Помагало за учителя по Религия – Православие, 1 клас

Помагало за учителя по Религия-Православие, 2 клас

Помагало за учителя по Религия-Православие, 3 клас

Албум за оцветяване „Светци“

Албум за оцветяване „Господ Иисус Христос“

          Помагалото за учителя по Религия – Православие предлага разработени урочни единици по предмета, които са приложими както за програмата на неделните училища, така и за свободноизбираемата подготовка и извънкласните форми на обучение в общообразователните училища.
           При написване на уроците са използвани преимуществено методическите указания и годишното разпределение от Методическо помагало за учителя по Религия – Православие на Недка Чолакова, одобрено от Епархийския съвет на Пловдивска митрополия.
           За удобство учебното съдържание е разпределено по класове, но те по-скоро трябва да се възприемат като нива. Например първо ниво може да бъде базисен курс за по-късна възраст, ако липсват познания в тази област. От друга страна, добре е обучението да започне в начална степен, защото опитът показва, че заетостта в по-горните класове е голяма и интересите на учениците са съсредоточени към овладяване на общообразователните предмети и подготовка за предстоящото кандидатстване в по-горна образователна степен.
           Помагалото за учителя съдържа номерирани всички уроци, съпроводени с месечно тематично разпределение. Към всеки урок са предвидени подходящи занимателни задачи и приложения, които лесно могат да бъдат копирани.
            Уроците са онагледени основно с икони и иконни изображения с цел свикването на децата с тази неотменна страна на православната традиция.
             Използваме названието Религия-Православие като технически термин и се дистанцираме от възможните дискусии за името на предмета (Религия-Православие, Вероучение, Благонравие), като се фокусираме върху съдържанието.

 Честит   празник!

Както от семето, що пада на нивята,
така посято е в сърцата хорски,
на тях пък трябва дъжд от букви Божии,
та плод божествен да покълне много.

                                    „Проглас към Евангелието“

Седмичен урок   

          Кои са апостолите? Ние знаем, че апостоли са наречени  избраните от Господ дванадесет най-близки ученици (от които отпада предателя Юда), като към тях са причислени свети апостол Павел и свети апостол Матия. Апостолите са пратеници на Бога, те разпространяват Христовото учение. Апостоли са и избраните седемдесет души, които разпространяват надалеч Божествените истини. В най-широк смисъл, апостоли са всички ревностни християни, които с живота и делото си спомагат за разпространяване на Христовото учение непроменено, каквото Сам Христос го донесъл на земята .

Има още →

Седмичен урок    

          Кои са апостолите? Ние знаем, че апостоли са наречени  избраните от Господ дванадесет най-близки ученици (от които отпада предателя Юда), като към тях са причислени свети апостол Павел и свети апостол Матия. Апостолите са пратеници на Бога, те разпространяват Христовото учение. Апостоли са и избраните седемдесет души, които разпространяват надалеч Божествените истини. В най-широк смисъл, апостоли са всички ревностни християни, които с живота и делото си спомагат за разпространяване на Христовото учение непроменено, каквото Сам Христос го донесъл на земята .
            Какво знаем за светите братя Кирил и Методий? Солунските братя, както ги наричаме с любов и благодарност, произлизат от семейство, почитано не само заради високото си положение в обществото, но и заради голямото си благочестие и силна вяра в Бога. Майка им е българка. Методий управлява една славянска област във Византия, но става монах, а по-късно игумен на един манастир в планината Олимп (Мала Азия). Свети Константин, наречен „Философ“, заради голямата си ученост и забележителното си красноречие, завършва прочутата висша Магнаурска школа в Константинопол (столицата на Византия) и е преподавател там. Поверена му e и патриаршеската библиотека при величествената константинополска църква „Св. София“, като често го изпращат на дипломатически мисии от византийска страна.

Има още →

Седмичен урок по Религия-Православие, 4 ниво

            Кое е първото, което ние като християни научаваме? Първо научаваме за Господ Иисус Христос и Неговата майка – света Дева Мария, наречена Богородица. Още като влезем в църквата, виждаме иконата на майката Божия с Божествения младенец. Това събитие – Рождението на Бога, приел да стане човек от най-чистата и свята девица, честваме на един от най-големите наши празници. Кой е този празник? – Рождество Христово, който отбелязваме на 25 декември. Света Дева Мария е избрана от Господ да стане майка на Вечния Бог. Това е велико чудо, за което ни разказва празник Благовещение. За него научаваме от евангелието. Но нека сега да обърнем внимание на началото на нейния живот.
            Рождество Богородично.  Кои са родителите на света Дева Мария?  Те са праведните Йоаким и Анна, които са наречени богоотци, защото чрез тяхното чедо – света Дева Мария, на земята като човек се явява нашия Бог – Господ Иисус Христос. Ние знаем, че богоотците били на преклонна възраст, а все още нямали своя рожба. Те усърдно молели Господ да стори чудо с тях, както с престарелите Авраам и Сарра, и да си имат свое дете. Светите Йоаким и Анна обещали да посветят това дете на Бога. И наистина Господ сторил това чудо и им се родила дъщеря, която кръстили Мария. Това радостно събитие – Рождество Богородично празнуваме на 8 септември.

Има още →

Копирайте Сценарий за детско тържество – Възкресение Христово, 2016

Децата са разделени на две групи, които стоят една срещу друга и се редуват да разказват за събитията, които предшестват Христовото Разпятие и Възкресение:

1.Не сте ли чули за Кръстителя Йоан
при голямата река Йордан?
„Покайте се“ – той призовава,
„че Божието царство приближава!“

2.И много хора при него се събраха,
да се кръстят пожелаха.
Покаяха се за греховете,
очистени се върнаха по домовете

3.Но чудо, казват, станало на реката
кога Иисус дошъл да се кръщава.
Щом Той излязъл от водата,
гълъб бял над Него закръжава.

Има още →

          Седмичен урок по Религия -Православие

           Теодор Тирон бил християнин, по професия бил воин. Той живял в началото на IV век, в град Амасия – Мала Азия, която по това време била под владение на Римската империя. Римският император наредил да преследват християните и ги принуждавал да се откажат от вярата си и да се поклонят на идолите. Какво са идолите? – идолите са статуи на хора или животни, на които се кланят като на божества. Как се наричат тези, които вярват в идоли? – идолопоклоници, езичници.

Има още →

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 16 урок

            Въпроси за преговор: 
1.Защо Бог ни открива молитвата на фарисея и митаря от притчата? – за да покаже как молитвата разкрива духовното ни състояние, видимо само за Бог, но скрито за човеците, дори и за самите нас.
2.Защо фарисеят излязъл от храма оправдан по-малко? – защото се гордеел с добрите си дела, мислел се за праведен в очите на Бога и на хората, а осъждал останалите като грешници.
3.Защо митарят излязъл оправдан повече от другия? – защото бил обхванат от дълбоко сърдечно съкрушение заради греховете си и възлагал надеждата си за спасение само на Божията милост.
4.Каква е поуката от тази притча за нас самите? – да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди, но никога да не се възгордяваме, защото гордостта заличава всичките ни добри дела, а да придобием духовната нагласа на митаря и да викаме към Бога: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Да следваме митаря в разкаянието, но не и в лошите дела.

        Лука 16:19-31

          В притчата за богаташа и бедния Лазар Господ ни разкрива твърде важни истини за живота и смъртта, и за живота след смъртта.
          След грехопадението в света навлиза смъртта. Смъртни стават и хора, и животни, и растения. Но смъртта не е края – след нея душите на хората, които са живяли праведно, отиват на блажено място, а онези, които са правили зли дела и не са се разкаяли  – на мрачно и тъжно място. От това как ще преживеем земния си живот, зависи каква ще е вечната ни участ.
             Ето какво разказва Господ Иисус Христос в тази притча: Живял един богаташ, който се обличал в най-скъпи дрехи и всеки ден пирувал бляскаво. Това ще рече, че всеки ден той богато се угощавал с най-изискани ястия и най-скъпи питиета, отдавал се на веселие и всякакви земни удоволствия. А в същото време при портите на богатия му дом лежал един бедняк на име Лазар, гладен и дрипав, целият покрит със струпеи (белези от рани по кожата), поради болест, която го измъчвала. Беднякът толкова гладувал, че копнеел за трохите, които падали от трапезата на богаташа.

Има още →

          Рано сутринта станах щастлива и бодра, защото беше дошъл деня, в който трябваше да замина на поклонническо пътуване с неделното училище.
          Всички си намерихме места в автобуса и отпътувахме за манастира „Свети Георги“ в Поморие. Пътуването, както винаги, беше много приятно, макар че по пътя имаше малка авария, но по Божия милост всичко се оправи и ние пристигнахме благополучно в манастира. Монасите и послушниците  бяха много гостоприемни с нас и ни приеха в тяхната света обител. Нощта дойде и ние преспахме в манастира.На следващия ден отидохме в Созопол и посетихме новопостроената църква „Св.св. Кирил и Методий“, в която се поклонихме на мощите на свети Йоан Кръстител. След това всички заедно отплувахме с малко корабче до остров „Свети Иван“. На него имаше останки от местата, където в миналото са пребивавали монаси. Там, на същия остров, изследователите бяха открили мощи на свети Йоан Кръстител, които сега се пазят в Созополската църква, която посетихме. На острова всичко беше много диво, имаше различни птици.След като се прибрахме отново в манастира, някои отидоха на плажа, а други останаха в манастира. Сутринта на последния ден, ние станахме рано, за да отидем на литургия. Тя беше много хубава, защото всички свещеници служеха заедно. След службата, хората, които се бяха изповядали, се причастиха. Доста деца взеха причастие. Всички се прибрахме по стаите, за да съберем багажа си, защото за съжаление беше последният ден. Сбогувахме се с монасите в манастира и отпътувахме обратно за Хасково.
          Поклонническото пътуване беше много забавно и в същото време полезно. Много ми хареса и се надявам да има още безброй такива. Споменът винаги ще бъде с мен!!!

Виктория Тодорова  

Седмичен урок по Религия-Православие, 4 ниво, 15 урок

          Въпроси за преговор: 
1.За какво лозе се говори в преди изучената притча? – за Божието лозе, което изобразява богоизбраният народ – вярващите в Единия Бог.
2.Кои са лозарите и как изпълнили своето дело? – лозарите са еврейските първенци, които трябвало да поучават народа и да съблюдават изпълнението на Божия закон, но те се оказали недостойни водачи.
3.Кои са слугите и защо били убивани от лозарите? – слугите са Божиите пророци, които изобличавали еврейските стареи и законоучители за техните беззакония и затова били гонени и убивани.
4.А кой е синът на стопанина на лозето и как се отнесли към него лозарите? – това е Божият Син, Когото еврейските първеници не се посвенили да погубят и с това си навлекли Божието наказание.
5.Какво тълкувание в по-широк смисъл има тази притча? – лозето изобразява човешката душа, на която Бог повелява да трупа плодовете на добродетелите, за да заслужи Божието царство.

Притчата за митаря и фарисея
Лука18:10-14

          Господ Иисус Христос ни призовава винаги да се молим и при всяко свое дело да просим Божията помощ, а когато съгрешим да търсим от Бога прошка на греховете си. На Бога не всяка молитва е угодна и не всяка молитва бива чута от Бога. За да не останем без полза от своите молитви, Бог разказва притчата за митаря и фарисея. За наша поука Той разкрива молитвата, която всеки от двамата изрича в себе си. Ето и самата притча, разказана от Господ Иисус Христос:
           Двама души влизат в храма да се помолят. Единият е фарисей, а другият митар. Кои са фарисеите? Какво научихте за тях от притчата за лозето и злите лозари? Това са най-високо образованите законоучители, които добре познават Мойсеевия закон и поучават народа в неговото прилагане. Фарисеите отдават твърде голямо значение на външните дела според закона, които изпълняват педантично, но в сърцата си са безчувствени към страданията на ближните,  горди са и тщеславни. Те напълно са забравили най-важното в Божия закон – милостта, състраданието и любовта. Бог неведнъж ги изобличава за лицемерието им.  А митар означава събирач на данъци (бирник). Митарите били омразни на народа, защо обслужвали чуждите римски владетели, събирали данъци за тях и сами се облагодетелствали с високите налози, взети от бедния народ, затова по общо мнение те били големи грешници.

Има още →

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 14 урок

          Въпроси за преговор:
1.Каква случка разказва Господ в притчата за добрия самарянин? – историята за един човек, който бил нападнат от разбойници, но не получил помощ от своите единоплеменници и то свещенослужители, а от омразен чужденец самарянин, който имал милостиво сърце.
2.Какво изобразява криволичещият и опасен път в притчата и кои са пътниците? пътят е нашият живот, изпълнен с трудности и много изкушения, а пътниците сме ние – всички хора.
3.Харесва ли ви постъпката на добрия самарянин и защо? – без да се замисля за отколешната вражда, той спасил един човешки живот, една човешка душа, а както знаем, човешката душа е по-скъпа дори от целия свят.
4.Кого олицетворява добрият самарянин? – това е Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да измие нашите грехове и да превърже нашите рани, за да оздравеят душите ни и да се спасим.
5.Кой е нашият ближен? – всеки човек, с когото Бог ни среща, който има нужда да проявим към него милост.

 Притчата за лозето и злите лозари

Мат.21:33-46; Марк 12:1–12; Лука 20:9-19

           В много от своите притчи Господ говори за царството Божие и за неговите бъдещи наследници. В притчата за лозето и злите лозари Господ показва кой заслужава да придобие небесното царство. Ето каква случка разказва Господ в тази притча:
          Един стопанин засадил лозе, оградил го, издигнал кула в него. Тъй като стопанинът трябвало да замине за дълго, той уредил всичко необходимо и наел лозари да се грижат за лозето.
Когато гроздето узряло, стопанинът пратил слуги да приберат плода на лозето. Но лозарите, като хванали слугите, набили ги и ги отпратили празни. А стопанинът отново пратил слуги, но и тях лозарите изпонаранили или убили. Накрая стопанинът решил да изпрати своя роден и обичан син, та като го видят лозарите, да се засрамят и да дадат дължимото на господаря на лозето. Но щом го видели отдалеч, лозарите се наговорили да убият наследника и да присвоят лозето. Така и направили. Извели го извън лозето и го погубили.
         Като завършил разказа Господ се обърнал към еврейските първенци -законниците* и стареите* народни с въпроса какво би сторил след всичко това стопанинът на лозето. (Стареите, книжниците и фарисеите са най-уважаваните и запознати с Мойсеевия закон религиозни водачи, които обаче често със свои си измислени предписания затъмняват истинския дух на Божия закон, даден на Мойсей.) А те дали логичния отговор: “…злодейците ще погуби, а лозето ще даде на други лозари…“ (Мат.21:41)

Има още →