ – такъв, който събира митата – „митар“ в представите на обикновения човек е алчен грабител и грешник, още повече, че митарите са родоотстъпници, доколкото служат на езичниците – римляни.

Има още →