04.01.Свети Онуфрий3ИзтеглянеБратя и сестри,

          Преподобномъченик Онуфрий Габровски е сред сонма на прославените с мъченически подвиг в годините на османското владичество. Същевременно той е и сред атонските монаси, причислени към  Христовите изповедници – всички онези, които са покрили своето отречение от Христа, подобно на апостол Петър, с добродетелен път на покаяние, сълзи и накрая с мъченичество за Христа. Да не забравяме, че на Атон са се подвизавали духовници, подготвящи мъченици за вярата.
          Такъв е бил монах Никифор от Предтечанския скит на Атон, за когото става въпрос в житието на св. Онуфрий.

Житие и страдание на новия преподобномъченик Онуфрий

         Родно място на светия нов преподобномъченик Онуфрий бил град Габрово, Търновска епархия. Той произхождал от богати родители християни, българи, и в светото кръщение бил наречен Матей. Когато Матей достигнал възраст, на която да може да разбира книжовното учение, родителите го дали да се учи и той преминавал учението с голям успех. По това време веднъж се провинил, за което бил наказан от своите родители, и това внушително родителско наказание породило в детския му ум мисъл за отмъщение, която, по действие на врага, клоняла към собствената му погибел. Изпитвайки гняв към родителите си за наказанието, казал пред турците, които били там, че желае да приеме мохамеданската вяра. Това детско намерение лесно можело да се осъществи, ако родителите му не били успели да го изтръгнат от ръцете на Мохамедовите служители. Но очевидно любовта на Небесния Отец, заради вярата и благочестието на родителите, не оставила момчето, изявило, поради своето неразумие, желание да се отрече от християнската вяра. Защото, когато Матей достигнал пълнолетие и започнал да разбира нещата самостоятелно, тогава се отдалечил на Светата Атонска Гора и постъпил в братството на Хилендарския манастир. Тук скоро приел монашески образ с името Манасий и преминавал духовните подвизи с внимание и ревност. След известно време той, за своя добродетелен и подвижнически живот, бил ръкоположен за йеродякон(1). В този свещен сан Манасий прибавял трудове към трудовете, ревнувайки за добродетелите на Христовите подвижници, и така преминавал от сила в сила. Но опитът и писанията на светите Отци свидетелстват, че колкото повече човек преуспява в добродетелите, толкова повече се украсява със смирение, и тогава и най-малките грехове му изглеждат големи, и той сърдечно се съкрушава за тях, принасяйки покаяние. Така и Манасий: преуспявайки в добродетелите и разглеждайки целия си минал живот, с ужас видял своето падение, т.е. отричането от Христа, станало в детството му, което като някакъв таен изобличител постоянно се въртяло в ума му. И в сърцето му нямало покой от прочетените думи, казани от Спасителя в Божественото Евангелие: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и аз ще се отрека от него пред Моя Небесен Отец“ (Мат. 10:32, 33). Носейки постоянно в ума си тези свещени слова, Манасий скърбял, и цялата му душа била обзета от страх. Какво ще стане, мислел той, ако аз не принеса достойни плодове на покаяние за своето отричане, и в деня на великия съд Христос, от Когото се отрекох пред човеците, се отрече от мен пред Небесния Отец? Сърцето му не било спокойно, в него не царял онзи радостен мир, който всещедрият Бог изпраща за подкрепа и утешение на подвижниците и затова извършваните от него подвизи му изглеждали съвсем недостатъни, за да се очисти от дълбокото, както му се струвало, падение и да умилостиви Бога; при това постоянно мислел, че е възможно да примири сърцето си с небесния Творец само чрез изповядването Му пред неверните. Затова той се решил, за своето отричане от Христа, да Го изповяда пред турците и като пролее кръвта си за Него в мъченически страдания, да очисти своето падение, и така да се примири с Бога. Това свято и в същото време трудно намерение не го оставяло ден и нощ; но като не се доверявал на себе си, той със сърдечна и смирена молитва молел Бога да му открие има ли Негова воля за това, угодна и съвършена, както говори за това свети апостол Павел (Рим.12:2). И ако желанието му е угодно на Него, тогава да утвърди мисълта му непоколебимо и да го укрепи със Своята благодат, за да изповяда мъжествено християнската вяра пред Христовите врагове и да приеме мъченическа смърт. Но тъй като според думите на Свещеното Писание: „Боязливи са помислите на смъртните, погрешни са техните замисли“ (Прем.9:14 – слав.), то и Манасий не се решил без съветване с опитни старци да встъпи във великия подвиг на мъченичеството, и затова със смирение и кротост открил своето желание на духовните старци и поискал техния благоразумен съвет. Но старците го посъветвали добре да обмисли своето намерение и не познавайки своите сили, да не се решава на толкова страшен подвиг.
          Манасий охотно приел съвета на опитните мъже, и започнал още повече да се подвизава в пост, бдение, молитва и трудове; при това желанието да пострада за Христа не само не охладнявало в сърцето му, но още повече се възпламенявало, особено когато узнал за неотдавнашното страдание на новите преподобномъченици Евтимий, Игнатий и Акакий(2).
          Като узнал, че те, подготвяйки се за мъченически подвиг, са се ползвали от съветите и ръководството на духовника Никифор, той се отправил към Предтеченския скит, където чистосърдечно изповядал своето намерение пред опитния духовник Никифор, помолил го да го приеме в своята келия и да го подготви за страдалческия подвиг, подобно на Евтимий, Игнатий и Акакий.
          – Съгласен съм, чедо, да те приема при себе си – казал му ласкаво духовникът Никифор, – но така, че никой да не знае за твоето намерение да пострадаш за Христа, и ти да използваш цялото време на твоята подготовка за мъченичество така, както че вече се намираш в страдания за Христа, пред жестоките мъчители. Приемаш ли това?
          – Приемам го, свето отче – с радост отговорил блаженият.
          И така, получил желаното, да бъде ученик на опитен мъж, Манасий се върнал в своя манастир, разпоредил се с вещите и парите си, от които една час раздал като милостиня, а друга оставил за полза на манастира, за да се грижи за препитанието на родния му баща, който по това време живеел заедно с него в Хилендарския манастир, в пълно монашеско пострижение.
          След това, под предлог, че иска да отиде в Иерусалим на поклонение на светите места, той се скрил от всички и дошъл при духовника Никифор, който с отческа любов приел блажения и го настанил в отделна келия, при което му заповядал да не общува с никого, а да се моли на Бога в уединение.
          Затворил се в тъмна тясна келия, Манасий започнал да се подвизава в продължително бдение и молитва; при това смирявал тялото си със земно поклони, като правел по 3500 в денонощието, а поясни – безброй. Молитвата със сълзи му станала толкова близка, че била постоянно на устата и в ума му, и така блаженият подвижник в тази тясна келия, подобно на злато, се изпитвал в търпението и мъжеството. За подкрепа на тялото си употребявал хляб и вода през два, а понякога и през три дни; а варена храна вкусвал само в съботите и в неделните дни.
          След четири месеца в душата му, вече очистена и горяща с пламенна любов към пресладкия Иисус, се явила решимост да встъпи в отдавна желания подвиг да пострада за православната вяра и да приема мъченическа смърт. По това време старецът Никифор го постригал във великия ангелски образ с името Онуфрий, и духовникът, и другите старци решили да го изпратят на остров Хиос, който блаженият Онуфрий е трябвало да избере за поприще на мъченическите подвизи. И така, напътстван от общите молитви и благословения, мъжественият Христов войн заедно с монах Григорий, същият, който преди това придружавал тримата Христови мъченици: Евтимий, Игнатий и Акакий – със същия любвеобилен Григорий, Онуфрий напуснал светата Атонска Гора. Тръгнали на път и ръководени от Божия промисъл, скоро пристигнали благополучно в Хиос. Тук те отседнали в дома на един християнин, където в отделна стая прекарали седем дни в пост, бдение и молитва, подкрепяйки душата си с често причастяване със Светите Христови Тайни. И така, въоръжил се с всички духовни оръжия, преподобният решил следващия петък, като ден на спасителните страдания на нашия Господ Иисус Христос, да излезе на борба против духа на злобата и да пролее кръвта си за Христа. Като за подкрепа и утеха в една от прекараните в молитва нощи, блаженият Онуфрий седнала да си почине, и уморен, потънал в лек и тънък сън. В това време той видял лик на стоящи пред него архиереи, свещеници и воини, които му казали:
          – Стани и иди при Царя, Който иска да те види.
          – Защо – отговорил им блаженият със стеснение – желае да ме види Царят, и що за човек съм, е да Му трябвам? Умолявам ви, оставете ме.
          – Не може – казали му небесните посетители, – стани и върви след нас.
          Съпътстван от тези светоносни мъже, блаженият станал и тръгнал след тях. Те стигнали до едно открито и обширно място, цялото залято с необикновена светлина, където на прекрасен и блестящ като от слънчеви лъчи трон, величествено седял Царят, и към Когото блаженият се приближил и се поклонил до земята. В това време Царят се обърнал към предстоящите и посочвайки с ръка едно светло място, казал: „Ето, неговото жилище вече е готово“. При тези думи тънкият сън се прекратил и блаженият се събудил, чувствайки небесна радост в сърцето си. Като прославил Бога, Който го утешил с чудно видение, той усърдно се молел и на свети Василий Велики, понеже тази нощ се чествала неговата памет, за да ходатайства и той за него пред Божия престол със своите благоприятни молитви. Но каква печал изпълнила сърцето му, когато на другата нощ вече не чувствал тази небесна радост, и вместо нея настъпил страх и трепет, и той започнал да се страхува от нещо. Виждайки се в такова състояние, той със сълзи се обърнал към стареца Григорий:
          – Отче! Божественият огън, който сгряваше сърцето ми, угасна! Защо аз, окаяният, се лиших от това утешение?
          – Заради гордостта – отговорил му Григорий – ти възмечта за себе си нещо велико и затова Божията благодат се скри от тебе.
          – Горко ми, окаяния! – с ридание и стон казал Онуфрий. – От какъв драгоценен дар се лиших! Какво ще кажат сега светите отци и Атонските братя, когато, вместо да чуят за новия мъченик и да се зарадват за моето спасение, ще чуят за повторното ми отричане от Христа. Горко на мен, грешния! Горко ми, нещастния!
          Като изплакал своята мъка, той паднал в нозете на Григорий и укорявал себе си за това, че не е могъл да съхрани Божественото утешение. След това застанал на молитва и я изливал пред Сърцеведеца дотогава, докато отново не почувствал в сърцето си угасналата топлина, която почти го била оставила.
          Чувствайки се в мирно устроение, той с детска простота се обърнал към стареца с радостни сълзи в очите и казал:
          – Отче! Благословен Бог, сега отново ми е добре.
          На сутринта Григорий взел мерки блаженият да не падне отново в духовна гордост, тъй като коварствата на злобния враг са силни, и той, рикайки като лъв, търси кого да погълне, и още по-силно се въоръжава срещу тези, които мъжествено отблъскват всичките му нападения. Древната злоба не спи и е готова да повдигне облаците на своите коварства веднага щом намери в Христовите подвижници макар и малко слабост. Затова опитният старец, за да смири всички помисли на Онуфрий и той да не се надява на себе си, му заповядал да проси от всички, намиращи се в този дом, молитви за себе си, падайки в нозете им и целувайки ги. След това същия ден блаженият се затворил в църквата, където започнал да се моли с вопли, изливайки пред Сърцеведеца скръбта на тъгуващата си душа.
          Старецът, чувайки го да се моли с вопли, този път не му попречил явно да излива своята печал пред небесния Отец, защото виждал, че неговата гласна молитва излизала от сърце, сгрято от Божествената топлина, но после, когато блаженият свършил своята молитва, за да го предпази, му казал:
          – Нима ти не си чувал какво е казал Господ в Евангелието: „Нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“ (Мат. 6:3). Защо се тщеславиш и извършваш молитвата си на глас? Разбира се, за да те чуват всички и да те хвалят. О, нещастни! Ти отново си паднал в гордост и си погубил своя труд. Духовната гордост отново те е заслепила!
          Блаженият, слушайки тези думи от стареца, с кротост му отговорил: „Съгреших, отче! Прости ми и се помоли за мен на Бога да ме избави от дяволските мрежи“. Но опитният Григорий, виждайки дълбокото смирение на преподобния, в душата си се радвал за него, тъй като упрекът му бил отправен за това – да води блажения към мъченически подвиг по пътя на смирението и така да посрами всезлобния и горд дявол. Целта му била постигната и сега той започнал да го подготвя за приемането на страдания за изповядване на Христовото име. Цялата предшестваща нощ те прекарали заедно в молитва, след това, като се причастили със светите Тайни, Григорий облякъл преподобния в светски дрехи (косите на главата му и брадата били обръснати още от вечерта) и с настъпването на утрото го отпуснал с пожелание благополучно да извърши мъченическия подвиг.
          По пътя Онуфрий срещнал един християнин, и виждайки, че е добронамерен, в разговора с него му открил желанието си да пострада за Христа. Добрият християнин се зарадвал и при това забелязал, че за завършването на цялото турско облекло не му достигат червени обувки, които в този случай били необходими, и му ги купил. След това те отишли в храма на Пресвета Богородица, наречена Зарадвана, и на света Матрона Хиоска, където отслужили молебен на небесната Царица, просейки подкрепа и помощ от Божията Майка, и оттук Онуфрий отишъл в Мекхемето (съдилището).
          Като пристигнал, той попитал пазача:
          – Може ли да видя председателя?
          – За какво ти е? – отговорил пазачът.
          – Имам да му заявя дава(3).
          – А имаш ли фетуфа?
          – Не – объркано отговорил Онуфрий.
          – В такъв случай не можеш да видиш председателя – отговорил му пазачът сурово.
          Непостигнал целта, Онуфрий натъжен се върнал обратно в дома на същия добър християнин, който му купил обувките. Но последният го успокоил и го посъветвал пак да отиде в Мекхемето, и там, без да казва нищо на никого, да повдигне завесата, отделяща присъстващите от просителите, и така ще може да проникне на тяхното заседание.
          Като изслушал съвета, блаженият отишъл в Мекхемето, където безстрашно постъпил според съвета на добрия християнин, влязъл вътре и се обърнал към съдиите със следните думи:
          – Преди 15 години, на това място получих опасна рана, и оттогава, като обходих различни места и лекари, не получих изцеление, и всички, сякаш съгласни помежду си, казаха, че никой не може да излекува тази моя рана, освен мястото, където съм я получил, и затова отново съм дошъл тук, за да я излекувам напълно.
          – Каква е твоята рана – попитал го кадията (съдията), – и какво искаш да получиш от нас?
          – Моята рана – отговорил мъченикът – е от такъв род: когато бях момче, аз, поради своето неразумие, се отрекох от християнската вяра пред вашите мюсюлмани, впрочем никога не последвах мюсюлманската вяра, винаги съм бил истински християнин и съм изпълнявал всички християнски обреди. Но когато станах пълнолетен, тогава ясно, като в ден, пред мен се откри моето падение, което смятах за дълбоко нанесена рана в душата ми. След това обходих много свети места, за да се излекувам с покаяние, но помислите ми не се успокоиха, а сърцето ми и досега не намира покой. И така, аз проклинам вашата вяра с вашия лъжлив пророк Мохамед и дръзновено изповядвам пред вас, че съм християнин.
          Казвайки това, хвърлил зелената чалма и една част от нея паднала в лицето на кадията, а друга – на мюфтията.
          Съдиите, виждайки дръзновението на светеца, се удивили как един християнин може да се реши на такава дързост; и един от тях с гняв започнал да му говори: „Какво правиш, нещастни? Вдигни тази свята вещ и отново я сложи на главата си“. Но мъченикът, усмихвайки се, започнал да хули всички техни вещи, наричани от тях свети, и самата им вяра с всичките им обреди.
          Чувайки хулата срещу своята вяра, съдиите гневно закрещели: „Смърт на този човек!“ И заповядали да го хвърлят в тъмница, и да оковат ръцете му в пранги. Когато светият мъченик бил въведен в мрачната тъмница, някои от измъчваните във вериги християни със съчувствие го питали за неговото име и отечество, но Христовият страдалец, скривайки истината, за да не събуди подозрения, че е монах, им отговарял, че е от Търново и се казва Матей. На светецът не се наложило дълго да стои в тъмницата, защото съдиите още същия ден го осъдили на смърт.
          Когато извели светия затворник от тъмницата, съдиите още веднъж го попитали какво мисли за себе си, и когато узнали, че мъжественият страдалец е непоколебим в своето изповядване, заповядали да му отсекат главата, а тялото заедно с дрехите да бъде хвърлено в морето.
          След това повели свети Онуфрий към смъртното наказание. Като дошъл на мястото, където скоро преди това бил обезглавен новият преподобномъченик Марк, светецът преклонил колене и бил заклан с нож в гърлото, подобно на кротко агне, а чистата му и непорочна душа отлетяла в небесните обители на 4 януари 1818г., в петък, в девет часа през деня. Той бил на 32 години.
          Така бил извършен дивният подвиг на светия страдалец Онуфрий, който той така дълго чакал, за да се примри с пресладкия Иисус, за Когото пролял кръвта си, умивайки от себе си петното, което някога измъчвало душата му. Едва сега била напълно излекувана смъртоносната рана, за която преподобномъченикът говорил пред турските съдии.
          След смъртното наказание светите мощи на мъченика били сложени в чувал, а в друг чувал насипали пръстта, на която са лежали мощите, за да не могат християните да вземат нещо за освещаване; качили ги на една лодка, откарали ги в открито море и там ги хвърлили в морската дълбочина. Какво е станало със светите мощи след хвърлянето им в морето, за нас е останало тайна. Знаем само, че Този, за Когото той пострадал, ги е запазил невредими и в морските вълни, защото в Писанието е казано: „Господ пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши (Пс.33:21), и че той се е удостоил да получи мъченически венец от Христа Бога за изповядването Му пред мохамеданите. По молитвите на светия преподобномъченик Онуфрий, Христе Боже, удостой и нас да получим християнски край и небесното царство, което Ти си приготвил за Твоите последователи от сътворението на света. Амин.

(1)Може би той не изповядал на духовника за своето някогашно отричане от Христа или духовникът не го сметнал за пречка за приемането на дяконски сан. Но според 10-о правило на Ι Вселенски събор не могат да бъдат удостоени със свещенически сан отреклите се от християнската вяра и принасялите жертви на идолите.
(2) Пострадали в 1816г.; паметта им се чества на 1 май.
(3) Дава – процес на съдещи се за нещо лица, разглеждан от нисшите съдебни места; когато едното от съдещите се лица е недоволно от решението на това място и иска да прехвърли своето дело в по-висш съд, за удостоверяване на това право, от нисшия съд му се издава фетуфа (свидетелство).

Източник: „Атонски патерик или животоописания на светиите, просияли на Светата Атонска Гора“, част 1, издава манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, с.19-30

Иконата е копирана от: https://www.desant.net/

04.01.Свети Онуфрий Габровски       Изтегляне

Братя и сестри,

              Днес честваме още един велик светител на четвъртото столетие, просиял на Римската катедра – свети Силвестър, папа Римски, провел на Запад най-важните реформи на император Константин Велики, относно християнската вяра, подписал чрез свои епископски решения на Първия вселенски събор, когато боголюбивите отци, в съгласие със Светия Дух, изковават догматическото изложение, събрало накратко най-основните истини на вярата, а именно Символа на вярата, който казваме на всяка литургия.
          Със своята неуморна пастирска дейност свети Силвестър привлякъл към Христовата светлина и юдеи, и езичници. През всички години на своето светителстване той се борил за изрядна църковна дисциплина, а именно – клириците да не се занимават с търговия.
          Той е погребан в построената от него гробищна църква над римската катакомба „Света Прискила“, където може да влезем и видим къде са се събирали християните в дните на гоненията.
         Свети Силвестър просиява в святост, заслужено известен като безупречен водач на Римската църква от времената, когато все още западния свят не е отпаднал от древната апостолска вяра.
         Днес почитаме и много по-широко известния у нас свети Серафим Саровски Чудотворец, живял през 19 век, истинско светило на Руската църква, знаменит подвижник, подобен на древните аскети, чудотворец, надарен с прозорливост, основател на манастири, понесъл върху си бремето на уединение, безмълвие, тригодишно стълпничество върху камък и най-накрая – тежкия кръст на старчеството – така както се нарича духовното водачество.
        Самата Небесна Владичица, Пресветата Дева, го посещава и във видениe казва, сочейки свети Серафим – „Този е от нашия род“.
         Знаем го и от иконите – побелял старец с благ поглед, прегърбен от момента, когато понася зверски побой от трима разбойници, дошли да го ограбят. До него е била брадвата, изкушението да се защити е било силно, още повече, че свети Серафим е бил физически здрав човек, но премъдрият Серафим наистина показва, че е от рода на небесните жители. Целият си живот той посвещава Богу. А на стотиците хора, които посреща с християнска любов, се покланя и ги поздравява с думите: “ Добре дошъл, радост моя!“
         Да даде Бог и ние грешните и окаяните да чуем един ден неговия поздрав в Царството Небесно, където предстои ведно с ангелите и ангелоподобният Саровски чудотворец.
          Бог да ни прости и помилва по молитвите на Своите дивни светии. Амин!

Копирайте Проповед на 2 януари

Изображенията са копирани от http://www.sesawi.net и http://www.uncutmountainsupply.com

Марк 1:1-8

           Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
         И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

        Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

        По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Проповед на Неделя преди Богоявление

01.01.Житие на свети Василий Велики

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.ortodoxshop.ru
Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.doxologia.ro

Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски

            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.

Житие на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод

            Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:
            „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17-18).
             Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божият съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.
             Младенците мъченици влезли в Царството Небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл „кръщение“ (Марк. 10:10). И с това кръщение при много некръстени мъченици се заменя самото Тайнство Кръщение чрез вода.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://reflexionchretienne.e-monsite.com

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

Стенописът е копиран от http://www.diocesiascoli.it

към Начало

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

         В навечерието на светлия празник на Христовото Рождество, отново съпреживяваме дългоочаквания Младенец, за Чието идване човечеството се подготвя още от времето на праотците, с вяра и съкровена надежда за изпълнението на даденото от Бога обещание! Прекланяме се пред величието на неизповедимия Божи промисъл, споделяме удивлението на ангелското войнство и радостта на витлеемските пастири, удостоени да са първи свидетели на рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Мислено се пренасяме в покрайнините на Витлеем, където пещера става първи земен дом на Богомладенеца, а скромните пастири и безсловесните животни – Негово първо земно обкръжение.
      В тези часове на очакване, по традиция роднини прииждат отблизо и далеч, за да бъдем събрани в семеен кръг около постната трапеза, в уюта на домашното огнище, защото това е най-семейният от всички празници, когато най-осезателно чувстваме силата на семейството и свързаността си с него. И тъкмо затова всяка година на този ден Църквата призовава своите верни да отворят сърцата си и за всички онези, които по един или друг начин живеят лишени от дома, семейната среда и най-обикновеното човешко внимание, които изпитват различни материални затруднения, понасят глад, жажда или студ и не биха изживели истински празника на Рождеството, ако не им бъде протегната ръка за помощ и не чуят дума за утеха.
        В светото Евангелие Господ Иисус Христос ясно свидетелства, че грижата за всички тях е по същността си грижа за Самия Него: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте…“ (Матей 25:34). И обратно – отказът да им обърнем внимание представлява всъщност отказ от Самия Него.
Дните около празника на Христовото Рождество са особено подходящо време да си припомним тези думи на Спасителя и да се опитаме да ги въплътим в любов и безкористна подкрепа за страдащите, които са винаги близо до нас.
        Светът, в който живеем, независимо от целия си материален и културен напредък – продължава и днес да бъде свят на болка и тъга, на неправда и незачитане на човешката личност. Бог ни се открива по най-непосредствен начин в нашия ближен, в човека до нас, който търси и жадува любов и милосърдие. Ето защо, свят, който пренебрегва и забравя човека, неизбежно ще бъде такъв, който лесно и бързо забравя и Бога.
Нека светлината, мирът и съвършената любов, донесени ни с раждането на Христа Иисуса, да бъдат с всички нас и божественият Младенец да ни дарува благодатта Си!
        Благословена да бъде традиционната постна трапеза на Бъдни вечер!
        Честит празник!
        Честито Рождество Христово!

Братя и сестри,

           Днес, предвкусвайки Рождественската радост, тържествуваме прославен Божи угодник – светител и мъченик от ранното християнско време, наставник в Христа, поучавал малоазийските общини – честваме свети Игнатий Богоносец.
          Свети Игнатий е онова малко дете, което Христос прегръща и вдига пред очите на апостолите в отговор на техния спор – кой е най-голям. Тогава Богочовекът казва и безсмъртните слова „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ Защото онзи, който поиска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 
          Тези Господни слова ни насочват към Христовата истина за спасението на нищия и смирения, на онзи който се е уподобил по чистота и невинност на дете.
          Да даде Господ всекиму да достигне до това благодатно състояние на смирение и съзнание за собствената греховност. А също и за пълно доверие Богу, за пълно отпускане на крилете на Божията воля-така както детето се чувства напълно защитено и щастливо в прегръдката на своя родител.
          Днес честваният свети Игнатий, прославен с безукорен живот, водач на словесното стадо, който в старините си е сподобен с мъченическа кончина за Христа. От Мала Азия с кораб светецът е доведен в Рим, за да бъде хвърлен и разкъсан от гладните лъвове на Колизеума, където се пролива християнска кръв в дните на гоненията.
          По път за Рим, свети Игантий пише писма до различни малоазийски християнски общини, които по Божия милост са достигнали до нас. Там той наставлява, увещава, подкрепя и утешава християните, опечалени от загубата на своя наставник в Христа.
          Негови са знаменитите думи “ Следвайте епископа, като Отца, а презвитерите – като Христос, … църквата е там където е епископът. Да даде Господ, да се принеса в жертва, благоприятна Нему като чист хляб, смелен от зъбите на зверовете…“
          И наистина, в преклонна възраст, в дните на император Траян, свети Игнатий е разкъсан от лъвовете, като посреща с мъжеството на Христов войн смъртта, увенчала го с венец. 
          Често на иконите е изобразен сред лъвове, в знак на страшната си мъченическа кончина. 
          Бог да се смили над нас по неговите свети молитви.
          Господ да упокои и всички, които се представиха наскоро, сред които е и нашият брат Николай, познат от всички в църквата. Да се молим Всеблагият Владика, Подателят на всяка милост, да го всели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.
          Божието благословение да е с всички вас.
          Амин!

Иконата е копирана от https://www.predanie.bg/

Проповед на Игнажден, 2022 Изтегляне

             На 23 декември отбелязваме паметта на св. Наум Охридски, погребан в притвора на църквата „Св. Архангели“, изграден с богатството и по повелята на благочестивия „български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон.“ (1) И до днес неговите мощи се покоят там – от 23 декември 910 г., когато се представя в Господа, този най-близък съратник на св. Климент, неуморен труженик на нивата на християнското благочестие, преводач и писател, приел монашески подстриг непосредствено преди смъртта си, подобно на св. Кирил.
          Достигнали са до нас две жития, като изрично е уточнено, че събратът и състрадалец на св. Климент е родом от Мизия (както наричат тогава българските земи) и е син на благородни и знатни родители. Св. Наум е в числото на Светите Седмочисленици. Той поема основна роля по просвещението на новия престолен град Преслав, а сетне и югозападните български земи.
          В първия житиен текст пише, че св. Наум – българинът, украсен с девство, прекарва в учителство след ръкополагането на св. Климент за епископ, а след това преживява 10 години в съградения манастир на „оттока на Бялото езеро“. (2) Преди това той е участник в моравската мисия, ръкоположен е за презвитер в Рим и заедно с другите Методиеви ученици претърпява страданията и гоненията от немското духовенство, докато стигне до българското царство.
          Краткият житиеписен текст е съставен по почин на Марко, ученик на блажения Климент, епископ в Деволската епископия, четвърти след св. Климент.
          Знаем, че малко е от останало от писмовното дело на св. Наум. Той превежда Цветния триод, а св. Климент – Постния триод. Стефан Кожухаров открива в библиотеката на Зографския манастир „Канон за апостол Андрей“ с доказано авторство на св. Наум, което личи от акростиха, вплетен в канона – „Първият Христов посланик хвали нищия Наум“. Канонът най-вероятно е писан още при престоя в Рим, а св. Андрей е покровител на славяните, защото получава като „апостолски дял“ страните, поселени със славяни.
          Канонът на св. Андрей, писан от преподобни Наум, е зряла, завършена, високопоетична химническа творба, възпяваща първозвания апостол. (3)
          Мощите на св. Наум почиват и до днес неоткрити, защото колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. Те са непресекващ извор на изцеления и чудеса. (А на някои благочестиви поклонници дори се дава да чуят туптенето на неговото сърце.)

(1) Второ житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.83
(2) Първо (най-старо) житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.80
(3) Св. Наум Охридски „Канон на св. Андрей“ – в: „Тържество на словото. Златният век на българската книжнина“ С.1995, с. 33-37

Икона: http://www.blagovestnik.bg

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

             В Неделята преди Рождество Христово Църквата премъдро възпоменава родословието на нашия Господ Иисус Христос по плът – родословие, водещо от праведния Авраам до Юдиното коляно и Давидовия дом, чийто пряк потомък е Спасителят. Знаем, че пречистата Богоматер е потомка на царския род на Давид, знаем, че нейната пречудна и девствена бременност, облажавана от ангелите, донесе на света Онзи, Който съкруши главата на змията.
             Наближава Рождество Христово – празникът на Боговъплъщението, центърът на свещената история на Домостроителството, Рождение на Примирителя, Който едини  духовния и падналия свят, примири Бог и помраченото човечество, съедини небесно и земно, прие две природи – Божествена и човешка в Едната Своя Съвършена Личност.
             Възпяваме и славим тази велика милост – явяването на Господа в плът и очакваме в трепет този възвишен миг, когато можем да се поздравим с Рождението на Спасителя. Защото Син ни се даде, Младенец се роди, чуден Съветник, Княз на мира, Отец на вечността, всевъзхваляваният Човеколюбец, Който не иска да погине нито един грешник, Всемилостивият, Вездесъщият, чрез Когото всичко е станало – Господ Иисус Христос.
             В този празник няма болка, няма скръб, няма страдание, раждането на Христа е чудно, непонятно, свръхестествено, безболезнено, така както зачатието Христово е неописуемо и неизразимо. Всички сме призвани да настроим душите си, да превърнем сърцата си в ясла, да посрещнем с радост Богомладенеца, избрал от небесната висота да снизходи до пещерата на безсловесните. Повикани сме да го славословим ведно с ангелите, пастирите и мъдреците. Всички – небожители, обикновени и знатни люде, малки и големи, грешни и праведни, всички сме призвани да коленичим край яслата на Богомладенеца и Пресвятата Пречиста Богородителка, облажаваната от всички родове Дева и Владичица.
           Да поднесем в дар своите съкрушени и очистени в покаяние сърца – ето това иска Бог от нас. Да видим немощите си, да се каем и да призоваваме Неговото Име, та роденият предвечно Бог, роден в яслите като човек, да приеме покаянието ни и да ни помилва.
Желая светли и благодатни празници на всички. Божието благословение да е с всички вас! Амин!

към Начало