
Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.
Архистратиг – военачалник (от гр. стратиг – воевода, предводител на войска; архи – от гр. представка за старшинство, висше положение в йерархията)
Архангел – началник на ангелите (Свети Архангел Михаил е началник на небесното войнство в борбата със злите сили)
Иконата е копирана от http://www.bg-patriarshia.bg
Лука 8:41-56
И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едното, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.
И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Накова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея.
Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
А Той, като отпрати всички навън я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
Лука 16:19-31
Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът и го погребаха и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото, сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците, нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.