На 22 септември Църквата почита българина Козма, атонски йеромонах, знаменит подвижник, удостоен с величествени видения, достигнал по Божия воля прозорливост и святост.
             Този ден е и специален празник на Зографската света обител, от чието братство е бил и преподобни Козма. Споминал се е през 1323 година.

Прочетете Житие на свети Козма Зографски

и История на Зографския манастир

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Прочетете и копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

На 16 септември почитаме свети Киприян (Цамблак), митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия

           Сред бележитите българи, широко известни на целия православен свят и достигнали святост, е свети Киприян – аристократ от Цамблаковия род, ученик на свети Теодосий Търновски, сродник и близък приятел на последния български патриарх свети Евтимий, известен книжовник, бележит преводач, светител, донесъл възвишените идеи на исихазма в Киевска Рус и Москва. Той става митрополит Киевски, а впоследствие и Московски архипастир.
          В края на 14-ти и началото на 15-ти век, когато е втората вълна на южнославянско влияние в Русия, свети Киприян е един от най-забележителните духовници, пренесли изтънчената мистика на онези преводачески кръгове, които са работили за точното и прецизно превеждане на богослужебните книги по оригиналите и които са оставили в епоха на политически катаклизми и разруха най-възвишена духовност и писмено творчество.
          Българинът Киприян е канонизиран, когато след повече от половин век от неговата кончина при ремонтни дейности в храм „Успение Богородично“ в Москва са намерени нетленните му мощи.

          Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Братя и сестри,

             Днес е Кръстовден – великият Господски празник, на който почитаме Светия Кръст Господен – оръдието на нашето спасение, прослава на ангелите, язва за демоните, Кръста, на който Господ Иисус Христос прикова нашите грехове.
             Кръстът не просто е знак на християнството, кръстът е защита от невидимото зло; кръстът е символ на страданията на Нашия Спасител, символ на нашата готовност да поемем по тесния и скръбен път.
             Защото още преди Кръстната си смърт, Спасителят увещава учениците да вземат кръста си и да Го следват.
             Да вземем кръста си – значи осъзнато, доброволно, смирено, заради Христа да приемем страданията, които могат да ни доведат до Царството Небесно, стига да ги понасяме безропотно.
            Неслучайно получаваме кръстче в часа на нашето кръщение. Значи сме готови да поемем по пътя на скърбите. Защото като християни не може да не осъзнаваме, че земният живот не е комфорт и благоденствие, а скърби и страдания.
            И ако едно изпитание свърши, неизбежно идва друго.
Защото страданията, които Бог допуска да ни връхлетят, имат своя смисъл, ако ни направят по-смирени, по-добри, по-опрощаващи и милосърдни.
            Да приемем кръста си, да приемем нашите страдания, които са точно толкова, колкото може да понесем, и да се смиряваме, и молим Господ да ни помилва.
            Да не роптаем, защото нашите скърби са лекарство срещу греховете ни, начин за изправление, без да се трудим за това изправление. Единствено трябва да търпим и славим Бога.
             Така от житията знаем, че във видение един аскет вижда в райската обител човек, който е бил прокажен през целия си живот. Когато го пита как е живял, прокаженият отговаря:“Всеки ден славослових Бога“. Ето така той си придобива Небесното Царство.
             Търпял е и е славословил.
             Нека и ние, щом сме християни, да носим кръста си с търпение, с жалост към ближните си и към всяка жива душа. Да не завиждаме, че другите нямат скърби, защото Бог обича всички ни. Той – Всеблагият е промислил за всеки най-доброто. Да не осъждаме, да не се гневим на другите, а гневът ни да бъде насочен към нашите греховни привички.
            Ето така да носим кръста си, за да сме достойни за званието християнин.
            Бог да ви благослови и силата на Честния Кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Кръстовден

Иконата е копирана от www.klin-demianovo.ru

            Храм „Рождество Богородично“ в село Спахиево посрещна своя храмов празник на 08.09.2018 г., като предната вечер беше отслужена празнична вечерня и водосвет.

Стенописи от храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски минерални бани

  Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още →

Матей 22:2-14

            Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, а те не искаха да дойдат.
           Пак изпрати други слуги, като рече: Кажете на поканените – ето, приготвих моя обяд, юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово, дойдете на сватбата.
           Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия, други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
           Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
           Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
          И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри, и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
          Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: Вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби, защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
           Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още →

         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от http://www.pdobro.ru

        На 20 август Църквата почита свети пророк Самуил. Българската православна църква на този ден прославя паметта  на светите 38 Пловдивски мъченици и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.  
       Храм „Св. св. Константин и Елена” в Старинния град в Пловдив е построен на лобното място, на което светите страстотерпци били безпощадно изтезавани заради спасителната Христова вяра и екзекутирани през 304 г.

Стенописът на свети пророк Самуил е копиран от сайта iconandlight.wordpress.com.

Иконата на светите пловдивски мъченици е изложена за поклонение в пловдивската църква „Свв. Константин и Елена“.