Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.

Братя и сестри,

На днешния празничен ден Църквата възпоменава великия Божи угодник, мъченик, прославил Христа с безукорен живот и славна смърт, заради вярата – днес честваме свети Димитър.
Наречен е Мироточиви, защото на Господ е угодно да го прослави чрез нетление и целебно миро.

Има още →

Братя и сестри,

          По велика Божия милост имаме на небесата велик Христов угодник от нашия, българския род – отшелник, чудотворец и изцелител, богомъдър наставник и истински духовен водач на християнския народ – имаме свети Йоан Рилски. Наричаме го Иван, което е славянизираното название. Тачим го като закрилник на българския народ и то с право. Множество преписи от неговите жития са разпространени в Молдова, Сърбия и Русия. Той е небесен покровител на великия чудотворец на новото време – свети Йоан Кронщадски.
          За наша радост, мощите на свети Йоан Рилски са тук, в България, в Рилския манастир, пред иконостаса на съборната църква. Толкова други мощи на българи, достигнали святост, са далече от нас, но за наше утешение и духовна подкрепа, Бог е отредил мощите на свети Йоан Рилски да се покоят в основаната от него обител.
         Дано всеки вярващ да може да иде в Рилския манастир и като се поклони пред раката, да измоли неговото застъпничество за прощение на греховете си и избавяне от всяко зло.
         След блажената си кончина през 946 година, свети Йоан е погребан първоначално в малката църквица край пещерата, където се е подвизавал. Не след дълго мощите му, нетленни и благоухаещи дивно, са извадени и положени в главната манастирска църква. По Божий промисъл, те пътуват до Средец (София), където преседяват немалко време, дори е имало манастир на негово име там. Пренесени са и в Унгария, където славата на българския подвижник се разнася надалеч. След това престояват и в Търново, когато там е средището на Второто българско царство. По това време благочестивите Асеневци, и най-вече цар Иван Асен II, превръщат града в истински духовен център, събрал мощи и светини, не по-малко от Константинопол, който след латинския погром в 1204 г. никога не ще е вече същия.
         Свети Патриарх Евтимий, имайки под ръка по-старите жития на светията, съставя великолепно житие с риторична възхвала на преподобния. Това е най-обширното и изящно в своето литературно оформление житие, достигнало до нас.
         Впоследствие, в годините на османското нашествие, раката с мощите е върната от Търново в Рилския манастир, където се покои и до днес.
         На днешната дата, 19 октомври, Църквата почита тържественото пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в Средец, днешна София. Някои изследователи смятат, че това е още в дните на свети цар Петър – благочестивия внук на царя – Покръстител, желаещ да беседва приживе със свети Йоан Рилски. Този ден става най-известен празник на преподобния и навсякъде се служи литургия, и се молим за духовното застъпничество на свети Йоан.
         Прочитаме с умиление и неговия „Завет“, предсмъртните наставления, които той оставя не само на братството на Рилската обител, но и на всички нас – неговите духовни наследници. Молим неговото застъпничество пред Божия престол за вразумление на погиващите, за мир в света, за опазване на православната вяра от кривоверие и заблуди, повсеместни в наши дни, за прощение на греховете ни.
         Бог да ни помилва и облагодати, по молитвите на великия Христов угодник, чудотвореца, смирения създател на Рилската обител. Честит празник на всички! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона:https://www.blessedmart.com/shop/hand-painted-icons/st-john-of-rila-icon/

Проповед на19.10.2022       Изтегляне

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →

         Неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, отвори врати за началото на новата учебна година. Децата се събраха в храма за празничен водосвет, а после присъстваха на първия урок по православно вероучение в енорийския дом.

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
         Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

         Днес, в четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата ни припомня евангелската притча – безсмъртната и незабравима Христова притча за сеяча.
         Излезлият да сее е Самият Бог.
         Зърната, които сеячът хвърля, обаче имат свой, различен път. Тяхната участ не е еднаква.
         Едни падат край пътя и са изкълвани от птиците.
         Други падат на камък и след като поникнат, изсъхват, защото са лишени от влага.
         Трети падат между тръните, ала ние знаем, че тръните заглушават всичко.
         Едва четвъртата част от семената пада на добра почва и дава плод стократен.
         Нашият Господ Иисус Христос разяснява скрития смисъл на притчата. Сеячът е Бог, семето е словото Божие. Подобно на сеяча, Бог разпръсква щедро семената на словото навсякъде.
         Ала не всяко семе ще даде плод.
         Падналото край пътя показва всички хора, които слушат, но после дяволът открадва от тях словото, похищава го от сърцата им и те не могат да повярват и да се спасят.
         Поникналото на камък семе е образ на всички хора, които с радост слушат словото, ала нямат корен. Те вярват временно, идват до храма, може да се случи да се изповядат и причастят, но във време на изкушение отстъпват. А изкушението е ясно – то е отъпканото русло на ежедневието, в което няма място за Бога и Църквата.
         Падналото между тръните и пораснало временно семе, показва всички, които се задавят от грижи, богатство и светски наслади.
         Тук може да обърнем внимание, че съвсем противоположни неща – грижите и насладите, съвсем противоположни неща еднакво ни отдалечават от Бога.         Едва четвъртината от семето пада на добра земя и принася плод с търпение. Търпението, знаем, за християните е основна добродетел. Търпението и липсата на ропот са белег на истинския християнски живот.
         Защото Господ казва, че през много скърби се влиза в Царството Божие.
         Но, за да влезем там, трябва да облагодатим и очистим сърцата си. А това става с горещите сълзи на покаянието.
         Без покаяние няма как да се приобщим към благословените на Отца, които дават стократен плод. Покаянието и търпението, също като поста и молитвата, са две крила, които ни въздигат към Царството Небесно. Но докато постът е достъпен единствено за здравите, то покаянието, молитвата и търпението са достъпни за всички.
        Всеки, дори и най-невежият във вярата, може да възкликне: „Господи, помилуй!“ И по силата на сърдечния ни устрем към Бога, Бог всемилостиво ще ни даде Своята благодат – благодат за вразумление, просветление и спасение.
        Дано тази живителна благодат да е с всички нас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Амин!

propoved-nedelya-4-ta-sled-nedelya-podir-vazdvijenie-2023

Икона: https://dobrotoliubie.com

Презентация за света Петка

          За много години и на вас! Благословени да са годините ви!
          Но странното е, скъпи отци и братя, че днес особено във времето, в което живеем, много от нас не живеят много години. По различни поводи и причини си заминават на по-ранна възраст, във всеки случай, не навършили много години. Има дори едно пророчество на голямата руска светица, сляпата света Матрона, която умира през 50-те години. Тя казала, че преди голямата световна война Господ ще допусне да си заминат много и изключително добри хора, които са някак слаби във вярата, за да не страдат по време на тази война, а и при последиците от нея. Някои ще си заминат от болести, а други при нещастни случаи – катастрофи. И ви питам: това сега не го ли виждаме?
          И една друга Божия светица, старицата Ламбрина Вечу, която умира през 2002 г. в едно планинско селце на Арта в Гърция, казала на един свой ученик (сега вече възрастен човек, живеещ в Арта), който ми се обади по телефона: „Когато умра, бройте 20 години. И след 20 години от моята смърт целият този свят ще се разбърка. Няма да се разбирате дори с децата си.“
          Защо ги казвам тия неща по повод на днешния празник на свети Йоан Кръстител? Защото, скъпи мои, до другата година не знам колко от нас ще са живи. Не знам кои ще сме на земята и кои на небето, но независимо от всичко ще съществуваме – било на небето, било на земята. Човек от момента, в който се ражда, не умира. И това, което наричаме смърт, е две и половина секунди и след това отново живот – вечен живот в друго измерение.
          И така, мисля си: след като сме обречени да сме безсмъртни, това, което ние можем само да направим, е да победим своята смърт. Как? Първо и основно, като се покаем за грешките и греховете си, които всички имаме. Учител по покаяние е днес празнуваният светец – свети Йоан Кръстител. „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“ (Мат. 3:2). Познавам един грешен човек, който в жилището си има една чудотворна икона на св. Йоан Кръстител. Всяка нощ, преди да отиде да си легне, отивал и се покланял на тази стара икона, като казвал: „Кръстителю, какво искаш от мене?“. И чул глас, който излязъл от иконата и влязъл в сърцето му. Йоан Кръстител му казал една молитва, която сега е твърде, твърде много нужна на всички нас. Чул следното: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“ Това означава истински учител! На покаяние сами не можем да се научим. Трябва да поискаме от св. Йоан Кръстител да ни научи на него.
          Повтарям: когато се молите с броеницата 50 пъти, 100 пъти, 33 пъти, според силите си, да казвате често: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“ Ето от какво основно се нуждае нашето време, та всички тези лоши неща, които подготвят хората от Новия световен ред (или по-скоро от новото безредие), да стигнат до нас в умален вид. За да не се предадем на вечна смърт – това е най-важното.
           И второ, когато се каем и изповядваме, да попитаме духовния отец, колко често да се причастяваме. Да вземем благословение да се причастяваме колко може по-често. Но да получим благословение, а не да правим каквото си искаме.
           И искам да прибавите още една молитва във всекидневното си молитвено правило, защото събитията, които настъпват, няма да са от добре познатите ни. Ще са необичайни, неповторими и трудни за всички и ще имаме нужда от допълнителна вяра и допълнително търпение: Христе, Боже мой, дай ми вярата и търпението на светците! На светците – само така ще се спасим. В противен случай ще изпаднем в маловерие. Подир маловерието следва отчаянието. И виждате ли какво става в другите страни? Дори не искам да кажа какво се случва там, за да не започнат кипърците да подражават на това, което става на други места. Затова ви моля: въоръжете душата си и душите на вашите деца с това, което е необходимо за вечността.

Повтарям:

• Първото и най-важното е покаянието: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“

• Второто е изповед и разрешение от духовния отец да се причастяваме колкото може по-често;

• И третото е тази молитва, толкова необходима за събитията, които вече започнаха и ще се увеличават с голяма скорост през следващите месеци: Христе, Боже мой, дай ми вярата и търпението на светците!

           И пожелавам да се срещнем другата година, било тук, било горе, където и да се срещнем, но да сме заедно със свети Йоан Кръстител! Пожелавам Ви го на вас! Пожелайте го и вие на мене! Но тези три неща: покаяние, често приемане на Свето Причастие, вяра и търпение (трите станаха четири) са необходими. Това не са просто думи, ще си спомните за мене – необходими са!!!

          Това е една от проповедите на Морфоския митрополит Неофит от Кипърската православна църква, поместени в сборника проповеди, озаглавен „Пламенни слова за вярата“ (София, 2022 г.). Идеята и осъществяването ѝ е на енориаши на столичния храм „Св. Георги“, кв. „Дървеница“. Преводач от аудио-записите е Мария Христова, а редактор Иван Ж. Димитров.
           Митрополитът на Морфу Неофит е известен проповедник в Кипър. Като студент в Атина е имал щастието да общува с големи подвижници от втората половина на миналия век – преподобните Яков Цаликис, Порфирий Кавсокаливийски, Паисий Светогорец, Евмений Саридакис.Той се подчинява и изпълнява прилежно това, което са му казали тези съвременни гръцки светци: „След 50-те трябва да започнеш да говориш. Няма да е твое това, което ще казваш. Ти ще си нашият вестител“. 
          Като митрополит Неофит Морфоски е известен с активната си позиция по редица актуални и болезнени проблеми на съвременния живот, винаги движен от пастирската си съвест и гореща любов към Бога.
         

https://vseh-svjatih.blogspot.com               Има възпоменания в дни на мъченици, които са по-показателни, по-знакови за една или друга епоха. Честваните на 10 октомври 26 Зографски преподобномъченици са знакови за нашето време на съглашателства, компромиси и политическа дипломация, прехвърлена в църковното поле. Отстояването на православието срещу западните нововъведения и заблуди показва високия духовен ръст на зографските монаси, които отхвърлят приетата, по политически причини, от императорския двор уния и защитават чистотата на вярата с живота си. Тяхната кончина е най-яркият пример за принципната невъзможност на заличаване на най-същностни различия, противни на Христовото учение – нещо, което в днешно време хора на модерните „вярващи“ е съгласен да пренебрегне. Ето и тяхното житие, както е изложено в „Жития на светиите“ изд. “Св.вмчк Георги Зограф“, 2001, с.287-290.
            Добавяме и историческия текст „Мъчение на Зографските монаси“, Стара българска литература т.4, с.283-285 със съответните текстово-критически бележки. Този текст е в основата на днешното житие, поместен е в сборник с други жития от 16 век, произхождащ от Света Гора, но е писан в края на 13 век. Ръкописът му сега е в Москва, ГБЛ, сбирка на Григорович, №1706.

          В древните писания се известява, прочее, такава повест: Юда Макавей, воювайки в града на великия цар – в Сион – с иноплеменните, понеже видя много от своите хора умъртвени, претърсвайки прилежно пазвите им, намери кумири; и като показа братолюбието си направи за тях очистителни жертвоприношения и молитви към щедрия и готов за милосърдие Господ(1). Ако, прочее, той така състрадаваше за неверниците, понеже му бяха сънародници, и това бе записано, та да се помни, колко повече подобаваше, щото благочестивите и благолепни монаси сега да се постараят за единоверните и единомислещи, и общожителни, и в една обител пребиваващи, а заедно с това – и добродетелни свои братя и да запишат края на живота им. В добродетел, и ревност на правоверието, и в отречение от света, и от всички светски неща те завършиха живота си, умирайки от огъня! И като ония трима отроци, които не поискаха да послушат вавилонския цар(2), така и тези, които не искаха да послушат прежестоките и свирепи латини, бидоха изгорени от тях, макар и да не получиха избавление като ония, древните, но за да получат, според апостола, по-доброто(3).
          Някога, когато нечестивият и суетнословният оня Матеолог(4) царува над гърците, а разсъждаваше и славеше по латинските вярвания, вдигнаха се латините от Италия и Рим, за да дойдат в Цариград при единомишленика си – споменатия Палеолог. При преминаването те воюваха с намиращите се в Атонската планина, наречена още и Света поради техния свят и добродетелен, и богопредан живот, а освен това – понеже измежду всички други места тя е избрана в жребий на Пресветата и Пречиста Богородица.
          Латините воюваха, както се рече, и срещу други обители. Така сетне дойдоха и срещу манастира на светия и славен великомъченик добропобедник Георги, наречен Зографски. И понеже не бяха пуснати в този манастир от монасите, които тогава се намираха там, те влязоха насила и го завладяха на 10-ия ден на месец октомври; тогава беше 6784 година от сътворението на света (1275). И запалиха кулата на цар Асен, и тя изгоря напълно с църквата.; и и заедно с тях изгоряха 193 книги и църковни съдове, и златни епитрахили(5), и многоценни завеси. И всички други църковни утвари, що бяха от благочестиви и приснопаметни царе – сиреч от светия цар Петър, от великия Иван-Асен и от Симеон, – едни бяха взети от нечестивците, други – изгорени. Заедно с тях изгоряха и двадесет и един иноци и четирима миряни. Имената на изгорелите иноци са следните: Тома, Варсунуфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан. А еклисиархът(6) Партений като виждаше пренасилствената и горчива смърт на братята, както и своята, която приближаваше, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а изкара тридесет дена и на 8 ноември се пресели и той при Господа във вечния и безкраен живот.
          Общият ни враг, доброненавистник и завиждащ на нашето спасение, открай време не престава да подбужда царе и князе, и народи срещу живеещите благочестиво. Както подбуди той преди варварите срещу преподобните отци на Лаврата на свети Сава, та ги избиха, а паметта им се чества в църквата на 20 март(7); и после срещу отците в Синай и Раита, избити от „глазатите“(8), така и срещу тези тук доведе безсрамния и жесток народ франки и той извърши зло срещу тях; и за нещата що извърши, за тях е добре ние да говорим, понеже така понесоха смърт, не по-малка от смъртта на мъчениците. Макар и за някои да изглежда дързостно, но както прочее ония умряха за изповеданието, така и тези – за добродетелния и богоугоден живот и още – за вярата си, та да не се приобщят към служещите с безквасие(9) латини.
          И нека им кажем достойноподобаващо:
          „Жертви одушевени, всесъжения(10) словесни, страстопобедители и венценосци Господни. Вас земята не ще ви скрие, сиреч ние, живеещите върху нея, вярваме, че небето ще ви приеме(11), че ще се отворят за вас райските врати в бъдещия живот и след като сте вътре, ще се наслаждавате на Христос – дървото на живота, а не на това, заради което изпадна Адам(12). Помолете се , прочее, преподобни наши отци, та и ние, когато си отидем от този многоболезнен свят, да бъдем приютени заедно с вас при водата на покоя, в недрата Авраамови(13), в незалязващата светлина, в зеленината на райската храна, защото вашата ограда е вече недостъпна за вълците(14), а нашата е временна и изисква много пазители поради неведението на бъдещето. Молете се, прочее, да бъде запазено това малко стадо от вълците, що го погубват, сиреч надигащите се ереси и нападащите народи.“
          Поминаха се в Господа споменатите наши отци през текущата, както по-горе казахме, 6784 година от сътворението на света на 10-ия ден на месец октомври (1275). Това се написа за спомен та да не бъдат помрачени такива неща в дълбината на забравата, но да се споменават винаги в бъдните поколения. С техните молитви Господ Бог да съхрани нашите благочестиви и православни царе и да покори под нозете им варварските народи и всеки враг и противник и да умири този свят, а нас да укрепи в любовта си, амин!

1. 2 Мак.12:39-45
2. Става дума за тримата отрока, които отказват да се подчинят на вавилонския владетел Навуходоносор, поради което биват хвърлени в пещ, но остават живи по чудо. Дан.1-3
3. Евр. 11:40; 10:34
4. Матеолог – пустослов, суетнослов. Прозвище на император Михаил Палеолог, съставено по аналогия с Палеолог, използвано за подигравка от противниците на унията.
5. Епитрахилът е златотъкана одежда във форма на тясна престилка, която се надява на шията на свещеника по време на служба.
6. Еклисиарх – иконом на църквата и манастира.
7. Става дума за монасите от Йерусалимския манастир „Свети Сава Освещени“, един от най-големите общежителни манастири в околностите на Йерусалим. Те са били нападнати и избити от арабите в 796г.
8. Отците от Синай (на Арабския полуостров) и Раита са отшелници мъченици, пострадали за вярата. Според гръцките месецослови монасите от Синай са били нападнати и избивани неколкократно. Тук авторът има предвид едно нападение над Синай през V век. Нападателите са принадлежали към аравийското племе „blemii“, чието наименование гръцките извори асоциират с думата „βλέμμα“ (очи, поглед). При превода на славянски (вероятно на староруски) на Простия пролог името на племето се преосмисля и преводачът употребява формата „глазати“. С това значение тя се възприема и от старобългарските книжовници, когато става дума за събитията на Синай. Раита е място на източния бряг на Червено море на два дни път от Синай. Тамошните монаси са подложени на гонение около 373г. при император Валент. Авторът на житието поставя събитията в обратен ред и споменава първо мъченичеството на йерусалимските монаси, а после – избиването на отците от Раита и Синай.
9. Безквасие, т.е. да се употребява при причастие хляб без квас. Така е прието в обряда на Западната църква, докато в обряда на Източната хлябът за причастие се смесва с квас.
10. Всесъжения са старозаветните жертвоприношения, при които се е предписвало принасянето на жертвени животни, които са се изгаряли. По-късно в християнската литература „жертва за всесъжение“ се употребява символично.
11. Пасажът е заемка от похвала за Четиридесет мъченици от Василий Велики.
12. Противопоставяне на Дървото на познанието, заради което Адам и Ева са изгонени от рая, т.е. старозаветното дърво и Дървото на живота Христос, т.е. новозаветната благодат.
13. Пазвите Авраамови или лоното Авраамово – мястото на праведниците в рая.
14. Т.е. за изкушенията и греховете.

Родни светии – 10.10. Свети преподобномъченици Зографски, 2022

26 преподобномъченици Зографски

Изображения: vseh-svjatih.blogspot.com и sveta-gora-zograf.com

Евангелско четиво

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука разказва в своето евангелие за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят възкресява починалия син на една нещастна вдовица, останала сам-самичка на света. Това се случва пред градските порти на малкото галилейско градче Наин, когато идещият Богочовек, съпроводен от апостолите, вижда скръбното погребално шествие.
           Евангелистът съобщава, че Христос се е смилил пред трогателната гледка.
           Да, Онзи, чрез Когото всичко е станало, е приел пълнотата на човешката природа. И Той най-добре може да се вчувства в страданието на ближните. Той най-горестно усеща похищението на чуждия – врага на човека, човеконенавистника дявол, чийто слуга е смъртта.
          Всички човеци са Божии чада, украсени с Неговия образ, а ето – чадата са пленени от зъл и безпощаден враг – от смъртта. Това стана след грехопадението на прародителите Адам и Ева – в света навлезе грехът, болестите, старостта и смъртта. Вместо да се радва на своето справедливо дарено от Бога владичество над сътворения свят, човекът става тленен, преходен и грехолюбив. Каква горчива участ на отреденото за почест, величие и любов човешко създание.
          Христос, приел в пълнота човешката природа, станал подобен нам във всичко, освен в греха, Христос съпреживява болката и ужаса на човешкото същество, изправено пред тази непоправима трагедия – смъртта на любим човек. Цялата мъка на тая жестока загуба, всичката жалост на съвършената човечност у Спасителя, е предадена от свети Лука кратко и ясно: „Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи.“
         Така и ние сме утешени, защото макар и смъртни, безсмъртни и облечени в нетление  ще можем да се върнем в рая, отново отворен за нас. Там ни чакат Майката Божия, ангелите и светиите, там е невечерен ден, защото Божията светлина огрява вечно, там са нашите починал сродници, които са смогнали да се покаят, там са починалите кръстени наши невръстни чада.
          Без страх, че ще се оскверни, както повелява Мойсеевия закон, Всевластният Живот се докосва до погребалното носило. Всемогъщият Възкресител се обръща към покойника с думите: “Момко, тебе думам, стани“.
           Така Христос се обръща и към всяка потънала в смъртен сън душа, към всеки човек, доведен до смърт, преди смъртта, от разрушителната сила на греховете си, така Христос извиква всеки да се съживи в духоносната сила на покаянието.
           Все още сме тук, на този свят, все още е възможно нашето възкресение от мрачния греховен сън. Защото, макар и християни, макар и често идещи на църква, има много още да се желае, за да станем по-бели от сняг, както се казва в 50 псалом покайния.
          Дано Господ, Който всекиму е оставил свободата да избира, дано Той да възкреси и нашите умъртвени от грехове души.
          Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2022 Изтегляне

08.10.Свети Игнатий Старозагорски

Явяване на св. Акилина (Ангелина)

Десет дни след откриването на мощите на св. Кирана една благочестива жена с нейното име от с. Ормилия, п-в Халкидики, и дългогодишна поклонница в храма на светицата в с. Осса, видяла насън мъченицата да й казва: „Не съм сама в храма на светите Архангели. С мен е и приятелката ми Ангелина“. Жената уведомила ефимерия на храма свещ. Тома Фардис, също и митрополита на Лангада, Лете и Рендини Йоан, но те се отнесли крайно предпазливо към думите й. Още повече, че името Ангелина не говорело никому нищо.

Вдъхновен от увенчаните с успех проучвания по намирането мощите на св. Кирана, митрополит Никодим също кани отец Максим Иверит, за да съдейства в с. Загливери за намирането мощите и на св. Акилина. Светогорецът откликва с готовност и заедно с протосингела на епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион архим. Хризостом Майдонис посещават селото през октомври 2011 г. Отец Максим предлага да бъдат изследвани едно по едно всички места, за които имало вероятност да е погребана светицата, според запазените устни предания, и съответно да се потвърдят или отхвърлят предположенията на местните жители. Според най-популярното измежду тях, след смъртта си св. Акилина била погребана в турските гробища на селото, но през нощта трима младежи откраднали тялото й и го погребали на друго място, уговаряйки се да държат всичко в пълна тайна.

Домът на св. Акилина, намиращ се в началото на с. Загливери, стоял запазен и бил обновен. В съседство живееща, една възрастна жена, Мария Гунда, им показала стар семеен минеологий от 1845 г., където на стр. 442, на датата 27 септември, с черно мастило означено се четяло: „27 септември ­ ден на св. Ангелина (на този ден се чества св. Акилина)“, а името Акилина било зачеркнато. Тази подробност подчертава и приснопаметният отец Атанасий Теологос (ярка личност в селото, оставил незаличима следа в църковния живот, и ктитор на новопостроения храм „Св. Акилина“), в книгата си „Св. Акилина от Загливери“. А именно, че името Акилина на местния диалект се произнася Ангелина. (Уместно е тук да се отбележи, че местният диалект е българско наречие и не без основание може да се направи смелото преподложение, че светата новомъченица Ангелина има и български родов произход, като се вземе още предвид, че във времето на турското робство тамошното ортодксално население е смесено българо-гръцко под общо наименование рая, бел. ред.)

Няколко месеца по-късно, през януари 2012 г., друга жена от Солун имала следното сънно видение. Явила й се висока руса девойка, с изключителна красота. Тя се нарекла с името Ангелина и й заръчала да чете Молебен канон на св. Партений Лампсакски, поради предстоящата тежка операция на митрополит Никодим. Факт, който бил пазен в пълна тайна от близките на митрополита! Също така явилата се наредила да не се търсят мощите й по други места, защото вече е известно къде са скрити, и показала точното им място ­ в двора на стария храм „Св. Архангели“ в с. Осса, на седем стъпки от южната врата при светия олтар, мерено от старинен вграден в стената кръст. Земята при мястото, което светицата показала, станала прозрачна и се видели костите й, в присвита поза. Освен това добавила: „И костите са наранени от горчива червена вода“.

След това разказала какви нечовешки мъчения е претърпяла. Била повесена на ръцете си и я удряли с пръчки, с набити по тях гвоздеи, които потапяли предварително в гърне, пълно с червена отрова. После я привързали към приспособление за мъчения, където ръцете и краката й били стегнати върху железни остри колела, а ребрата ­ остъргвани от остри гвоздеи, поставени отстрани на това устройство. Колелата се движели и разкъсвали плътта й. Крайниците й се разрязали и почти откъснали от тялото. Отровата, с която поливали раните, изгаряла плътта й. Болките били непоносими. Виковете й се чували по цялото село. Така я били и измъчвали безкрайни часове наред. От безмилостното мъчение цялата земя се обагрила в червено. Цялото й тяло се превърнало в една голяма страшна рана.

Жената уведомила свещ. Тома Фардис за своя толкова жив сън, в който сама светицата посочвала точно къде са нейните мощи. Свещеникът и митрополит Йоан отново се отнесли предпазливо към казаното, защото в продължение на години вече много хора сънували св. Акилина, но мощите й не се откривали. Все пак отец Тома решил да огледа двора на храм „Св. Архангели“. Направило му силно впечатление, че въпреки обилния снеговалеж, на посоченото от жената място снегът винаги се топял. Нямало причина това да се дължи на минаващи отдолу тръби или други подобни фактори. Това явление отдавна било забелязано и известно на местните жители.

По благословено стечение на обстоятелствата в с. Осса пристигнал и митрополит Йоан, придружаван от отец Максим Иверит, както и от архим. Игнатий Ригана, главен архиерейски наместник в епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион. Отец Игнатий разказал, че подобно явление се е наблюдавало и на стълбището в сградата на Светия Кинотис на Света Гора в Карея. На онези стъпала, където било извършено убийството на православни монаси от латинците, при патриарх Йоан Век, също по подобен начин не се задържал сняг, дори когато цялото стълбище е било обилно заснежено.

Откриване мощите на девицата Ангелина

Така не оставало друго, освен да разкопаят това място. И наистина, Бог увенчал с успех усилията на Своите раби, които презрели късния час и минусовите температури и изгаряли от свят копнеж да се поклонят на онази, която 248 години като оставен под крина светилник очаквала да заблести и озари душите и сърцата на верните.

Светите мощи на св. Акилина били открити късно вечерта на 8 февруари 2012 г., на неголяма дълбочина, точно както посочила светицата в съня на жената от Солун. Костите й били с жълтокехлибарен цвят, като някои от тях били обагрени в розово-червено.

Митрополит Йоан и сега изискал да се направи медицинска експертиза за определяне на пола, възрастта и времето на смъртта на намерените останки. Господ устроил така, че съдебният лекар при Медицинската академия в Солун, д-р Н. Василиадис, се намирал в епархията по това време и веднага дошъл на мястото. Той установил пола и възрастта, а с метода въглерод С14 било определено и времето на смъртта. Всичко напълно съответствало на житието на св. Акилина. Не могло да се даде научно обяснение за розово-червеното оцветяване на някои от костите ­ най-вече теменната кост, лявата хълбочна кост и лявата лакътна кост, което категорично не се дължало на външни фактори (евентуално оцветяване от багрилни вещества в почвата). Можело да се обясни единствено чрез съня, който разкривал ужасните мъчения на светицата, че това е червената отровна течност, с която поливали раните й и която проникнала дори до костите, запазили се до днес като вечно свидетелство за изобличаване на извършеното престъпление и за осъждане на беззаконниците.

Доказателствата

Въпреки намирането на светите мощи на св. Акилина, митрополит Йоан не бързал да обяви официално находката. Защото трябвало първо убедително да се обясни каква е причината мъченицата да бъде погребана на десетки километри от село Зангливери, където тя, според написаното й от св. Никодим Светогорец житие, била пострадала.

В нейното най-ново житие, съставено от отец Анастасий Теологос „Св. Акилина от Загливери“ и издадено през 1984 г., се отбелязва едно местно предание, според което турците, бидейки победени от крехката девица, за да скрият срама си, я погребали в своето турско гробище. Но християните решили да не оставят тялото й в поругание, поради което трима младежи (Циоплас, Калимерис и Буклас) дали клетва в пълна тайна да откраднат тялото на светата девойка и да го отнесат на неизвестно място. Турците така и не разбрали за тази кражба, тъй като според обичая си те никога не отваряли гроб след погребението на покойника (докато християните извършват т.нар. пренасяне на мощи). Затова и св. Никодим Светогорец, когато само 30 години по-късно описва мъченичеството на св. Акилина не споменава нищо за горния факт, нито къде е била погребана светицата. Така, според свидетелството на местното предание, става ясно, че тялото й било погребано в с. Загливери, но по-късно то било отнесено на друго място.

Възможно ли е било това друго място да е село Осса и има ли причина тялото на св. Акилина да е било пренесено на толкова отдалечено място?

Житието на св. Акилина (Ангелина)

Съгласно житието на св. Акилина (Св. Никодим Светогорец, Нов мартирологий) светицата пострадала през 1764 г. на 18 г. възраст. Тоест, тя се родила през 1746 г. и била единствено дете на своите родители. Около 1747 г. баща й Георги се отрекъл от Христовата вяра, за да се спаси от смърт, тъй като убил свой съсед турчин при някаква разпра. Съпругата му, християнка, не понесла този срам и не приемала мъжа си ­ отстъпник от вярата. Фактът, че те нямали други деца, показва, че бащата напуснал дома си, изоставяйки жена си и дъщеря си, и най-вероятно живеел с туркиня в турската махала на с. Загливери. Четири години по-късно всички в селото били потресени от новината за смелото мъченическо изповедничество на една слаба девойка от околността ­ Кирана от с. Осса. Това събитие предизвиквало възхищение и укрепило вярата на поробените християни.

Но то наскърбило още повече християните от Загливери, спомняйки си как преди четири години техният съселянин, здрав и силен мъж, в страха си пред смъртта се отрекъл от Христос. Този срам за майката на Акилина бил непоносим. Същевременно тя виждала в подвига на младата мъченица Кирана светъл пример за всички жени християнки ­ пример, който тя и дъщеря й може би трябвало да последват. Така майката посветила живота си да възпита св. Акилина с този светъл пример, като често й говорела за св. Кирана и жалкото отстъпничество на родния й баща. И когато дошъл онзи час, осемнадесетгодишната девойка да изповяда вярата си, тя показала същата смелост, каквато и св. Кирана. Света Акилина претърпяла ужасните мъки и преди да издъхне, уверила своята майка, че е опазила вярата в Христос така, както си били говорели.

Святата душа на Акилина се възнесла на небето и срещнала там тържествуваща св. Кирана. Но много-страдалното й тяло понесло ново оскърбление ­ то било погребано в турските гробища. Със сигурност, майката на светата девойка, а и други християни от селото, станали свидетели на чудесата след смъртта на мъченицата, не можели да понесат това поругание с благоуханните й свети мощи. Затова, презирайки всички опасности, те откраднали тялото, за да го погребат тайно на подобаващо място. И това място било именно в близост до св. Кирана, с която душите им били заедно на небесата, за да са и телата им заедно в земята.

Сега обаче трябвало да се даде обяснение – как е било осъществено пренасянето на тялото?

Според архим. Ириней Делидимос, проучвател на църковната история на епархия Йерисос, когато се проследят старите пътища между селата Осса и Загливери, разстоянието възлиза на 47-48 км. С нормален ход от 5 км. в час всеки пешеходец и товарно животно (магаре, кон и др.) биха изминали това разстояние за 10 часа. Пътуването лесно е могло да се осъществи за два дни от по пет часа преход със спиране за почивка и храна. Следователно пренасянето на тялото на светицата било напълно осъществимо по този начин. Още повече, че пътищата в района били използвани оживено от населението, тъй като в Загливери, като плодородно село в равнината със средоточие на турската власт, ставал голям пазар. На него се събирало населението от цялата околност, за да търгува, да обменя информация, за създаване на приятелски и роднински взаимоотношения. Там пристигали и много рибари, ловящи риба по двете езера в района ­ Агиос Василиос и Корония, като пренасяли улова си с големи плетени кошове върху товарни животни. Именно по този начин е могло да бъде пренесено и тялото на светицата ­ в голям плетен кош. Това обяснява и разположението на мощите при намирането им, свити сякаш в ембрионална поза ­ защото кошът е изгнил, а тялото е останало, както си е било поставено вътре.

Така разстоянието не представлявало проблем, но как все пак е станало пренасянето, след като районът бил под постоянно наблюдение, поради голямо концентриране на турски власти? За да се запази всичко в тайна, би трябвало да са използвали тъмнината на нощта. Но за да виждат, би трябвало да използват и фенери, които обаче от далеч биха били забелязани и биха изложили на опасност начинанието. Единствено решение е могло да бъде пълнолунието, когато естествената лунна светлина би спомагала да се извърши предприетото дело.

За проверка на тези си предположения архим. Ириней направил справка в официалната страница на НАСА, където са публикувани таблици и за лунните фази през годината на мъченичеството на св. Акилина. Светата мъченица е пострадала на 27 септември 1764 г. според стария Юлиански календар. Тогава разликата между двата календара била 11 дни, а не 13 както сега. Тоест 27 септември по стария календар съответства на 8 октомври по новия. С радост архим. Игнатий установил, че според таблиците на НАСА наистина имало пълнолуние вечерта на 9 октомври ­ точно след мъченическата смърт на св. Акилина, което е благоприятствало осъществяването на майчиния копнеж ­ дъщеря й да бъде погребана в с. Осса до изповедницата Кирана.

Неведоми са Твоите пътища, Господи, и Твоите съдби ­ велика бездна! Предположенията на немощния човешки ум с обърканите разсъждения на ограничената от тленните измерения логика се оказват жалки пред величието на Небесния спасителен Божий промисъл. Душите ни ликуват в светла радост, защото Господ ни открива Своите тайни. Живеем в пълнота единството в Христа, в което престават да съществуват време, място и смърт. Ставаме живи свидетели на отдавна отминали събития и възлюбваме отдавна отминали във вечността личности. Защото те са живи в Господа, живеят с нас и стават наши най-близки и обични братя и сестри. Именно в това живо единство се съставлява и чудото на православната вяра. Така възлюбихме и св. новомъченици Кирана Солунска и Акилина-Ангелина, разкрили ни се в тези трудни дни, за да укрепят вярата ни. Нека им се поклоним и ги почитаме с признателност, защото новомъчениците от турското робство обединяват балканските ни народи чрез вярата в Христос, в Когото няма ни иудеин, ни елин, но всички сме едно в Христа Иисуса.

 Анна ПАРАЛИНГОВА

Ред.: А. Хр.

 По „Хроника на откриването светите мощи на светата прославена новомъченица Акилина-Ангелина“ на Лангадския митрополит Йоан

„Църковен вестник“, бр. 6, 2013 г.

Икона: http://www.naosagiasbarbaras.gr