На 21 октомври Църквата почита свети Иларион, епископ Мъгленски, дивно украшение на Мегленската епархия, изявен поборник срещу тогавашните ереси, богомъдър светител и полемист в защита на Христовата истина, чудотворец, изповедник на вярата, пострадал от еретиците и удостоен свише с нетленни и мироточиви мощи. По Божия милост до нас е достигнало неговото пространно житие, изцяло изпод перото на свети Патриарх Евтимий, възхвалил с жития и вплетени в тях похвали светците, чиито мощи като драгоценно съкровище се покоели в старопрестолния град Търново.

Има още →

          Тропар на свети Йоан Рилски

          Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

На 19 октомври честваме най-известния сред българските светци, тачен и в целия православен свят – свети Йоан Рилски. Тази дата се свързва с пренасянето на мощите на светеца от Рилския манастир в град Средец (дн. София), според Ив. Дуйчев, станало между 969-972 г. по времето на свети цар Петър Български, а според Иванова – между 1068-1070 г. Заради многобройните чудеса станали още при първото пренасяне на мощите, 19 октомври се утвърдил като най-големия празник на свети Йоан Рилски.
Просим молитвите на великия рилски аскет, чудотворец и наставник на пътя на спасението, просим молитвите му за мир в света, за вразумление на погиващите, за избавление от духовната нищета, нерадение и погибел на днешното мрачно и лукаво време.
Прилагаме текста на Проложното житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог – житиеписен източник, съдържащ житието на рилския светец, наред с житията на света Петка, свети Михаил Воин и разказа за пренасяне мощите на свети Иларион Мъгленски. Изложеният текст е най-популярната и широко разпространена творба за великия рилски светец – разпространена е в български, сръбски, молдовски, влашки и руски ръкописи. Преводът тук е дело на Климентина Иванова и е по изданието на Йордан Иванов. Използван е и най-стария препис, запазен в България – в Стишни пролог за зимното полугодие от втората половина на 14-ти век, български правопис, съхраняван в Библиотеката на БАН, София, под сигн. номер 73.

Проложно¹ житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог

          Светият и преподобен наш отец Иван, великият сред постниците, беше прочее от пределите на славния Средецки град, от селото, наричано Скрино, в царуването на христолюбивия български цар Петър и на гръцкия Константин Диоген². Той имаше благочестиви и не твърде богати родители от българско племе. Когато родителите му си отидоха от живота, този, възлюбил от крехка възраст добродетелта, раздаде целия останал му бащин дял на нищите и слабите, а той самият, като прие монашески образ, излезе от своето отечество, без да носи нещо друго върху тялото си освен една кожена риза. И възлезе на някаква висока и пустинна планина и тук се подвизаваше в добродетел, хранейки се с дива растителност.

Има още →

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

Има още →

   Тропар на света преподобна Петка 

          Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

          Наричаме света Петка Епиватска българска светица, заради нейния произход. Тя е родом от Епиват на брега на Мраморно море, а тази област през 11 век била с преимуществено българско население. С български произход, естествено, е и нейния брат Евтимий, епископ на Мадит, чийто нетленни мощи мироточили на много поприща в морето, както съобщава свети Патриарх Евтимий. Света Петка пребивава цели два века чрез своите мощи в Търново, когато градът е столица на Второто българско царство. И сега можем да се поклоним на светите ѝ мощи, които не спират да източват чудеса в Яш, Румъния, в църквата „Сретение Господне“, където е положена, след като е била много време в съседната, великолепно украсена с резбован бял камък старинна църква „Свети Три Светители“.
            Прилагаме целия текст на житието ѝ, написано от свети Патриарх Евтимий, както и добавяме разказа на свети Никодим Светогорец за нейните мощи.

ЖИТИЕ И ЖИВОТ НА НАШАТА ПРЕПОДОБНА МАЙКА ПЕТКА¹ , В НЕГО И КАК ТЯ БЕ ПРЕНЕСЕНА В ПРЕСЛАВНИЯ² ГРАД ТЪРНОВ³, НАПИСАНО ОТ КИР⁴ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ⁵

          Ако законът на любовта изисква да поменуваме паметта на любезните и да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а много повече да живописваме техни подобия, много и многократно повече ще бъде достойно и твърде желателно за боголюбезните честно да почетат божиите угодници и тяхната памет и деяния за полза на повествованието. Защото словото за полезното принася не малка полза на слушателите!
         Както, прочее, когато в пролетните часове слънцето изпраща лъчи по цялата земя и всички живи същества растат и едреят и се развиват все по-бързо, сякаш участват в събор на обновлението, така и духовната повест създава събор на веселие за душите на слушателите и удобно разсейва и прогонва целия облак на печал!
         От слънцето по-светла ще бъде паметта на Петка/Параскева/, ако подробно разкажем нейното житие, деянията и пътувания, които тя понесе заради Христовата любов!
         Ще приеме, сигурно ще приеме като чедолюбива майка нашита детска немощ и ще придаде сила на усърдието, и ще ръководи към по-добро и по-благо!

Има още →

               Има възпоменания в дни на мъченици, които са по-показателни, по-знакови за една или друга епоха. Честваните на 10 октомври 26 Зографски преподобномъченици са знакови за нашето време на съглашателства, компромиси и политическа дипломация, прехвърлена в църковното поле. Отстояването на православието срещу западните нововъведения и заблуди показва високия духовен ръст на зографските монаси, които отхвърлят приетата, по политически причини, от императорския двор уния и защитават чистотата на вярата с живота си. Тяхната кончина е най-яркият пример за принципната невъзможност на заличаване на най-същностни различия, противни на Христовото учение – нещо, което в днешно време хора на модерните „вярващи“ е съгласен да пренебрегне. Ето и тяхното житие, както е изложено в „Жития на светиите“ изд. “Св.вмчк Георги Зограф“, 2001, с.287-290.
            Добавяме и историческия текст „Мъчение на Зографските монаси“, Стара българска литература т.4, с.283-285 със съответните текстово-критически бележки. Този текст е в основата на днешното житие, поместен е в сборник с други жития от 16 век, произхождащ от Света Гора, но е писан в края на 13 век. Ръкописът му сега е в Москва, ГБЛ, сбирка на Григорович, №1706.

          В древните писания се известява, прочее, такава повест: Юда Макавей, воювайки в града на великия цар – в Сион – с иноплеменните, понеже видя много от своите хора умъртвени, претърсвайки прилежно пазвите им, намери кумири; и като показа братолюбието си направи за тях очистителни жертвоприношения и молитви към щедрия и готов за милосърдие Господ(1). Ако, прочее, той така състрадаваше за неверниците, понеже му бяха сънародници, и това бе записано, та да се помни, колко повече подобаваше, щото благочестивите и благолепни монаси сега да се постараят за единоверните и единомислещи, и общожителни, и в една обител пребиваващи, а заедно с това – и добродетелни свои братя и да запишат края на живота им. В добродетел, и ревност на правоверието, и в отречение от света, и от всички светски неща те завършиха живота си, умирайки от огъня! И като ония трима отроци, които не поискаха да послушат вавилонския цар(2), така и тези, които не искаха да послушат прежестоките и свирепи латини, бидоха изгорени от тях, макар и да не получиха избавление като ония, древните, но за да получат, според апостола, по-доброто(3).
          Някога, когато нечестивият и суетнословният оня Матеолог(4) царува над гърците, а разсъждаваше и славеше по латинските вярвания, вдигнаха се латините от Италия и Рим, за да дойдат в Цариград при единомишленика си – споменатия Палеолог. При преминаването те воюваха с намиращите се в Атонската планина, наречена още и Света поради техния свят и добродетелен, и богопредан живот, а освен това – понеже измежду всички други места тя е избрана в жребий на Пресветата и Пречиста Богородица.
          Латините воюваха, както се рече, и срещу други обители. Така сетне дойдоха и срещу манастира на светия и славен великомъченик добропобедник Георги, наречен Зографски. И понеже не бяха пуснати в този манастир от монасите, които тогава се намираха там, те влязоха насила и го завладяха на 10-ия ден на месец октомври; тогава беше 6784 година от сътворението на света (1275). И запалиха кулата на цар Асен, и тя изгоря напълно с църквата.; и и заедно с тях изгоряха 193 книги и църковни съдове, и златни епитрахили(5), и многоценни завеси. И всички други църковни утвари, що бяха от благочестиви и приснопаметни царе – сиреч от светия цар Петър, от великия Иван-Асен и от Симеон, – едни бяха взети от нечестивците, други – изгорени. Заедно с тях изгоряха и двадесет и един иноци и четирима миряни. Имената на изгорелите иноци са следните: Тома, Варсунуфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан. А еклисиархът(6) Партений като виждаше пренасилствената и горчива смърт на братята, както и своята, която приближаваше, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а изкара тридесет дена и на 8 ноември се пресели и той при Господа във вечния и безкраен живот.
          Общият ни враг, доброненавистник и завиждащ на нашето спасение, открай време не престава да подбужда царе и князе, и народи срещу живеещите благочестиво. Както подбуди той преди варварите срещу преподобните отци на Лаврата на свети Сава, та ги избиха, а паметта им се чества в църквата на 20 март(7); и после срещу отците в Синай и Раита, избити от „глазатите“(8), така и срещу тези тук доведе безсрамния и жесток народ франки и той извърши зло срещу тях; и за нещата що извърши, за тях е добре ние да говорим, понеже така понесоха смърт, не по-малка от смъртта на мъчениците. Макар и за някои да изглежда дързостно, но както прочее ония умряха за изповеданието, така и тези – за добродетелния и богоугоден живот и още – за вярата си, та да не се приобщят към служещите с безквасие(9) латини.
          И нека им кажем достойноподобаващо:
          „Жертви одушевени, всесъжения(10) словесни, страстопобедители и венценосци Господни. Вас земята не ще ви скрие, сиреч ние, живеещите върху нея, вярваме, че небето ще ви приеме(11), че ще се отворят за вас райските врати в бъдещия живот и след като сте вътре, ще се наслаждавате на Христос – дървото на живота, а не на това, заради което изпадна Адам(12). Помолете се , прочее, преподобни наши отци, та и ние, когато си отидем от този многоболезнен свят, да бъдем приютени заедно с вас при водата на покоя, в недрата Авраамови(13), в незалязващата светлина, в зеленината на райската храна, защото вашата ограда е вече недостъпна за вълците(14), а нашата е временна и изисква много пазители поради неведението на бъдещето. Молете се, прочее, да бъде запазено това малко стадо от вълците, що го погубват, сиреч надигащите се ереси и нападащите народи.“
          Поминаха се в Господа споменатите наши отци през текущата, както по-горе казахме, 6784 година от сътворението на света на 10-ия ден на месец октомври (1275). Това се написа за спомен та да не бъдат помрачени такива неща в дълбината на забравата, но да се споменават винаги в бъдните поколения. С техните молитви Господ Бог да съхрани нашите благочестиви и православни царе и да покори под нозете им варварските народи и всеки враг и противник и да умири този свят, а нас да укрепи в любовта си, амин!

1. 2 Мак.12:39-45
2. Става дума за тримата отрока, които отказват да се подчинят на вавилонския владетел Навуходоносор, поради което биват хвърлени в пещ, но остават живи по чудо. Дан.1-3
3. Евр. 11:40; 10:34
4. Матеолог – пустослов, суетнослов. Прозвище на император Михаил Палеолог, съставено по аналогия с Палеолог, използвано за подигравка от противниците на унията.
5. Епитрахилът е златотъкана одежда във форма на тясна престилка, която се надява на шията на свещеника по време на служба.
6. Еклисиарх – иконом на църквата и манастира.
7. Става дума за монасите от Йерусалимския манастир „Свети Сава Освещени“, един от най-големите общежителни манастири в околностите на Йерусалим. Те са били нападнати и избити от арабите в 796г.
8. Отците от Синай (на Арабския полуостров) и Раита са отшелници мъченици, пострадали за вярата. Според гръцките месецослови монасите от Синай са били нападнати и избивани неколкократно. Тук авторът има предвид едно нападение над Синай през V век. Нападателите са принадлежали към аравийското племе „blemii“, чието наименование гръцките извори асоциират с думата „βλέμμα“ (очи, поглед). При превода на славянски (вероятно на староруски) на Простия пролог името на племето се преосмисля и преводачът употребява формата „глазати“. С това значение тя се възприема и от старобългарските книжовници, когато става дума за събитията на Синай. Раита е място на източния бряг на Червено море на два дни път от Синай. Тамошните монаси са подложени на гонение около 373г. при император Валент. Авторът на житието поставя събитията в обратен ред и споменава първо мъченичеството на йерусалимските монаси, а после – избиването на отците от Раита и Синай.
9. Безквасие, т.е. да се употребява при причастие хляб без квас. Така е прието в обряда на Западната църква, докато в обряда на Източната хлябът за причастие се смесва с квас.
10. Всесъжения са старозаветните жертвоприношения, при които се е предписвало принасянето на жертвени животни, които са се изгаряли. По-късно в християнската литература „жертва за всесъжение“ се употребява символично.
11. Пасажът е заемка от похвала за Четиридесет мъченици от Василий Велики.
12. Противопоставяне на Дървото на познанието, заради което Адам и Ева са изгонени от рая, т.е. старозаветното дърво и Дървото на живота Христос, т.е. новозаветната благодат.
13. Пазвите Авраамови или лоното Авраамово – мястото на праведниците в рая.
14. Т.е. за изкушенията и греховете.

Родни светии – 10.10. Свети преподобномъченици Зографски, 2022      Изтегляне

26 преподобномъченици Зографски (По: Чети–минеи (Жития на светиите) на св. Димитрий Росстовски)       Изтегляне

Акатист на 26 преподобномъченици Зографски      Изтегляне

Изображения: sveta-gora-zograf.com

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука разказва в своето евангелие за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят възкресява починалия син на една нещастна вдовица, останала сам-самичка на света. Това се случва пред градските порти на малкото галилейско градче Наин, когато идещият Богочовек, съпроводен от апостолите, вижда скръбното погребално шествие.
           Евангелистът съобщава, че Христос се е смилил пред трогателната гледка.
           Да, Онзи, чрез Когото всичко е станало, е приел пълнотата на човешката природа. И Той най-добре може да се вчувства в страданието на ближните. Той най-горестно усеща похищението на чуждия – врага на човека, човеконенавистника дявол, чийто слуга е смъртта.
          Всички човеци са Божии чада, украсени с Неговия образ, а ето – чадата са пленени от зъл и безпощаден враг – от смъртта. Това стана след грехопадението на прародителите Адам и Ева – в света навлезе грехът, болестите, старостта и смъртта. Вместо да се радва на своето справедливо дарено от Бога владичество над сътворения свят, човекът става тленен, преходен и грехолюбив. Каква горчива участ на отреденото за почест, величие и любов човешко създание.
          Христос, приел в пълнота човешката природа, станал подобен нам във всичко, освен в греха, Христос съпреживява болката и ужаса на човешкото същество, изправено пред тази непоправима трагедия – смъртта на любим човек. Цялата мъка на тая жестока загуба, всичката жалост на съвършената човечност у Спасителя, е предадена от свети Лука кратко и ясно: „Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи.“
         Така и ние сме утешени, защото макар и смъртни, безсмъртни и облечени в нетление  ще можем да се върнем в рая, отново отворен за нас. Там ни чакат Майката Божия, ангелите и светиите, там е невечерен ден, защото Божията светлина огрява вечно, там са нашите починал сродници, които са смогнали да се покаят, там са починалите кръстени наши невръстни чада.
          Без страх, че ще се оскверни, както повелява Мойсеевия закон, Всевластният Живот се докосва до погребалното носило. Всемогъщият Възкресител се обръща към покойника с думите: “Момко, тебе думам, стани“.
           Така Христос се обръща и към всяка потънала в смъртен сън душа, към всеки човек, доведен до смърт, преди смъртта, от разрушителната сила на греховете си, така Христос извиква всеки да се съживи в духоносната сила на покаянието.
           Все още сме тук, на този свят, все още е възможно нашето възкресение от мрачния греховен сън. Защото, макар и християни, макар и често идещи на църква, има много още да се желае, за да станем по-бели от сняг, както се казва в 50 псалом покайния.
          Дано Господ, Който всекиму е оставил свободата да избира, дано Той да възкреси и нашите умъртвени от грехове души.
          Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2022 Изтегляне

             С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

            На 8 октомври Българската Православна Църква чества прославен светия, просиял сред сонма на новомъчениците от османската епоха – българинът свети Игнатий Старозагорски, чието житие* е излязло изпод перото на свети Никодим Светогорец и преведено от гръцки от покойния епископ Партений.

            Този нов Христов войник и мъченик се роди в град Стара Загора, Търновска епархия. Баща му се наричаше Георги, а майка му Мария. Те се преселиха в Пловдив и дадоха сина си Иван, както той се наричаше по кръщение, да се учи на Свещените Писания. И толкова напредваше, че за малко време изучи първоначалната наука на славянски език, а после и по-горната наука. И понеже още от детинство обичаше безмълвието и монашеския живот, след време остави родителите си и отиде в Рилската планина, в тамошния манастир, като служеше шест години на един гневлив старец. А отиде в Рилския манастир, защото там се подвизавал братът на баща му или майка му, Иван Калпакчиев по кръщение, а Игнатий в монашество, който бил разбойник, но се покаял, приел монашески постриг в Рилския манастир, със свои средства изградил постницата и църквата “Свети апостол и евангелист Лука” и украсил стените ѝ с прекрасна стенопис през 1799 г., седем години след своето покаяние. Затова и този син на брата или сестрата по подражание бил наречен Иван в кръщението, а Игнатий в монашество.

Има още →

 Братя и сестри,

            Днес честваме свети апостол Тома, наречен Близнак, един от дванадесетте най-близки Христови ученици, слушател на Божиите слова, участник в Тайната вечеря, пламенен, меланхоличен и същевременно възторжен Христов следовник. С какво е известен той? Ако разгърнем неговото житие и ако погледнем тези моменти от Евангелието, които правят известно името на свети Тома, ще направи впечатление, че Неделята след Пасха, след Възкресение, е наречена Томина. Тя е свързана с онзи знаменателен миг, когато апостолът заявява, че не ще повярва във Възкресението Христово, докато не види и не докосне раните на Възкръсналия Спасител. И Църквата облажава това Томино неверие, защото заради това неверие Господ произнася безсмъртните слова – утеха и подтик на всяко вярващо сърце: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени , които не са видели и са повярвали“. Тези Христови думи са началото на нашата вяра, защото „с вяра ходим, а не с виждане“.
           По Божи промисъл Тома отсъства и в деня на Успението и погребението на Божията Майка в Йерусалим. Знаем от Свещеното Предание, че три дни по-късно, когато със скръб, че не е могъл да изпрати света Богородица, Тома иде в Йерусалим, апостолите отварят гробницата, за да може той да Ѝ се поклони. Така пък получаваме уверението, че Майката Божия е взета с тяло от Своя Син на небето, защото гробницата в Гетсиманската градина е празна.
           Труд, скърби, благодат и мъченическа кончина е жребият на апостол Тома, който проповядва в далечната част на Азия и в Индия. Там той занася Христовото учение и се знае, че превежда Евангелието на индийски език. Чудотворец и блестящ проповедник, свети Тома наравно с другите апостоли изпива пълната чаша на благодатните скърби, в име Христово. Той успява да обърне в Христа царе, велможи и езически жреци и да основе църква в Индия, за която португалците в 15-ти век документират, че местното население пази спомена, знанието, че вярата там е утвърдена от свети апостол Тома и учениците му.
            Апостол Тома е пронизан с копия в Калурмин, на висока скала, на която често е отивал за молитва. Оттогава онзи, който изповядва Христос с думите „Господ мой и Бог мой“, предстои пред Божия престол и се моли за укрепяване на вярата ни, за сила на нашата молитва и устояване в доброто в нашето лукаво и страшно време.

Икона: http://www.proseyxi.com

Проповед на 6 октомври – св. ап. Тома, 2022     Изтегляне

Лука 6:31-36

       И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Братя и сестри,

     Бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден. Тези думи Спасителят Христос произнася непосредствено след Своята заповед да обичаме враговете си и да им правим добро. В Стария Завет, който беше само сянка на бъдещите блага, е положена заповедта за любов към ближния. За старозаветните хора ближните са винаги и само единоверците, онези, които са от нашия народ и вяра.
      А ето – Христос, Който дойде за да изпълни закона, повелява да обичаме всички, всички хора по света, да обичаме дори и враговете си, и не просто да не им пакостим, но и дори да им отвръщаме с добро.
     Това е същината на този божествен морал, на който ние, според вярата си и мярата на нашата благодат, трябва да бъдем изповедници и носители.
     Носители на този морал, но не на думи, а на дела. Как да обичаме този, който ни обижда? Как да благославяме този, който ни се подиграва и хули? Как да претърпим злите дела на онези, които не спират да враждуват срещу нас? Как да обърнем злото в добро? И можем ли да го обърнем?
     Ние сме слаби и немощни, далеч от смирение и кротост. Едва помисляме, че можем да се сдържим, и веднага се случва нещо, което предизвиква гнева ни.
     Как да изпълним на дело закона на любовта към враговете?
     За нас това е невъзможно, но за Божията благодат в нас всичко е възможно. И на първо време – да ги благославяме, колкото пъти се сетим за тях – да ги благославяме, да ги поменаваме в молитвите си и ако можем – да търсим да им сторим добро.
     Ако това не беше възможно, Бог не би ни дал тази заповед, ведно с наредбата да обърнем и другата страна, ако ни удрят.
     Самата благословия, когато я произнесем, ще потуши яростта ни и ще преломи огнения пламък на гнева и укора.
     Редно е и да си спомним, че дори сега да сме прави, то е имало хиляди пъти, когато не сме били прави или сме служили за съблазън на ближните.
     Милостта да се възцари в нашите сърца и да ги смекчи и облагодати, и тази милост да не дава да говорим дори и една скверна дума за грешника събрат, паднал като нас.
     Да оставим съденето на чуждите грехове на Бога, а наш дял да бъде милостта, като се надяваме Бог да прости безчислените ни съгрешения.
     Бог на любовта и молосърдието да е с всички нас!
     Амин!