

Църковни празници през октомври
Покров Богородичен – 1 октомври
Празникът възпоменава чудесното избавление на град Константинопол от сарацините (араби) в началото на 10 век със застъпничеството на Божията майка, която се явява в храма над молещия се народ, разтворила над него своето покривало – покров, в защита на вярващите.
Света Богородице, покрий ни под своя покров!
Света Петка Българска – 14 октомври
Света Параскева, на български Петка, се родила през 11 век в българско семейство. От малка обикнала Бога и с чисто сърце се обрекла да Му служи. Първо отишла в манастир, а по- късно се отдалечила в Йорданската пустиня, където пребивавала в пост и непрестанна молитва. Когато стигнала старост, ангел я призовал да се върне в родния си град, където тя предала светата си душа Богу. След години тялото й било открито нетленно, извършващо чудеса. Цар Йоан Асен пренесъл мощите й в българската столица Търново, но при заплахата от турско нашествие, те били пренесени във Видин, по-късно в Белград, а днес са в град Яш, Румъния.
Преподобна света Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!
Свети Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври
Свети Йоан е най-почитаният български светец – покровител на българския народ. Той живял през 9-10 век, поселил се в непристъпната Рилска пустиня и дълги години прекарал там в постничество, молитви и сълзи. Достигнал духовно съвършенство и дар на чудотворство. Като пожелали да последват подвига му, край него се заселили и други отшелници. Там бил основан Рилският манастир – най-тачената наша светиня. Свети Иван, както с обич го нарича народа, винаги слуша нашите молитви, защото Бог го удостоява да живее вечно в Божието царство.
Свети Иване, моли Бога за спасението на нашите души!
Свети великомъченик Димитър Мироточиви – Солунски Чудотворец – 26 октомври
Свети Димитър се родил през 3 век в град Солун. С много молитви на неговите родители бил измолен от Бога и възпитан в чистата вяра. След смъртта на баща си, бил назначен на неговото място като градоначалник на Солун. При гонението срещу християните бил заловен, жестоко мъчен и предаден на смърт, защото непоколебимо защитавал християнската вяра. Светецът по чуден начин спасил град Солун от враговете. Мощите му започнали да източват обилно миро. Почитан е от всички християнски народи и безброй храмове носят неговото име.
Свети Димитре, спаси ни от беди!
Образование на колела
На поклонение в Кукленския манастир
На 24.09. децата от неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, се отправиха на поклонение в манастир „Св. св. Козма и Дамян“ край с. Куклен.
Посрещането им от игуменката Анастасия беше радушно, като доброто време предостави възможност за разходка край манастира.
Обща молитва предхождаше вечерята в манастирската магерница, а на следващия ден децата присъстваха на света литургия и взеха Причастие. Ефимерият на манастира – отец Георги, беше изключително зарадван от многобройното детско присъствие, оживило старинния храм.
След обяда игуменката изпроводи малките поклонници, като всички получиха иконка на светите Безсребреници.
Светите мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.
Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен –
Кръстовден – 14 септември
Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-честваният празник на Кръста е Кръстовден.
На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.
Евангелско четиво на Неделя преди Въздвижение
Йоан 3:13-17
Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Рождество на Пресвета Богородица

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.
Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
Йоаким тъжал дълбоко. Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
Новини

На 8 септември, Рождество Богородично, в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“ след литургията, от 10.00 часа, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще отслужи благодарствен молебен по случай празника и ежегодните чествания в град Хасково.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
На същия ден храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски Минерални бани, посреща своя храмов празник.
Да се помолим заедно за молитвеното застъпничество на Майката Божия.
Църковни празници през септември
Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември
Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
Йоаким тъжал дълбоко. Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител


Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.
29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител
Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.
Иконата е копирана от www.artstudios.eu

