Разгледайте презентацията Дяконът
Архив на категория: Към уроците по религия
Свети великомъченик Мина
Прочетете: Свети великомъченик Мина
Братя и сестри,
Днес честваме прославен в Господа великомъченик, отличен воин на Небесния Цар, знаменит чудотворец и бърз помощник на изпадналите в беди, закрилник на онеправданите и застъпник за пострадалите – честваме свети Мина египтянина.
Знаем, че той е бил християнин от младини и е служил във войската, в един древен град във Фригия, сегашна Мала Азия, по времето на римските императори, издали укази за най-страшните гонения срещу християните – Диоклетиан и Максимиан.
Диоклетиан царувал в източната част на Римската империя и скръбни и страшни са били за християните дните на неговото управление. Много, много християни тогава обагрили с кръвта си гладиаторските арени, мнозина били изтезавани и погубвани заради Христовото име, а имало и такива, които са отстъпвали, уплашени от зверските мъчения. Диоклетиановото гонение дава най-много мъченици от всички дотогавашни гонения в езическата Римска империя.
Да, само заради отказа да хвърлят шепа тамян пред статуята на идола, християните са били готови да умрат и не са търсели изход в отстъпление.
Ето, в такива нелеки времена живее и блаженият Мина, който още когато разбрал, че започва гонение и ще го принуждават да принесе идолски жертви, оставил воинското си звание и се оттеглил в планината. Години наред в планината свети Мина се подготвял с пост и молитва за мъченическия подвиг.
А когато започва голям езически празник, той оставил своето уединение и слязъл в града, в центъра на зрелищата. Там, пред всички той безстрашно изповядал Христа и бил разпознат като воин, служител в императорската войска.
Арестуван и измъчван с бой, огън и разкъсване на тялото с железни тризъбци, свети Мина не отстъпва от Небесния Цар, от нашия Господ Иисус Христос, и сред мъченията защитава вярата, наставен от Светия Дух. И всички са в почуда, че необразованият военен има такова красноречие, като човек, осенен от Божествения Дух.
Без да предаде Христа, понесъл нечувани мъки, свети Мина е посечен с меч вън от града, а многострадалното му тяло е изгорено. Това се случва през 304 г. Останките от мощите на свети Мина са пренесени от вярващи, свидетели на мъченическата му кончина, в Александрия.
Следсмъртните чудеса на свети Мина са неизброими – възкресяване на убити, вразумяване на отстъпили от Божиите заповеди, прекратяване на войни и чужди нашествия, изцеления на хроми, недъгави, помощ при намиране на изгубени вещи, закрила на цели градове са сред чудесата на свети Мина.
Покланяме му се като на Божи угодник, като пресветъл съсъд на Божията благодат, като мъченик за вярата, огласил Христовото име пред света, като наш горещ застъпник пред Божия престол.
Честити сме, че и тук, в този храм, пред очите ни е неговата честна икона, която вярващите почитат като чудотворна.
Господ да се смили над нас, грешните и окаяните люде, живеещи в лукаво антихристово време. Молим се на Майката Божия и целия сомн светии, сред които е свети Мина, да просят милост за нас и нашите чада. За да растат децата в мъдрост Божия, трябва ние да ги наставим в Христовата вяра. Затова се молим, свети Мина да се застъпва за нашето вразумление, да станем от номинални християни, принадлежащи само по име към Православието, да станем просветени възпитатели на нашите чада. И да се молим Господ да не ни предаде на извратен ум, каквито са нагласите и умонастроенията на днешния свят.
И казваме: „Многострадални Мино, преминал от земното войнство в небесното, моли Господа за нас, грешните, и за нашите чада!“
Честит и благословен празник!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Петдесетница
Тропар
Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей,
низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную,
Человеколюбче, слава Тебе.
Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Теб.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
Реките от жива вода, които струят от сърцето на повярвалия, са благодатният дар на Светия Дух, Който честваме в днешния ден. В ден Петдесетница – деня, когато юдеите празнуват даденото свише на Моисей Синайско законодателство – Десетте Божии заповеди, в същия ден на Отца е угодно да изпрати обещаното от Сина съшествие на Светия Дух. Това се случва в Сионската горница и огнените езици на Духа, преизобилно излял се върху всички апостоли и ученици, а сетне и върху всички повярвали, е единият и същ Животворящ Дух, Който получихме в деня на нашето Кръщение, в мига на нашето Миропомазание.
Защото и на нашите чела носим начертанието – печата на Дара на Светия Дух, носим потенциално божествения огън – възможността за горене във вярата и възрастване в добродетелта, която ни отличава като Христови следовници.
За жалост обаче твърде тежки и безчувствени са глинените съдове, в които носим това безценно съкровище. И става въпрос не просто за нашите тела, които имат своите плътски навици и нужди. Става въпрос за безчувствието на нашите души, лишени от истински духовен живот. Защото вместо да личи, че сме носители на Божията светлина, която никой не ще скрие под крина, вместо разпалени лампади от вяра и усърдие към по-добрия дял, който няма да ни се отнеме, ние служим на тленни неща не по-малко от ония, които са некръстени и съвършено невярващи.
Всичките ни усилия са насочени към земното устроение, към дружба със света и съвсем не даваме място за Светия Дух в нашите помрачени сърца.
Да се молим, да жадуваме разпалване на благодатната искра на Светия Дух, Който пребивава в Божията Църква от деня на Петдесетница по обещанието на нашия Спасител, като знаем, че и ние сме носители на този Дух, Който живее в тайнствата на Църквата. Затова и апостолът съветва „Духа не угасяйте!“
Днес е рожденият ден на едната апостолска и съборна Църква, новият Ноев ковчег, приютил жадуващите спасение. Да се молим, да се молим горещо да не отпаднем от Христовото стадо, да имаме стоене във вярата, да претърпим онова, което Бог е отредил за наше спасение, да не погубим с нерадение душите си. И да помним, че Всемилостивият Спасител ни е отредил точно това време за нашия земен живот.
Благодатта на Бога и Отца и благословението на Сина – нашия Възлюбен Спасител Иисус Христос, и причастието на Божествения Дух да е с всички нас, по застъпничеството на Светата, облажавана от всички родове Дева Богородица, на всички ангели и светии. Амин!
Честит и благословен празник на всички!
Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com
Проповед на Петдесетница, 2024
151 години от гибелта на йеродякон Игнатий – Васил Левски
Новозаветната Петдесетница – рожденият ден на Църквата Христова
Възнесение Господне. В продължение на четиридесет дни след Своето Възкресение, Господ Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден от Възкресението Си им се явил за последен път.
Апостолите както обикновено били на молитва в същата йерусалимската горна стая, където се събирали от деня, в който празнували със Своя Учител Тайната вечеря. Христос се явил и беседвал с тях, а после ги извел на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Господ говорил с тях и ги наставлявал, разкривал им истините за това, какво ще се случи със света и с тях самите, разяснявал им кой е пътя, който води в Царството Божие. Апостолите много се натъжили, когато им казал, че няма да Го видят вече. Господ ги успокоил с думите: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7) и ”Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лук. 24:36-53). Той им говорил, че ще изпрати Светия Дух.
Христос вдигнал ръце да ги благослови и още докато ги благославял Се отделил от земята и постепенно започнал да се възнася към небето, докато станал невидим за погледа им. А учениците и всички присъстващи се поклонили до земята и се върнали в града, изпълнени с радостно очакване на изпълнението на Божието обещание.
Слизане на Светия Дух (новозаветната Петдесетница). Десет дни след Възнесението на нашия Господ бил старозаветният празник Петдесетница, почитан от евреите, заради това, че петдесет дни след избавлението на еврейския народ от египтяните Бог дал на пророк Мойсей 10-те Божии заповеди на Синайската планина. Хиляди хора се стичали от всички краища на страната в Йерусалим и отивали в храма да се поклонят на Бога, идвали и много чужденци, приели вярата на евреите – юдаизма. Юдаизмът е старозаветната вяра в един Бог. Сред голямото множество се чували разговори на различни диалекти и езици.
Христовите ученици също били в града, събрани в йерусалимската горна стая. С тях била и Божията Майка и много други Христови следовници. Изведнъж се чул силен шум от небето, като че ли вихрушка се спуснала над къщата, където били те. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деян. 2:2-3). В този миг апостолите заговорили на различни, непознати за тях чужди езици и започнали да прославят Христос. Така всички хора, дошли на празника от близки и далечни страни можели да чуят благовестието за Бога, дошъл в плът, всеки на своя роден език. Със силата на Светия Дух, неуките Христови ученици се изпълнили с Божествена мъдрост да разбират истините на вярата и да тълкуват Свещеното Писание, и да обясняват това на езика на събеседниците си. Всички били потресени от това велико чудо. Тогава пред множеството се изправил първовърховният апостол Петър и заговорил за Възкръсналия Христос и за Неговото учение с такава убедителност и яснота, с такава мъдрост и сила, че 3000 души от присъстващите повярвали в Христос и приели кръщение.
Така се изпълнило обещанието на Иисус Христос. Светият Дух наистина донесъл неизказано утешение на всички, които скърбели от раздялата със Своя Учител. Светият Дух се нарича още и Утешител. Той ни утешава във всяка скръб, невидимо дава благодат на всеки, който Го призовава в молитва. Благодат – това е дар на Светия Дух, който укрепява, просветлява и оживотворява душите и сърцата.
Петдесетница – рожден ден на Църквата. Светият Дух изпълнил сърцата на апостолите с Божествен огън, с дръзновение и мъжество да изпълнят заръките на Господ и да разпространяват вярата Христова, дори да отдадат живота си за нея. Когато Иисус Христос бил арестуван, повечето от тях се изплашили и скрили, а сега след слизането на Светия Дух всички станали безстрашни проповедници и почти всички приели мъченическа смърт за Христа.
Този ден, Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите и другите присъстващи Христови следовници, е рожден ден на Църквата Христова, която повече от 2000 години преподава неизменните Христови истини. И до днес православните духовници преподават същите истини, които апостолите получили от Христос и завещали на своите следовници.
Църква означава събрание, общност на вярващи, просветени от Светия Дух, които единомислено изповядват вярата си във Възкръсналия Христос, така както са я изповядвали апостолите, като се стремят да изпълняват Божиите заповеди, да живеят в мир, разбирателство и любов,
Слизането на Светия Дух, новозаветната Петдесетница, рожденият ден на Църквата се празнува особено тържествено. В този ден християните отиват на празничното богослужение с голяма радост и страхопочитание пред непостижимата премъдрост и сила на Бога и славят Светата Троица. Свещениците разпръсват орехови листа, които изобразяват огнените езици на Светия Дух, спуснал се над главите на апостолите. На следващия ден празникът продължава с честване на Светия Дух.
Да не се отделяме от Църквата, защото тук, при извършваните от духовниците свещенодействия, Светият Дух се спуска невидимо над нас и ни дава сили да противостоим на злото и да вършим добро.
Най-важното за Петдесетница във въпроси и отговори
1.Кога Господ се възнесъл на небето? – на 40-тия ден от Своето Възкресение.
2.Какво обещал Христос на учениците Си преди Възнесение? – Той обещал да прати Светия Дух, Утешителя, Който ще ги научи на всичко, ще ги подкрепи и умъдри.
3.Кога се изпълнило това обещание? – в деня на старозаветната Петдесетница, 50 дни след Възкресение, 10 дни след Възнесение.
4.С какво чудо било съпроводено спускането на Светия Дух? – Светият Дух се спуснал над учениците, Божията майка и присъстващите Христови следовници във вид на огнени езици. Апостолите се удостоили с мъдрост и сила и започнали без страх да проповядват на чужди езици и всички можели да чуят Христовото учение на своя роден език.
5.Защо Петдесетница се приема за рожден ден на Църквата Христова? – защото в този ден слиза Светият Дух, обещан от Христос, и дава благодат на всички Христови следовници. След убедителната боговдъхновена проповед на апостол Петър 3000 души повярвали и всички с едно сърце славели Бога и вършели всичко в единомислие, мир и любов. Църквата е събрание, общност на повярвалите в Христос, просветени от Светия Дух.
Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com
Приложение за оцветяване – http://www.svetlinata-na-hrama.com
Рождественска радост в неделното училище
В очакване на Рождество Христово
Рождественска викторина
Примерен сценарий за Възкресение Христово
Стихове за тържеството на неделното училище
Децата са се събрали в полукръг. Един от учениците, който е водещ, представя групата ученици от неделното училище. Тържеството започва с Господнята молитва „Отче наш“.
Едно малко дете (също ученик от групата) задава въпроси, а по-големите отговарят.
Малко дете: Кое е Царството Небесно?
Водещият посочва деца, които да отговорят:
Ученик:
Царството Небесно е на Бога.
Там в Божествена светлина
Царят на царете обитава,
невидимо Той всичко управлява.
Посрещане на Сирница
На Сирни заговезни след вечернята на взаимното опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ се проведе празничен концерт. Учениците на инструменталистите Красимира Генева, Ели Софтова и Татяна Славчева изсвириха емблематични музикални пасажи (Аве Мария, Облаче ле бяло, унгарски танц от Брамс, народни хора).
Изпълненията на децата-музиканти въодушеви изключително публиката, а Сирница бе ознаменувана с традиционната за деня почерпка.
За Великия пост
Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.
* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница

















