Братя и сестри,
          Щом влезем в храма, нишката на ежедневието прекъсва. Ние сме на небето. Тук, под купола на храма, не е обичайния ни свят. Тук се възнасят общите ни молитви, молитвите на християнското събрание, тук на светия престол са вградени частици от мощи на светии, тук с трепет просим Божията милост. Нека не забравяме къде влизаме, къде сме попаднали. Да се освободим от всяка мисъл за земното и вещественото. Да пристъпваме с благоговение и почитание в дома Божий, който е дом за молитва и със сетивата на сърцето си да въздигаме своя ум от образа, който целуваме, към Първообраза, Който облажаваме. Защото сама Божията Майка, застъпница за всички нас, грешните, възкликва пророчески: „Ето, от днес ще ме облажават всички родове“.
          Та като тачим света Богородица и светиите – Божии приятели, усърдно се молим за тяхното молитвено застъпничество, тъй като Бог, надарил ги с чудотворство и изцеления, Бог е винаги един и същ – и преди и сега, и во веки.
          И както по молба на Своята Майка Той сторва първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, така и до този миг Господ Иисус Христос се вслушва в благото застъпничество на Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия, къпината неопалимая, руното Гедеоново, позлатения кивот и напъпилия Ааронов жезъл – великата преславна Владичица, Пресвета Дева Мария, удостоила се да стане Богородица.
          По нейните молитви и по молитвите на днес честваните мъченици – свещеномъченик Власий Севастийски и прославения мъченик Георги Софийски Нови, Господ да ни помилва и опрости. Амин.  

         Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

          На 10.02.2016 г. (сряда), храм „Свети Харалампий”, кв. Болярово (Хасково), чества своя храмов празник.
          Хасковското духовенство в съслужение ще почете празника предходния ден,  09.02. (вторник) от 17:00 часа с тържествена вечерня и отслужване на петохлебие.
           На следващия ден, 10.02. от 9:00 часа ще бъде отслужена Света литургия и след нея ще се освети донесения от богомолците мед.
           Свети Харалампий е живял през трети век. Той е епископ, лечител и чудотворец, с молитви изпросвал плодородие и дъжд, изцелявал много болни. Светията достигнал достопочтена старост – на 113 годишна възраст приел мъченическа смърт за изповядване на Христовата вяра.
          Лечебната сила на меда, осветен на този ден, иде от знанието, че приживе този изряден постник е вкусвал съвсем оскъдна храна, сред която е меда.

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 14 урок

          Въпроси за преговор:
1.Каква случка разказва Господ в притчата за добрия самарянин? – историята за един човек, който бил нападнат от разбойници, но не получил помощ от своите единоплеменници и то свещенослужители, а от омразен чужденец самарянин, който имал милостиво сърце.
2.Какво изобразява криволичещият и опасен път в притчата и кои са пътниците? пътят е нашият живот, изпълнен с трудности и много изкушения, а пътниците сме ние – всички хора.
3.Харесва ли ви постъпката на добрия самарянин и защо? – без да се замисля за отколешната вражда, той спасил един човешки живот, една човешка душа, а както знаем, човешката душа е по-скъпа дори от целия свят.
4.Кого олицетворява добрият самарянин? – това е Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да измие нашите грехове и да превърже нашите рани, за да оздравеят душите ни и да се спасим.
5.Кой е нашият ближен? – всеки човек, с когото Бог ни среща, който има нужда да проявим към него милост.

 Притчата за лозето и злите лозари

Мат.21:33-46; Марк 12:1–12; Лука 20:9-19

           В много от своите притчи Господ говори за царството Божие и за неговите бъдещи наследници. В притчата за лозето и злите лозари Господ показва кой заслужава да придобие небесното царство. Ето каква случка разказва Господ в тази притча:
          Един стопанин засадил лозе, оградил го, издигнал кула в него. Тъй като стопанинът трябвало да замине за дълго, той уредил всичко необходимо и наел лозари да се грижат за лозето.
Когато гроздето узряло, стопанинът пратил слуги да приберат плода на лозето. Но лозарите, като хванали слугите, набили ги и ги отпратили празни. А стопанинът отново пратил слуги, но и тях лозарите изпонаранили или убили. Накрая стопанинът решил да изпрати своя роден и обичан син, та като го видят лозарите, да се засрамят и да дадат дължимото на господаря на лозето. Но щом го видели отдалеч, лозарите се наговорили да убият наследника и да присвоят лозето. Така и направили. Извели го извън лозето и го погубили.
         Като завършил разказа Господ се обърнал към еврейските първенци -законниците* и стареите* народни с въпроса какво би сторил след всичко това стопанинът на лозето. (Стареите, книжниците и фарисеите са най-уважаваните и запознати с Мойсеевия закон религиозни водачи, които обаче често със свои си измислени предписания затъмняват истинския дух на Божия закон, даден на Мойсей.) А те дали логичния отговор: “…злодейците ще погуби, а лозето ще даде на други лозари…“ (Мат.21:41)

Има още →

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

Лука 19:1-10.

          След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст, и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
           Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
          Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

         Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от zona4.arhiva-ortodoxa.info

          Свети апостол Павел казва „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.

„Хората ценят богатството, а Бог – смирената душа“ преп. Исаак Сириец

          Какво значи това? Какво ще рече смирение? Защо за християните това е толкова важно? Защо думата „смирение“, употребявана в социалното пространство остава приравнена с малодушие, родено от страх?
          За нас, средностатистическите хора, лишени от религиозната култура на семейната среда „смирение“ звучи странно и непонятно. Не знаем какво стои зад тази дума, която е начело в стълбицата на християнските ценности. В обичайното си използване „смирение“ най-често се превежда на нашия нецърковен език като „примирение“.

Има още →

 Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 13 урок

        Въпроси за преговор:
1.Какво е притча? – притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
2.Кои са блудните синове? – хората, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти.
3.Как  бащата от притчата посреща разкаяния блуден син? – прощава му всичко и му възвръща синовната чест и достойнство (слагането на пръстен на ръката показа това)
4.Кого олицетворява добрият баща? – олицетворява Самият Бог с Неговата всеопрощаваща любов към каещия се грешник.

Притчата за добрия самарянин
Лука 10:25-37

          Когато Господ Иисус Христос започва своята обществена проповед, около Него винаги се събират множество хора, жадни да чуят Неговите божествени и поучителни слова. Идвали и еврейски законници. Законниците са учени мъже, които познават добре Мойсеевия закон. Те били законоучителите при храма, които проповядвали сред народа божествените истини. Макар и да били изучили до съвършенство старозаветните книги и да познавали изискванията на закона, те в своята гордост презирали по-нискостоящите в обществото и често осъждали другите в непознаване и нарушаване на закона, макар че сами не го изпълнявали. Когато Господ Иисус Христос излязъл на проповед сред народа и много хора го последвали, законниците се изпълнили със завист и търсели случай да го злепоставят. Често те задавали различни въпроси на Господ, за да Го изпитат колко добре познава закона, а също и да го уловят, ако могат, в нарушаване на заповедите.
          Веднъж, когато Христос бил заобиколен от множество народ, един законник, за да Го изпита, казал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ Макар Господ да знаел целта на въпроса, не отказал да продължи разговора и запитал: “В закона какво е писано?“

Има още →

          Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.