Свети Лука Одрински е сред сонма на новомъчениците, просияли в годините на османското владичество. Той е роден в Одрин, син на благочестивите българи Атанас и Домница. Отрано останал сирак, свети Лука пътува като чирак на богат търговец и в Цариград при инцидент е принуден да се откаже от вярата  и насила е обрязан. Руският посланик успява да го изпрати в Смирна и Тир. Впоследствие младият Лука постъпва в Иверския атонски манастир, където го миропомазват и така приемат отново сред числото на християните. Измъчван от терзанията на съвестта, Лука пътува и отсяда в различни манастири и скитове. Като не може да забрави отречението от Христа, младият монах решава да приеме мъченическа смърт, с която да изкупи греха си пред Бога. Поради възрастта му  никой не е смеел да му препоръча мъченически подвиг. Но виждайки неговата твърда решимост, атонските монаси му дават специално килийно правило – подготовка за мъченичество в Христа. Впоследствие Лука е подстриган във велика схима и, съпроводен от своя изповедник, заминава за Митилини.
            След приобщаване със Светите Тайни, свети Лука, преоблечен като турчин, разказва на кадията как насила е потурчен, отрича се от Мохамеда и изповядва на всеослушание Христа. Първоначално с ласкателства и заплахи, а сетне, след жестоки побои, юношата е затворен, където митрополитът на Митилини успява да внесе Свето Причастие за него.
            След множество мъчения, едва 16-годишен, свети Лука е осъден на смърт чрез обесване. В мига, преди примката да се стегне около шията му, е приканен от палача да изповяда Мохамед за пророк. Свети Лука казва: „Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям“.
             Датата на мъченическата му кончина е 23 март 1802 година. Благоуханни и без признаци на тление, мощите на мъченика са оставени три дни на бесилката, а сетне привързани с голям камък и хвърлени в морето.
             По Божий промисъл мощите не потъват, а през нощта местните християни намират тялото на свети Лука на брега и устройват християнско погребение.  Множество чудеса и изцеления ставали при досега с дрехите, в които е било облечено многострадалното му тяло.
            Бог да ни помилва по неговите свети молитви и да ни даде частица от неговото дръзновение.

Икона: http://www.iellada.gr

За копиране: 23.03.Свети Лука Одрински

Марк 2:1-12

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

           На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
            За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
            Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
            И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
            Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
            От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
             Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
             Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
             Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!

Проповед на Неделя на Григорий Палама, 2022

Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr

към Начало

            Човеколюбиви Господи, Боже на любовта и мира, простри над нас Твоята могъща закрила. Не допускай раздори и гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословения от Тебе свят. Защото Ти ни заповяда да се обичаме един друг.
             Уталожи тъгите, влей балсам в раните, пресуши горчивите сълзи на вдовиците, а сираците окрили с вяра и сили! Просветли сърцата на човеците със светлината на любовта. 
             Угаси враждите и раздорите и премахни причините за всяко разногласие, разпри и войни. Пропусни през светлите небесни двери слънчевата колесница на мира, който всички жадуваме, и нека той, в съюз с любовта, да стане владетел на земята. 
             Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите раби, вдъхни им разум, за да не пропиляват силите си за взаимно изтребление, а за мирен, градивен труд и прослава на Тебе – Отец, Син и Свети Дух, сега и винаги и во веки веков! Амин!

Из „Молитвеник“, СИ на БПЦ, София, 1996, с. 344
Икона: www-icon-art.gr

Копирайте: Молитва за мир

Чудото на свети Мина по време на Втората световна война

           През юни 1942 г. Северноафриканската кампания е в решителен етап относно изхода на Втората световна война. Немските сили под командването на генерал Ромел напредват към Александрия и по пътя си се спират до място, което арабите наричат Ел Аламейн (мястото на Мина). Близо до Абу Мена имало потънала в руини църква, посветена на св. Мина, където според някои хора той бил погребан. Тук по-слабите сили на Съюзниците се сблъскали с по-многобройните и по-добре въоръжени войски на германската армия и като че ли резултатът от битката при Ел Аламейн бил предрешен.
           По време на първата нощ на сражението, в полунощ, св. Мина излязъл от потъналата в руини църква и се появил посред немския лагер, водейки керван с камили, точно както бил изобразен на стените на древната църква върху една от фреските, изобразяваща неговите чудеса. Чудното и всяващо ужас видение толкова снижило бойния дух на немците, така че то допринесло за брилянтната победа на Съюзниците.
           Уинстън Чърчил казва за тази победа: „Това не е все още краят. Това даже не е началото на края, но е, вероятно, краят на началото.“ Той също така пише: „Преди Аламейн ние нямахме победа- След Аламейн, никога не претърпяхме поражение“.
            Египетски вестник пише за чудото на св. Мина в своя брой от 10 ноември 1942 година. На 11 ноември, патриархът на Александрия Христофор II отбелязва празника на св. Мина в църквата „Св. Сава“ и въздава благодарност към Бога за чудото. В знак на признателност за победата, Съюзниците дават местността на Александрийската Патриаршия. Църквата, посветена на св. Мина, е възстановена на 27 ноември 1959 г. Тези събития спомагат да се съживи почитането на паметта на св. Мина.

Източник: http://www.predanie.bg

          Извисил се в добродетелта и очистил ума си, достигнал си желаното и крайното: с безстрастие украсявайки житието си, възприел си изряден пост с чиста съвест, в молитви като безплътен си пребивавал, възсиял си като слънце в света, преблажени Алексие.

   Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало

          Знаем, че дните на Великия пост са богати на богослужебни особености. Акатистът на Божията Майка и неговото всеобщо прочитане през четирите петъчни повечерия на светата Четиридесетница е една от тези особености.
          Поетичната мерена реч на древния текст, ритмиката на повторенията на възхвалата, присъствието ни на повечерията – ето едно убежище, истински пристан, приютил ни далеч от смазващата тежест на угнетеното и забързано прагматично ежедневие.
          Акатистът е песнопение, при което всички стоим прави. Изправени молим благодатната закрила на Владичицата. Дошли сме в дома на Царя, редно е да почетем Майката на Царя – стълбата небесна, по която слезе Бог.
           В дните на изпитания и скърби, в дните, когато искаме да се съразпнем с Христа, искаме да водим в утеснение и молитвен призив духовна бран в име Христово – тези петъчни повечерия са истинска неподправена радост, духовен триумф, светло тържество, блясък на кандилата на вярата, блясък на светлите покровци, отново облекли храмовата завеса, престола и аналоите…
           „Возбранной воеводе победителная“ – започват свещениците в светло облачение. „На Тебе, Богородице, поборница – воевода, след като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни…“
            Ето – съзерцаваме като в огледало молитвения трепет на столетия християнска духовност, от момента, когато константинополските жители са призовавали непобедимата сила на Майката Божия да спаси християнския град.
            Няма значение за коя обсада става въпрос, няма значение при кой император, дори не е от толкова голямо значение кой е авторът на тези безсмъртни стихове. Дали е Роман Сладкопевец, комуто Св. Богородица е отредила специален дар, дали е свети Фотий, патриарх Сергий, Георги Писидийски, патриарх Герман или е някой от другите знаменити химнографи – за нас е важно, че това най-известно църковно песнопение е дело на Светия Дух, облагодатил ума и перото на боговдъхновения църковен писател. Важно е, че е угодно на Царицата Небесна да бъде възхвалявана по този начин – ето за това говори непрекъсваемостта на богослужебната употреба на акатиста.
             Животрептящото дихание на църковния живот е сътворило тази поезия, на която не е отсъдена забрава. Винаги в дните на Светата Четиридесетница християните от древност до днес се услаждат от хвалението към Колесницата пресветла на Оня, Който седи на херувимите.
             Радостта от това облажаване няма да стихне, защото портите адови не ще надделеят над Божия дом и до края на вековете в петъчните повечерия църквите ще пеят „Радвай се, Невесто неневестна“ – така, както ангелските хорове я прославят в незалязващия ден на небесното Царство.
             И тогава – в дните на написването на акатиста, е имало бран, и тогава в Константинопол християните, стеснени, притиснати, в пост, вкопчени за християнските светини, са отблъсквали чуждоземни нашественици и с литии и молитви са просили небесна милост.
             А ето – днес, по време на поста, в дните на духовната бран срещу скритите недъзи на душата, в дните на битката за отстояване на християнските ценности в противовес на самодоволната триумфираща псевдодуховност на нашето време, и ние като древните призоваваме Онази, която изхвърли от власт безчовечния мъчител.
             Възхваляваме Владичицата, като възпяваме в стихове темата на Благовещението – началото на нашето спасение, великата тайна на единението на Бога и човеците.
             За тази тайна – Боговъплъщението, съдбоносно за човешката история, послужи Онази, Която каза своето „Да“ на ангела и бе намерена достойна да стане Вместилище на Невместимия.
             До своята поява, непознато като жанр, това завършено, блестящо химнографско произведение с множеството си строфи, не просто обогатява византийската религиозна литература, то се превръща в образец на възхвала в метрична форма за цялостната православна писмовна традиция.
              Ние, българите, имаме преведен Акатиста още в края на 9 век, като част от богослужебната книга на Великия пост – Постния Триод. Още от ранните дни на нашето официално покръстване сме закърмени на роден език с възхвалата на Царицата, която обнови заченатите в грях. Още в младенческата си възраст новопокръстеният наш народ прекланя колене пред позлатения от Духа Кивот, пред Закрилницата, прогонваща всеки враг, всяко зло.
              Облажаваме я подобно на многочислените поколения Христови чеда преди нас, опиращи се на нейната майчина свобода в изпросването на милости.
              Без да имаме специален дял в нашата богословска наука, посветен на Светата Дева, ние величаем подобаващо Онази, която е по-чиста от слънчевия блясък.
              Жадуваме нейната милост така искрено, свободно, настойчиво, доверчиво, любящо, както всеки пристъпва към своята майка.
              Да, пристъпваме към Майката Божия, осиновителка на грешния човешки род, пристъпваме към Небесната Майка, към нашата Майка.
               И припяваме заедно с поколенията, обърнали взор към небесата, заедно с всички, които възхваляват Избавителката от злото – „Радвай се, Невесто неневестна…“

Източник: http://www.pravoslavie.bg

Иконата е копирана от i.pinimg.com

             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

Икона: http://www.catalog.obitel-minsk.com

            Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org