На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Свети Спиридон върши чудеса в старозагорската църква „Свети Паисий Хилендарски“

Из публикация в http://www.dolap.bg, 11.12.2017

            На 12 декември Българската православна църква отдава почит и поклонение на един от знаковите светци – Свети Спиридон,  епископ Тримитунски Чудотворец. …
            В църквата „Свети Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора“ се намира единственият в България престол на свети Спиридон. Милост Божия е и фактът, че на разположение на всеки, който желае, е възможността да се докосне до пантофка на светеца и да го помоли за помощ – за здраве, за рожба, за работа, за успех в учението, за избавление от беда и др. Предстоятелят на църквата отец Йордан Карагеоргиев споделя десетки случаи, след искрена молитва и вяра в силата на светеца, на излекувани хора, на заченали жени, на започнали работа дълго време безработни, на успех в бизнеса.
              Св. Спиридон е закрилник на майсторите-занаятчии – кундурджии (обущари), абаджии, дюлгери, бакърджии, грънчари и др. До 1944 г. празникът е бил един от най-почитаните. Всички занаятчии подготвяли богати трапези в домовете си, които не се вдигали през целия ден, тъй като постоянно идвали гости да честитят „за занаят и берекет“.

Росица РАНЧЕВА

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ТРИМИТУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога.

Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи. В труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец, Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички.

Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.
Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука в днешното литургийно четиво ни разказва за изцелението на една прегърбена, немощна жена, която, свита към земята, цели 18 години страда и се мъчи. Това чудо ни предава единствено свети Лука. Прави впечатление, че Господ Сам се обръща към болната. В съботния ден, в синагогата, сред множество народ, Спасителят вижда тежко болната, свита сякаш на възел жена, чиято единствена утеха е молитвата и общото богослужение.
            Христос вика измъчената дъщеря Авраамова. Повиква я, за да я изцели, като възложи върху ѝ ръце. Вика я, за да я избави от примката на дявола, който е взел власт над тялото ѝ. Тази жена не е бесновата.  Тя е страдалница, подобно на Йов. Единствената ѝ гледка е земята, тя не може да вдигне очи към небето, не може да види лицата на хората.
            Голямо е нейното страдание през всичките тия 18 години. Но Божията милост я осенява неочаквано. Спасителят на човешкия род идва да я вдигне от сломеното и немощно състояние, до което сатаната я е довел.
            Но вместо всеобща радост след внезапното изцеление, вместо всеобща прослава на божествената сила на Богочовека Христос, се чуват укори и лицемерна ревност по Мойсеевия закон. Началникът на синагогата укорява Спасителя, че изцелява в съботен ден, в който юдеите не вършат никаква работа, в знак на почитание към закона.
            А нашият Спасител не се бои да нарече този тесногръд и фанатичен служител на закона „лицемерец“. „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ (Лука 13:15)
             Съботният ден е денят на всеобщо богослужение, ден на Бога, за древните юдеи, според предписанията на 10-те Божи заповеди. За нас този ден е неделята, денят на Възкресението Христово, ден за прослава Богу с дела на милосърдие, с молитва и благотворене.
             И наистина, не е ли трябвало точно в деня за покой, точно в деня за славене на Бога, пред очите на всички, Господ да освободи тази измъчена и вярваща жена?
             И евангелист Лука добавя, че фарисеите, слушайки справедливото изобличение на Господа, изпитвали срам, а народът тържествувал.
             Добре би било този срам да се обърне в покаяние. Но виждаме точно обратното – народните водачи, фарисеи и законоучители възрастват в злоба и завист към Спасителя, към Човека, Чието слово има власт. Омразата им става толкова голяма и неистова, че ще ги доведе до решението за богоубийство.
             Ето как срамът не им е послужил за тласък по духовния път, тласък към покаяние. Напротив, срамът им ги прави още по-яростни, непримирими като всеки с уязвена гордост и сатанинско себелюбие. И това обяснява как, въпреки изумителните чудеса, въпреки божествените слова на Спасителя, те, противниците Христови, възрастват в своята злоба.
             И не случайно Господ на Кръста се моли за богоубийците, за собствения Си по кръв народ, народът, който искаше, настояваше кръвта Му да падне върху техните глави и главите на тяхното потомство. А Господ се моли с думите: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34)
             Така, в съвършената си мяра Богочовекът изпълни заповедта за обич към враговете – тази повеля, която издига Христовото учение над всяка друга стихия, над всеки друг нравствен закон.
             И всъщност, по това ще проличи дали сме наистина Христови, като изпълним заповедта за обич и благословение на враговете ни.
             Колко е трудно да се надскочи естествената жажда за отмъщение, за възстановяване на справедливостта, за въздаване реципрочно на обидата и на щетата. Но всъщност това ни прави Христови – претърпяването със смирение и молитва за нашия враг.
             Господ да ни сподоби с ум Христов, та по силата на Божията благодат, да надмогнем егоистично човешкото си настояване за собственото право.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите и моленията на Майката Божия и на всички светии. Амин!
             Честит възкресен ден!

Проповед на Неделя 10-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

Стенописът е копиран от pemptousia.com

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

        На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 

          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още →

       Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Велик по чудотворство, прославен в смирение, просиял в добродетели и пламенен в защита на православната вяра е свети Николай, епископ на град Мир в азиатската област Ликия. Той е почитан по целия православен свят, а посмъртните му чудеса наброяват хиляди спасени за Бога и света човеци. Свети Николай е особено почитан и у нас.
           Живял през втората половина на трети век и през четвъртото столетие, свети Николай е свидетел на яростни еретически учения, които по онова време разтърсват Църквата. Със свойствената си смелост при устояване на истината, свети Николай защитава православната вяра. Дивен чудотворец, той възкресява починал при корабокрушение моряк. Избавя от злочеста участ семейството на обеднял баща с три дъщери. Застъпва се успешно за несправедливо осъдени, за всички, търсещи помощ.
            Въпреки че винаги избягва суетната човешка слава, делата му на Божи угодник и чудотворец се прочуват по целия цивилизован свят.
            Неуморен труженик на Божията нива, свети Николай брани словесното си стадо от вътрешни и външни врагове. Той проявява безстрашие и неуморно утешава, проповядва и подкрепя християните в годините на страшното Диоклетианово гонение, когато в град Никомидия, в Мала Азия, на връх Рождество Христово са изгорени 20 хиляди християни.
             Ето в какви тежки времена светителства епископ Николай. Ето в какво ужасяващо време той учи със слово и дело християните на истински живот в Христа.
             А колко пъти спасява пътуващите по море след своята кончина, само Господ знае! Затова днес свети Николай е почитан и като покровител на моряците, и на всички, свързани с морето. На днешния ден на празничната трапеза се слага риба, в спомен на чудото с една потъваща лодка, чийто пробойна явилият се по чуден начин свети Николай запушва с голям шаран.
             Много са храмовете, които днес празнуват своя храмов празник. Много са имениците, които носят честитото и благословено име Николай, което в превод е „победител на народите“.
             Мнозина са тези, които прибягват към молитвите на свети Николай, чиито мощи днес се покоят в град Бари, в Италия, обгрижвани от руското подворие. Стотици хиляди православни се надяват на молитвеното му застъпничество и го смятат за свой покровител.
             Защото и днес той има дръзновение да откликне на нашите молитви. Той предстои пред Божия престол и изпросва милост за несправедливо съдените, утеха за изтерзаните, прехрана за гладуващите, омиротворение за скърбящите, смирение за гневните, вразумяване за непокорните, покаяние за обременените, въздигане на болните, съкрушение за всички нас – плуващите в бурното житейско море на скърби и бедствия. Насрещните ветрове на безверие, суеверия, ереси, грижи, тревоги и кривоверие люлеят лодките на нашите сърца, но ние знаем, че в блестящата като слънце небесна обител, в дома на Отца, свети Николай не спира да се моли за нас. А често Бог го изпраща тук –  да посети някой болен, да спаси някой страдащ, да вразуми някой паднал под осъждане.
             Божието благословение да е с всички нас, дошлите да почетем великия Божи угодник, със семействата, чадата и сродниците ни, с всички отсъстващи, с всички, които още не познават Божията правда, но свети Николай се застъпва за тях и за нас.
            По неговите свети молитви и по застъпничеството на Майката Божия, Пресвятата Владичица и Приснодева Мария, Господ да ни прости и помилва, да ни даде дух на разум, кротост и смирение. Амин!
            Честит и благословен празник! Честито на всички именици!

        Икона: https://impressio.dir.bg

Копирайте: Проповед на Никулден, 2023

            Житие на свети Сава Освещени

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски

              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още →

            Тропар на света Варвара

Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Братя и сестри,

           За да покаже величието и универсалността на Христовата вяра, която претопява всички съсловни, народностни и социални различия и обединява всякакви хора около Христа, апостол Павел казва: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички едно сме в Христа Иисуса“ (Галатяни 3:28).                 
           Това най-ясно се показва в житието и прославената кончина на жените – мъченици, които сподобени с мъжки ум, възрастнали до пълната възраст на Христовото съвършенство, са онази благодатна почва, дала плод стократен.
             Сред тях сияе девицата Варвара, знатна и богата на добродетели, мъдра и разсъдителна, избрала добрия дял, който няма да ѝ се отнеме. Въпреки езическото си възпитание, света Варвара, облагодатена от Светия Дух, търси истинския Бог и щом се докосва до Христовото учение, веднага пожелава да стане християнка. И наистина тя смело и безстрашно изповядва вярата си в Христа, понася нечувани мъчения и накрая е обезглавена от собствения си баща – яростния езичник Диоскор. Измъчвана е заедно с друга млада християнка, на име Юлиана, като двете са удостоени с мъченически венци в един и същи час.
             Сега предстоят пред Божия престол и се молят за всички нас, молят се да устоим във вярата и да не се поддадем на лъжеучения, зловерие и всички гибелни заблуди, с които е тъй богато днешното време на отстъпление.
            Мъчениците се молят да устоим, да останем във вярата, защото днес езичеството е не по-малко страшно, отколкото в дните на ранното християнство. Днес безверието и безбожието, суеверията и заблудите, крайният материализъм и официално прокламираните извращения са въстанали срещу Христовата Църква. Днес, повече отвсякога, поднебесните духове на злобата, майстори на лъжата, манипулират човешките умове, отстъпили не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
           Без заплахи и без мъчения, ние отстъпваме от Христа, не успяваме да опазим нито себе си, нито децата си от зловредното влияние на света. А това влияние е насочено срещу нашето спасение, срещу възможността да вървим по пътя на спасението след Христа!
           Облъчени от светски дух, настроени за компромиси със света, лишени от молитва, поради светски занимания и кариера, минават безделно дните ни – безделно, защото нито принасяме покаяние, нито съзиждаме добродетели, нито успяваме да възпитаваме децата си по християнски.
           Господ да ни вразуми и облагодати, да ни смири и настави, та да успеем да останем във вярата. Защото в лукави и гибелни времена като нашите, дори заради самото стоене във вярата, някои ще получат венци, както пишат светите отци.
           Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на мъчениците  – светите Варвара и Юлиана, и по застъпничеството на дивния химнописец – свети Йоан Дамаскин.
           Честит и благословен празник! 

Копирайте Проповед на празника на света Варвара, 2023

Разгледайте презентацията Света Варвара, свети Сава, свети Николай

Иконите са копирани от flickr.com, moiteikoni.wordpress.com, pinterest.com

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 26 ноември почитаме свети Стилиан Детепазител и свети Алипий Стълпник

Евангелско четиво – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво представя разговора на нашия Господ Иисус Христос с един млад и богат юдейски началник. Знаем, че е момък, който рано се е издигнал, защото като момък ни го описва евангелист Марк, а свети Лука изтъква само общественото му положение „началник“.
          Та този млад и успял по всички критерии човек, спазил Мойсеевия закон, пита Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
          Това е въпрос, който вълнува и всички нас. Това е най-същественият въпрос, въпросът за смисъла на целия ни живот – как да постигнем спасението в Христа? Как да наследим Царството Божие?
           Спасителят изброява на младежа заповеди от закона – не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
            Не е малко, никак не е малко, че този началник е опазил всичко това от младини. Мнозина ли са тези, които могат да споделят на Господа, че са опазили заповедите, заповеди валидни за всеки християнин до окончанието на света.
            А на въпроса на младежа – „Какво не ми достига?“, Христос отговаря, знаейки по силата на божествената си природа, целия му живот.
Евангелист Марк добавя, че Господ го е възлюбил, което значи, че Христос е обикнал този търсещ спасение човек. Обикнал е порива му към блажената вечност. Затова и добавя единственото, което не му достига по пътя към Царството Божие. Господ казва: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.“
             Ние знаем, че този призив на Господа последваха и евангелист Матей, и апостолите Петър и Андрей, и Зеведеевите братя – всички оставиха целия си досегашен живот и последваха Христа. Така Го последваха и учениците в числото на 70-те апостоли, сред които е и самият евангелист Лука, чийто евангелски откъс днес четем.
Ако богатият момък бе сторил това, че да се раздели с целия си имот и последва Господа, щеше да има дара и участта на апостол. Щеше, подобно на другите Христови ученици, да проповядва евангелието до край земя, да претърпи скърби и гонения и най-вероятно да завърши земния си път с мъченическа смърт, увенчан с нетленния венец на славата в Божието Царство.
             Но богатият момък не можа да стори това. Той е натъжен, защото има твърде много имот. Тази негова привързаност се оказа по-силна от порива към вечността. Той не смогва да се пребори с тази своя скрита язва – сребролюбието, не смогва да направи единственото, което е нужно за неговото спасение.
            Затова и Господ казва: „Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство.“
Защо? Защо е така? Нали и патриарсите Авраам, Исаак и Иаков имаха богатство? Нали и Ной беше богат? Нали и многострадалният Йов беше богат и щедър?
             Да, всички тези праведници, а и мнозина други, имаха богатство, но не бяха привързани към него. Имаха имот, но бяха лишени от сребролюбие. Имаха пари, но щедро даваха за милостиня.
             Защото не богатството е зло само по себе си, а привързаността към него.
             А ние, които не само не сме спазили Божиите заповеди от младини, не само сме грешили, ние може да помислим, че след като сме бедни и нямаме много имот, ще се спасим.
              Но това не е така. Дори и да нямаме имот, имаме куп други привързаности към земното, които ни пречат да последваме Христа. Старецът Паисий Светогорец казва: „Човек може да се привърже дори към очилата си.“
Братя и сестри, Господ да ни просветли, та да видим своите гибелни привързаности, своите скрити недъзи, своите вътрешни слабости, които ни пречат да бъдем съвършени в любовта към Христа. Защото Господ е силен, единствен Той е силен да ни помогне да осветим и очистим скришната стаичка на нашите сърца. И ако там се гнезди сребролюбие, да го излекуваме с милостиня, да се борим с алчността, маскирана като предвидливост и житейска мъдрост, та да не се окаже, че заради нещо тленно сме пожертвали безсмъртния живот. Амин!
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите и моленията на нашата Пресвята Владичица Богородица и Приснодева Мария!

Копирайте Проповед на Неделя 13-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru