Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 149 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

Иконата е копирана от http://balgarion.blogspot.com

      В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

            На 17 февруари поменаваме успението на преподобни Роман Търновски – изтънчен аристократ, приел монашество и пребивавайки в знаменитата Парория*, чест пратеник до цар Иван Александър, ученик на великия Теодосий Търновски, богоумъдрен безмълвник, просиял в святост.
            Почитаме го като най-близък ученик и спътник на свети Теодосий, пребивавал със своя учител в манастирите край Сливен, на Атон и в Килифаревската света обител до Търново.
             Доверен следовник на свети Теодосий, преподобни Роман е изпращан с духовни поръчения до царя по повод свикването на противоеретическия събор през 1350 г., където вероятно присъства със свети Теодосий. Свети Роман е поставен за игумен на Килифаревския манастир, когато свети Теодосий заминава за сетен път в Константинопол.
             Неслучайно, превеждайки от гръцки житието на свети Теодосий, патриарх Евтимий смята за задължително да добави кратко описание за личността и успението на този достигнал святост исихаст, тъй близък на любимия му учител.
„Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот; веднъж на ден приемаше храна и то много оскъдно, също така вкусваше и малко вино заради телесния си недъг.
            А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича „кашлица“ – много мъчителна. Обаче въпреки това той не изоставяше всегдашното бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество.
             Като не забравяше разлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това състояние той като че ли младееше. Обаче поменатият негов недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти без да обръща внимание на своя недъг утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
              Като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със страшните Божествени тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и погребаха като свой отец и по приетия ред му извършиха надгробно пение.“
              Без тези редове на богоносния светител, нямаше да узнаем за този благодатен духовен съсъд, достигнал висините на подвига и съвършенството в Христа.
             По молитвите на свети Роман Търновски, Господ да ни прости и помилва.

*Парория – пограничната област (днес в пределите на Странджа планина),където се е намирал средновековен манастир, създаден през XIV от монаха-аскет Григорий Синаит. В обителта Григорий Синаит проповядва и разпространява християнското аскетическо течение исихазъм. 

Художник на иконата: Албена Момчилова

          На 17 февруари почитаме и свети Теодор Тирон. Тодоровден, който празнуваме на първата събота от Великия пост, е друг празник, посветен на този светец.

17.02. Свети преподобни Роман Търновски

Разгледайте презентацията Свети Теодор Тирон.Тодоровден
Копирайте презентацията Свети Теодор Тирон. Тодоровден

към Начало

          От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

          Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
          Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
           Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
           Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
           Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ  апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
           Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
           Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
            „А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
           След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
           Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
           След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
          Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
         Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
         След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
         Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
          От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
          По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!

*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес –  ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие

Използвана литература:

1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14

Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com

Лука 18:10-14

           Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
          Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
           А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
           Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          Боже, бъди милостив към мене грешния!
          С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние, един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.

Има още →

Тврдења без докази: македонската историография като постмодернистки проект^[1]

 Георги Станков

 Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

      Резюме: Докладът развива тезата, че историографията на Република Северна Македония е постмодернистка по характер и нейният подход е основан на постмодернисткия подход към науката, който заличава разграниченията между “факт” и „ценност” и между “реалност” и “възприемане.” Запазването на този подход, обаче, носи риска от продължаваща криза в отношенията между Република Северна Македония и Република България.

      Ключови думи: постмодернизъм, социални науки, историография, Република Северна Македония

     Въведение в проблема

В продължение на три години Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, не може да достигне до “обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития”.^[2] Причината може да се открие във факта, че представителите на Република България и Република Северна Македония в Комисията^[3] имат различни гледни точки за общата история, която свързва двете държави и народите им.  Настоящият доклад разглежда историографския дебат между двете страни като спор между две парадигми: на модернизма и постмодернизма.

Има още →

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,

              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф

*Молитвата на свети Харалампий към Господа:

„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят на едно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;“
Пс. 132:1-2

     Без да се впускаме в динамичното злободневие на политическия живот, предлагаме на вниманието на тревожната християнска съвест, която винаги копнее за истината, изложение по въпроса за миналото и бъдещето на нашите единонравни и единоверни братя от Северна Македония.
     Приложеният текст на доц. Георги Станков е в областта на социалната психология и е изключително стойностен с конкретните препоръки и предложени решения за изглаждане на продължилите деситилетия противоречия между България и Македония по най-фундаментални въпроси.
     Публикуваме статията със съкращения.

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Георги СТАНКОВ
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

     Резюме: Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение.

     Ключови думи: помирение, възстановително правосъдие, Комисия за истина и помирение

“…остави дара си там пред жертвеника

и иди първом се помири с брата си,

и тогава дойди и принеси дара си.”

Евангелие от Матея, 5:24[1]

      В прехода от тоталитаризъм към демокрация, Република Северна Македония е изправена пред предизвикателството да разреши неуредените проблеми от своето близко минало, като например нарушенията на правата на човека, основани на етническа принадлежност. Резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г., посочва необходимостта държавата и обществото да стигнат до историческо помирение между етническите и националните групи в РСМ^[2], при това изрично подчертавайки гражданите с българска идентичност.^[3] Постигането на помирение в северномакедонското общество ще спомогне да се преодолеят неразрешените и болезнени травми от комунистическото югославско минало, да се изградят искрени и устойчиви добросъседски отношения между РСМ и РБ и да се повиши регионалната стабилност в Западните Балкани.

Помирението – дефиниция и същност

     Помирението е процес на “възстановяване на приятелството и хармонията между враждуващите страни след разрешаване на конфликта или трансформиране на отношенията на враждебност и негодувание към приятелски и хармонични.”^[4] То е резултат от възстановителни и преходни практики, прилагани най-често след края на конфликт или тоталитарен режим, и се състои от “взаимно признаване и приемане, инвестирани интереси и цели в развитието на мирни отношения, взаимно доверие, положителни нагласи, както и чувствителност и съобразяване с нуждите и интересите на другата страна.”^[5] То не е еднократен акт, а “дълъг и дълбок процес, който цели радикални промени в сърцата и умовете на общностите, участващи в конфликт на идентичността.”^[6]
Мерките, водещи до помирение, търсят отговор на въпросите “как ще продължим да живеем след това; как ще споделяме едно пространство; можем ли да възстановим разрушеното доверие и да гарантираме, че миналото няма да се повтори; какво да направим, за да не останем завинаги в миналото.”^[7]
В този смисъл процесът на помирение има пет направления:

1. Разработване на споделена визия за взаимозависимо и справедливо общество;

2. Признаване и справяне с миналото;

3. Изграждане на положителни взаимоотношения;

4. Значителни промени в културата и нагласите;

5. Значителни социални, икономически и политически промени.^[8]

Има още →

Братя и сестри,

             Днешното литургийно свето евангелие предава разговора между Господ Иисус Христос и една жена хананейка – езичница, която измолва от Спасителя изцеление за болната си бесновата дъщеря.
            Христос изпитва вярата на тази жена. Дори изглежда, сякаш иска да я отпрати с думите: „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев“. Всъщност Спасителят, познавайки нейното сърце, иска да покаже на учениците си дълбоката вяра и смирение на жената хананейка.
             Въпреки че е езичница, тя разпознава Христос и Го нарича Син Давидов. Единственото й упование е в Чудотвореца, в Божия Син, Който е всемилостив.
             Господ казва, че трябва първо да благовести на сънародниците си, защото тям е отредено да чуят първи евангелието и те да го проповядват на езичниците.
             Но твърде често точно другородците имат сърца, прилични на онази благодатна почва, която ще даде плод стократен.
             С непоколебима вяра майката хананейка пристъпва към Спасителя. Тя знае, че Богочовекът няма да отхвърли майчината й молба. И след изпитване на нейното смирение, Господ възкликва пред всички: „Жено, голяма е твоята вяра, нека бъде по желанието ти“.
             И в същия час бесноватата дъщеря на хананейката оздравява.
             Да се поучим от вярата и смирението на хананейката, която въпреки привидния отказ, не спира да моли, да проси, да се приближава с молитва към Спасителя. Тя продължава да настоява за чудото.
             Ние може би нямаме бесновати дъщери, но имаме плът, беснееща от страсти. Поразени сме от духа на тщеславието, духа на завистта, духа на чревоугодието и самолюбието. Нападнати сме от беса на самочинието и от столикия бяс на гордостта. Всеки от нас е с явни или скрити недъзи. Затова с право трябва да викаме към Съвършения Лечител: „Господи помилуй!“ А ако не виждаме собствените си страсти, подклаждани от бесовете, значи сме обсебени и от беса на заблудата и нерадението.
             Да се молим, братя и сестри, горещо да се молим Господ да повдигне покривалото, скрило болезнените ни душевни язви. И Светлината на Светия Дух да прокуди, да изцели и оздрави тайните ни немощи, за да можем да принесем покаяние и отново да засияе очистената ни от греховете и страстите кръщелна одежда. Амин!
              Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на днес честваните светии.

Иконата е копирана от pravlife.org

Братя и сестри,

            На днешния ден Църквата възпоменава двамата свидетели и вдъхновени глашатаи на радостния, най-радостния за човечеството факт – раждането на Месия. Месия от еврейски значи „Помазан“ и се превежда с названието „Христос“.
           Четиридесетдневният Богомладенец, донесен от Светата Дева и Обручника Йосиф, е посрещнат в храма от двама праведници – престарял благоговеен мъж и благочестива вдовица. Това са свети Симеон, поел на ръце Спасителя, и света Ана пророчица, Фануилова дъщеря.
            И двамата праведници разпознават в невръстния Младенец Стария по дни, разпознават в Него Божия Син, приел плът за спасението на света.
            Свети Симеон, наречен Богоприимец, отдавна чака да зърне Изкупителя, защото знае чрез Светия Дух, че не ще вкуси смърт, докле не види с телесните си очи Христа Господен.
             И ето – престарял отдавна, стигнал старческа седина, останал жив само, за да възвести дивното чудо, свети Симеон свидетелства с думите, станали неизменна част от вечерното богослужение:
             „Сега отпускаш Своя раб , Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
             Да, сега след като се е изпълнило обещанието на Духа, че ще види с очите си Спасителя, благоговейният Богоприимец може да се отправи към лоното Авраамово.
             Неговият глас се слива с гласа на пророчица Ана, праведната вдовица от Асирово коляно, служеща Богу с пост и молитва, а сега и с възвестяването за великата милост на Боговъплъщението.
              Защото Христос казва: „Не да наруша съм дошъл, а за да изпълня“. И Неговата мисия, целият Му земен път, е точно изпълнение на Божествения закон. А според Мойсеевия закон трябва за свидетелство да пристъпят двама души. За свидетелство пред човеците, защото на Рождеството присъстваха ангелски хорове.
              Но смиреният Богомладенец съблюдава дадения от Самия Него Мойсеев закон. Двамата свидетели – благочестивите праведници Симеон и Ана пророчица възвестяват, говорят, увещават, че вече е дошъл Христос.
               Възвестено е на юдеите в Йерусалим, че Месия е дошъл. И през целия земен път на Спасителя чудесата на Божествената Му власт и дори гласът на Отца отново и отново говорят: „Бог дойде в плът. Дойде часа за спасение на изтерзания свят.“
               Дали всички са чули?
               Дали всички са разбрали?
               Не, разбира се. Единокръвният на Спасителя народ Го отхвърли. Затова малкото Христово стадо сме длъжни да изповядваме Спасителя не само на думи, а с дела на светлина и правда.
                Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, свети Симеон Богоприимец и света  Ана пророчица.
                Честито на всички именици!

Иконата е копирана от evenimentulistoric.ro

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

             Бог ни събра отново под купола на храма да тържествуваме велик Господски празник – Сретение Господне. Сретение значи среща – срещата между свети Симеон Богоприимец и Богомладенеца Христос. Свети Симеон е този свят старец, комуто Бог е открил, че не ще види смърт, докле не види Спасителя, дошъл в плът, а именно невръстния 40-дневен Богомладенец, донесен в Йерусалимския храм. Това е среща между Стария Завет, в лицето на благоговейния Симеон, и Новия Завет, в лицето на Въплътилия се Бог.
             Мнозина духоносни мъже от старозаветната свещена история предузнаха и предсказаха идването в света на обещания Съкрушител на главата на змията. Но само свети Симеон, наречен Богоприимец, се удостои да вземе на ръце Спасителя.
             Единствен той, ведно с Анна пророчица, доживя този тържествен миг – съзирането с телесните си очи на Богомладенеца – бъдещия Победител на ада и смъртта.
             Празник Сретение започва да се чества особено тържествено по целия християнски свят през 6-ти век, когато в дните на император Юстиниан няколкомесечен мор и земетръс е опустошавал Византийската империя. От момента на издаването на указа през 542 г. за всеобщо почитане на днешния ден, бедствията спират.
             И днес живеем в бедствено време. И днес върлува мор и има войни, и известия за гибелни конфликти. И днес повече отвсякъде сме застрашени и несигурни за бъдещето на света. Но днес ние страдаме и от още едно опустошение, а именно абсолютната безнравственост, пълното отпадане от всички ценности, поголовния морален разпад.
             И колкото по-значими думи за единение, мир, добруване и добра перспектива чуваме, толкова на дело триумфа на разтлението превзема всички сфери на обществения и личния живот.
             Дано да не доживеем времето, когато Църквата може да бъде санкционирана, задето проповядва извечните универсални библейски истини.
             Засега Църквата може да проповядва, но нейният глас е все по-самотен, все по-нечут, заглушен от хилядите призиви на един все по-отчужден, все по-оскъден на реалност дигитализиран свят, който е днешното обиталище на човека. И за съжаление липсата на ценности, различни от материалните стремежи, все повече превзема и възпитава съзнанието на хората.
             Най-яркият „идеал“ е пазаруването, най-важното дело е покупката на хубава кола или хубав телефон. Ние живеем тук и сега, без бъдеще, без минало, и Божият образ напълно е затъмнен.
             Затова – да не спираме да се молим на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии за спасение на нашия грехопаднал свят, изтлял в прелъстителни похоти и предаден на извратен ум.
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Богоматер, Царицата Небесна, по-чиста от слънчевия блясък, която не спира да се застъпва за света. Амин!

Иконата е копирана от nixpixmix.blogspot.com

към Начало