Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”

Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”

Братя и сестри, 

     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария завет, е изложен животът му.
    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия.
     Защото и Педтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm

           Свети Емилиан Доростолски е раннохристиянски мъченик, чиято кончина се отнася към времето на управление на императора – езичник Юлиан, наречен Отстъпник (361-363 г.), който провежда целенасочена политика за възстановяване на езичеството. По негово време Църквата е украсена с много мъченици. Един от тях е свети Емилиан, наречен Доростолски (Силистренски), по името на града, където е живял.
           Житието на свети Емилиан е широко известно. Редица специалисти – Boschius, Delehaye, Halkin, Zeiler, Gaiffer изследват житиеписни текстове, свързани със свети Емилиан. У нас Георги Атанасов пише дисертация на тема „Християнският Дорусторум – Дръстър“ (Варна, 2007 г.), където се осветляват и въпроси, свързани с мъченичеството от периода.
          В славянските църкви житието става известно чрез Пасхалната хроника, Синаксара на Константинополската патриаршия, Месецослова на император Василий II и впоследствие – руските Чети Минеи на свети Димитрий Ростовски.
           Boschius публикува през 1868 г. житие, чийто източник е Codex Vaticanus 866, съставен на латински и преведен на гръцки. Има и още един вариант на житието, публикуван от Halkin от ръкописния Codex Parisiensis (11 век). Двете жития се препокриват с малки разлики.
            Датата на мъченическата кончина на свети Емилиан според Codex Parisiensis е 18 юли, с тази дата той е вписан в нашите жития, докато в Codex Vaticanus е посочена дата 3 септември и лобно място Гезедина, в близост до Дорусторум. Някои мислят, че това е Голеш, Силистренско, където има мартириум, християнска базилика с епископски синтрон (трон) в апсидата.
            Блажени Йероним, свети Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист пишат за свети Емилиан.
            Смята се, че житието е написано непосредствено след мъченическата му кончина – края на 4 век. В ранните жития свети Емилиан е посочен като аристократ, син на градоначалника, военен от XI Клавдиев легион, а според късните той е роб на градоначалника. Така – като слуга или роб на градоначалника, той е упоменат и в нашите жития.
            Въпросът за произхода на свети Емилиан е неясен. Възможно е да е грък, тракиец или славянин, а най-важното е, че се е удостоил да стане жител на Небесния Йерусалим, защитил е вярата с дръзновение и мъжествено изповедничество.
             Когато император Юлиан Отстъпник изпраща в Доростол нов управител, за да изкорени християнството, уплашени от славата му на жесток управник, местните жители скриват, че сред тях има християни. Доволен, управителят дава угощение на гражданите. Но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира натрошава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но Емилиан се явява пред управителя и признава че той е строшил идолите. Градът е глобен за укривателството на християни, а Емилиан е отведен да бъде изгорен на клада край Дунав на 18 юли 362 г. Стоейки невредим в огъня, той се молел Богу и така е предал дух, без да бъде докоснат от пламъците.
             Мощите му са предадени на християните чрез застъпничеството на жената на управителя, също тайна християнка. Днес свети Емилиан е почетен заедно със сомна на светите Доростолски мъченици. В силистренското село Йорданово е единствения в България параклис на неговото име.
             По молитвите на свети Емилиан, Бог да ни прости и помилва!

Източници:

1.Жития на светиите, Синодално издателство, С., 1991 г.

2.Атанасов, Г., „345 раннохристиянски светци – мъченици от българските земи (1-4 век)“, Изд. Unicart, С. 2011 г., с.11

3.Венцислав Каравълчев, 2009 г., 18 юли, „Свети Емилиан Доростолски: Името ми е християнин“, 17.07.2022 г.Изт.https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,68/id,9451/view,article/

4.„Св. мъченик Емилиан Доростолски“, https://www.pravoslavieto.com/ life/07.18_ sv_Emilian_ Dorostolski.htm

  www.svetlinata-na-hrama.com

18.07.Свети мъченик Емилиан Доростолски     Изтегляне

Иконата е копирана от facebook

          Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“(Гал.3:28)
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Проповед на 17 юли, света Марина  

Проповед на Неделя на Светите отци от Шестте Вселенски събора

Иконата е копирана от http://www.ikonopis.bg

Събор на свети Архангел Гавриил

            Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария (Лук. 1:26) – Архангел Гавриил. На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления.
           Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост.
           Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева (Дан. 8:9).
Той се явил на светата праведна Анна, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и й казал:
           – Анна, Анна, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
           Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Ана – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането й в храма всеки ден й носел храна.
             Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи (Лук. 1:5-25).
             Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да й възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух (Мат. 1:18-21).
             Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.
И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:10-14).
               Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата (Лук. 22:43; Евр.5:7). Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето възкресение (Мат. 28, Марк. 16, Лук. 24, Иоан. 20): така освен благовестител на зачатието и рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото възкресение. 
              Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил, че наближава часът на честното й успение и преселение на небето и й дал сияйна клонка от райската градина.
              Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа*.

* Настоящият празник се установил не по-късно от IХ век. Повод за въвеждането му било вероятно освещението на храм в Цариград, посветен на свети Архангел Гавриил. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник на текста: http://www.pravoslavieto.com

Иконата е копирана от http://www.dodjiividi.blogspot.com

         На 12 юли честваме знаменит наставник на поколения християни от наши дни – лечител, чудотворец, изобличител на неправдите, прозорливец и неуморен борец срещу светския дух в църквата – честваме свети Паисий Светогорец, канонизиран за светец през 2015 г.
         Немалко негови слова са запазени и преведни, та по Божията милост, по съветите на стареца, да извършваме със страх и трепет своето спасение.
         А в манастира „Свети Йоан Богослов“ край Суроти, до Солун, е гробът на прославения в Небесното Царство монах. Всеки може да се поклони там и да беседва с духовните му чада, които още помнят безценните му наставления.

         „Сега е такова време, че ние знаем много молитви, а се молим малко. Ядем постна храна, а не постим. Събираме сведения за духовния живот, а нямаме опита му. Изповядаме грехове, а не се каем. Ходим в храмовете и стоим на службите, а душата не се смирява пред Твореца. Всичко е от това, че сърцето е затворено. То трябва да се отвори, за да пусне Христа.“

старецът Паисий Светогорец

           На 11 юли почитаме преподобномъченик Никодим Албански, българин, родом от селище, близо до днешния град Корча в Албания. Според гръцкото житие, публикувано 1741 година от Григорий Драчки, свети Никодим е родом от Виткук, край Корча. По онова време големи маси българи населявали албанските земи, дори се смята, че гр. Корча (Корица) е основан от българи.
           В Жития на светиите се посочва Елбасан като родно място на светеца, където той се завръща, за да изкупи вероотстъпничеството си с мъченичество. Мъченическият му подвиг е описан в „Νέου Συναξαριστή της Ορθοδόξου Εκκλησίας υπό Μακαρίου Σιμωνοπετρίτου, Ενδέκατος τόμος, Θεσσαλονικη 2008“, запазено в ръкопис № 398 в скит „Св. Анна“, Атон.
           В руското житие на архиеп. Филарет Черниговски той е наречен „албански славянин“, а в „История славянобългарска“ свети Паисий Хилендарски го поставя под №16 в списъка на българските светии, където пише за него: „Свети Никодим, мироточец в Охридската страна, преживял и свършил своя живот. После неговите мощи били пренесени в арнаутския Белиград. И досега дават голямо изцеление и пребивават нетленни“.
          Свети Никодим бил от християнско семейство. По занаят бил шивач. Работел в град Берат (древният Белград) – град пълен с християнски църкви и светини. Бил женен, а след смъртта на третата си съпруга, решил да се ожени пак, като помолил за разрешение един турчин да вземе за жена неговата прислужница. Условието за встъпване в брак било да приеме исляма. Никодим се отказал от вярата си и принудил новата си съпруга и децата си да се потурчат. Единствено едно от момчетата му запазило вярата си, като тайно било изпратено от благочестиви християни в Света Гора. Смята се, че разгневеният баща отишъл да търси сина си и там настъпил разтърсващия обрат – искреното му покаяние. Други смятат, че осъзналият тежките си грехове Никодим отишъл на Атон с мисълта да принесе плод на покаяние.
           Факт е, че на Света Гора той се изповядал и приел монашеско пострижение с името Никодим, а после се оттеглил в скита „Света Анна“ – най-стария и голям скит в Атонската планина.
           Неговото покаяние било тъй дълбоко, че в продължение на три години той постил строго и оплаквал падението си с горещи сълзи.
           Бил удостоен и с видение – самата Божия Майка му се явила с думите, че Бог е приел покаянието му и греховете му са простени. Тя му разкрила, че му предстои мъченически венец и му дала да пие от кристалния съд, който държала в ръка. Прозорливият му духовен наставник потвърдил истинността на видението.
           Воден от чувството на съкрушение, свети Никодим отишъл за съвет при свети Акакий Кавсокаливит (просиял в святост подвижник, честван на 12 април). Паднал на колене пред него, а свети Акакий го назовал по име, без да го познава, след което застанали на молитва. Свети Никодим просел молитвите на свети Акакий, за да бъде укрепен в мъченическия подвиг. Свети Акакий го благословил и му дал своя жезъл, като го наставил да иде с него пред пашата, за да приеме мъченичество.
           На връщане от келията на свети Акакий, свети Никодим имал видение, в което Христос му разкрил всички мъки, които трябва да претърпи, и мястото на мъченичеството му.
            Така свети Никодим, укрепен от Божията благодат и молитвите на старците, се отправил пеша, с жезъла в ръка, към родните си земи. По пътя той не вкусил никаква храна, готвейки се за скорошното мъченичество.
           Като наближил своята работилница, той бил разпознат от турците, които го отвели при местния паша. Пашата се опитал отново да го спечели за исляма, но напразно. Свети Никодим претърпял жестоки страдания и накрая бил хвърлен в пропаст, близо до покоите на пашата. Опазен свише, той излязъл от пропастта и отново се явил пред пашата. Ужасените османски служители го предали на палачите. Бил измъчван жестоко три дни и отведен до лобното място, което Господ му открил във видението.
           По пътя той отново бил увещаван да приеме исляма. Мъченикът отказал, коленичил и се помолил, а сетне бил обезглавен. Това се случило на 11 юли, 1722 г. В някои гръцки църковни източници за година на мъченическата му кончина е посочена 1714 г. Някои християни подкупили валията да им даде разрешение да погребат мъченика по християнски.
            Свети Никодим е прославен с нетленни мощи, които станали източник на изцеления. Според някои изследователи тези мощи са в Елбасан, а частици се пазят в скита „Света Анна“ на Атон.
            Има сведения, че мощите на светеца били спасени от унищожаване, когато комунистите започнали да разрушават църкви и манастири през 1967 г. Те били отнесени от Илия Кочи, църковен певец, и скрити в стената на неговата къща, където останали на съхранение няколко десетилетия, след което предадени в храма „Света Богородица“ в Елбасан, а части от тях предадени на скита „Света Анна“.

         По наше мнение, свети Никодим, който от родното си село Виткук е отишъл да работи в Берат, в Берат се и завръща, за да приеме мъченическа смърт. Там, в някоя от бератските църкви, е бил погребан от благочестиви християни. Затова някои го наричат Бератски. При заплахата мощите му да бъдат унищожени от комунистите през 1967 година, църковният певец Илия Кочи ги отнася далеч от града и ги скрива в стената на своята къща в Елбасан. Там те остават няколко десетилетия, докато се отменя комунистическия режим. Тогава Илия Кочи предава мощите на свети Никодим в църквата „Света Богородица“ в Елбасан. Вероятно от това време светецът започват да наричат Елбасански.
          От друга страна свети Паисий Хилендарски, който е роден в годината на неговата кончина, поставя свети Никодим в списъка на българските светци, затова не можем да се съмняваме, че този мъченик е българин. Свети Паисий го свързва с Охридската страна, защото вероятно предците на свети Никодим Албански са живеели там, а после са се преселили в района на Корча. За Корча е известно, че се е наричал Корица и бил християнски град, вероятно основан от български преселници, за което говори и името му.
          Свети Паисий обаче неточно посочва, че свети Никодим е приел мъченичество в Охридско, а после мощите му били пренесени в Белград – както се е наричал до 17 век днешен Берат.

Литература:

1.Жития на светиите, Пловдивска света митрополия, 2001 г. стр. 330
2.Свети Паисий Хилендарски, История славянобългарска, Библиотека за ученика, С., 1984, с.98
3.Венцислав Каравълчев , 2020, 10 юли, „На 11 юли честваме паметта на новомъченика Никодим Албански (Българин)“, 10 юли, 2022 г. Изт.:https://dveri.bg/component /com_content/Itemid,171 /catid,118/ id,69735/view,article/
4.Holy New Martyr Nikodemos the Albanian of Elbasan, 2017, july 11, Retrieved 10.07.2022 from https://www.johnsanidopoulos.com/2017/07/holy-new-martyr-nikodemos-albanian-of.html

Икона: paraklisi.blogspot.com

11.07.Свети Никодим Албански   Изтегляне

Евангелско четиво на Неделя четвърта след Петдесетница
Матей 8:5-13

           А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
           Иисус му казва: Ще дойда и ще го излекувам.
           А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници. Едному казвам: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави.
           Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.
           И рече Иисус на стотника: Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

На 10 юли почитаме свети 45 мъченици, пострадали в Никопол Арменски

         Град Никопол (в Армения) бил място на мъченическата смърт на Леонтий, Маврикий, Антоний, Александър и други с тях. Тези Божии угодници пострадали заради безстрашното изповядване на християнската вяра при царуването на Линикий в 319 година. След като мъчителите им ги изтезавали жестоко, те им отрязали ръцете и краката, хвърлили ги в огън и най-сетне захвърлили костите им в река Ликос, където те се запазили в една плитчина до брега. Благочестиви люде ги взели и погребали. По-късно на същото място християните построили църква в чест на мъчениците.

Иконите са копирани от http://www.oasteadomnului.ro и facebook на група „Света Троица“

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
           Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
           Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
          Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
            Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
          По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
          Честит празник! Честито на всички именици!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.christianorama.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,

            Не може да се служи на Господа и на мамона. Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня тези думи на нашия Господ и Спасител Иисус Христос от знаменитата проповед на планината. Не може да служим на двама господари – на духа и на тялото. Не може да служим на вечната истина и да прегръщаме неправдата. Дори капка от лъжеистина и светски дух помътнява нашето духовно небе. Няма как да угодим на Бога и на света. Или угаждаме на княза на този свят или възжелаваме тесния път на скърбите.
           Да не опитваме, да не опитваме да съчетаем двата пътя. Защото те са принципно различни. Ето как започва едно раннохристянско съчинение, наречено „Дидахи“ – Учение на 12-те апостоли. Припомняме си го днес, когато още говорим за апостолското дело на Господните ученици покрай големия им празник.
  „Има два пътя – пътя на живота и пътя на смъртта, но те никак не си приличат“ – ето това са първите думи от това безценно за нас съчинение, носещо атмосферата на древната църква.

Има още →

Братя и сестри,

             На Бог е угодно да чудотвори дори чрез сянката на Своите угодници. Знаем от Новия Завет, че мнозина са носели своите болни в Йерусалим край къщата, където пребивавал апостол Петър, та поне сянката му да осени болните. Така и чрез всички светини, свързани с благочестивия живот на Майката Божия, носила в плът Спасителя, всички тези светини – пояс Богородичен, одежда, нейни свещени изображения, са извор на дивни чудеса. Така Господ прославя Царицата Небесна, най-святата и пречиста Винагидева Мария.
           През 5-ти век достопочитаната одежда на Облажаваната Богоматер, източваща чудеса, се съхранява в Йерусалим. Оттам тя е пренесена в Константинопол – столицата на християнската империя, град украсен с безценните съкровища на мощи и реликви, та да може още повече хора да се поклонят, да изпросят молитвите на най-великата застъпница пред Бога и да получат изцеление.
            Точно това полагане на Нейната одежда в Богородичната църква, известна като „Влахернска“, честваме  днес. Това ни напомня да не спираме да възнасяме молитви и моления към Пречистата, към Трапезата на Живия Хляб, към Кивота, позлатен от Светия Дух, към Стълбата небесна, по която слезе Бог, към разцъфналия Ааронов жезъл, към Ходатайката на цялото човечество, както я описва и възпява Църквата. Защото Нейната майчина свобода и дръзновение в молитвеното застъпничество е спасило и спасява мнозина.
По Нейните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!

Икони: http://www.pokrov-fond.info и http://www.pravoslavie.bg