Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,

              В днешното литутгийно евангелско четиво свети евангелист Матей предава част от проповедта, произнесена от Господ Иисус Христос на една планина пред голямо множество народ. Тук са най-важните нравствени постановления на Новия Завет – завета на любовта.
               Тук Спасителят нарежда първом да търсим Царството Божие и неговата правда, а всичко житейско, от което имаме нужда като човеци в плът, ще ни се предаде.
               Господ знае, че ние не може да не мислим за бъдещето. Но Той иска от нас да не се вторачваме в земните грижи, да не ги издигаме до ранг на най-важно, без което не можем, иска от нас да имаме духовен взор. Храна и облекло ще имаме, ако се трудим, Бог знае, че имаме нужда от всичко това, но трябва да живеем с молитвата, с доброделанието, с милостинята, със Църквата – това се има предвид да търсим Божието Царство и Неговата правда. Може и да нямаме най-скъп телефон, да не сме облечени по последна мода, да караме стара кола и от години да не съумяваме да направим основен ремонт, но ако всичко това става, защото Христос е в центъра на нашия живот, то значи ние сме благословени. Значи не се грижим за тленното и преходното. Значи не служим на двама господари.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Поучително слово в началото на Петровия пост

Братя и сестри,

              Започна благодатното време на Петровия пост. Това е време за милостиня, въздържание от клюки и осъждане, вглеждане в нашите немощи и недостатъци. Изглежда е най-трудно да видим тези немощи. Винаги мислим, че сме прави. И тъй като сме в Църквата и сме прави, това ни дава основание да смятаме, че сме уредили отношенията си с Бог и ще се спасим, след като нямаме кой знае какви грехове.
            Невиждането на собствените грехове и слабости е болест, духовна болест, и трябва да се молим за нейното преодоляване. Така и фарисеинът се е молил: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите – неправедни, грабители… Постя два пъти седмично …“
            Да се пазим от фарисейщината, от духовното лицемерие, което може само да ни донесе осъждане.
             Да не гледаме чуждите немощи, а своите собствени. И най-вече да се молим Бог да ни открие истинските духовни язви, които ние не съзираме. Амин!

         Поместваме Заключение на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов) Предишните четири глави може да откриете на страницата Образователни теми:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

             Братя! Доколкото можах, ви показах пътя за Царството Небесно и вече сами можете да ви­дите, че:

1. Без вяра в Иисус Христос никой не може да се върне при Бога и да влезе в Царството Небесно.

2. Никой, дори и да вярва в Христа, но ако не постъпва и не живее така, както Той е живял и постъпвал на земята, не може да се нарече Негов ученик и следователно няма да може да живее с Него на Небето.

3. Никой без помощта на Светия Дух не може да върви след Христа.

4. Който иска да получи Светия Дух, трябва да се възползва от даруваните ни от Господа за тази цел средства.

   Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Всички светии,
молете Бога за нас…

             Светиите – по-живи от живите, по-близки от близките – нашето небесно семейство, предстоят пред Божия престол и се молят за нас. И в най-тежките и скръбни часове на живота ни от небесата към нас са обърнати с любов и грижа техните погледи. Често по техните молитви Бог съкращава някое наше изпитание. Те са безсмъртните светила на вярата, увенчани с нетленни венци в царството на вечния ден без залез, те са нашите истински сродници по дух и по плът, които копнеят да ни видят избавени от теготата на греха.

Има още →

3 юни – Неделя на Всички светии 

            На Неделя първа след Петдесетница, 3 юни през тази година, Църквата чества всички светии, угодили на Господа – всички пророци, апостоли, мъченици, светители, патриарси, равноапостоли и всички праведници, които предстоят пред Божия престол и се молят за грешния свят.
              От първата неделя след Петдесетница, всяка година, започва Петровият пост, който завършва с празника на светите Първовърховни апостоли Петър и Павел. Тази година Петровият пост започва на 4 юни.

10 юни – Неделя на Всички български светии

             През 1954 г. Светият Синод на Българската православна църква определи Неделя втора след Петдесетница да е празник на всички български светии и всички светии, просияли на нашата земя. Това е подвижен празник, който през 2018 година се пада на 10 юни.

Има още →

           Поместваме продължение на четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

             Всяка вярна душа ще се изпълни с Духа, ако е очистена от грехове и не е претоварена, и не е затворена поради самолюбие и гордост. Защото Светият Дух винаги ни окръжава и желае да ни изпълни, но злите ни дела, ограж­дащи ни подобно на каменна и яка стена, като злобни стражари не Го допускат и Го отдалеча­ват от нас. Всеки грях може да отдалечи от нас Духа, но особено противни са Му телесната не­чистота и духовната гордост. Светият Дух, ка­то най-съвършената чистота, съвсем не може да пребивава у човек, осквернен от грехове. А и как може Той да бъде в сърцето ни, когато то е изпълнено и претоварено от различни гри­жи, желания и страсти?
           Затова:

1. Ако искаме Духа, Който получаваме при кръщението ни, да не си отиде от нас, или ако искаме да Го получим отново, сме длъжни да сме чисти по сърце и да пазим телата си от блуд, защото сърцето и тялото ни трябва да бъ­дат храм на Светия Дух. Който е чист по сърце и не е осквернен телом, у него ще влезе Духът и ще завладее сърцето и душата му, стига само този човек да не се надява на своите добри де­ла и да се хвали с тях, тоест да се смята за дос­тоен да получи даровете на Светия Дух като заслужена награда.
   Ако ти, за нещастие, си осквернил и разтлял сърцето и тялото си, то тогава се постарай да се очистиш чрез покаяние, тоест престани да грешиш и в съкрушение на сърцето се разкай за това, че досега си оскърбявал Бога – твоя любвеобилен Баща; кай се и започни да живе­еш по-боязливо — тогава и ти ще можеш да по­лучиш Светия Дух.

   Има още →

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,

           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.
             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.

            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!

Копирайте Проповед на Петдесетница

Иконата е копирана от https://commons.wikimedia.org