Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Бил роден в средата на XV в. в с. Зъхне, Солунско, чието население било предимно българско. Подобно на редица други български духовници от бивша Византия в онази епоха и Теофил израснал в лоното на Цариградската Вселенска патриаршия. Той бил много просветен свещеник, прочут със своята ученост и в самия Цариград. Цариградският Вселенски патриарх Нифонт II (1497-1499; 1502) го изпратил с особена мисия заедно с Радомския епископ Акакий при Йерусалимския и Александрийския патриарси. След това, през времето на Вселенския патриарх Пахомий (1503-1504; 1505-1514), той станал нотарий и екзарх при Вселенската патриаршия.
          Скоро след това Теофил се оттеглил във Ватопедския манастир на Света гора. По-късно се преместил в Иверския манастир, където се прочул със своето подвижничество. Когато бил вече доста възрастен, му предложили Солунската митрополитска катедра, но той отказал поради старческа немощ. Наскоро след това починал – 8 юли 1548г.
          Българската православна църква тачи паметта на преподобния на 8 юли.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.157 и 161

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Прославяме с дух на сърдечно умиление богозримата великомъченица – всехвалната, чистата девица света Неделя.
          Честваме онази, разбира се, не единствена, която посрами езическото нечестие в дните на най-жестокото гонение срещу християните от ранно време – гонението на император Диоклетиан. Покланяме се пред подвига на онази, която презря благата на този свят – младост, красота, тленни наслади, за да се покаже мъжествена по дух изповедница и агница Божия.
           Поменаваме мъченицата света Неделя, родом от Никомидия – древен град с християнски традиции, дал множество мъченици. Да не забравяме 20-те хиляди християни, изгорени в църквата на Никомидия в навечерието на Рождество Христово, 302 година.
          Молитвено се обръщаме към крехката девойка, показала, че Божията милост в немощ се познава. Защото тя смело заявила на мъчителя: „Не ще ме сломиш, защото Бог ми помага.“
          Да, на нея Бог помага и тя се удостоява с блестящ венец, с нетленна слава в небесния сомн на Горния Йерусалим.
          Мнозина носят нейното име. Празнуват днес всички с имена Недялка, Делчо, Неделина. Да не забравяме връзката ни с нашия именен светия.
          Да просим молитвеното застъпничество на достохвалната Неделя, защото тя дръзновено предстои пред Бога със запален светилник в ръка и с оръдията на своето мъченичество. Защото за посрама на идолското зло, светицата е запазена и от нажежената скара, и от гладните зверове, и от всички уреди на изтезанията.
          Тя мирно предава духа си, преди войниците да я посекат и умира с молитва на уста.
          По нейните молитви, Бог да ни прости и ни помилва. Амин!

Честито на всички именици!

Иконата е копирана от pemptousia.com

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.   

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

          Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили борбата срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните български земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от „царския род“ ( в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан I Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун – в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, Давид загинал още в началото на настъплението и това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти. Няма достоверни данни Давид и братята му да са носели царски титли – те признавали легитимния владетел цар Борис II (намиращ се от 971 г. във византийски плен).
          Св. Давид е един от типичните примери за т.нар. народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX в. 

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.83 – 84

          Прокопий се родил в последната четвърт на XVIII в. във Варна в семейството на благочестиви родители. Когато станал на 20 години, решил да се замонаши. За целта отишъл в Света гора и там обиколил и разгледал разните манастири, скитове и килии и се запознал с различните видове монашески обети. В края на краищата избрал аскетизма (отшелничеството) и станал послушник в Иверския скит „Св. Йоан Предтеча“. След известно време бил постриган в монашество.
          След време, по неизвестни причини, младият монах получил психическо разстройство и напуснал своеволно Света гора, като започнал да се скита из пределите на Османската империя. Така се озовал в далечна Смирна (дн. Измир). Явил се в мирски дрехи, но с брада при тамошния кадия и заявил, че желае да приеме исляма. Кадията го огласил за приемник на новата вяра и след 15 дни го обрязали. И тогава станало чудото – вероотстъпникът дошъл в нормално психическо съзнание и осъзнал греха си. В продължение на две седмици тайно посещавал един изповедник, който духовно го укрепил. Прокопий се явил пред кадията, свалил чалмата си и я захвърлил на пода. Смело започнал да критикува вярата на своите съдници и да хули нейния основател. Турците го били и затворили, а след това започнали да му предлагат всевъзможни блага, високи длъжности и почести. Той категорично отказал да промени решението си  и бил обезглавен на 25 юни 1810г. Наскоро след това било съставено житието му  в Смирна от свещеноучителя Хрисант. Паметта му църквата отбелязва на 25 юни.

Източник: Пламен Павлов, Христо Темелски „Българи светци“, издателство Тангра ТанНакРа ИК, 2010 с.176
Иконата е копирана от http://www.desant.net

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

           Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,  

           Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда, като знаем, че останалото ще ни се придаде – учи Спасителят Христос.
          Чухме днешното литургийно евангелие, където нашият Господ казва категорично, че не можем да служим на двама господари.
           Какво ще рече това. Не се ли опитваме да балансираме всички страни на нашия живот? Не се ли опитваме да угодим Богу, и същевременно да угодим на света и неговите страсти? Не се ли задушаваме от житейски грижи? А често тези грижи не са грижите за болен родител, болно чадо или изпълнение на наш дълг. Често тези грижи са напълно суетни, грижи да подобрим външния си вид, да подновим мебелите си, да сме в крак с последната мода или да направим кариера на всяка цена.
           Човешкият живот е твърде кратък. И ако не успеем да осъзнаем какво е истински важно, този наш безценен живот – безценен, защото ни е даден за подготовка за вечността – този наш безценен живот може да мине безцелно в суета и грижи, които няма да доведат до спасение.
            Когато Христос ни посочва за пример полските кринове и птиците небесни, Той не изисква от нас да се отдадем на безделие и безгрижие.
            Не, Той изисква от нас да осъзнаваме, че всичко се случва по Божия воля, да търсим душеспасителното и да отхвърляме суетното и празното, което само ще увеличи нашата привързаност към земните неща.
            Нашите човешки сили не са много. Но те са достатъчни, при призоваване на Божията благодат, с отхвърляне на онова, което ни пречи на духовния път, тези сили, подпомогнати свише, са достатъчни да ни доведат до истинско одухотворяване. А това ще рече, да дадем място на Светия Дух в нашите сърца. Да се молим, да правим милостиня скришом, да четем Свещеното Писание, съчиненията на светите отци и житията на светиите. Да не прахосваме времето си в гледане на телевизия, безцелни разговори, клюки и раздори, да отбиваме всичко, което води до осъждане.
           А когато някой падне в грях, да си спомним, че и ние сме грешни не по-малко и да се молим за него и за нас. Слънце да не ни залязва гневни, да простим от сърце на всички, всички ония, които в течението на нашия живот са ни оскърбили и ощетили. Да милеем за истински духовен път, белязан с истинско покаяние.
           Да не се обиждаме и самооправдаваме, което също е форма на вездесъщата и страшна гордост, която мори всички човеци.
           Да гледаме към небето с очите на сърцата си, да гледаме към небесното си семейство – Господ, Майката Божия, ангелите и светиите, като помним, че Господ иска всички човеци да се спасят и да достигнат познание за истината.
           И да се борим със суетата – суета за нашата външност, за нашия ум, за нашата работа, че сме красиви, умни, перфектни в делата си, да се борим с тези мисли, които на мнозина са попречили в духовния живот.
           И да призоваваме на помощ за грешния свят Единия и Троичен Бог – нашето упование, нашата надежда и нашата любов. Да призоваваме Господ да отмахне от окаяните ни и объркани умове всяка мисъл за земното и вещественото, която ни отдалечава от Него.
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите Доростолски мъченици и на всички праведници и светии. Амин!

Копирайте: Събор на светите Доростолски мъченици

Копирайте: Проповед на Неделя трета след Петдесетница, 2023

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com

към Начало

Честит Еньовден!

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от arpati.blogspot.com

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Слово за българските светии

          Да поменем в молитвен трепет и възторг светиите на многострадалното ни отечество – за това ни призовава Църквата днес. Да въздигнем сърцата си с упованието, че имаме силни застъпници пред Божия престол, които не спират да се молят за нас, грешните и окаяни наследници на безценното духовно съкровище на православната вяра. Да се съкрушим пред подвига на десетките, стотиците – повечето за нас неизвестни, богоносни съсъди, просияли като слънца във вечния ден на Божието Царство. Да се преклоним пред благодатния живот на нашите съотечественици, достигнали святост, на всички българи-светии, всички онези, които са напоили тази земя с покайни сълзи и тук са отпечатали поклоните на истинското благочестие и тук са отправяли своите жарки молитви.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

         Възнесение Господне. В продължение на четиридесет дни след Своето Възкресение,  Господ Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден от Възкресението Си им се явил за последен път.
          Апостолите както обикновено били на молитва в същата йерусалимската горна стая, където се събирали от деня, в който празнували със Своя Учител Тайната вечеря. Христос се явил и беседвал с тях, а после ги извел на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Господ говорил с тях и ги наставлявал, разкривал им истините за това, какво ще се случи със света и с тях самите, разяснявал им кой е пътя, който води в Царството Божие. Апостолите много се натъжили, когато им казал, че няма да Го видят вече. Господ ги успокоил с думите: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7) и ”Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лук. 24:36-53). Той им говорил, че ще изпрати Светия Дух.
          Христос вдигнал ръце да ги благослови и още докато ги благославял Се отделил от земята и постепенно започнал да се възнася към небето, докато станал невидим за погледа им. А учениците и всички присъстващи се поклонили до земята и се върнали в града, изпълнени с радостно очакване на изпълнението на Божието обещание.
         Слизане на Светия Дух (новозаветната Петдесетница). Десет дни след Възнесението на нашия Господ бил старозаветният празник Петдесетница, почитан от евреите, заради това, че петдесет дни след избавлението на еврейския народ от египтяните Бог дал на пророк Мойсей 10-те Божии заповеди на Синайската планина. Хиляди хора се стичали от всички краища на страната в Йерусалим и отивали в храма да се поклонят на Бога, идвали и много чужденци, приели вярата на евреите – юдаизма. Юдаизмът е старозаветната вяра в един Бог. Сред голямото множество се чували разговори на различни диалекти и езици.
          Христовите ученици също били в града, събрани в йерусалимската горна стая. С тях била и Божията Майка и много други Христови следовници. Изведнъж се чул силен шум от небето, като че ли вихрушка се спуснала над къщата, където били те. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деян. 2:2-3). В този миг апостолите заговорили на различни, непознати за тях чужди езици и започнали да прославят Христос. Така всички хора, дошли на празника от близки и далечни страни можели да чуят благовестието за Бога, дошъл в плът, всеки на своя роден език. Със силата на Светия Дух, неуките Христови ученици се изпълнили с Божествена мъдрост да разбират истините на вярата и да тълкуват Свещеното Писание, и да обясняват това на езика на събеседниците си. Всички били потресени от това велико чудо. Тогава пред множеството се изправил първовърховният апостол Петър и заговорил за Възкръсналия Христос и за Неговото учение с такава убедителност и яснота, с такава мъдрост и сила, че 3000 души от присъстващите повярвали в Христос и приели кръщение.
            Така се изпълнило обещанието на Иисус Христос. Светият Дух наистина донесъл неизказано утешение на всички, които скърбели от раздялата със Своя Учител. Светият Дух се нарича още и Утешител. Той ни утешава във всяка скръб, невидимо дава благодат на всеки, който Го призовава в молитва. Благодат – това е дар на Светия Дух, който укрепява, просветлява и оживотворява душите и сърцата.
             Петдесетница – рожден ден на Църквата. Светият Дух изпълнил сърцата на апостолите с Божествен огън, с дръзновение и мъжество да изпълнят заръките на Господ и да разпространяват вярата Христова, дори да отдадат живота си за нея. Когато Иисус Христос бил арестуван, повечето от тях се изплашили и скрили, а сега след слизането на Светия Дух всички станали безстрашни проповедници и почти всички приели мъченическа смърт за Христа.
            Този ден, Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите и другите присъстващи Христови следовници, е рожден ден на Църквата Христова, която повече от 2000 години преподава неизменните Христови истини. И до днес православните духовници преподават същите истини, които апостолите получили от Христос и завещали на своите следовници.
           Църква означава събрание, общност на вярващи, просветени от Светия Дух, които единомислено изповядват вярата си във Възкръсналия Христос, така както са я изповядвали апостолите, като се стремят да изпълняват Божиите заповеди, да живеят в мир, разбирателство и любов,
          Слизането на Светия Дух, новозаветната Петдесетница, рожденият ден на Църквата се празнува особено тържествено. В този ден християните отиват на празничното богослужение с голяма радост и страхопочитание пред непостижимата премъдрост и сила на Бога и славят Светата Троица. Свещениците разпръсват орехови листа, които изобразяват огнените езици на Светия Дух, спуснал се над главите на апостолите. На следващия ден празникът продължава с честване на Светия Дух.
            Да не се отделяме от Църквата, защото тук, при извършваните от духовниците свещенодействия, Светият Дух се спуска невидимо над нас и ни дава сили да противостоим на злото и да вършим добро.

          Най-важното за Петдесетница във въпроси и отговори

1.Кога Господ се възнесъл  на небето? – на 40-тия ден от Своето Възкресение.
2.Какво обещал Христос на учениците Си преди Възнесение?  – Той обещал да прати Светия Дух, Утешителя, Който ще ги научи на всичко, ще ги подкрепи и умъдри.
3.Кога се изпълнило това обещание? – в деня на старозаветната Петдесетница, 50 дни след Възкресение, 10 дни след Възнесение.
4.С какво чудо било съпроводено спускането на Светия Дух? – Светият Дух се спуснал над учениците, Божията майка и присъстващите Христови следовници във вид на огнени езици. Апостолите се удостоили с мъдрост и сила и започнали без страх да проповядват на чужди езици и всички можели да чуят Христовото учение на своя роден език.
5.Защо Петдесетница се приема за рожден ден на Църквата Христова? – защото в този ден слиза Светият Дух, обещан от Христос, и дава благодат на всички Христови следовници. След убедителната боговдъхновена проповед на апостол Петър 3000 души повярвали и всички с едно сърце славели Бога и вършели всичко в единомислие, мир и любов. Църквата е събрание, общност на повярвалите в Христос, просветени от Светия Дух.
          

Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com

Приложение за оцветяване – http://www.svetlinata-na-hrama.com